Източна Европа и национализмът: защо се стигна дотук?
Това предвижда преди време един немски социолог. Може би е прав.
Надали някой е желал да слага под въпрос самочувствието на източноевропейските страни-членки на Европейски Съюз.
Въпреки това унгарският министър председател Виктор Орбан употребява гостуването си в централата на баварския Християнсоциален съюз, с цел да съобщи ясно, че неговите сънародници считат мюсюлманските бежанци за мюсюлмански завоеватели. "Ние не желаеме такова нещо ", съобщи той.
Освен това Унгария нямало да се остави да бъде принуждавана да прави нещо, което не желае, съобщи той за вестник "Билд ". Неговата страна заслужавала доста повече почитание и почит - по този начин пък Орбан отговори на рецензията на ръководителя на социалдемократите Мартин Шулц.
Източните против западните полезности
Няма спор: Европейски Съюз се разцепва политически. При това страните от някогашния източен блок копнееха да станат членове на Общността. И от този момент изминаха единствено 25 години.
Междувременно Европейски Съюз среща все по-сериозни проблеми със своите млади членове. И противоположното. Полша и Унгария утвърждават брюкселската общественост на полезностите единствено като дойна крава. Те изрично отхвърлят брюкселския централизъм и съзират опасност в мултикултурализма на Западна Европа. Вместо това във Варшава и Будапеща се издигат новите остарели полезности - родината, христянската религия, фамилията.
Същите политически публични идеали изповядват Чехия и Словакия.
Постепенно породи едно контрадвижение против отворените западноевропейски общества.
Зад него се крие следната концепция: в безпределно глобализираното битие на напред във времето би трябвало още веднъж да застане нацията. Така Виктор Орбан и неговата партия ФИДЕС дефинират ценностните стандарти за унгарската нация по новому. Те се пробват да трансфорат комплицирания и изпълнен с чувството за опасност свят в по-лесен.
Същия курс е поел и полският министър председател и ръководител на партията "Право и правдивост " (ПиС) Ярослав Качински. И двамата ръководят автократично и въобще не крият своите запаси по отношение на западните общества.
Виктор Орбан кръсти своята нова Унгария "нелиберална страна ", а Качински назовава своите държавни промени "една добра смяна ".
Създава се усещането, че на Изток предефинират европейската концепция.
След социализма пристигна неолиберализмът
Вследствие на това в източната външна страна на Европейски Съюз се следи забележителен завой на дясно. Този завой е обвързван единствено отчасти с икономическото състояние. Предположението, че разтърсената от рецесии стопанска система и безработицата предизвикват националистическото схващане бързо може да бъде опровергано - да вземем за пример в Чехия.
Страната отбелязва стопански растеж от съвсем пет %, а безработицата от три % е най-ниската в целия Европейски Съюз. Това обаче не осуети чешкия завой на дясно.
Подобно е развиването и в Полша. През 1990-те години междинният поляк печелеше единствено една дванадесата част от това, което печелеше междинният немец. А през 2016 година - една трета. Въпреки това национализмът в Полша е в напредък.
А "Ню Йорк Таймс " писа, че "популизмът се е настанил в Източна Европа ".
Това се дължи на обстоятелството, че след 1990-а трансформиращите се източноевропейски страни не минаха през една социалдемократична епоха, твърди известният полски политолог Пьотр Бурас.
Според него, неолиберализмът внезапно е навлязъл напълно в раздробеното от комунизма общество.
"Нямаше обществена страна, синдикатите бяха слаби и капитализмът навлезе гладко. А всичко това остави дълбоки следи. Например комплекса за непълноценност на тези общества, който съществува до през днешния ден ", споделя той.
Писателят Земовит Шчерек споделя, че поляците гледат на себе си по този начин, както Западът гледа на тях. "Те се усещат малко небогати, малко изостанали и неефикасни. "
Полша: податливост към аутизъм
Миналата седмица новият полски министър председател Матеуш Моравецки направи първата си задгранична аудиенция. Не в Брюксел, а в Будапеща. И това е ясно политическо обръщение: Унгария е по-важна за Полша от Европейски Съюз.
След това той посети и сътрудника си в Словакия. В Полша в действителност съвсем не се надигат гласове, които да приканват страната да обърне тил на Европейски Съюз. Но все пак Варшава се държи като непознато тяло в европейското семейство.
Много хора считат, че Европейски Съюз им лишава достолепието, споделя полската писателка Инга Ивасьов. От Запада идвали единствено "ограничения, проблеми и морални упреци ".
