Председателство, hello
Това май не го бяхме планували. Когато се прави рекламен клип, всичко се премисля. Как да вземем за пример би трябвало да наподобява небето в реклама за България? Слънчево, несъмнено. Слънцето и розата са в такава неизтощима рекламна конкуренция, че в формалното ни лого решението се откри в една загадъчна цапаница, в която розата наподобява на слънце или слънцето наподобява на роза.
И до момента в който ние тук творим картинки с „ небето като от коприна ", от вестник „ Гардиън " зацапаха небесния ни пейзаж със заглавие: „ Облаци от корупция са надвиснали над България, до момента в който поема председателството на Европейски Съюз ". Следва публикация, от която излиза наяве, че корупционната облачност над България не е променлива, не е раздрана, ами си е стабилно купеста и пересто-слоеста. „ Ще засвири музика, фойерверки ще гърмят и в среднощ на 1 януари България, най-бедната и най-корумпираната страна ще поеме председателския скиптър на Европейски Съюз ", написа авторитетният вестник „ Гардиън ". И Дунавското свиреше, и фойерверките трещяха, и президентът приказва за бедните, и жезъла поехме. Пет минути по-късно някой написа в обществената мрежа „ Егати Европейския съюз, на който ние сме му ръководител ". Единомислие с „ Гардиън ".
Германската телевизия ZDF е с една думичка по-благосклонна (иронична?) към нас: „ България: бедна, само че секси - и корумпирана ". След толкоз скромни моми в рекламите с пафти и със сукмани до цървулките - секси? Явно и германците повече имат вяра на действителността, в сравнение с фотографии и клипчета. А действителността репортажът разказва като усъвършенствана, „ само че в лекарския кабинет, в учебно заведение или в границите на трудовия живот, примерно при раздаването на огромни държавни поръчки: на всички места би трябвало да вадиш портфейла и да даваш рушвет. В тази балканска страна нещата не стават иначе. " Така е - не стават.
И в случай че корупцията е съпоставена с надвиснали облаци, то свободата на словото е с рейтинга на цялостно слънчево затъмнение. Вестник „ Франкфуртер Нойе Пресе " написа: „ Репортери без граници слагат България на 109-о място в класацията за медийна независимост - най-зле от всички страни в Европейски Съюз. Половината африкански страни са по-добре. Олигарси като Делян Пеевски, вземат решение какво се отпечатва и какво - не. Могъщият кукловод е притежател на „ Нова българска медийна група ", която съставлява 80% от пресата в страната. " Това е доста мека оценка, с цел да не кажа наивна. Тя допуска, че в България човек може да управлява единствено медии, които са негова благосъстоятелност, въобще не включва изобретателността, с която се овладява публичната телевизия, да речем. А и за какво един немец би трябвало да се вълнува, че публичната телевизия се завладява от същия олигарх със симпатяги назначенци, откакто българите, които я устоят с налозите си, не се вълнуват.
Не, не са неосведомени немските публицисти. Барбара Йортел, създател на репортаж за свободата на словото в България в „ Тагесцайтунг " написа: „ държавното управление е в положение да упражнява напън над медиите и чрез разпределението на средствата, отпускани от Европейски Съюз за популяризирането и разясняването на избрани европейски стратегии. " Става дума за над 36 милиона евро за разяснителни акции, отпуснати за пет години.
В собствен коментар организация „ Франц прес " назовава страната ни „ най-тежкият извършител на свободата на словото в Европейския съюз ". Според американския Международен ръб за проучвания и продан български таблоидни вестници, уеб сайтове и малките екрани се употребяват от локални олигарси за сриване репутацията на политически и бизнес противници и за манипулиране на публичното мнение. Дори рецензиите за хомофобските настройки в България не са толкоз остри, що се касае за изчезналата - към този момент не лимитираната, а изчезналата! - независимост на словото. Европейската публицистика не разказа плочките, с които беше реновиран НДК, не се умили пред момченцата с гайди, не се прехласна по красивите клипчета. Вместо това тя постави пръст в раните ни: повсеместна корупция, монополизирана и желязно следена независимост на словото, официализирана хомофобия, прикрита дискриминация. Положението е: какви искахме да се покажем, пък какви се видяхме.
