Социалните докараха дете до 80% инвалидност
Това пита Йордан Тодоров от Фондация "Защита правата на децата ".
Йордан Тодоров съставлява Фондация „ Защита правата на децата “ (ЗПД) и от години работи по случаи с деца-жертви на принуждение. Сблъсква се с доста случаи на несъответстващи дейности на обществени служащи от държавните институции, които освен че не оказват помощ, само че вредят на децата. Психологът споделя един от потресаващите случаи от практиката си.
"Фондацията, която съставлявам, работи по случай на дете изведено от биологичното му семейство, когато то е било на към 2-годишна възраст. С оглед на конфиденциалността, ще назовавам детето Стефка. Момиченцето беше към този момент на 12 години, когато с наше подпомагане бе върната на биологичната си майка със правосъдно решение на Софийски областен съд.
След битов случай през 2006 година къщата на майката на Стефка изгаря, и детето е настанено в дом „ Майка и дете “ в Източна България. Въпреки голям брой молби от страна на майката за реинтеграция на Стефка, от страна на Дирекция „ Социално подкрепяне “ (ДСП). не са подхванати никакви дейности. През 2007 година детето е пренастанено в Дом за деца лишени от наставнически грижи.
За осъщественото пренастаняване майката не е била известена, след това не е призована и от съда.
Оттам насетне всяка последваща година от 2007-а до 2010-а детето е било пренастанявано при разнообразни приемни родители. За интервал от 8 години детето не е виждало майка си, а тя, макар жалбите й, е била лишена от информация къде се намира то и кой го отглежда.
В обществените отчети, обаче, е записано, че майката не се интересува от детето си.
А за какво детето е пренастанявано при разнообразни приемни родители? - Всеки път, когато приемният родител е употребил заплатен годишен отпуск, детето е било прехвърляно на различен приемен родител, или приемно семейство!..След приключване на отпуската на първия, са я прибирали назад.
Всичко това е ставало със съдействието на обществените служби, и за всяко пренастаняване е издавана заповед. В миг на пренастаняване на детето, са възниквали и спорове сред приемните родители - кой да отглежда детето. Цинично е да се изрече даже, само че става дума за пари. Приемните родители даже са подавали сигнали един против различен.
През 2011 година приемният родител, който отглежда в оня миг Стефка, заболява и детето е преместено в Кризисен център, след което още веднъж е пренастанено при различен приемен родител. Впоследствие още два пъти е пренастанявано при разнообразни приемни родители, заради прилагане на заплатен годишен отпуск от приемния родител, което към този момент обясних.
През 2012 година детето е предадено за осиновяване. След привършване на процедурата по осиновяване, няколко месеца по-късно, по избор на осиновителите, Стефка е настанена в SOS детско населено място. Сменено е името на детето. Осем месеца по късно детето е разсиновено, и още веднъж му е върнато рожденото име. Детето още веднъж е настанено в приемна грижа.
Биологичната майка не е осведомена за нито едно от тези дейности, касаещи детето й. На идната година Стефка още веднъж е пренастанена в друго приемно семейство, в друго обитаемо място! Не за първи път, сред прочее.
През 2016 година е прекъснато настаняването в непринудено приемно семейство и детето е настанено в Кризисен център за деца, още веднъж в друго обитаемо място. До края на същата година, със правосъдно решение детето се настанява в център за деца без увреждания, до навършване на пълноправие.
След което за пръв път в цялата тази сага съдът приканва майката да я уведоми. Тя апелира правосъдното решение пред Софийски областен съд, който връща детето в биологичното му семейство - при майка му.
Какво детство обаче е имало до тогава това дете? - То 20 пъти е било пренастанявано в друг тип обществени "услуги " - забележете по какъв начин единствено звучи! По разнообразни обитаеми места, надалеч от родното място и родната му майка, като по-голямата част от тези "услуги " са били от вида приемна грижа до... отпуската!...
При периодически прегледи, инициирани от някои приемни родители, и отново без знанието на майката, детето е прието в болница в Център за психологично здраве и му е сложена диагноза „ хиперкинетично разстройство “. Изписани са му лекарства. След нова консултация първичната диагноза се отхвърля и лечението се приключва. Оставям това без коментар.
Какво се случва с душeвността на това дете? - Психическото положение на детето е несигурно. Цитирам: "Детето е с прочувствена натовареност, обвързвана с подкрепящата го среда, изпитва възприятие за изоставеност. При детето е налице възприятие за неустановеност и липса на подкрепяща среда, остра нужда от поддръжка, безпокойствие, обвързвано със средата, нужда от повече грижи и прочувственост. “
През 2016 година Стефка постъпва в Клиника по детско-юношеска психиатрия. Психологичното проучване дава умозаключение: „ Интелектуални благоприятни условия, в границите на лека степен на умствено закъснение, недостиг наизуст и внимание. Отчетените резултати са доста повлияни от неналичието на систематична педагогическа работа и поддръжка ".
Стефка е освидетелствана, като степента на увреждане е, изтъквам: „ 80% степен на увреждане без непозната помощ “. Като водеща диагноза е посочено „ Разстройства в държанието “, при общо заболяване „ Разстройство на държанието с опълчване и предизвикателство “.
Аз запитвам: Кой е отговорен за това положение на детето и ще бъде ли потърсена отговорност от отговорните лица и институции, които са докарали една почтена детска душа дотук?! Ако някой прояви подозрение, че всичко това е сполетяло от "държавна грижа " едно почтено дете, подготвен съм да дава документите по случая ", споделя Йордан Тодоров от Фондация "Защита правата на децата ".
