Коронабюджет 1.0: Оптимистичната версия
Това може да не е единствената проверка на бюджета, която да се наложи да прави финансовият министър Владислав Горанов
© Надежда Чипева Правителството изиска незабавна проверка на бюджет 2020, която да му даде по-голяма еластичност за маневри. Макар и да залага 3% спад на Брутният вътрешен продукт, прогнозата за стопанската система е като правена през розов филтър. Настоящата рецесия демонстрира и какъв брой значимо е България да не се отхвърля от поетия път към еврозоната макар минусите й. Когато показа актуализацията на бюджет 2020 поради рецесията с COVID-19, финансовият министър Владислав Горанов съобщи, че тя е правена при най-негативния сюжет за развиване на стопанската система, с цел да " сме оптимално готови ". Защо беше значимо да сме в еврозоната
Настоящата рецесия демонстрира и какъв брой значимо е България да не се отхвърля от поетия път към еврозоната макар минусите й. Показателно е, че даже най-тежко ударената от пандемията Италия, която може да доближи и съответствие дълг/БВП 160%, сполучливо пласира дълг през седмицата. Причините са няколко, само че главната е ЕЦБ, която изкупува ДЦК на държавни управления от еврозоната. Новият й инструмент за справяне с COVID-19 рецесията даже е освободен от уговорката покупките да са пропорционални на присъединяване на всяка страна в ЕЦБ, като по този начин може да се алокира запас най-вече към най-пострадалите. Така в случай че България беше в еврозоната, щеше да има надалеч по-сигурен достъп до дълговите пазари. Отделно еврозоната си има и други принадлежности за поддръжка като Европейския стабилизационен механизъм, който също, въпреки и не изключително драговолно и с обсег, беше задействан като опция за поддръжка.
Българските банки също щяха да могат в по-пълна степен да разчитат на ликвидност от ЕЦБ, до момента в който в този момент на Българска народна банка в изискванията на валутен ръб й е неразрешено да им дава такава. " Ние нямаме заемодател от последна инстанция, какъвто е Европейската централна банка. Това несъмнено ни слага в друга позиция от страните в еврозоната и лимитира ограниченията, които ние можем да предприемем. Вероятно ще усещаме това по-силно при разгръщането на рецесията, само че и когато следствията от рецесията би трябвало да бъдат преодолявани ", изясни пред Nova TV шефът на Българска народна банка Димитър Радев, който дефинира отлагането на влизането на страната в еврозоната след предходната рецесия като неточност, която не трябва да повтаряме. От думите му стана ясно, че поради актуалната рецесия периодите за влизане във валутния механизъм ERM II и банковия съюз до месеци към този момент не са реалистични. Според Радев обаче отсрочване даже за 2021 година няма да е съдбовно, само че не трябва да се чака завъртане на цялостен нов цикъл.
Накратко - държавното управление работи при сюжет 3% спад на Брутният вътрешен продукт през тази година, съвсем нулева инфлация, 2 пункта растеж на безработицата и 8% по-малко доходи от налози по отношение на в този момент заложените. На фона на все по-апокалиптичните прогнози за двуцифрени спадове на някои от огромните международни стопански системи обаче упованията на българското държавно управление наподобяват като правени през розов филтър. Например белгийската KBC (собственик на третата по активи в България Обединена българска банка) предвижда 4% спад Брутният вътрешен продукт, само че в оптимистичен сюжет, а базовият е за 10% намаляване. Още повече че и ограниченията за поддръжка на стопанската система все още са по-скоро скромни.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики При растящата неустановеност по какъв начин и по кое време ще преминем през пандемията и съвсем всекидневно обновяващите се прогнози за дълбочината на рецесията в Съединени американски щати и Европа да се заковат точни цифри е мъчно. Затова и първото (защото и самият Горанов към този момент загатна, че не е изключено да има и второ) прекрояване на числата в бюджета дава много огромна еластичност за маневри: и при разноските - те не се редуцират, и във връзка с размера на дълга, който може да вземе страната. Друг е въпросът по кое време ще има подобаващ миг да се потърси финансиране от външните пазари. Това евентуално е повода държавното управление да бърза да получи зелена светлина за съвсем четирикратно нарастване на прага за вдишване на нов дълг до 10 милиарда лева
Дори и в случай че заложените нови равнища на дълг и недостиг в проверката се осъществят, страната отново ще остане в границите на маастрихтските критерии. Това би било значимо имиджово поради напъните за влизане в ERM II, въпреки към този момент Европейската комисия да алармира, че ще е гъвкава по отношение на нарушаванията на бюджетните правила в резултат на пандемията и ограниченията за оправянето с нея. Още повече че актуалната рецесия е прегледен образец за какво (въпреки минусите й) еврозоната е по-добрият избор за България от валутен ръб до дупка.
