София, моя любов
Това, несъмнено, трябваше да се споделя „ България, моя обич “, тъй като е някак красиво всеобхватна метафора за Територията и общественото схващане на територианците, но…
… можеше да бъде неверно припознато от поддръжниците на чистата българска раса.
Докато бях в отпуск през предходната седмица, имах щастието да се разхождам из София в това най-прекрасно време, когато вие сте били на работа. И тъй като съм ученолюбив, преглеждах с интерес – места, хора, неща.
Направи ми усещане, че доста забавни „ облици “ са се появили в града. Поправка… са се развъдили в града.
Например: от ден на ден 40- 45-годишни пубертети, с бейзболни шапки, къси панталони, скейтборди, BMX-ове, кецки, флешове и побелели бакенбарди. Също по този начин – девойки на неопределена възраст. Дали е плод на генно инженерство, чалга-мода или извънземни опити със земляните, само че от ден на ден жено-мичета се пръкнаха по улиците на София и е мъчно да схванеш дали са на 15 или 31 години.
Странното е, че и двете групи одобряват объркването ми като комплимент. А не би трябвало.
Оранжевите хора…
Те са на всички места. Да-а-а… не е изключено ТОВА да са извънземните, които си вършат упоменатите опити. Не, съществено – и преди хората хващаха загар, ходеха по морета, планини, само че не бяха оранжеви! С какъв автобронзант се намаза народонаселението? На Оргахим ли?
Вървя си и кой знае за какво в главата ми звучи:
„ Оранжево небето, оранжево морето, оранжева тревата, оранжев и градът. С оранжевите майки, оранжеви дечица “.
***
И по този начин – разходките ми ме водиха до обичания ми Западен парк. Тук следва малко мое комплициране, тъй като военната зона, в която се намирам, е разпозната от Гугъл Maps като Западен парк, само че здравият разсъдък отхвърля да извърши същото. Не и не!
Сещам се за фотосите на Дрезден след бомбардировките. Не знам за какво.
Изумявам се на партизанския гении на ремонтаджиите, които по този начин изобретателно са сложили клопките си, че тези от Виетконг през Виетнамската война могат единствено да завиждат. Прекрасни немаркирани и добре скрити пресни шахти. Някои от тях – скрити в леки падинки и облицовани с тухли. Тухлите, в случай че не знаете, с изключение на всички други свои свойства, имат и следното – твърди са. Имат и ръбове. Капаните са заложени по този начин, че да не се виждат досега, в който към този момент е късно.
Интересно е.
А по-интересното е, че множеството се намират тук-там, на които НЯМА осветяване. За мой шанс – аз ги разгледах на дневна светлина. Някой, заподозрял рецензия в тона ми (каквато напълно липсва, държа да уточня, схваща се), би споделил: „ Кой ще се мота тука по мрачно бе! Ква работа имаш да се моташ вечер из парка? “
Ама, несъмнено. Прави са хората. Ще ми вървиш по мрачно навънка… че и в парка, дори, ама-ха, хипита с хипита!
Също по този начин, за мой шанс, имам и взор от височина над метър-и-осемсе, което ме избавя, тъй като в случай че бях към метър-и-петнаесе, напълно щях да съм кьорав за изненадите на парка. Освен това щях да тичам като оглупял и напълно да нямам навика да си виждам в краката, тъй като щях да съм… ами дете!
На една от шахтите някой се беше престрашил да употребява нова техника за обезопасяване – и по съответно: да метне част от ограда от горната страна. Явно не му е харесал резултатът, тъй като другите си бяха останали необезопасени с тази съвременна технология.
.jpg )
Другото, което прави усещане, е най-новият метод в осъществяването на ремонта – а точно: работата без служащи и в цялостен покой. Което е отлично, тъй като по този начин никакъв звук не смущава нас – посетителите; никаква работа, никакъв звук, ни-що. Нищо!