Йордан Тодоров съставлява Фондация „ Защита правата на децата “ (ЗПД) и от години работи по случаи с деца-жертви на принуждение. Сблъсква се с доста случаи на несъответстващи дейности на обществени служащи от държавните институции, които освен че не оказват помощ, само че вредят на децата. Психологът споделя един от потресаващите случаи от практиката си.
"Фондацията, която съставлявам, работи по случай на дете изведено от биологичното му семейство, когато то е било на към 2-годишна възраст. С оглед на конфиденциалността, ще назовавам детето Стефка. Момиченцето беше към този момент на 12 години, когато с наше подпомагане бе върната на биологичната си майка със правосъдно решение на Софийски областен съд.
След битов случай през 2006 година къщата на майката на Стефка изгаря, и детето е настанено в дом „ Майка и дете “ в Източна България. Въпреки голям брой молби от страна на майката за реинтеграция на Стефка, от страна на Дирекция „ Социално подкрепяне “ (ДСП). не са подхванати никакви дейности. През 2007 година детето е пренастанено в Дом за деца лишени от наставнически грижи.
За осъщественото пренастаняване майката не е била известена, след това не е призована и от съда.
Оттам насетне всяка последваща година от 2007-а до 2010-а детето е било пренастанявано при разнообразни приемни родители. За интервал от 8 години детето не е виждало майка си, а тя, макар жалбите й, е била лишена от информация къде се намира то и кой го отглежда.
В обществените отчети, обаче, е записано, че майката не се интересува от детето си.
А за какво детето е пренастанявано при разнообразни приемни родители? - Всеки път, когато приемният родител е употребил заплатен годишен отпуск, детето е било прехвърляно на различен приемен родител, или приемно семейство!..След приключване на отпуската на първия, са я прибирали назад.
Всичко това е ставало със съдействието на обществените служби, и за всяко пренастаняване е издавана заповед. В миг на пренастаняване на детето, са възниквали и спорове сред приемните родители - кой да отглежда детето. Цинично е да се изрече даже, само че става дума за пари. Приемните родители даже са подавали сигнали един против различен.
През 2011 година приемният родител, който отглежда в оня миг Стефка, заболява и детето е преместено в Кризисен център, след което още веднъж е пренастанено при различен приемен родител. Впоследствие още два пъти е пренастанявано при разнообразни приемни родители, заради прилагане на заплатен годишен отпуск от приемния родител, което към този момент обясних.
През 2012 година детето е предадено за осиновяване. След привършване на процедурата по осиновяване, няколко месеца по-късно, по избор на осиновителите, Стефка е настанена в SOS детско населено място. Сменено е името на детето. Осем месеца по късно детето е разсиновено, и още веднъж му е върнато рожденото име. Детето още веднъж е настанено в приемна грижа.
Биологичната майка не е осведомена за нито едно от тези дейности, касаещи детето й. На идната година Стефка още веднъж е пренастанена в друго приемно семейство, в друго обитаемо място! Не за първи път, сред прочее.
През 2016 година е прекъснато настаняването в непринудено приемно семейство и детето е настанено в Кризисен център за деца, още веднъж в друго обитаемо място. До края на същата година, със правосъдно решение детето се настанява в център за деца без увреждания, до навършване на пълноправие.
След което за пръв път в цялата тази сага съдът приканва майката да я уведоми. Тя апелира правосъдното решение пред Софийски областен съд, който връща детето в биологичното му семейство - при майка му.
Какво детство обаче е имало до тогава това дете? - То 20 пъти е било пренастанявано в друг тип обществени "услуги " - забележете по какъв начин единствено звучи! По разнообразни обитаеми места, надалеч от родното място и родната му майка, като по-голямата част от тези "услуги " са били от вида приемна грижа до... отпуската!...
При периодически прегледи, инициирани от някои приемни родители, и отново без знанието на майката, детето е прието в болница в Център за психологично здраве и му е сложена диагноза „ хиперкинетично разстройство “. Изписани са му лекарства. След нова консултация първичната диагноза се отхвърля и лечението се приключва. Оставям това без коментар.
Какво се случва с душeвността на това дете? - Психическото положение на детето е несигурно. Цитирам: "Детето е с прочувствена натовареност, обвързвана с подкрепящата го среда, изпитва възприятие за изоставеност. При детето е налице възприятие за неустановеност и липса на подкрепяща среда, остра нужда от поддръжка, безпокойствие, обвързвано със средата, нужда от повече грижи и прочувственост. “
През 2016 година Стефка постъпва в Клиника по детско-юношеска психиатрия. Психологичното проучване дава умозаключение: „ Интелектуални благоприятни условия, в границите на лека степен на умствено закъснение, недостиг наизуст и внимание. Отчетените резултати са доста повлияни от неналичието на систематична педагогическа работа и поддръжка ".
Стефка е освидетелствана, като степента на увреждане е, изтъквам: „ 80% степен на увреждане без непозната помощ “. Като водеща диагноза е посочено „ Разстройства в държанието “, при общо заболяване „ Разстройство на държанието с опълчване и предизвикателство “.
Аз запитвам: Кой е отговорен за това положение на детето и ще бъде ли потърсена отговорност от отговорните лица и институции, които са докарали една почтена детска душа дотук?! Ако някой прояви подозрение, че всичко това е сполетяло от "държавна грижа " едно почтено дете, подготвен съм да дава документите по случая ", споделя Йордан Тодоров от Фондация "Защита правата на децата ".
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