Земята отново може да се превърне в "снежна топка" и да унищожи живота
Това се е случвало неколкократно в далечното минало
Изследователи от Харвард проучиха вероятността за цялостно замръзване на цялата повърхнина на Земята и други планети от земен вид, в това число екваториалните области.Оказва се, че теоретично това е евентуален сюжет и той може да бъде причина за унищожаването на целия комплициран живот на дадена планета.
Изследването демонстрира непредвидената накърнимост на нашата планета към сходен ход на събитията. Според изчисленията, през последните 20 хиляди години Земята е минала безусловно на няколко градуса от цялостно и непрекъснато замръзване, което изключва оцеляването на огромните сухоземни многоклетъчни организми.
Традиционно в научния свят се смяташе, че климатът на земните планети - в това число и нашата - има " вграден термостат " или, както го назовават още, " въглероден климатик ".
Когато планетата е студена, въглеродният диоксид се свързва по-слабо със скалите (скоростта на химичните реакции на свързване на CO2 от базалтите или по този начин нареченото " изветряне " намалява). Поради това главният парников газ се натрупва в атмосферата и температурата още веднъж се покачва.
Когато е горещо, скоростта на свързване на въглеродния диоксид внезапно се форсира, концентрацията му във въздуха понижава, което води до спад на парниковия резултат и намаление температурата на планетата.
Робин Уордсуърт, създател на ново проучване, оповестено в The Astrophysical Journal Letters, реши да ревизира дали хипотезата за механизма, който сякаш автоматизирано стабилизира климата на Земята, е съвместима с най-новите данни за климата на нашата планета в предишното.
За да направи това, той пресмята какъв брой постоянно естествените периодически съмнения в равнището на CO2 в земния въздух могат да доведат до появяването на положението " Земна - снежна топка ". Това е името на етапа на цялостно и непрекъснато замръзване на планетата, в това число екваториалната зона. За Земята това се случва при междинна световна температура +7 ° C. Днес междинната температура на планетата е +15, а в последния пик на замръзване, преди 20 хиляди години, тя спадна до + 9-10 ° C.
Авторът прави подробни калкулации за това по какъв начин температурата на симулираната Земя ще се промени с съмненията в равнището на CO2, разпознати от разбора на античните скали. Оказа се, че при съществено захлаждане, океаните на планетата стартират интензивно да всмукват въглероден диоксид, намалявайки парниковия резултат и увеличавайки студения резултат. Оказва се, че при непрекъснато равнище на слънчевата радиация планетата би трябвало да изпадне в положение на цялостно замръзване след 300 милиона години.
Когато откривателят вкарва в изчисленията обстоятелството, че лъчението на Слънцето се усилва с времето, скоростта на настъпването на цялостното замръзване не понижава значимо. Оказа се, че с увеличение на светимостта на Слънцето, склонността на земните планети към замръзване не понижава. Целият смисъл е следният: ледът отразява слънчевата радиация толкоз добре, че следеното повишаване на светимостта на звездата не може доста да понижи възможностите на нейната планета за световно замръзване.
Изследователят стига до заключението, че неговото моделиране предвижда: " исторически следените равнища на съмнения на CO2 през идващите стотици милиони години ще бъдат задоволителни, с цел да може планетата да премине към положението на " Земя - снежна топка ".
Авторът отбелязва, че това е най-общото изложение на процеса. В реалност подобен сюжет - при липса на антропогенно въздействие върху климата, може да се осъществя още по-бързо.
Уордсуърт напомня, че последният пик на замръзване (преди 20 хиляди години) безусловно е бил с няколко градуса непълен, с цел да стартира неудържимото придвижване на ледниците към екватора. Моделирането демонстрира, че съвсем всички земни екзопланети, които обикалят към звезди като Слънцето, постоянно би трябвало да попадат в положение на " Снежна топка ".
Въз основа на наличните данни през днешния ден това положение води до гибелта на всички сухоземни многоклетъчни типове. Ако изчисленията на учения са правилни, се оказва, че земните планети нямат " вграден термостат ", а вграден механизъм за от време на време заличаване на целия комплициран земен живот.
Това може да обясни аргументите за парадокса Циолковски-Ферми - че при доста огромен брой звезди и планети във Вселената няма признаци на извънземни цивилизации. Вероятността за поява на цивилизация ще бъде доста понижена, в случай че биологичната еволюция на комплицираните типове от време на време бъде " нулирана ", изтривайки всички интелигентни или даже притежаващи капацитет да развият разсъдък такива типове, преди те да могат да повлияят на климата и да се спасят от неговите съмнения.