Което си е напълно в реда на нещата за ремонт, който по този начин или другояче към този момент е пресрочил крайния си период с месеци, а наподобява като одеве наченат. Да не се прави нищо по него си е редно. Така е по български. Нали? Но пък можем да се надяваме, че от киноцентърът ще пробутат оферта на някое холивудско студио – за фотоси на постапокалиптичен трилър. Да, продуцентите на „ Живите мъртви “ биха се зарадвали на гледката в Западен парк.
Забавянето в ремонта беше целесъобразно неотдавна от ремонтаджии и община с две неща – едното е, че в проектите са пропуснали да отбележат обстоятелството, че е трябвало да думнат един нищо и никакъв… магистрален тръбопровод (нищо работа!), който не са знаели (че по какъв начин!) че им е на пътя; и с другото, което персонално на мен ми е обичано: непредвидени условия, които се оказаха снегът през зимата и дъждът през есента и пролетта. Имайки поради, че България се намира в необитаем климат, дъждовете и снеговете е напълно разумно да ни изненадат, появявайки се по този начин подло за пръв път от 8000 години.
Видно е, че кипи интензивен труд...
С трескава тревога очаквам развиването на ремонта, който беше отсрочен за завършване през есента, тъй като чакам в графата с „ непредвидените “ да се появи и „ пролетна отмалялост на служащите “. Логично е.
***
Посетих и беседка в парка. Къде без беседка? Там националното творчество напряко ми проговори.
Първо ми сподели, че „ КапитализмАЪт е зло “, а Putin is the best man, което, моите скромни знания по британски език ми споделиха, че значи: „ Путин е кумът “.
Putin is the best man
Ама не разбрах чий кум е Путин и за какво беседката в Западен парк ми го оповестява.
После надписите започнаха да стават по-чудати, само че от позиция на общата картинка – обясняваха много…
Например надписът „ 4:20 “. Реших, че е нещо религиозно. Потърсих в Евангелията.
Матей 4:20 – „ И те незабавно оставиха мрежите, и потеглиха след Него “;
Йоан 4:20 – „ Нашите татковци се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Иерусалим е мястото, дето би трябвало да се покланяме “;
Лука 4:20 – „ И като сгъна книгата и я даде на прислужникът, седна; и очите на всички в синагогата бяха ориентирани в Него “;
Марк 4:20 – „ А посеяното на добра земя са ония, които слушат словото и одобряват и принасят плод: едни трийсет, други шейсет, а други 100 “.
… нищо не разбрах. Какво е посланието на беседката? 4:20? Хм…
В краката ми се въргаляше малко найлоново самозалепващо се пликче. Какво ли са си носили в него?
А стените на беседката ми споделяха и други неща, като да вземем за пример: по какъв начин наподобяват котките и поповете, а и също по този начин съществуването на някаква нова група, кръстена „ Квартални наркомани “.
Иновативно.
И тъкмо да си потегли и беседката още един път ми заяви, че Путин е кумът.
Ми… супер.
После пейката в беседката внезапно го обърна на национализъм: „ Стани, стани, Юнак Балкански, от сън бездънен се разсъни “.
А след това ме осведоми и за друго: „ Следващият (стрелка) Пак сме ние се напафкахме Следващият (стрелка) събота 15 юни пушихме “.
Следва картинка на листо магданоз.
На потегляне за малко да си тресна главата в „ КапитализмАЪт е зло “, само че демонстрирах инстикт и се измъкнах от сюрреализма на Западен парк.
Почти.
Пещерните рисунките на котката и попа към момента ме преследват.
Котка бе... котка! И поп
***
Докато бях в отпуск, се случи и нещо друго. Едни данни от един Национална агенция за приходите изтекоха. Но се оказа, че нямало нищо ужасно. Ама и да има нещо ужасно, отново няма нищо ужасно. Бели ядове са това.
(Казах „ ядове “, не „ хакери “)
А, знаете ли какво е общото сред мен и шефката на Национална агенция за приходите? Че и двамата бяхме в отпуск по време на рецесията с откраднатите данни. Но, в случай че от това ви става по-добре, Владислав Горанов сподели: „ Но надали си изкарва добре “…
Горанов сподели още и: „ За сигурността на системите в Национална агенция за приходите са изхарчени милиони “.
