Това лято посетих моето село в област Джагори в провинция

Това лято посетих моето село в област Джагори в провинция Газни за първи път от 2017 година Никога не съм бил толкоз спокоен, до момента в който пътувах от Кабул до родното си място.

Само преди няколко години предприемането на това 260-километрово пътешестване означаваше риск за живота. През 2009 година да вземем за пример, на път към селото с някои родственици, колата ни попадна в кръстосания огън на борба сред афганистанските сили и талибаните. Оцеляхме на косъм.

Продължавайте да четете

лист от 4 детайла, които Австралия ще се причисли към Глобалния фонд за климата, който изостави през 2018 година Наводненията в Сиким в Индия убиха 10; десетки, в това число 23 армейски бойци, изчезнали Може ли засаждането на дървета в действителност да помогне в битката с изменението на климата? Смъртта на 120 амазонски делфина е обвързвана с тежка суша, високи температури завършек на списъка

Този път пътувах, без да стана очевидец на никакви детонации или борби или да ме спрат и претърсят на контролно-пропускателен пункт.

Когато дойдох, бях изумен какъв брой доста се е трансформирало селото ми. Едва разпознах мястото. Изглеждаше съвсем пусто. Роднините и приятелите ми бяха отпътували. Къщата, в която израснах, беше населявана от непознати – вътрешно разселени хора от друга провинция. Улиците бяха празни; Видях единствено няколко самотни деца да обикалят в близост.

Селото от моето детство изглеждаше напълно друго. Беше цялостно с хора и изпълнено с живот, с тълпи от деца, тичащи по улиците и играещи. Любимото ни място беше локалният поток, който беше заобиколен от зеленина и привличаше всевъзможни птици и дребни животни.

Имаше дребен язовир, задоволително бездънен, с цел да плуваме и да играем в него, децата. Жените идваха до потока, с цел да си побъбрят и да наваксат злословия, до момента в който пълнеха каните си с вода, с цел да носят у дома. По време на молитвата мъжете също се появявали, с цел да се измият.

Вода от потока напояваше околните полета. Селяните отглеждали пшеница, картофи, фасул и други зеленчуци; държали са и овощни градини с кайсиеви, ябълкови и сливови дървета.

Нетърпелив да си спомня тези хубави времена, се втурнах към потока, само че това, което открих, беше опустошително. Продължителните засушавания го бяха свели до струйка. Зелената, оживена котловина от детството ми към този момент я нямаше; на негово място лежеше суха, тиха линия изсъхнала земя. Полетата бяха най-вече безплодни, защото нямаше задоволително вода за напояване; Виждах единствено няколко овощни градини тук и там, които към момента се поддържат.

В в миналото оживената общественост от 170 души в този момент са останали не повече от 40, множеството от които са вътрешно разселени хора – прекомерно небогати, с цел да стигнат до градските центрове или в чужбина.

Намерих няколко от първичните поданици – остарели хора, чиито деца и внуци са отпътували за страната в търсене на по-добър живот или са се преместили в по-големи градове като Кабул и Херат.

Изпитах носталгия по положителните остарели времена, само че също по този начин и неприятно предусещане какво крие бъдещето за моята страна. Разбрах, че обезлюдяването и запустението, които видях в моето село, са действителност на доста места в селските региони на Афганистан.

Десетилетия на спор принудиха съвсем една четвърт от 40-милионното афганистанско население да избяга в чужбина. Възстановяването на сигурността в страната след завладяването на Кабул от талибаните през 2021 година несъмнено промени живота на доста афганистанци и ни даде вяра за по-добри времена. Той даде опция за филантропичен достъп до всички провинции, в това число регионите, които са били недостъпни от десетилетия.

Но това не е довело до бързане на бежанците да се върнат в страната. Според ВКБООН към 1,3 милиона от 4,5 милиона вътрешно разселени лица са се завърнали в родните си региони от август 2021 година, а към 6000 регистрирани бежанци са се върнали непринудено в страната предходната година.

Нарастващата неприязън против афганистанците в прилежащ Иран и Пакистан, които одобряват множеството бежанци от моята страна, също не докара до огромно придвижване на хора, завръщащи се вкъщи.

Неотдавнашното известие за репресии против „ незаконните имигранти “ от министъра на вътрешните работи на Пакистан Сарфраз Бугти евентуално ще окаже по-голям напън върху афганистанските бежанци. Но доста от тях, изключително тези, които са живели в Пакистан в продължение на години, нямат домове в Афганистан, където да се върнат, и ще им бъде мъчно да оцелеят в страна, където безработицата е необятно публикувана.

Ако пакистанските управляващи работят съгласно заканите си и депортират афганистанци, малко евентуално е доста от тях да останат в Афганистан. Най-вероятно ще се опитат да изоставен още веднъж.

В отговор на оповестените репресии, представителят на талибаните Забихула Муджахид написа на X: „ Поведението на Пакистан против афганистанските бежанци е недопустимо. Пакистанската страна би трябвало да преразгледа своя проект. Афганистанските бежанци не са забъркани в проблемите със сигурността на Пакистан. “

Това демонстрира, че талибанското държавно управление също осъзнава, че страната не може да обезпечи огромен брой завръщащи се. Изминаха две години от края на войната, само че Афганистан към момента се бори да се възвърне.

Още по-лошо, друга опасност е на хоризонта, която е рискова като спор, само че не може да бъде позволена с оръжие. Изменението на климата засегна Афганистан, удължавайки сушите и свивайки така и така лимитираните водни ресурси в страната.

Между 1950 и 2010 година температурите в Афганистан са се повишили приблизително с 1,8 градуса по Целзий – към два пъти повече, в сравнение с в останалия свят. Валежите в цялата страна са намалели с цели 40 %.

През 2018 година, до момента в който войната сред интернационалната коалиция и талибаните към момента продължаваше, сушите разселиха към 370 000 афганистанци – толкоз, колкото и спорът.

Сухите заклинания унищожиха селските региони, унищожиха реколтата и обезлюдиха села като моето отечество в област Джагори. Има дребна вяра за тези области.

Тъй като резултатите от изменението на климата се утежняват през идващите години, обезлюдяването на Афганистан евентуално ще продължи. Хората от селските региони ще се стичат към огромните градове, бягайки от глада и увеличавайки експоненциално популацията на бедните в градовете. Тези афганистанци, които имат средства, ще продължат да се пробват да изоставен страната в търсене на по-добри стопански благоприятни условия. За страдание, повече неповторими места, които са били изпълнени с живот – като моето село – ще бъдат изгубени.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.