Големите цифри
В най-едри линии актуализацията на бюджета наподобява по този начин - 2.44 милиарда лева по-малко доходи, нарастване на разноските с малко над милиард и консолидиран недостиг от 3.5 милиарда лева, или 3% от Брутният вътрешен продукт. Лимитът за нов дълг, който може да поеме страната през тази година, се усилва от 2.2. на 10 милиарда лева
Свиването при данъчните приходи, които се събират от страната, е с съвсем 2.1 милиарда лева по отношение на настоящия закон, като максимален спад се чака при приходите от корпоративен налог (с 11.7%) и Данък добавена стойност (с 9.3%). Косвеният налог има най-важен номинален принос и се равнява на съвсем 1.1 милиарда лева Постъпленията в бюджета на Държавното публично обезпечаване от осигуровки се свиват надалеч по-малко - с 257 млн. лева, или спад от 3.2%. Промяната на тези параметри е разумна, поради че, когато се гласуваше бюджет 2020, упованията бяха за растеж на стопанската система над 3%, продължаващ спад на безработицата, растеж на възнагражденията и положително показване на експортно насочените бизнеси.
Сега макропрогнозата на държавното управление е за 3% спад на стопанската система, растеж на броя на безработните, заледяване на заплатите, съвсем нулева инфлация и срив при продажбите на експортно насочените браншове (виж графиките). Според икономисти обаче част от числата в новата прогноза са много оптимистични. Такива да вземем за пример са упованията за пазара на труда - междинният за годината спад на заетите се прави оценка на 2.1%, а равнището на безработица се чака да се повиши с към 2 пункта по отношение на 2019 година до 6.2%. Сметките са при допускане, че 75% от засегнатите от ограничаващите ограничения бизнеси се възползват от мярката за субсидирана претовареност 60/40. Предвид мощно отрицателния отзив от страна на бизнеса за тази мярка евентуално резултатът от нея е мощно надценен. При най-черноглед сюжет към 800 хиляди работни места - на заети в бранша на услугите, строителство, туризъм, превоз, промишленост, са сложени под въпрос. Това са към една четвърт от всички 3.2 млн. заети в края на предходната година. Всички прогнози за развити стопански системи също са внезапни скокове в пъти на безработицата.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Прави усещане и че се залага държавните разноски да са с позитивен принос към икономическия напредък. Факт е, че с по този начин препоръчаната актуализация няма орязване на разноските, като те даже се усилват - със 70 млн. лева за възможни лихвени заплащания при повече дълг и с 1.43 милиарда лева по бюджета на Държавното публично обезпечаване за мярката 60/40 и компенсиране на спадналите доходи от осигуровки. Преди десетина дни Горанов съобщи, че евентуално ще се преразгледат някои капиталови планове, само че в числата в този момент това не се вижда. Вероятно сходно на минали години обаче огромна част от финансовите разноски просто ще бъдат употребявани като буфер при в допълнение утежняване на индикаторите в бюджета. Последното не се изключва и от специалистите на Министерството на финансите. В отчета към актуализацията се показва, че " измеренията на рецесията за международната и в частност за европейската стопанска система към момента не могат да бъдат оценени и планувани " и по тази причина при мощно отрицателен сюжет " е допустимо да се наложат и спомагателни промени във фискалните параметри за годината ". Такъв през седмицата даде разбор на KBC Group. Според техния базов сюжет за развиване на българската стопанска система през тази година тя ще спадне с цели 10%. Оптимистичният залага на -4% Брутният вътрешен продукт. Очакванията за еврозоната са за -11.3% при базов сюжет и -6.5% при оптимистичен.
