"А ние какви бяхме едно време...." - за разликата между родителите и децата им
" Това потомство не е като нашето – ние какви бяхме едно време на техните години... " Като че ли всяко едно потомство изпитва натурален уклон да се съпостави с по-младото от него и да го назидае. Обикновено младите са по-безотговорни, а ползите им са повърхностни. Така ли е в действителност?
Във второто издание на специфичния план " Тийнейджърът у дома " в партньорство с дермокозметична марка BIODERMA приказват родителите. Поканихме представители на няколко фамилии, с цел да споделят какво се случва с децата им през този избран от тях като " характерен интервал ".
В този текст тематиката е за неизбежното съпоставяне, което всеки родител от време на време прави сред своето потомство и това на децата му, до момента в който се пробва да ги разбере.
Жанета Пенева: Голямата разлика сред децата ни и нас е, че те са родени с технологиите. От обществените мрежи до Netflix и Spotify живеем в свят, в който постоянно сме на линия, гледаме и слушаме това, което желаеме и когато желаеме. Те доста по-добре от нас умеят да описват историите си в Инстаграм, карат другите да приказват за тях, още до момента в който са дребни. Успяват да живеят в сегашното по този начин, както никое друго потомство не е успявало.
По-възрастните считат, че сегашните младежи са по-мързеливи, по-егоистични и постоянно търсят лесното решение. Интересно е, че съгласно мен те постоянно имат по-интелигентен метод в работата, по-креативни са, доста по-независими от нашето потомство, даже демонстрират по-силен темперамент.
Може би това се дължи на обстоятелството, че спрямо нас те са по-спокойни за бъдещето си – нещо, което обърка живота на много наши връстници във времена, когато не знаехме кой път бихме могли да поемем. Според мен те живеят с убеждението, че спрямо предходните генерации ще се осъществят по-добре, в случай че положат старания. В един миг обществените медии стават платформи за намиране на работа или даже пускане на личен бизнес. Тинейджърите в международен мащаб стартират да оформят нови трендове.
Друго, което прави усещане, е, че сегашните младежи са доста по-ангажирани със обществено значимите тематики, включително и отношението към хората с друга полова ориентировка, равенството сред половете и расизмът. Това може би отново се дължи на обществените мрежи и доста по-достъпната информация по тези въпроси.
Според мен всяко потомство е отречено от предходното и концепцията, че младите " не са като едно време ", е просто класика.
Иван Паунчев: Аз считам, че както ние в миналото, по този начин и младежите през днешния ден се пробват да се изградят като персони посредством селекция от филми, книги, музика, само че казусът в този момент е, че продуктите, които им се оферират, не са толкоз качествени и равнището генерално е по-ниско . Намират се и доста хубави неща, само че съгласно мен световно нещата не вървят на добре.
Жюстин Томс: Не, постоянно наподобява, че не вървят добре, само че постоянно има и едното, и другото
Николай Неделчев: Всяко потомство смята, че нещата с качеството на изкуството и поколението след тях вървят зле. Поколението на нашите родители имаха такова мнение за нас, сякаш е естествено и ние да имаме такова мнение за нашите деца също. В наше време изобилието от информация, заглавия на книги, филми, музикални стилове и групи, това, на което можем да се надяваме като родители, е да създадем селекция и рекомендации, която нашите деца може да одобряват, само че може и да отхвърлят и по този начин да се надяваме, че ще формираме усет.
Жанета Пенева: В момента има страховит напредък във всички изкуства
Жюстин Томс: Има спад в обичайните медии, само че в случай че се загледаме да вземем за пример в Инстаграм, децата имат доста повече достъп до изкуство съпоставяне с нас преди време, и то от всевъзможен тип. Даже имат опция да отделят дребна сума от джобните си пари и всеки месец да спонсорират създателите, които харесват. Т.е. считам, че интернет колкото взима, толкоз и дава и не мисля, че е толкоз неприятен, въпреки да има провокации.
