”Лез еко”: България рискува власт, близка до Кремъл frognews.bg
Това се показва в публикация на авторитетното френско издание " Лез Еко ".
Неуспехът при излъчването на постоянно правитевство след изборите през октомври предходната година докара до разформироване на Народното събрание за следващ път, пишат френските публицисти. Социологическите изследвания обаче демонстрират, че още веднъж резултатите ще доведат до фрагментиран парламент. Две партии, водени от някогашни министър председатели, са отпред с по към 25% гласоподаватели: Продължаваме промяната с Кирил Петков и ГЕРБ с Бойко Борисов.
На този стадий е немислимо те да обединят напъните си, защото проевропейският и либерал Петков, ръководещ няколко месеца през 2021-2022 година, гради триумфа си върху опозицията си против Борисов, който упреква в огромна корупция.
Борисов беше министър-председател съвсем без спиране от 2009 до 2021 година Партията му публично е прозападна и дясноцентристка. Връзките му с Русия са едвам четливи, само че наподобява, че са подкрепени от споделени стопански ползи.
Междувременно набъбна доверието спряво крайнодясната партия " Възраждане “, еврофобска и намерено проруска групировка, която съгласно изследванията ще завоюва към 13% от гласовете - същият резултат като Движение за права и свободи, които пазят ползите на турското и мюсюлманското малцинство в страната.
Българската политическа невъзможност се утежнява от ниската изборна интензивност - над 60% от имащите право на глас на последните избори през октомври предходната година отхвърлиха да гласоподават - симптом на отмалялост и извънредно съмнение по отношение на политическата класа.
В очакване на развръзка най-печеливш се оказва президентът Румен Радев. Конституцията теоретично му дава доста лимитирана власт, само че президентът в този момент има решаваща роля, тъй като той е този, който назначава по този начин наречените " служебни “ държавни управления, които са били отпред на страната съвсем непрестанно през последните две години.
Неуспехът при излъчването на постоянно правитевство след изборите през октомври предходната година докара до разформироване на Народното събрание за следващ път, пишат френските публицисти. Социологическите изследвания обаче демонстрират, че още веднъж резултатите ще доведат до фрагментиран парламент. Две партии, водени от някогашни министър председатели, са отпред с по към 25% гласоподаватели: Продължаваме промяната с Кирил Петков и ГЕРБ с Бойко Борисов.
На този стадий е немислимо те да обединят напъните си, защото проевропейският и либерал Петков, ръководещ няколко месеца през 2021-2022 година, гради триумфа си върху опозицията си против Борисов, който упреква в огромна корупция.
Борисов беше министър-председател съвсем без спиране от 2009 до 2021 година Партията му публично е прозападна и дясноцентристка. Връзките му с Русия са едвам четливи, само че наподобява, че са подкрепени от споделени стопански ползи.
Междувременно набъбна доверието спряво крайнодясната партия " Възраждане “, еврофобска и намерено проруска групировка, която съгласно изследванията ще завоюва към 13% от гласовете - същият резултат като Движение за права и свободи, които пазят ползите на турското и мюсюлманското малцинство в страната.
Българската политическа невъзможност се утежнява от ниската изборна интензивност - над 60% от имащите право на глас на последните избори през октомври предходната година отхвърлиха да гласоподават - симптом на отмалялост и извънредно съмнение по отношение на политическата класа.
В очакване на развръзка най-печеливш се оказва президентът Румен Радев. Конституцията теоретично му дава доста лимитирана власт, само че президентът в този момент има решаваща роля, тъй като той е този, който назначава по този начин наречените " служебни “ държавни управления, които са били отпред на страната съвсем непрестанно през последните две години.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