"В Полша към момента не се разискват тематики като равнопоставеността, светската страна и правата на малцинствата ", твърди писателката. Вместо това - в ерата на ПиС - поляците са заети най-много със самите себе си. И тази податливост към аутизъм се вижда отчетливо в юбилейната 2018 година, когато Полша отбелязва възобновяване на държавния си суверенитет преди 100 години. Нацията е мащаб за всичко.
Варшава не желае поуки от Брюксел или Берлин. А правораздаването, съгласно логиката на ПиС, се е подчинило на "волята на народа ". Зад всички нови явления на десния завой стои чувството на поляците, че постоянно са били жертва. И отговорът им гласи: национализъм и шовинизъм.
Унгария: несигурна национална еднаквост
Унгария върви по същия път. Премиерът Орбан назначава в правосъдната система и администрацията единствено правилни хора. Ректорът на Централния Европейски Университет в Будапеща Майкъл Игнатиев споделя, че визията, че политическата смяна през 1990-те години ще бъде последвана от демократична конституция, пазарна стопанска система и мултикултурализъм е били неправилна.
Основаният от унгарско-американския вложител Джордж Сорос университет е прочут по целия свят. Това образователно заведение е бодил в очите на Виктор Орбан.
"В него следват тези, на които унгарците нямат доверие. Джордж Сорос е алегорична персона на оня финансов капитализъм, за който популистите настояват, че застрашавал традициите ", писа през декември списание "Шпигел ".
И тук културната борба дава надълбоко отражение върху груповата еднаквост. Унгария става самостоятелна страна едвам през 1920 година. Младата нация се откъсна от Австро-унгарската империя и имаше да наваксва във връзка с идентичността. Завръщането на Орбан към "унгарските обичаи " вдъхва на доста унгарци сигурност и непоклатимост. Или както написа "Шпигел ", той основава един свят "без чужденци, без биоманиаци и брюкселски служители ".
Преди 25 години болшинството от умните европейски глави въобще не предполагаше, че в източната външна страна на Европейски Съюз може да последват сходни развития. Приемането на демократичните стандарти и свободната пазарна стопанска система, с или без обществени детайли, минаваха за закон. През 1990 година немският социолог Ралф Дарендорф опроверга това мнение. Той предвижда, че за построяването на едно демократично общество ще се нужни 60 години. Сега таман отличниците измежду новоприетите страни-членки потвърждават, че пътят към хармонизирането на Европа е дълъг.
* Текстът е оповестен тук.
Надали някой е желал да слага под въпрос самочувствието на източноевропейските страни-членки на Европейски Съюз.
Въпреки това унгарският министър председател Виктор Орбан употребява гостуването си в централата на баварския Християнсоциален съюз, с цел да съобщи ясно, че неговите сънародници считат мюсюлманските бежанци за мюсюлмански завоеватели. "Ние не желаеме такова нещо ", съобщи той.
Освен това Унгария нямало да се остави да бъде принуждавана да прави нещо, което не желае, съобщи той за вестник "Билд ". Неговата страна заслужавала доста повече почитание и почит - по този начин пък Орбан отговори на рецензията на ръководителя на социалдемократите Мартин Шулц.
Източните против западните полезности
Няма спор: Европейски Съюз се разцепва политически. При това страните от някогашния източен блок копнееха да станат членове на Общността. И от този момент изминаха единствено 25 години.
Междувременно Европейски Съюз среща все по-сериозни проблеми със своите млади членове. И противоположното. Полша и Унгария утвърждават брюкселската общественост на полезностите единствено като дойна крава. Те изрично отхвърлят брюкселския централизъм и съзират опасност в мултикултурализма на Западна Европа. Вместо това във Варшава и Будапеща се издигат новите остарели полезности - родината, христянската религия, фамилията.
Същите политически публични идеали изповядват Чехия и Словакия.
Постепенно породи едно контрадвижение против отворените западноевропейски общества.
Зад него се крие следната концепция: в безпределно глобализираното битие на напред във времето би трябвало още веднъж да застане нацията. Така Виктор Орбан и неговата партия ФИДЕС дефинират ценностните стандарти за унгарската нация по новому. Те се пробват да трансфорат комплицирания и изпълнен с чувството за опасност свят в по-лесен.
Същия курс е поел и полският министър председател и ръководител на партията "Право и правдивост " (ПиС) Ярослав Качински. И двамата ръководят автократично и въобще не крият своите запаси по отношение на западните общества.
Виктор Орбан кръсти своята нова Унгария "нелиберална страна ", а Качински назовава своите държавни промени "една добра смяна ".
Създава се усещането, че на Изток предефинират европейската концепция.