Жанета Пенева : Проблемът също е в отсяването на информацията – младежите би трябвало да смелят голямо количество информация и по тази причина вниманието им не се задържа – те губят интерес на втората минута и стартират да минават през канали, фотоси... Такова е времето... Аз от дълго време не споделям кое е положително и кое неприятно, тъй като огромният проблем е в самия модел. Ние, възрастните, не можем да се преборим с това, което ни се дава сега.
Жюстин Томс : Ние като родители в случай че не сме ги научили до 12 години какво е хубава музика, не сме ги водили на спектакъл, то по-късно към този момент ще е прекомерно късно, те ще са в протеста . Затова си споделям – направихме каквото можахме, в този момент ще гледаме какво ще се случи, ще се радваме, ще го одобряваме... Ако слагаме рамки, тогава резултатът няма да е тъкмо това, което желаеме.
Иван Паунчев : Да, само че за мен едно време беше доста значимо да схвана какво пеят в песните – превеждал съм си ги, по този начин започнах да изучавам език. Сега ми се коства, че не е по този начин. Ето в този момент, синът ми слуша Rammstein и до момента в който аз не го накарам да ми преведе нещо, той няма да го направи и да вникне в текста.
Марин Бодаков : Има обаче и деца, които слушат по едно и също време и Rammstein, и Глория. И мисля, че те са най-интересните случаи ; тъкмо с тях ние не знаем какво да вършим.
Жюстин Томс : Аз мисля, че самото време им диктува да са комплицирани. По принцип пубертетът е време, в което си комплициран
Марин Бодаков: Всички сме малко или доста комплицирани, тъй като изживяваме своята поподранила рецесия на междинната възраст – и внезапно тя съответствува с объркването на нашите деца. Преди 30 години нямаше да бъде по този начин. А ние тук сме " остарели " спрямо нашите лични родители.
© Дневник
Кои са участниците в диалога.
А трансформират ли се самите родители?
Иван Паунов : Аз се усещам доста добре, тъй като узнавам нови неща около младежа си. Като цяло стоя зад младото потомство, тъй като то е това, което ни дърпат напред, ние сме чичовци и лелички. Въпросът е да сме съответни.
Николай Неделчев: Покрай моите деца в този момент разбирам доста неща за себе си и както възрастен, и като младеж, който е бил на тяхната възраст. Общуването с момчетата с изключение на всичко друго за мен е " своего рода " портал към моето себепознание.
Марин Бодаков: Промяната е радикална. Разбрах доста повече за себе си, преговорих личното си детство и юношество. Видях отдалеко своите персонални опити да бъда самостоятелен през 86-87-а година и най-важното, което открих е, че не съм задължен да знам всичко, да се оправям с всичко, че също не преставам да се изучавам, че нямам подготвени отговори - и към този момент съм спокоен с това. От друга страна, си давам сметка, че в никакъв случай не съм приказвал с огромна си щерка толкоз, колкото през последната година. Ние непрестанно приказваме, тя желае да е по-често с мен, да излиза с мен. Разговорите ни са всъщност и все по-изповедни и от моя страна, т.е. това дете не е единствено дете, а е и здравомислещ другар. А от време на време даже подкрепящ другар.
Жюстин Томс: И аз удостоверявам, че с огромния ми младеж сме все по-близки, доста споделяме, философстваме, приказваме за политика, за човешки права, за бъдещето.
И още нещо – техният порив към изпробване със личните граници ми върна и на мен желанието да опитвам нови неща . Позволи ми да се видя от тази страна – че мога да опитвам и аз още.
Жанета Пенева: Бих споделила същото, само че с едно конкретизиране – значимо е ние, родителите, да не спестяваме на децата това, което се случва с нас . В устрема си да не ги натоварват, доста родителите, ги откъсват от себе си. Фрази като " детете не трябва да схваща, да претърпява " за мен са неверни. Нека да знаят, че минаваме през сложен миг. Така ще ги създадем свои другари доста по-успешно, в сравнение с в случай че се стремим да ги пазим. Този метод е нужен, с цел да са готови те за обстоятелството, че не постоянно всичко ще е идеално и ще протича както би трябвало в живота им.
Можем ли да забраним на децата да пробват нездравословни вещества? - четете тук Ти в действителност ли ще излезеш с тази къса пола? - четете тук
Четат ли младежите - четете тук.