" На този стадий сме предизвестили нашите сътрудници министри да се въздържат от поемането на нови задължения, до момента в който преценим дълбочината на рецесията ", сподели финансовият министър в предаването " Референдум ".
Според Калоян Стайков от Института за пазарна стопанска система сега обстановката се трансформира за часове и в случай че се проточи или утежни, в това число по други аргументи, ще са нужни нови ограничения, нова актуализация на бюджета и така нататък " Колкото по-бързо се работи сега, при изискване че приказваме за рационални решения, толкоз по-добре, тъй като скоростта, с която се вземат решения, не е по-малко значима от размера на помощта за бизнеса. Без актуализацията на бюджета не могат да стартират да работят схемите за помощ, които по този начин или другояче лишиха три седмици ", прибавя Стайков. Според него алтернативата е още в този момент да се гласоподават недостиг от 6% и съответният дълг и министерствата да се почувстват като на Коледа.
Време ли е за дълг
Ако има добра вест, то тя е, че България влезе в тази рецесия в положително финансово здраве - с невисок дълг, равнище на фискалния запас от към 10 милиарда лева и настоящ остатък в бюджета към март от близо 1.3 милиарда лева Тези пари обаче ще свършат бързо, а и към момента не е ясно по какъв начин и по кое време ще стартира да се възвръща стопанската система. Затова и държавното управление предлага фрапантно повдигане на тавана на дълга, който може да се емитира през тази година. Сумата 10 милиарда лева не значи неотложно вдишване на подобен дълг, а картбланш на финансовия министър при нужда и условия на пазарите да емитира ДЦК в тези граници. Това може да стане относително бързо, тъй като България към момента има контракт с четирите интернационалните банки медиатори, с които беше издаден дълг след банкрута на КТБ.
Горанов съобщи, че първоначално са нужни 4.2 милиарда лева, с които да се покрият новият недостиг и интервенциите по капитализиране на ББР със 700 млн. лева Останалата част ще се задейства единствено ако се постанова след рецесията или в идващите месеци обезпечаването на в допълнение ликвидно финансиране. " Разглеждаме всички варианти, приготвяме се и за вътрешен, и за външен дълг ", сподели министърът. Не е изключено България да е сондирала и опциите за някакъв тип поддръжка от МВФ - преди дни министър председателят Бойко Борисов самичък описа за едночасов диалог с Кристалина Георгиева поради рецесията и ограниченията, които би трябвало да се вземат. По информация на Financial Times за една седмица към фонда са се обърнали 85 страни с искане за краткосрочна незабавна помощ, или към два пъти повече спрямо финансовата рецесия през 2008 година
Огромният брой поръчки за поддръжка към МВФ евентуално се дължи и на неподходящите условия на финансовите пазари сега. " За страдание сега първичният пазар наподобява отворен само за компании и страни с доста висок кредитен рейтинг (от А нагоре) и чиито бондове попадат в обсега на стратегиите за изкупуване на бондове на водещите централни банки ", споделя Мартин Търпанов, началник на отдел " Дългови принадлежности " в " Делтасток ". Той добавя, че в страните от района, които са със подобен рисков и кредитен профил, доходностите по кривите на доходността са се повишили сред 1.25 и 1.75% в другите матуритети. " Облигациите на България като цяло бяха изолирани от това нападателно придвижване и техните доходности се покачиха единствено с към 0.50/0.60%. Логично пояснение на това е, че страната влиза в рецесията със солидна фискална позиция и фискален запас от малко над 10 милиарда лева, споделя Търпанов. Пак съгласно него при избор на подобаващ миг страната умерено би могла да набере до 2-2.5 милиарда евро под формата на 7-10-годишни еврооблигации. " Но би трябвало да приемем, че може би удобните лихвени условия, които имахме единствено допреди месец-два, са към този момент окончателно отминали. Със сигурнoст обаче страната ни би постигнала сензитивно по-добри условия на финансиране от страни в района с сходен рисков и кредитен профил ", добавя финансистът.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
" Макар и намаляла, ликвидността на външния дългов пазар остава налична и в този смисъл е въпрос на тактическо решение за избор на точния тайминг ", твърди и Димитър Георгиев, началник " Финансови пазари " на " Елана трейдинг ". Според него следващото отсрочване на участието ни в ERM II (виж карето) е неприятна вест и ще окаже своето въздействие върху реализирана рентабилност при възможни външни излъчвания, само че " въпреки всичко България остава различим, постоянен и предвидим емитент с доста ниско съответствие на държавен дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт ".
