Приказка за неделя: Мечето с тиквените гащи
Това Мече било доста, но доста палаво и всичките му дрешки били в кръпки, а майка му постоянно се жалела, че не смогва да му ушие нови панталонки и ризки от грижи по старите. Един ден решила да му скрои гащи от тиква – като предизвестие, че облеклата би трябвало да се почитат по този начин, че който ги облича, постоянно да е чист и хубав. И му направила, а Мечето побързало да ги обуе и да се огледа. Първо не се харесало, панталоните били някак издути, жълти и на дълбоки райета, знаете ги какви са тиквите.
После се уверило, че не наподобява толкоз зле, в книжките на по-големите си братчета било виждало сходни облекла на средновековни благородници. Но с цел да им наподобява, трябвала и шапка, и шпага, брада да пусне... Поразходило се напред-назад по полянката и дори му харесало, тъй като колкото пъти желало да седне – търкаляло се по всички страни. И небрежно решило да опитва дали пък няма да е забавно да употребява тиквените си гащи за рисков спорт и да се спусне от по-стръмен рид надолу. Идеята го превзела на мига и то се затъркаляло напълно от върха, набрало скорост и за малко да се заклещи сред две лески, юначето ги знаело, тъй като било идвало насам да бере лешници. После траяло търкалянето и едвам заобиколило огромен бор, просто щяло да си разбие главата, дървото не желало да му се махне от пътя. Когато и тази неволя някак се разминала, Мечето станало, поотърсило гащите от праха, а те здрави-здравенички.
За по-сигурно героят тръгнал към близкото поточе – хем да се изкъпе, хем да хване някоя рибка за обяд в подмолите край брега. Но гащите от тиква му натежали и цопнал в хладната вода, изплашило рибките, оплел се в камъша, а жабите му се смеели, наклякали по черните и белите камъчета край потока.
- Ква-ква-ква...Какво сте се разквакали? - разсърдило се Мечето. Сякаш не сте виждали тиква. Да, моите гащи са от тиква, само че какво ви пречат. От какъв брой растения и хората си вършат облекла? От лен и памук платна тъкат, от коприва или плява плетат какво ли не, ами въжета от палмите по какъв начин майсторят или рогозки от ракита... На мен пък мама ми скрои гащи от тиква и аз доста си ги обичам!
Не се схванало дали жабите му дали отговор нещо, тъй като Мечето се отправило към пчелина с вярата да опита свеж медец. Само че... пчелите си пазят продукцията, та пакостникът се промъквал към кошерите на пръсти и без да подсвирква, какъвто табиет си имал. Почти стигнал до един, ситуиран под разклонена липа, и се чуло жужене, което го предиздвикало да настръхне. От околните дървета се събирали пчела по пчела, цяла войска от жилещи бойци, подготвени да защищават до дъно дома и меда си. Затова Мечето небрежно се качило на един по-здрав клон и си споделило, че в случай че не мърда, пчелите няма да го виждат.
Къде ти, с жълтите тиквени гащи то приличало на сигнален светофар, единствено че нито един път не примигнало. И роякът го помислил за пътно оборудване, въртял се в кръг и чакал да светне зеленото. Като минало време, пчелите се сетили, че това не е светофар, нито алено свети, нито зелено, нито жълтото мига. А пчелата майка им рекла:
- Спокойно, деца, това е тиква. Обаче не мога да схвана за какво я е нахлузило това Мече. Сигурно е желало да се престори на плод или зарзават, та по-лесно да се добере до меда ни. Можете да го чакате да се умори и да падне като презряла круша, само че е ненужно. Вие го уплашихте към този момент, няма потребност да го нападате и да го жилите, а като жужите подире му – то ще избяга от пчелина.
Пчелите били дисциплинирани, незабавно изпълнили напътствията на пчелата майка и се строили по 100, по 100 в редици – да отпратят Мечето до дома му, пък там да прави каквото ще. Гората обаче не била толкоз близо и Мечето търтило по една пътека, където попаднало на деца от прилежащо село. Излезли за гъби, по този начин помагали на фамилиите си да подготвят зимнина, а и много обичали да похапват гъбена супа със сухарчета. Като видели Мечето с тиквените гащи, никак не му обърнали внимание, ами се зарадвали на тиквата. Едно момче незабавно предложило:
- Ех, в случай че занесем тази тиква на баба, какъв рачел ще ни направи... Вярно, трябват и малко захар, и подправки, огън ще кладе, та дано и сухи клончета да й съберем. Но пък рачелът през зимата е сладостен като мед. А и печената тиква е хубава, и тиквеник може да ни омеси баба. Тя всичко може.
Като чуло това Мечето, хукнало да бяга – с автомобил не можеш да го стигнеш. От една страна, не му се желало да остане без гащите, за които майка му толкоз се постарала, а от друга – питало се тя дали може рачел да вари. И дали е толкоз апетитен като меда... Не е ясно по какъв начин този воин стигнал до у дома и дали заречен отсега нататък да пази облеклата здрави и чисти, само че оттогава мечетата обичат и мед, и рачел. Хората споделят, че от време на време си изрязват от тиквите и фенери, с цел да вървят на горските празненства за Хелоуин, само че в тъмното е мъчително да се разграничи кой какво тъкмо носи...
