Това не е театрален плакат, нито официална снимка от спектакъл.

Това не е сценичен афиш, нито публична фотография от театър. Причината е, че това не е нормално театрално зрелище, нито обичайната режисура. Пиесата „ Миг “ се играе от непрофесионални артисти в дребна и уютна зала в центъра на София и почтено казано в доста връзки превъзхожда общоприетите постановки на софийска сцена. Причините са повече от една, ето ги.  Пиесата.  „ Миг “ на ирландката Дидре Кинахан се слага за първи път в България. Авторката е сполучлив драматург в родината си и точно „ Миг “ е най-известната й пиеса, която се играе първо в Англия, по-късно и в Съединени американски щати. В някои връзки сюжетът припомня за  с облиците на манипулативната майка, на постоянно недоволната щерка, на симбиозата сред тях и невъзможността им да простят на себе си и на другите. Но до момента в който текстът на Макдона е песимистична драма, този на Кинахан се разпростира постепенно в доста повече пластове.

Историята.  Семейство Линч се събират на чай в дома на майка си – вдовицата Тереза. Тук са огромната й щерка Киара – всеотдайна и блага, загърбила фантазиите си, омъжена за добродушния Дейв. По-младата е Найм – гневна и неспокойна, неспособна да се задържи на едно място. Неочаквано се появява и брат им Нийл, който е напуснал фамилията преди 15 години, като изненадващо води и младата си жена Рут. В оригинала Рут е англичанка, което в обичайното ирландско семейство е съвсем скандално, на родна сцена очарователната Йолина Данева съумява да е контрапункт на семейство Линч по различен метод, не по-малко безапелационно. Нийл е напуснал дома си неслучайно – една покруса е в основата на всички скрити и очевидни спорове и точно довечера е моментът всеки да реши за себе си дали може да елементарни и да продължи напред, или ще живее вечно извърнат към мрака на предишното.

Театърът.  „ Нагоре по стълбата “ е спектакъл, в който актьорите имат други специалности и играят на сцена единствено за наслаждение и от обич към това, което вършат. Тоест те играят заради същите аргументи, заради които аз пиша. Няма по какъв начин да не изпитвам благосклонност. Знам чудесно какъв брой страсти, възторг, жертви и старания изисква втората специалност. В случая с трупата на спектакъл резултатът е отличен. Спектаклите се случват в дребна зала, която е продължение на сцената и прави феновете пълноправни участници във вечерята на семейство Линч. Символично, публиката седи от четвъртата страна на масата.

Актьорите.  На първо място, преводът на текста е на две от актрисите, под редакцията на режисьорката. Това евентуално е значимо изискване всички участници да припознаят репликите на героите си като свои и да ги приспособяват оптимално към функциите си. От друга страна, забележимото терзание на актьорите в обособени моменти, жестовете и репликите с леко пресилена превзетост се вписват чудесно в този сюжет, който самичък по себе си е толкоз театрален. Особено впечатляваща е Ева Маринкова в ролята на майката – в живота млада и лъчезарна жена, а на сцената застаряваща хипохондричка с неустойчив глас. Николай Тошев в ролята на Нийл също е страховит, на родна сцена няма аналог на този артист, само че няма да издам за какво. Всички други герои също са навръх мястото си. Ето всички артисти: Георги Дангов, Гергана Генова, Ева Маринкова, Йолина Данева, Кристина Бонева, Невена Николова, Николай Тошев, Орлин Витанов.

И не на последно място – съществуването на паралелна театрална действителност, отвън протичащото се на „ Раковски “, е изцяло закономерно. Тези дребни театри и събития слагат София на картата на естествените културни градове. И въпреки че звучи смешно да се каже off Broadway, в действителност по този начин наподобява този театър – малко островче на страсти, споделени от хора, които обичат театъра. Отидете. Споделете.