Този младеж - моето дете ли е? - четете тук.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Тийнейджърът у дома (21)
Във второто издание на специфичния план " Тийнейджърът у дома " в партньорство с дермокозметична марка BIODERMA приказват родителите. Поканихме представители на няколко фамилии, с цел да споделят какво се случва с децата им през този избран от тях като " характерен интервал ".
В този текст тематиката е за неизбежното съпоставяне, което всеки родител от време на време прави сред своето потомство и това на децата му, до момента в който се пробва да ги разбере.
Жанета Пенева: Голямата разлика сред децата ни и нас е, че те са родени с технологиите. От обществените мрежи до Netflix и Spotify живеем в свят, в който постоянно сме на линия, гледаме и слушаме това, което желаеме и когато желаеме. Те доста по-добре от нас умеят да описват историите си в Инстаграм, карат другите да приказват за тях, още до момента в който са дребни. Успяват да живеят в сегашното по този начин, както никое друго потомство не е успявало.
По-възрастните считат, че сегашните младежи са по-мързеливи, по-егоистични и постоянно търсят лесното решение. Интересно е, че съгласно мен те постоянно имат по-интелигентен метод в работата, по-креативни са, доста по-независими от нашето потомство, даже демонстрират по-силен темперамент.
Може би това се дължи на обстоятелството, че спрямо нас те са по-спокойни за бъдещето си – нещо, което обърка живота на много наши връстници във времена, когато не знаехме кой път бихме могли да поемем. Според мен те живеят с убеждението, че спрямо предходните генерации ще се осъществят по-добре, в случай че положат старания. В един миг обществените медии стават платформи за намиране на работа или даже пускане на личен бизнес. Тинейджърите в международен мащаб стартират да оформят нови трендове.
Друго, което прави усещане, е, че сегашните младежи са доста по-ангажирани със обществено значимите тематики, включително и отношението към хората с друга полова ориентировка, равенството сред половете и расизмът. Това може би отново се дължи на обществените мрежи и доста по-достъпната информация по тези въпроси.
Според мен всяко потомство е отречено от предходното и концепцията, че младите " не са като едно време ", е просто класика.
Иван Паунчев: Аз считам, че както ние в миналото, по този начин и младежите през днешния ден се пробват да се изградят като персони посредством селекция от филми, книги, музика, само че казусът в този момент е, че продуктите, които им се оферират, не са толкоз качествени и равнището генерално е по-ниско . Намират се и доста хубави неща, само че съгласно мен световно нещата не вървят на добре.
Жюстин Томс: Не, постоянно наподобява, че не вървят добре, само че постоянно има и едното, и другото
Николай Неделчев: Всяко потомство смята, че нещата с качеството на изкуството и поколението след тях вървят зле. Поколението на нашите родители имаха такова мнение за нас, сякаш е естествено и ние да имаме такова мнение за нашите деца също. В наше време изобилието от информация, заглавия на книги, филми, музикални стилове и групи, това, на което можем да се надяваме като родители, е да създадем селекция и рекомендации, която нашите деца може да одобряват, само че може и да отхвърлят и по този начин да се надяваме, че ще формираме усет.
Жанета Пенева: В момента има страховит напредък във всички изкуства
Жюстин Томс: Има спад в обичайните медии, само че в случай че се загледаме да вземем за пример в Инстаграм, децата имат доста повече достъп до изкуство съпоставяне с нас преди време, и то от всевъзможен тип. Даже имат опция да отделят дребна сума от джобните си пари и всеки месец да спонсорират създателите, които харесват. Т.е. считам, че интернет колкото взима, толкоз и дава и не мисля, че е толкоз неприятен, въпреки да има провокации.
Жанета Пенева : Проблемът също е в отсяването на информацията – младежите би трябвало да смелят голямо количество информация и по тази причина вниманието им не се задържа – те губят интерес на втората минута и стартират да минават през канали, фотоси... Такова е времето... Аз от дълго време не споделям кое е положително и кое неприятно, тъй като огромният проблем е в самия модел. Ние, възрастните, не можем да се преборим с това, което ни се дава сега.