А аз пък си мисля, че може би не беше добра концепция да ни подсеща за това.
Каза и: „ Ако си оставите колата отключена и някой ви я открадне, това не ви прави отговорни “.
Виновни – не. Умствено лимитирани – да, само че отговорни – не. Все пак…
Каза и: „ Не знаех, че хакерът, атакувал Национална агенция за приходите, работи в постройката, където пребивавам “.
А аз споделям, че ми мирише на завръщане на Дейвид Линч към киното. Не, чакайте! Кустурица! Кустурица!
След известно четене на вести, в главата ми се родиха няколко елементи от евентуален сюжет:
ГЛАС ЗАД КАДЪР, ПРИЛИЧАЩ НА ТОЗИ НА ГОРАНОВ: „ Ако някой потвърди, че е директно пострадал от хакерската офанзива, страната ще понесе своята отговорност “.
ГЛАВНИЯТ ГЕРОЙ НА НОВИЯ ФИЛМ: „ Писали са ме притежател на няколко банкрутирали фирми… “
ДЪРЖАВАТА: „ М-м-м… не. Не ме убеждаваш. Не виждам връзка. По някакъв различен метод са ти взели данните. Или самичък си си ги дал. Ти за какво си даваш данните…! “
В същия сюжет:
ДЪРЖАВАТА: „ Набедений хакере, в случай че си така почтен, разкодирай си компютъра, че да го разгледаме! “
НАБЕДЕН ХАКЕР: „ Клиентите, с които имам контракт, и шефовете ми са срещу, тъй като там има доста персонална информация на компаниите, с които работим и сме длъжни да я пазим… “
ДЪРЖАВАТА: „ Споко бе, ние сме печени, единствено едно око да фърлиме! “
НАБЕДЕН ХАКЕР: „ … ми добре “.
ДЪРЖАВАТА (след малко): „ Готово, почтен си. Ама тука едни данни на клиентите ви малко изтекоха, то ни е традиция на нас да пускаме по малко да протече. Ама нищо де, случва се, значимото е да сме здрави! “
Ми… Not great, not terrible…
А, то станало 4:20… следователно: Стани, стани, левент Балкански… и Путин е кумът!
… можеше да бъде неверно припознато от поддръжниците на чистата българска раса.
Докато бях в отпуск през предходната седмица, имах щастието да се разхождам из София в това най-прекрасно време, когато вие сте били на работа. И тъй като съм ученолюбив, преглеждах с интерес – места, хора, неща.
Направи ми усещане, че доста забавни „ облици “ са се появили в града. Поправка… са се развъдили в града.
Например: от ден на ден 40- 45-годишни пубертети, с бейзболни шапки, къси панталони, скейтборди, BMX-ове, кецки, флешове и побелели бакенбарди. Също по този начин – девойки на неопределена възраст. Дали е плод на генно инженерство, чалга-мода или извънземни опити със земляните, само че от ден на ден жено-мичета се пръкнаха по улиците на София и е мъчно да схванеш дали са на 15 или 31 години.
Странното е, че и двете групи одобряват объркването ми като комплимент. А не би трябвало.
Оранжевите хора…
Те са на всички места. Да-а-а… не е изключено ТОВА да са извънземните, които си вършат упоменатите опити. Не, съществено – и преди хората хващаха загар, ходеха по морета, планини, само че не бяха оранжеви! С какъв автобронзант се намаза народонаселението? На Оргахим ли?
Вървя си и кой знае за какво в главата ми звучи:
„ Оранжево небето, оранжево морето, оранжева тревата, оранжев и градът. С оранжевите майки, оранжеви дечица “.
***
И по този начин – разходките ми ме водиха до обичания ми Западен парк. Тук следва малко мое комплициране, тъй като военната зона, в която се намирам, е разпозната от Гугъл Maps като Западен парк, само че здравият разсъдък отхвърля да извърши същото. Не и не!
Сещам се за фотосите на Дрезден след бомбардировките. Не знам за какво.