Изследователи от Харвард проучиха вероятността за цялостно замръзване на цялата повърхнина на Земята и други планети от земен вид, в това число екваториалните области.Оказва се, че теоретично това е евентуален сюжет и той може да бъде причина за унищожаването на целия комплициран живот на дадена планета.
Изследването демонстрира непредвидената накърнимост на нашата планета към сходен ход на събитията. Според изчисленията, през последните 20 хиляди години Земята е минала безусловно на няколко градуса от цялостно и непрекъснато замръзване, което изключва оцеляването на огромните сухоземни многоклетъчни организми.
Традиционно в научния свят се смяташе, че климатът на земните планети - в това число и нашата - има " вграден термостат " или, както го назовават още, " въглероден климатик ".
Когато планетата е студена, въглеродният диоксид се свързва по-слабо със скалите (скоростта на химичните реакции на свързване на CO2 от базалтите или по този начин нареченото " изветряне " намалява). Поради това главният парников газ се натрупва в атмосферата и температурата още веднъж се покачва.
Когато е горещо, скоростта на свързване на въглеродния диоксид внезапно се форсира, концентрацията му във въздуха понижава, което води до спад на парниковия резултат и намаление температурата на планетата.
Робин Уордсуърт, създател на ново проучване, оповестено в The Astrophysical Journal Letters, реши да ревизира дали хипотезата за механизма, който сякаш автоматизирано стабилизира климата на Земята, е съвместима с най-новите данни за климата на нашата планета в предишното.
За да направи това, той пресмята какъв брой постоянно естествените периодически съмнения в равнището на CO2 в земния въздух могат да доведат до появяването на положението " Земна - снежна топка ". Това е името на етапа на цялостно и непрекъснато замръзване на планетата, в това число екваториалната зона. За Земята това се случва при междинна световна температура +7 ° C. Днес междинната температура на планетата е +15, а в последния пик на замръзване, преди 20 хиляди години, тя спадна до + 9-10 ° C.
Авторът прави подробни калкулации за това по какъв начин температурата на симулираната Земя ще се промени с съмненията в равнището на CO2, разпознати от разбора на античните скали. Оказа се, че при съществено захлаждане, океаните на планетата стартират интензивно да всмукват въглероден диоксид, намалявайки парниковия резултат и увеличавайки студения резултат. Оказва се, че при непрекъснато равнище на слънчевата радиация планетата би трябвало да изпадне в положение на цялостно замръзване след 300 милиона години.
Когато откривателят вкарва в изчисленията обстоятелството, че лъчението на Слънцето се усилва с времето, скоростта на настъпването на цялостното замръзване не понижава значимо. Оказа се, че с увеличение на светимостта на Слънцето, склонността на земните планети към замръзване не понижава. Целият смисъл е следният: ледът отразява слънчевата радиация толкоз добре, че следеното повишаване на светимостта на звездата не може доста да понижи възможностите на нейната планета за световно замръзване.
Изследователят стига до заключението, че неговото моделиране предвижда: " исторически следените равнища на съмнения на CO2 през идващите стотици милиони години ще бъдат задоволителни, с цел да може планетата да премине към положението на " Земя - снежна топка ".
Авторът отбелязва, че това е най-общото изложение на процеса. В реалност подобен сюжет - при липса на антропогенно въздействие върху климата, може да се осъществя още по-бързо.
Уордсуърт напомня, че последният пик на замръзване (преди 20 хиляди години) безусловно е бил с няколко градуса непълен, с цел да стартира неудържимото придвижване на ледниците към екватора. Моделирането демонстрира, че съвсем всички земни екзопланети, които обикалят към звезди като Слънцето, постоянно би трябвало да попадат в положение на " Снежна топка ".
Въз основа на наличните данни през днешния ден това положение води до гибелта на всички сухоземни многоклетъчни типове. Ако изчисленията на учения са правилни, се оказва, че земните планети нямат " вграден термостат ", а вграден механизъм за от време на време заличаване на целия комплициран земен живот.
Това може да обясни аргументите за парадокса Циолковски-Ферми - че при доста огромен брой звезди и планети във Вселената няма признаци на извънземни цивилизации. Вероятността за поява на цивилизация ще бъде доста понижена, в случай че биологичната еволюция на комплицираните типове от време на време бъде " нулирана ", изтривайки всички интелигентни или даже притежаващи капацитет да развият разсъдък такива типове, преди те да могат да повлияят на климата и да се спасят от неговите съмнения.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