Всичко това изяснява и за какво държавното управление бърза с проверката на бюджета даже и с риск да се наложи второ прекрояване на параметрите през есента - в този момент е моментът да се възползва най-малко отчасти от водената през годините консервативна фискална политика и да набере финансиране от външните пазари на относително добра цена. Тест на вътрешния пазар
Тест за пазара на ДЦК е и оповестеният за 6 април аукцион за петгодишни бумаги с 0.01% закрепен ваучър за 200 млн. лева " Предстоящият аукцион ще се организира в извънредно необикновени условия и прогнозирането е с по-голяма възможност за неточност. Все отново чакам постигнатата рентабилност да е в диапазона 0.05%-0.25% ", споделя Димитър Георгиев, началник " Финансови пазари " на " Елана трейдинг ". Според Мартин Търпанов от " Делтасток " интерес най-вероятно ще има главно от страна на банките и в по дребна степен от фондове и застрахователни компании. " Очаквам невисок коефициент на покритие (не повече от 1-1.20) и сензитивно повишение на изискуемата рентабилност в резултат на нарасналата рискова награда в настоящата среда ", споделя той.
По тематиката работиха и Николай Стоянов и Тодор Тодоров
© Надежда Чипева Правителството изиска незабавна проверка на бюджет 2020, която да му даде по-голяма еластичност за маневри. Макар и да залага 3% спад на Брутният вътрешен продукт, прогнозата за стопанската система е като правена през розов филтър. Настоящата рецесия демонстрира и какъв брой значимо е България да не се отхвърля от поетия път към еврозоната макар минусите й. Когато показа актуализацията на бюджет 2020 поради рецесията с COVID-19, финансовият министър Владислав Горанов съобщи, че тя е правена при най-негативния сюжет за развиване на стопанската система, с цел да " сме оптимално готови ". Защо беше значимо да сме в еврозоната
Настоящата рецесия демонстрира и какъв брой значимо е България да не се отхвърля от поетия път към еврозоната макар минусите й. Показателно е, че даже най-тежко ударената от пандемията Италия, която може да доближи и съответствие дълг/БВП 160%, сполучливо пласира дълг през седмицата. Причините са няколко, само че главната е ЕЦБ, която изкупува ДЦК на държавни управления от еврозоната. Новият й инструмент за справяне с COVID-19 рецесията даже е освободен от уговорката покупките да са пропорционални на присъединяване на всяка страна в ЕЦБ, като по този начин може да се алокира запас най-вече към най-пострадалите. Така в случай че България беше в еврозоната, щеше да има надалеч по-сигурен достъп до дълговите пазари. Отделно еврозоната си има и други принадлежности за поддръжка като Европейския стабилизационен механизъм, който също, въпреки и не изключително драговолно и с обсег, беше задействан като опция за поддръжка.