Жюстин Томс : Ние като родители в случай че не сме ги научили до 12 години какво е хубава музика, не сме ги водили на спектакъл, то по-късно към този момент ще е прекомерно късно, те ще са в протеста . Затова си споделям – направихме каквото можахме, в този момент ще гледаме какво ще се случи, ще се радваме, ще го одобряваме... Ако слагаме рамки, тогава резултатът няма да е тъкмо това, което желаеме.
Иван Паунчев : Да, само че за мен едно време беше доста значимо да схвана какво пеят в песните – превеждал съм си ги, по този начин започнах да изучавам език. Сега ми се коства, че не е по този начин. Ето в този момент, синът ми слуша Rammstein и до момента в който аз не го накарам да ми преведе нещо, той няма да го направи и да вникне в текста.
Марин Бодаков : Има обаче и деца, които слушат по едно и също време и Rammstein, и Глория. И мисля, че те са най-интересните случаи ; тъкмо с тях ние не знаем какво да вършим.
Жюстин Томс : Аз мисля, че самото време им диктува да са комплицирани. По принцип пубертетът е време, в което си комплициран
Марин Бодаков: Всички сме малко или доста комплицирани, тъй като изживяваме своята поподранила рецесия на междинната възраст – и внезапно тя съответствува с объркването на нашите деца. Преди 30 години нямаше да бъде по този начин. А ние тук сме " остарели " спрямо нашите лични родители.
© Дневник
Кои са участниците в диалога.
А трансформират ли се самите родители?
Иван Паунов : Аз се усещам доста добре, тъй като узнавам нови неща около младежа си. Като цяло стоя зад младото потомство, тъй като то е това, което ни дърпат напред, ние сме чичовци и лелички. Въпросът е да сме съответни.
Николай Неделчев: Покрай моите деца в този момент разбирам доста неща за себе си и както възрастен, и като младеж, който е бил на тяхната възраст. Общуването с момчетата с изключение на всичко друго за мен е " своего рода " портал към моето себепознание.
Марин Бодаков: Промяната е радикална. Разбрах доста повече за себе си, преговорих личното си детство и юношество. Видях отдалеко своите персонални опити да бъда самостоятелен през 86-87-а година и най-важното, което открих е, че не съм задължен да знам всичко, да се оправям с всичко, че също не преставам да се изучавам, че нямам подготвени отговори - и към този момент съм спокоен с това. От друга страна, си давам сметка, че в никакъв случай не съм приказвал с огромна си щерка толкоз, колкото през последната година. Ние непрестанно приказваме, тя желае да е по-често с мен, да излиза с мен. Разговорите ни са всъщност и все по-изповедни и от моя страна, т.е. това дете не е единствено дете, а е и здравомислещ другар. А от време на време даже подкрепящ другар.
Жюстин Томс: И аз удостоверявам, че с огромния ми младеж сме все по-близки, доста споделяме, философстваме, приказваме за политика, за човешки права, за бъдещето.
И още нещо – техният порив към изпробване със личните граници ми върна и на мен желанието да опитвам нови неща . Позволи ми да се видя от тази страна – че мога да опитвам и аз още.
Жанета Пенева: Бих споделила същото, само че с едно конкретизиране – значимо е ние, родителите, да не спестяваме на децата това, което се случва с нас . В устрема си да не ги натоварват, доста родителите, ги откъсват от себе си. Фрази като " детете не трябва да схваща, да претърпява " за мен са неверни. Нека да знаят, че минаваме през сложен миг. Така ще ги създадем свои другари доста по-успешно, в сравнение с в случай че се стремим да ги пазим. Този метод е нужен, с цел да са готови те за обстоятелството, че не постоянно всичко ще е идеално и ще протича както би трябвало в живота им.
Можем ли да забраним на децата да пробват нездравословни вещества? - четете тук Ти в действителност ли ще излезеш с тази къса пола? - четете тук
Четат ли младежите - четете тук.
Този младеж - моето дете ли е? - четете тук.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Тийнейджърът у дома (21)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