И ето ни - след наздравиците, тропаниците и фойерверките - седим във витрината на председателството и си приказваме за корупция. Приет е нов закон за битка с корупцията. От една страна това е добре, значи към този момент ще се борим. От друга е срамно самопризнание - значи до момента не сме се борили. Президентът обаче постанова несъгласие върху закона. От една страна това е добре - ще се дообсъди, ще се усъвършенства законът. От друга е зле - законът не е върнат поради обособени негови елементи, а съвсем в целокупност, което най-вероятно ще втвърди ръководещото болшинство. Ще има избор на съмнение към държавното управление поради корупцията. От една страна добре - ще се чуят истини, ще се види халът на опозицията. От друга страна зле - всичко ще си остане същото, а вотът няма да мине.
В мача, който се игра преди началото на председателството, тимът на опозицията си избра име „ Вие сте корумпирани ", а екипът на ръководещите се назова „ Ние сме поръчител за непоклатимост на Балканите. " Ако се съди по изявленията в задграничните медии, резултатът е един на нула за опозицията. Но в случай че се съди по изявленията на администрацията в Брюксел майсторът на вкарване на голове са ръководещите. За нас, редовите ентусиасти, следва три извода. Първи: доста по-вероятно е да научаваме истините за страната си от задграничните медии, тъй като самостоятелните медии у нас са към този момент толкоз малко, че припомнят ситуацията „ изключението удостоверява правилото ". Втори: Не можем да разчитаме на брюкселското чиновничество да реши проблемите на корупцията ни тъй като това е вътрешен проблем на България (политически допустимото обяснение), а на България в Брюксел се гледа като на поръчител за вътрешното успокоение на Европа (реалната причина). И третият извод: Каква ще бъде България преди председателството, по време на председателството и след председателството зависи единствено от нас, българите.
Междувременно една вест развесели народа - в Северозападна България стартира подписка за прекосяването ѝ към Румъния. Аргумент: това може да е най-бедният район в Европа, само че не желае да е и най-корумпираният. И още един мотив, сподели го един от уредниците на подписката: тук живее борбен народ, провел е Чипровското и Септемврийското въстание и постоянно се е борил за народна власт. Тази на процедура веселяшка вест е на доктрина най-сериозното нещо, което се е случвало напоследък - когато страната не си извършва отговорностите по публичния контракт, другата страна в контракта (гражданите) има право да се отдръпна.
Източник: Веселина Седларска, reduta.bg
И до момента в който ние тук творим картинки с „ небето като от коприна ", от вестник „ Гардиън " зацапаха небесния ни пейзаж със заглавие: „ Облаци от корупция са надвиснали над България, до момента в който поема председателството на Европейски Съюз ". Следва публикация, от която излиза наяве, че корупционната облачност над България не е променлива, не е раздрана, ами си е стабилно купеста и пересто-слоеста. „ Ще засвири музика, фойерверки ще гърмят и в среднощ на 1 януари България, най-бедната и най-корумпираната страна ще поеме председателския скиптър на Европейски Съюз ", написа авторитетният вестник „ Гардиън ". И Дунавското свиреше, и фойерверките трещяха, и президентът приказва за бедните, и жезъла поехме. Пет минути по-късно някой написа в обществената мрежа „ Егати Европейския съюз, на който ние сме му ръководител ". Единомислие с „ Гардиън ".
Германската телевизия ZDF е с една думичка по-благосклонна (иронична?) към нас: „ България: бедна, само че секси - и корумпирана ". След толкоз скромни моми в рекламите с пафти и със сукмани до цървулките - секси? Явно и германците повече имат вяра на действителността, в сравнение с фотографии и клипчета. А действителността репортажът разказва като усъвършенствана, „ само че в лекарския кабинет, в учебно заведение или в границите на трудовия живот, примерно при раздаването на огромни държавни поръчки: на всички места би трябвало да вадиш портфейла и да даваш рушвет. В тази балканска страна нещата не стават иначе. " Така е - не стават.
