Вергов, Радоев и Монев в комедията Кафе с претенция - slava.bg
Това не е първичното заглавие на Георги Марков, създател на още няколко пиеси и на емблематичните „ Задочни репортажи за България “. За пръв път комедията е отпечатана през 1965 година в издание на Комитета за просвета като „ Ние, котараците” – заглавие, под което е и първата режисура в спектакъл „ Трудов фронт” с артиста Юрий Яковлев. За страдание, същата година театърът затваря порти и до премиера по този начин и не се стига. През 1966-а в сп. „ Театрална библиотека” пиесата на Георги Марков е оповестена към този момент със заглавието „ Кафе с рекламация “, предава Монитор.
Интересно е, че даже тази безобидна комедия, разказваща за една провалена „ свалка” на трима типични представители на градската бохема от интервала на 60-те години в София, провокира доста мнения и спорни оценки. Някои съвременници на епохата виждат себе си в облиците на героите, за които паметните по това време заведения – „ Прага”, „ Астория”, „ Бамбука “ са освен места за срещи, а и сцена за персонална изява пред дамите от столичния хайлайф. Други се припознават в обсъжданите от тях персонажи. В последна сметка немалка част от „ критиката” гръмко стачкува против публикуването на пиесата. Въпреки това в идващите години „ Кафе с рекламация “ се играе в Габрово, както и на сцената на Хасковския спектакъл, където режисьор е Еди Шварц, а функциите се извършват от Васил Михайлов, Стефан Германов и Георги Енчев.
Комичният сюжет на спектакъла ни придвижва в София през 60-те на предишния век, в жилището на Милчо (Вергов) – 43-годишен шеф на рекламно бюро. Намираме го там дружно с „ авера “ му – връстника му Милко (Радоев). Тече трескава подготовка в очакване на две дами, заговорени инцидентно денем, на кафе по „ Раковска”. Напътствията на много по-опитния във флиртовете Милчо съвсем вдъхват кураж на архитекта Милко, който във връзка с дамите е извънредно некомпетентен. В кулминационната точка на подготовката в жилището идва, натрапен и непредвиден, третият им другар Минко (Монев), теоретичен помощник по старобългарски. Неговото съкровено предпочитание е да избяга от „ фамилния уют”, в чиито окови е неотдавна, и да пийне с приятелите. Вечерта, до самата изненадваща развръзка, поражда куп нелепи и смешни обстановки – една на пръв взор непретенциозна среща, напомпана с доста рекламация...
Сценографията е на Нина Пашова, а музиката – на Добрин Векилов-Дони. Следващите представления са на 26 и 27 януари.
Снимка: ТБА
Интересно е, че даже тази безобидна комедия, разказваща за една провалена „ свалка” на трима типични представители на градската бохема от интервала на 60-те години в София, провокира доста мнения и спорни оценки. Някои съвременници на епохата виждат себе си в облиците на героите, за които паметните по това време заведения – „ Прага”, „ Астория”, „ Бамбука “ са освен места за срещи, а и сцена за персонална изява пред дамите от столичния хайлайф. Други се припознават в обсъжданите от тях персонажи. В последна сметка немалка част от „ критиката” гръмко стачкува против публикуването на пиесата. Въпреки това в идващите години „ Кафе с рекламация “ се играе в Габрово, както и на сцената на Хасковския спектакъл, където режисьор е Еди Шварц, а функциите се извършват от Васил Михайлов, Стефан Германов и Георги Енчев.
Комичният сюжет на спектакъла ни придвижва в София през 60-те на предишния век, в жилището на Милчо (Вергов) – 43-годишен шеф на рекламно бюро. Намираме го там дружно с „ авера “ му – връстника му Милко (Радоев). Тече трескава подготовка в очакване на две дами, заговорени инцидентно денем, на кафе по „ Раковска”. Напътствията на много по-опитния във флиртовете Милчо съвсем вдъхват кураж на архитекта Милко, който във връзка с дамите е извънредно некомпетентен. В кулминационната точка на подготовката в жилището идва, натрапен и непредвиден, третият им другар Минко (Монев), теоретичен помощник по старобългарски. Неговото съкровено предпочитание е да избяга от „ фамилния уют”, в чиито окови е неотдавна, и да пийне с приятелите. Вечерта, до самата изненадваща развръзка, поражда куп нелепи и смешни обстановки – една на пръв взор непретенциозна среща, напомпана с доста рекламация...
Сценографията е на Нина Пашова, а музиката – на Добрин Векилов-Дони. Следващите представления са на 26 и 27 януари.
Снимка: ТБА
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