Българските банки също щяха да могат в по-пълна степен да разчитат на ликвидност от ЕЦБ, до момента в който в този момент на Българска народна банка в изискванията на валутен ръб й е неразрешено да им дава такава. " Ние нямаме заемодател от последна инстанция, какъвто е Европейската централна банка. Това несъмнено ни слага в друга позиция от страните в еврозоната и лимитира ограниченията, които ние можем да предприемем. Вероятно ще усещаме това по-силно при разгръщането на рецесията, само че и когато следствията от рецесията би трябвало да бъдат преодолявани ", изясни пред Nova TV шефът на Българска народна банка Димитър Радев, който дефинира отлагането на влизането на страната в еврозоната след предходната рецесия като неточност, която не трябва да повтаряме. От думите му стана ясно, че поради актуалната рецесия периодите за влизане във валутния механизъм ERM II и банковия съюз до месеци към този момент не са реалистични. Според Радев обаче отсрочване даже за 2021 година няма да е съдбовно, само че не трябва да се чака завъртане на цялостен нов цикъл.
Накратко - държавното управление работи при сюжет 3% спад на Брутният вътрешен продукт през тази година, съвсем нулева инфлация, 2 пункта растеж на безработицата и 8% по-малко доходи от налози по отношение на в този момент заложените. На фона на все по-апокалиптичните прогнози за двуцифрени спадове на някои от огромните международни стопански системи обаче упованията на българското държавно управление наподобяват като правени през розов филтър. Например белгийската KBC (собственик на третата по активи в България Обединена българска банка) предвижда 4% спад Брутният вътрешен продукт, само че в оптимистичен сюжет, а базовият е за 10% намаляване. Още повече че и ограниченията за поддръжка на стопанската система все още са по-скоро скромни.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики При растящата неустановеност по какъв начин и по кое време ще преминем през пандемията и съвсем всекидневно обновяващите се прогнози за дълбочината на рецесията в Съединени американски щати и Европа да се заковат точни цифри е мъчно. Затова и първото (защото и самият Горанов към този момент загатна, че не е изключено да има и второ) прекрояване на числата в бюджета дава много огромна еластичност за маневри: и при разноските - те не се редуцират, и във връзка с размера на дълга, който може да вземе страната. Друг е въпросът по кое време ще има подобаващ миг да се потърси финансиране от външните пазари. Това евентуално е повода държавното управление да бърза да получи зелена светлина за съвсем четирикратно нарастване на прага за вдишване на нов дълг до 10 милиарда лева
Дори и в случай че заложените нови равнища на дълг и недостиг в проверката се осъществят, страната отново ще остане в границите на маастрихтските критерии. Това би било значимо имиджово поради напъните за влизане в ERM II, въпреки към този момент Европейската комисия да алармира, че ще е гъвкава по отношение на нарушаванията на бюджетните правила в резултат на пандемията и ограниченията за оправянето с нея. Още повече че актуалната рецесия е прегледен образец за какво (въпреки минусите й) еврозоната е по-добрият избор за България от валутен ръб до дупка.
Големите цифри
В най-едри линии актуализацията на бюджета наподобява по този начин - 2.44 милиарда лева по-малко доходи, нарастване на разноските с малко над милиард и консолидиран недостиг от 3.5 милиарда лева, или 3% от Брутният вътрешен продукт. Лимитът за нов дълг, който може да поеме страната през тази година, се усилва от 2.2. на 10 милиарда лева
Свиването при данъчните приходи, които се събират от страната, е с съвсем 2.1 милиарда лева по отношение на настоящия закон, като максимален спад се чака при приходите от корпоративен налог (с 11.7%) и Данък добавена стойност (с 9.3%). Косвеният налог има най-важен номинален принос и се равнява на съвсем 1.1 милиарда лева Постъпленията в бюджета на Държавното публично обезпечаване от осигуровки се свиват надалеч по-малко - с 257 млн. лева, или спад от 3.2%. Промяната на тези параметри е разумна, поради че, когато се гласуваше бюджет 2020, упованията бяха за растеж на стопанската система над 3%, продължаващ спад на безработицата, растеж на възнагражденията и положително показване на експортно насочените бизнеси.
Сега макропрогнозата на държавното управление е за 3% спад на стопанската система, растеж на броя на безработните, заледяване на заплатите, съвсем нулева инфлация и срив при продажбите на експортно насочените браншове (виж графиките). Според икономисти обаче част от числата в новата прогноза са много оптимистични. Такива да вземем за пример са упованията за пазара на труда - междинният за годината спад на заетите се прави оценка на 2.1%, а равнището на безработица се чака да се повиши с към 2 пункта по отношение на 2019 година до 6.2%. Сметките са при допускане, че 75% от засегнатите от ограничаващите ограничения бизнеси се възползват от мярката за субсидирана претовареност 60/40. Предвид мощно отрицателния отзив от страна на бизнеса за тази мярка евентуално резултатът от нея е мощно надценен. При най-черноглед сюжет към 800 хиляди работни места - на заети в бранша на услугите, строителство, туризъм, превоз, промишленост, са сложени под въпрос. Това са към една четвърт от всички 3.2 млн. заети в края на предходната година. Всички прогнози за развити стопански системи също са внезапни скокове в пъти на безработицата.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Прави усещане и че се залага държавните разноски да са с позитивен принос към икономическия напредък. Факт е, че с по този начин препоръчаната актуализация няма орязване на разноските, като те даже се усилват - със 70 млн. лева за възможни лихвени заплащания при повече дълг и с 1.43 милиарда лева по бюджета на Държавното публично обезпечаване за мярката 60/40 и компенсиране на спадналите доходи от осигуровки. Преди десетина дни Горанов съобщи, че евентуално ще се преразгледат някои капиталови планове, само че в числата в този момент това не се вижда. Вероятно сходно на минали години обаче огромна част от финансовите разноски просто ще бъдат употребявани като буфер при в допълнение утежняване на индикаторите в бюджета. Последното не се изключва и от специалистите на Министерството на финансите. В отчета към актуализацията се показва, че " измеренията на рецесията за международната и в частност за европейската стопанска система към момента не могат да бъдат оценени и планувани " и по тази причина при мощно отрицателен сюжет " е допустимо да се наложат и спомагателни промени във фискалните параметри за годината ". Такъв през седмицата даде разбор на KBC Group. Според техния базов сюжет за развиване на българската стопанска система през тази година тя ще спадне с цели 10%. Оптимистичният залага на -4% Брутният вътрешен продукт. Очакванията за еврозоната са за -11.3% при базов сюжет и -6.5% при оптимистичен.
" На този стадий сме предизвестили нашите сътрудници министри да се въздържат от поемането на нови задължения, до момента в който преценим дълбочината на рецесията ", сподели финансовият министър в предаването " Референдум ".
Според Калоян Стайков от Института за пазарна стопанска система сега обстановката се трансформира за часове и в случай че се проточи или утежни, в това число по други аргументи, ще са нужни нови ограничения, нова актуализация на бюджета и така нататък " Колкото по-бързо се работи сега, при изискване че приказваме за рационални решения, толкоз по-добре, тъй като скоростта, с която се вземат решения, не е по-малко значима от размера на помощта за бизнеса. Без актуализацията на бюджета не могат да стартират да работят схемите за помощ, които по този начин или другояче лишиха три седмици ", прибавя Стайков. Според него алтернативата е още в този момент да се гласоподават недостиг от 6% и съответният дълг и министерствата да се почувстват като на Коледа.
Време ли е за дълг
Ако има добра вест, то тя е, че България влезе в тази рецесия в положително финансово здраве - с невисок дълг, равнище на фискалния запас от към 10 милиарда лева и настоящ остатък в бюджета към март от близо 1.3 милиарда лева Тези пари обаче ще свършат бързо, а и към момента не е ясно по какъв начин и по кое време ще стартира да се възвръща стопанската система. Затова и държавното управление предлага фрапантно повдигане на тавана на дълга, който може да се емитира през тази година. Сумата 10 милиарда лева не значи неотложно вдишване на подобен дълг, а картбланш на финансовия министър при нужда и условия на пазарите да емитира ДЦК в тези граници. Това може да стане относително бързо, тъй като България към момента има контракт с четирите интернационалните банки медиатори, с които беше издаден дълг след банкрута на КТБ.
Горанов съобщи, че първоначално са нужни 4.2 милиарда лева, с които да се покрият новият недостиг и интервенциите по капитализиране на ББР със 700 млн. лева Останалата част ще се задейства единствено ако се постанова след рецесията или в идващите месеци обезпечаването на в допълнение ликвидно финансиране. " Разглеждаме всички варианти, приготвяме се и за вътрешен, и за външен дълг ", сподели министърът. Не е изключено България да е сондирала и опциите за някакъв тип поддръжка от МВФ - преди дни министър председателят Бойко Борисов самичък описа за едночасов диалог с Кристалина Георгиева поради рецесията и ограниченията, които би трябвало да се вземат. По информация на Financial Times за една седмица към фонда са се обърнали 85 страни с искане за краткосрочна незабавна помощ, или към два пъти повече спрямо финансовата рецесия през 2008 година
Огромният брой поръчки за поддръжка към МВФ евентуално се дължи и на неподходящите условия на финансовите пазари сега. " За страдание сега първичният пазар наподобява отворен само за компании и страни с доста висок кредитен рейтинг (от А нагоре) и чиито бондове попадат в обсега на стратегиите за изкупуване на бондове на водещите централни банки ", споделя Мартин Търпанов, началник на отдел " Дългови принадлежности " в " Делтасток ". Той добавя, че в страните от района, които са със подобен рисков и кредитен профил, доходностите по кривите на доходността са се повишили сред 1.25 и 1.75% в другите матуритети. " Облигациите на България като цяло бяха изолирани от това нападателно придвижване и техните доходности се покачиха единствено с към 0.50/0.60%. Логично пояснение на това е, че страната влиза в рецесията със солидна фискална позиция и фискален запас от малко над 10 милиарда лева, споделя Търпанов. Пак съгласно него при избор на подобаващ миг страната умерено би могла да набере до 2-2.5 милиарда евро под формата на 7-10-годишни еврооблигации. " Но би трябвало да приемем, че може би удобните лихвени условия, които имахме единствено допреди месец-два, са към този момент окончателно отминали. Със сигурнoст обаче страната ни би постигнала сензитивно по-добри условия на финансиране от страни в района с сходен рисков и кредитен профил ", добавя финансистът.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
" Макар и намаляла, ликвидността на външния дългов пазар остава налична и в този смисъл е въпрос на тактическо решение за избор на точния тайминг ", твърди и Димитър Георгиев, началник " Финансови пазари " на " Елана трейдинг ". Според него следващото отсрочване на участието ни в ERM II (виж карето) е неприятна вест и ще окаже своето въздействие върху реализирана рентабилност при възможни външни излъчвания, само че " въпреки всичко България остава различим, постоянен и предвидим емитент с доста ниско съответствие на държавен дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт ".
Всичко това изяснява и за какво държавното управление бърза с проверката на бюджета даже и с риск да се наложи второ прекрояване на параметрите през есента - в този момент е моментът да се възползва най-малко отчасти от водената през годините консервативна фискална политика и да набере финансиране от външните пазари на относително добра цена. Тест на вътрешния пазар
Тест за пазара на ДЦК е и оповестеният за 6 април аукцион за петгодишни бумаги с 0.01% закрепен ваучър за 200 млн. лева " Предстоящият аукцион ще се организира в извънредно необикновени условия и прогнозирането е с по-голяма възможност за неточност. Все отново чакам постигнатата рентабилност да е в диапазона 0.05%-0.25% ", споделя Димитър Георгиев, началник " Финансови пазари " на " Елана трейдинг ". Според Мартин Търпанов от " Делтасток " интерес най-вероятно ще има главно от страна на банките и в по дребна степен от фондове и застрахователни компании. " Очаквам невисок коефициент на покритие (не повече от 1-1.20) и сензитивно повишение на изискуемата рентабилност в резултат на нарасналата рискова награда в настоящата среда ", споделя той.
По тематиката работиха и Николай Стоянов и Тодор Тодоров
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