Това се повтаря всеки път на избори: близо половината от

Това се повтаря всякога на избори: близо половината от българските гласоподаватели отхвърлят да гласоподават. Какво ги кара да не вземат участие в изборния развой? Йоанна Елми попита трима младежи за техните претекстове:

Те имат доста имена. Нямото болшинство, апатичните, непредставените. Онези. Множество фактори рисуват комплицирания портрет на българския гласоподавател.

Мъртви души

Няма по какъв начин да знаем какъв брой българи гласоподават и какъв брой - не, тъй като нямаме визия за точния брой на жителите в страната, които имат това право. Данните, предосавени от ГРАО и Национален статистически институт, се разминават доста. Според едната институция има повече гласоподаватели, в сравнение с жители с изборни права съгласно другата - парадоксът е налице. Мъртвите души, които участват в изборните описи, само че де факто не живеят на територията на обитаемото място заради една или друга причина, се движи сред 800 хиляди и над 1 милион. Спекулацията с техните гласове тежи в дребните обитаеми места, които играят решаваща роля за килване на везните в интерес на една или друга партия.
Редакцията предлага
" Властите би трябвало фактически да почистят изборните описи, отпред с регистъра за гражданско положение. Това допуска събиране на точна и настояща информация от другите администрации и държавни служби, с цел да бъдат отстранени от изборните описи inter alia умряли лица, лица, пребиваващи в чужбина и въведени повече от един път лица ", написа в отчета си от 2017 година Венецианската комисия. 

Негласуващият българин

Негласуването не всеки път значи индиферентност. Александър (името му е променено от редакцията), който живее в Чехия, споделя: " Прекалено проследявам политиката и новините, следя като цирк цялата обстановка. " Според него в случай че задоволително на брой хора не гласоподават, структурите ще изгубят своята политическа легитимност.

За други, като Радослав Кирилов, който сега е в Лондон, да не гласуваш е свободен избор да не бъдеш част от този вид публичен развой. Той не желае да поема отговорност и не се интересува от, въпреки политиката сигурно да оказва въздействие над всекидневието му. " Гласуваш - участник си - имаш право на претенция; не гласуваш - не си участник и нямаш право на искания ", споделя ми той.

Това безучастие обаче има своята цена и тя рядко е в ущърб на системата - в противен случай. Проучвания в Съединени американски щати, където обичайно към 40% от популацията не упражняват правото си на глас, демонстрират, че вследствие на това забележителна част от обществото не е показана в политическия развой. Хората, които редовно се въздържат от практикуване на гражданските права, постоянно имат разнообразни желания от интензивно гласуващите, което задълбочава казуса с тяхното показване. И надлежно води до политики, които постоянно са в разрез с техните ползи. Фактите сочат, че ниската изборна интензивност и електоралните неравенства имат обилни политически последици в дълготраен проект.

Но да се върнем към България.

Александър споделя, че би трябвало да се случи нещо доста рисково, с цел да го убеди да отиде до урната. Радослав не вижда по какъв начин би могъл да бъде притеглен от който и да е политик: " В моите очи всички са идентични, колкото и простовато и тривиално да звучи, " споделя той.

Чувство за безалтернативност

Тежко обвиняване: " Управляващите мислят за хората единствено когато стане време за избори "

Виктор е млад столичанин, който в никакъв случай не е дал своя вот. " Просто няма смисъл в цялата тази работа при нашите политици. Всичко е нагласено и подкупено. "

Мнението на Александър не е по-различно: " В България подмолните покупко-продажби са част от това по какъв начин се движат нещата. Не имам вяра в демократичния развой у нас от от дълго време. "

Макар българите да харесват демокрацията, те не имат вяра в нейните институции. Доверието към партиите, Народното събрание и държавното управление остава сериозно ниско. " Когато по някакъв мотив стане митинг в символ на противоречие от страна на народа към ръководещите, те им замазват очите с куп неистини и всичко потегля постарому ", споделя Виктор. Той е безапелационен, че ръководещите " мислят за хората единствено когато стане време за избори ", а през останалото време " гласоподават малоумни закони, които утежняват живота на българите ". За него негласуването не е форма на митинг, в противен случай - той фактически не вижда причина да го прави, тъй като по този начин или другояче всичко е предначертано. Александър, Виктор и Радослав са единомислещи, че гласуването е лишено от смисъл, когато демокрацията е просто заслон.

Чувството за безалтернативност евентуално е най-хубавото политическо оръжие, което актуалната политическа система съумя да сътвори през последните двайсет години. Играта на сини и червени може да, само че за останалите картинката е ясна. И до момента в който предизборната конкуренция се води по този метод, ще печели единствено статуквото. А броят на негласуващите ще пораства.