После се уверило, че не наподобява толкоз зле, в книжките на по-големите си братчета било виждало сходни облекла на средновековни благородници. Но с цел да им наподобява, трябвала и шапка, и шпага, брада да пусне... Поразходило се напред-назад по полянката и дори му харесало, тъй като колкото пъти желало да седне – търкаляло се по всички страни. И небрежно решило да опитва дали пък няма да е забавно да употребява тиквените си гащи за рисков спорт и да се спусне от по-стръмен рид надолу. Идеята го превзела на мига и то се затъркаляло напълно от върха, набрало скорост и за малко да се заклещи сред две лески, юначето ги знаело, тъй като било идвало насам да бере лешници. После траяло търкалянето и едвам заобиколило огромен бор, просто щяло да си разбие главата, дървото не желало да му се махне от пътя. Когато и тази неволя някак се разминала, Мечето станало, поотърсило гащите от праха, а те здрави-здравенички.
За по-сигурно героят тръгнал към близкото поточе – хем да се изкъпе, хем да хване някоя рибка за обяд в подмолите край брега. Но гащите от тиква му натежали и цопнал в хладната вода, изплашило рибките, оплел се в камъша, а жабите му се смеели, наклякали по черните и белите камъчета край потока.
- Ква-ква-ква...Какво сте се разквакали? - разсърдило се Мечето. Сякаш не сте виждали тиква. Да, моите гащи са от тиква, само че какво ви пречат. От какъв брой растения и хората си вършат облекла? От лен и памук платна тъкат, от коприва или плява плетат какво ли не, ами въжета от палмите по какъв начин майсторят или рогозки от ракита... На мен пък мама ми скрои гащи от тиква и аз доста си ги обичам!
Не се схванало дали жабите му дали отговор нещо, тъй като Мечето се отправило към пчелина с вярата да опита свеж медец. Само че... пчелите си пазят продукцията, та пакостникът се промъквал към кошерите на пръсти и без да подсвирква, какъвто табиет си имал. Почти стигнал до един, ситуиран под разклонена липа, и се чуло жужене, което го предиздвикало да настръхне. От околните дървета се събирали пчела по пчела, цяла войска от жилещи бойци, подготвени да защищават до дъно дома и меда си. Затова Мечето небрежно се качило на един по-здрав клон и си споделило, че в случай че не мърда, пчелите няма да го виждат.
Къде ти, с жълтите тиквени гащи то приличало на сигнален светофар, единствено че нито един път не примигнало. И роякът го помислил за пътно оборудване, въртял се в кръг и чакал да светне зеленото. Като минало време, пчелите се сетили, че това не е светофар, нито алено свети, нито зелено, нито жълтото мига. А пчелата майка им рекла:
- Спокойно, деца, това е тиква. Обаче не мога да схвана за какво я е нахлузило това Мече. Сигурно е желало да се престори на плод или зарзават, та по-лесно да се добере до меда ни. Можете да го чакате да се умори и да падне като презряла круша, само че е ненужно. Вие го уплашихте към този момент, няма потребност да го нападате и да го жилите, а като жужите подире му – то ще избяга от пчелина.
Пчелите били дисциплинирани, незабавно изпълнили напътствията на пчелата майка и се строили по 100, по 100 в редици – да отпратят Мечето до дома му, пък там да прави каквото ще. Гората обаче не била толкоз близо и Мечето търтило по една пътека, където попаднало на деца от прилежащо село. Излезли за гъби, по този начин помагали на фамилиите си да подготвят зимнина, а и много обичали да похапват гъбена супа със сухарчета. Като видели Мечето с тиквените гащи, никак не му обърнали внимание, ами се зарадвали на тиквата. Едно момче незабавно предложило:
- Ех, в случай че занесем тази тиква на баба, какъв рачел ще ни направи... Вярно, трябват и малко захар, и подправки, огън ще кладе, та дано и сухи клончета да й съберем. Но пък рачелът през зимата е сладостен като мед. А и печената тиква е хубава, и тиквеник може да ни омеси баба. Тя всичко може.
Като чуло това Мечето, хукнало да бяга – с автомобил не можеш да го стигнеш. От една страна, не му се желало да остане без гащите, за които майка му толкоз се постарала, а от друга – питало се тя дали може рачел да вари. И дали е толкоз апетитен като меда... Не е ясно по какъв начин този воин стигнал до у дома и дали заречен отсега нататък да пази облеклата здрави и чисти, само че оттогава мечетата обичат и мед, и рачел. Хората споделят, че от време на време си изрязват от тиквите и фенери, с цел да вървят на горските празненства за Хелоуин, само че в тъмното е мъчително да се разграничи кой какво тъкмо носи...
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