Изумявам се на партизанския гении на ремонтаджиите, които по този начин изобретателно са сложили клопките си, че тези от Виетконг през Виетнамската война могат единствено да завиждат. Прекрасни немаркирани и добре скрити пресни шахти. Някои от тях – скрити в леки падинки и облицовани с тухли. Тухлите, в случай че не знаете, с изключение на всички други свои свойства, имат и следното – твърди са. Имат и ръбове. Капаните са заложени по този начин, че да не се виждат досега, в който към този момент е късно.
Интересно е.
А по-интересното е, че множеството се намират тук-там, на които НЯМА осветяване. За мой шанс – аз ги разгледах на дневна светлина. Някой, заподозрял рецензия в тона ми (каквато напълно липсва, държа да уточня, схваща се), би споделил: „ Кой ще се мота тука по мрачно бе! Ква работа имаш да се моташ вечер из парка? “
Ама, несъмнено. Прави са хората. Ще ми вървиш по мрачно навънка… че и в парка, дори, ама-ха, хипита с хипита!
Също по този начин, за мой шанс, имам и взор от височина над метър-и-осемсе, което ме избавя, тъй като в случай че бях към метър-и-петнаесе, напълно щях да съм кьорав за изненадите на парка. Освен това щях да тичам като оглупял и напълно да нямам навика да си виждам в краката, тъй като щях да съм… ами дете!
На една от шахтите някой се беше престрашил да употребява нова техника за обезопасяване – и по съответно: да метне част от ограда от горната страна. Явно не му е харесал резултатът, тъй като другите си бяха останали необезопасени с тази съвременна технология.
Другото, което прави усещане, е най-новият метод в осъществяването на ремонта – а точно: работата без служащи и в цялостен покой. Което е отлично, тъй като по този начин никакъв звук не смущава нас – посетителите; никаква работа, никакъв звук, ни-що. Нищо!
Което си е напълно в реда на нещата за ремонт, който по този начин или другояче към този момент е пресрочил крайния си период с месеци, а наподобява като одеве наченат. Да не се прави нищо по него си е редно. Така е по български. Нали? Но пък можем да се надяваме, че от киноцентърът ще пробутат оферта на някое холивудско студио – за фотоси на постапокалиптичен трилър. Да, продуцентите на „ Живите мъртви “ биха се зарадвали на гледката в Западен парк.
Забавянето в ремонта беше целесъобразно неотдавна от ремонтаджии и община с две неща – едното е, че в проектите са пропуснали да отбележат обстоятелството, че е трябвало да думнат един нищо и никакъв… магистрален тръбопровод (нищо работа!), който не са знаели (че по какъв начин!) че им е на пътя; и с другото, което персонално на мен ми е обичано: непредвидени условия, които се оказаха снегът през зимата и дъждът през есента и пролетта. Имайки поради, че България се намира в необитаем климат, дъждовете и снеговете е напълно разумно да ни изненадат, появявайки се по този начин подло за пръв път от 8000 години.
Видно е, че кипи интензивен труд...
С трескава тревога очаквам развиването на ремонта, който беше отсрочен за завършване през есента, тъй като чакам в графата с „ непредвидените “ да се появи и „ пролетна отмалялост на служащите “. Логично е.
***
Посетих и беседка в парка. Къде без беседка? Там националното творчество напряко ми проговори.
Първо ми сподели, че „ КапитализмАЪт е зло “, а Putin is the best man, което, моите скромни знания по британски език ми споделиха, че значи: „ Путин е кумът “.
Putin is the best man
Ама не разбрах чий кум е Путин и за какво беседката в Западен парк ми го оповестява.
После надписите започнаха да стават по-чудати, само че от позиция на общата картинка – обясняваха много…
Например надписът „ 4:20 “. Реших, че е нещо религиозно. Потърсих в Евангелията.
Матей 4:20 – „ И те незабавно оставиха мрежите, и потеглиха след Него “;
Йоан 4:20 – „ Нашите татковци се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Иерусалим е мястото, дето би трябвало да се покланяме “;
Лука 4:20 – „ И като сгъна книгата и я даде на прислужникът, седна; и очите на всички в синагогата бяха ориентирани в Него “;
Марк 4:20 – „ А посеяното на добра земя са ония, които слушат словото и одобряват и принасят плод: едни трийсет, други шейсет, а други 100 “.
… нищо не разбрах. Какво е посланието на беседката? 4:20? Хм…
В краката ми се въргаляше малко найлоново самозалепващо се пликче. Какво ли са си носили в него?
А стените на беседката ми споделяха и други неща, като да вземем за пример: по какъв начин наподобяват котките и поповете, а и също по този начин съществуването на някаква нова група, кръстена „ Квартални наркомани “.
Иновативно.
И тъкмо да си потегли и беседката още един път ми заяви, че Путин е кумът.
Ми… супер.
После пейката в беседката внезапно го обърна на национализъм: „ Стани, стани, Юнак Балкански, от сън бездънен се разсъни “.
А след това ме осведоми и за друго: „ Следващият (стрелка) Пак сме ние се напафкахме Следващият (стрелка) събота 15 юни пушихме “.
Следва картинка на листо магданоз.
На потегляне за малко да си тресна главата в „ КапитализмАЪт е зло “, само че демонстрирах инстикт и се измъкнах от сюрреализма на Западен парк.
Почти.
Пещерните рисунките на котката и попа към момента ме преследват.
Котка бе... котка! И поп
***
Докато бях в отпуск, се случи и нещо друго. Едни данни от един Национална агенция за приходите изтекоха. Но се оказа, че нямало нищо ужасно. Ама и да има нещо ужасно, отново няма нищо ужасно. Бели ядове са това.
(Казах „ ядове “, не „ хакери “)
А, знаете ли какво е общото сред мен и шефката на Национална агенция за приходите? Че и двамата бяхме в отпуск по време на рецесията с откраднатите данни. Но, в случай че от това ви става по-добре, Владислав Горанов сподели: „ Но надали си изкарва добре “…
Горанов сподели още и: „ За сигурността на системите в Национална агенция за приходите са изхарчени милиони “.
А аз пък си мисля, че може би не беше добра концепция да ни подсеща за това.
Каза и: „ Ако си оставите колата отключена и някой ви я открадне, това не ви прави отговорни “.
Виновни – не. Умствено лимитирани – да, само че отговорни – не. Все пак…
Каза и: „ Не знаех, че хакерът, атакувал Национална агенция за приходите, работи в постройката, където пребивавам “.
А аз споделям, че ми мирише на завръщане на Дейвид Линч към киното. Не, чакайте! Кустурица! Кустурица!
След известно четене на вести, в главата ми се родиха няколко елементи от евентуален сюжет:
ГЛАС ЗАД КАДЪР, ПРИЛИЧАЩ НА ТОЗИ НА ГОРАНОВ: „ Ако някой потвърди, че е директно пострадал от хакерската офанзива, страната ще понесе своята отговорност “.
ГЛАВНИЯТ ГЕРОЙ НА НОВИЯ ФИЛМ: „ Писали са ме притежател на няколко банкрутирали фирми… “
ДЪРЖАВАТА: „ М-м-м… не. Не ме убеждаваш. Не виждам връзка. По някакъв различен метод са ти взели данните. Или самичък си си ги дал. Ти за какво си даваш данните…! “
В същия сюжет:
ДЪРЖАВАТА: „ Набедений хакере, в случай че си така почтен, разкодирай си компютъра, че да го разгледаме! “
НАБЕДЕН ХАКЕР: „ Клиентите, с които имам контракт, и шефовете ми са срещу, тъй като там има доста персонална информация на компаниите, с които работим и сме длъжни да я пазим… “
ДЪРЖАВАТА: „ Споко бе, ние сме печени, единствено едно око да фърлиме! “
НАБЕДЕН ХАКЕР: „ … ми добре “.
ДЪРЖАВАТА (след малко): „ Готово, почтен си. Ама тука едни данни на клиентите ви малко изтекоха, то ни е традиция на нас да пускаме по малко да протече. Ама нищо де, случва се, значимото е да сме здрави! “
Ми… Not great, not terrible…
А, то станало 4:20… следователно: Стани, стани, левент Балкански… и Путин е кумът!
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