След социализма пристигна неолиберализмът
Вследствие на това в източната външна страна на Европейски Съюз се следи забележителен завой на дясно. Този завой е обвързван единствено отчасти с икономическото състояние. Предположението, че разтърсената от рецесии стопанска система и безработицата предизвикват националистическото схващане бързо може да бъде опровергано - да вземем за пример в Чехия.
Страната отбелязва стопански растеж от съвсем пет %, а безработицата от три % е най-ниската в целия Европейски Съюз. Това обаче не осуети чешкия завой на дясно.
Подобно е развиването и в Полша. През 1990-те години междинният поляк печелеше единствено една дванадесата част от това, което печелеше междинният немец. А през 2016 година - една трета. Въпреки това национализмът в Полша е в напредък.
А "Ню Йорк Таймс " писа, че "популизмът се е настанил в Източна Европа ".
Това се дължи на обстоятелството, че след 1990-а трансформиращите се източноевропейски страни не минаха през една социалдемократична епоха, твърди известният полски политолог Пьотр Бурас.
Според него, неолиберализмът внезапно е навлязъл напълно в раздробеното от комунизма общество.
"Нямаше обществена страна, синдикатите бяха слаби и капитализмът навлезе гладко. А всичко това остави дълбоки следи. Например комплекса за непълноценност на тези общества, който съществува до през днешния ден ", споделя той.
Писателят Земовит Шчерек споделя, че поляците гледат на себе си по този начин, както Западът гледа на тях. "Те се усещат малко небогати, малко изостанали и неефикасни. "
Полша: податливост към аутизъм
Миналата седмица новият полски министър председател Матеуш Моравецки направи първата си задгранична аудиенция. Не в Брюксел, а в Будапеща. И това е ясно политическо обръщение: Унгария е по-важна за Полша от Европейски Съюз.
След това той посети и сътрудника си в Словакия. В Полша в действителност съвсем не се надигат гласове, които да приканват страната да обърне тил на Европейски Съюз. Но все пак Варшава се държи като непознато тяло в европейското семейство.
Много хора считат, че Европейски Съюз им лишава достолепието, споделя полската писателка Инга Ивасьов. От Запада идвали единствено "ограничения, проблеми и морални упреци ".
"В Полша към момента не се разискват тематики като равнопоставеността, светската страна и правата на малцинствата ", твърди писателката. Вместо това - в ерата на ПиС - поляците са заети най-много със самите себе си. И тази податливост към аутизъм се вижда отчетливо в юбилейната 2018 година, когато Полша отбелязва възобновяване на държавния си суверенитет преди 100 години. Нацията е мащаб за всичко.
Варшава не желае поуки от Брюксел или Берлин. А правораздаването, съгласно логиката на ПиС, се е подчинило на "волята на народа ". Зад всички нови явления на десния завой стои чувството на поляците, че постоянно са били жертва. И отговорът им гласи: национализъм и шовинизъм.
Унгария: несигурна национална еднаквост
Унгария върви по същия път. Премиерът Орбан назначава в правосъдната система и администрацията единствено правилни хора. Ректорът на Централния Европейски Университет в Будапеща Майкъл Игнатиев споделя, че визията, че политическата смяна през 1990-те години ще бъде последвана от демократична конституция, пазарна стопанска система и мултикултурализъм е били неправилна.
Основаният от унгарско-американския вложител Джордж Сорос университет е прочут по целия свят. Това образователно заведение е бодил в очите на Виктор Орбан.
"В него следват тези, на които унгарците нямат доверие. Джордж Сорос е алегорична персона на оня финансов капитализъм, за който популистите настояват, че застрашавал традициите ", писа през декември списание "Шпигел ".
И тук културната борба дава надълбоко отражение върху груповата еднаквост. Унгария става самостоятелна страна едвам през 1920 година. Младата нация се откъсна от Австро-унгарската империя и имаше да наваксва във връзка с идентичността. Завръщането на Орбан към "унгарските обичаи " вдъхва на доста унгарци сигурност и непоклатимост. Или както написа "Шпигел ", той основава един свят "без чужденци, без биоманиаци и брюкселски служители ".
Преди 25 години болшинството от умните европейски глави въобще не предполагаше, че в източната външна страна на Европейски Съюз може да последват сходни развития. Приемането на демократичните стандарти и свободната пазарна стопанска система, с или без обществени детайли, минаваха за закон. През 1990 година немският социолог Ралф Дарендорф опроверга това мнение. Той предвижда, че за построяването на едно демократично общество ще се нужни 60 години. Сега таман отличниците измежду новоприетите страни-членки потвърждават, че пътят към хармонизирането на Европа е дълъг.
* Текстът е оповестен тук.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