И в случай че корупцията е съпоставена с надвиснали облаци, то свободата на словото е с рейтинга на цялостно слънчево затъмнение. Вестник „ Франкфуртер Нойе Пресе " написа: „ Репортери без граници слагат България на 109-о място в класацията за медийна независимост - най-зле от всички страни в Европейски Съюз. Половината африкански страни са по-добре. Олигарси като Делян Пеевски, вземат решение какво се отпечатва и какво - не. Могъщият кукловод е притежател на „ Нова българска медийна група ", която съставлява 80% от пресата в страната. " Това е доста мека оценка, с цел да не кажа наивна. Тя допуска, че в България човек може да управлява единствено медии, които са негова благосъстоятелност, въобще не включва изобретателността, с която се овладява публичната телевизия, да речем. А и за какво един немец би трябвало да се вълнува, че публичната телевизия се завладява от същия олигарх със симпатяги назначенци, откакто българите, които я устоят с налозите си, не се вълнуват.
Не, не са неосведомени немските публицисти. Барбара Йортел, създател на репортаж за свободата на словото в България в „ Тагесцайтунг " написа: „ държавното управление е в положение да упражнява напън над медиите и чрез разпределението на средствата, отпускани от Европейски Съюз за популяризирането и разясняването на избрани европейски стратегии. " Става дума за над 36 милиона евро за разяснителни акции, отпуснати за пет години.
В собствен коментар организация „ Франц прес " назовава страната ни „ най-тежкият извършител на свободата на словото в Европейския съюз ". Според американския Международен ръб за проучвания и продан български таблоидни вестници, уеб сайтове и малките екрани се употребяват от локални олигарси за сриване репутацията на политически и бизнес противници и за манипулиране на публичното мнение. Дори рецензиите за хомофобските настройки в България не са толкоз остри, що се касае за изчезналата - към този момент не лимитираната, а изчезналата! - независимост на словото. Европейската публицистика не разказа плочките, с които беше реновиран НДК, не се умили пред момченцата с гайди, не се прехласна по красивите клипчета. Вместо това тя постави пръст в раните ни: повсеместна корупция, монополизирана и желязно следена независимост на словото, официализирана хомофобия, прикрита дискриминация. Положението е: какви искахме да се покажем, пък какви се видяхме.
И ето ни - след наздравиците, тропаниците и фойерверките - седим във витрината на председателството и си приказваме за корупция. Приет е нов закон за битка с корупцията. От една страна това е добре, значи към този момент ще се борим. От друга е срамно самопризнание - значи до момента не сме се борили. Президентът обаче постанова несъгласие върху закона. От една страна това е добре - ще се дообсъди, ще се усъвършенства законът. От друга е зле - законът не е върнат поради обособени негови елементи, а съвсем в целокупност, което най-вероятно ще втвърди ръководещото болшинство. Ще има избор на съмнение към държавното управление поради корупцията. От една страна добре - ще се чуят истини, ще се види халът на опозицията. От друга страна зле - всичко ще си остане същото, а вотът няма да мине.
В мача, който се игра преди началото на председателството, тимът на опозицията си избра име „ Вие сте корумпирани ", а екипът на ръководещите се назова „ Ние сме поръчител за непоклатимост на Балканите. " Ако се съди по изявленията в задграничните медии, резултатът е един на нула за опозицията. Но в случай че се съди по изявленията на администрацията в Брюксел майсторът на вкарване на голове са ръководещите. За нас, редовите ентусиасти, следва три извода. Първи: доста по-вероятно е да научаваме истините за страната си от задграничните медии, тъй като самостоятелните медии у нас са към този момент толкоз малко, че припомнят ситуацията „ изключението удостоверява правилото ". Втори: Не можем да разчитаме на брюкселското чиновничество да реши проблемите на корупцията ни тъй като това е вътрешен проблем на България (политически допустимото обяснение), а на България в Брюксел се гледа като на поръчител за вътрешното успокоение на Европа (реалната причина). И третият извод: Каква ще бъде България преди председателството, по време на председателството и след председателството зависи единствено от нас, българите.
Междувременно една вест развесели народа - в Северозападна България стартира подписка за прекосяването ѝ към Румъния. Аргумент: това може да е най-бедният район в Европа, само че не желае да е и най-корумпираният. И още един мотив, сподели го един от уредниците на подписката: тук живее борбен народ, провел е Чипровското и Септемврийското въстание и постоянно се е борил за народна власт. Тази на процедура веселяшка вест е на доктрина най-сериозното нещо, което се е случвало напоследък - когато страната не си извършва отговорностите по публичния контракт, другата страна в контракта (гражданите) има право да се отдръпна.
Източник: Веселина Седларска, reduta.bg
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