Всеки срещу всеки във войната с износа на лекарства
" Това лекарство го няма, няма го и в складовете " - множеството хора са чували сходно пояснение от фармацевта в аптеката, в случай че не персонално, то отправено към човек от опашката преди него. Една от главните аргументи е така наречен успореден експорт на медикаменти, при който лекарства се изнасят поради ниските им цени от едни страни в Европейски Съюз за други, където биват продавани, от време на време с пъти разлика в цената. Политика, която се предизвиква на европейско равнище, като част от свободното придвижване на артикули.
Колко постоянно ще чуваме отсега нататък оправданието, че несъмнено лекарство го няма, зависи в огромна степен от това, което депутатите ще решат, а държавните институции ще изпълнят в идващите седмици и месеци.
Втори опит: Три години по-късно и няколкостотин милиона от горната страна
Три години откакто въведените от Народното събрание при кабинета " Орешарски " ограничавания против паралелния експорт на медикаменти бяха анулирани от Конституционния съд, а през това време размерът на реекспорта се е удвоил, в този момент на ход да позволява казуса е болшинството на ГЕРБ.
Докато през 2013 размерът на паралелната търговия с медикаменти у нас се оценяваше на към 85 млн. лв. законен реекспорт и още най-малко толкоз незаконен, то в този момент се счита, че е достигнала 400 млн. лв., от които още веднъж половината се счита за незаконен експорт. През този интервал с изключение на оборотите се усилиха и компаниите, занимаващи се реекспорт, като тези, които го вършат легално и уведомяват Изпълнителната организация по медикаментите, са към 30, а за останалите може единствено да се гадае.
Тъй като България реферира цените на лекарствените артикули към най-ниските цени от 17 държави- членки, някои лекарства, които у нас се продават доста по-евтино в сравнение с в страни от Западна Европа, се оказват извънредно атрактивни за експорт.
Най-изнасяни са към 50 медикамента, главно за диабет, ревматоиден артрит, онкологични болести, астма и някои редки заболявания.
Какви ограничения предлага страната?
Промените в Закона за лекарствените артикули в хуманната медицина плануват вносът и търговията с медикаменти, заплащани отчасти или напълно от здравната каса, да се следи непрекъснато чрез електронна система . Когато за избрани лекарства се откри дефицит на българския пазар, техният експорт от страната ще бъде лимитиран или изцяло забраняван .
На инспекция от ИАЛ подлежат лекарствените артикули, за които минимум 5 разнообразни аптеки в границите на един месец подадат съобщение, че дистрибутор не е извършил поръчката им в период.
Експертен съвет към Изпълнителната организация по медикаментите (ИАЛ) ще създава два листата – единият за медикаментите, за които краткотрайно може да направи ограничавания в износа им при определяне на дефицит, а другият – за медикаментите, за които в границите на предходните три месеца търговците на едро са уведомили ИАЛ, че ще изнасят отвън страната. Още
ГЕРБ против Българска социалистическа партия и противоположното
В последните години сигналите за неналичия от страна на жители, пациентски организации и аптеки зачестяват, което принуди управляващите да подхващат нов опит за налагане на ограничавания още в предходния мандат на ГЕРБ при здравния министър Петър Москов, само че времето за това не стигна.
Както постоянно се случва в политиката, с размяната на функциите ръководещи и съпротива си разменят и причините и по този начин ограничения, които допреди няколко години са отричани като лобистки, в този момент в малко попроменен вид са към този момент допустими.
През лятото на предходната година Министерството на здравеопазването още веднъж предложи промени в Закона за лекарствените артикули в хуманната медицина (ЗЛПХМ). Те най-общо плануват вносът и търговията с медикаменти, заплащани отчасти или напълно от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), да се следи непрекъснато посредством електронна система, а когато за избрани лекарства се откри дефицит на българския пазар, техният експорт от страната да бъде лимитиран или изцяло забраняван.
И този път сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия се обрисува надцакване с ограничения против паралелния експорт, като левицата внесе лични ремонти в Наказателния кодекс за криминализиране на незаконния реекспорт – мярка, за която упорства и основният прокурор Сотир Цацаров. Промените плануват от 3 до 10 години отнемане от независимост и санкция от 20 000 до 100 000 лв. за незаконен експорт на лекарства. Предложението обаче се приема резервирано от ръководещите.
Всички против експортьорите
Този път към предлаганите от държавното управление ограничения, които следва да бъдат гледани в Народното събрание, се обрисува по-широк консенсус. Според специалисти сегашният правилник е по-детайлно написан и необорим, което допуска, че е по-малко уязвим в съда и пред Европейска комисия. Още повече, че и други европейски страни ползват сходни ограничаващи ограничения.
Идеите на държавното управление се поддържат от фармацевтичните компании, които нямат интерес медикаменти от България да подбиват цените им в други страни, също по този начин от съсловната организация на фармацевтите, както и от веригите аптеки и несъмнено – от пациентите.
Резерви и рецензии не престават обаче да имат дистрибутори и компании, занимаващи се с експорт, за които това е законен бизнес и отхвърлят в тях да е повода за неналичията на българския пазар.
Кой ощетява повече пациентите?
Зад привидния консенсус също могат да се видят и много разлики в разбирането за това чия е главната отговорност за неналичието на медикаменти, задоволителни ли са ограниченията на държавното управление и по какъв начин тъкмо би трябвало да се противодейства на реекспорта.
В пазар, на който се води спор вносът ли е малко или износът доста, легалният или незаконният реекспорт ощетява повече пациентите, а дистрибутори и аптеки си трансферират топката дали първите зареждат или единствено изнасят, а вторите продават на изкупвачи вместо на пациенти доставеното, за болния остава единствено да обикаля в несвяст от гише на гише и то в случай че има щастието да живее в обитаемо място с повече от една аптека, работеща с НЗОК.
Интересите на производителите против ползите на експортьорите
Фармацевтичните компании поддържат оферти от кабинета мониторинг върху дефицита на избрани медикаменти и опцията управляващите да реагират при определяне на подобен дефицит.
" Считаме обаче, че би трябвало да се ускори контролът на институциите върху самото разпределяне на лекарствените артикули, защото механизмът, който страната предлага, ще управлява паралелните търговци, които играят по разпоредбите. Този механизъм няма да управлява случаите на изкупуване на лекарствени артикули от аптеките и противозаконния експорт ", разяснява пред Mediapol Деян Денев, шеф на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM), която съставлява огромните компании в сектора. По думите му, в случай че страната се ограничи единствено с ограничения против легалните паралелни търговци, това ще усили пазарния дял на изкупвачите.
Деян Денев, шеф на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители
Асоциацията за развиване на паралелната търговия с медикаменти адмирира опита на управляващите да дефинират за първи път какво е липса и какво дефицит на лекарствен артикул и счита, че предвиждането на осведомителна система за мониторинг на наличностите е огромен пробив. Според паралелните търговци обаче дефинициите за дефицит и липса не са съответни.
" В България дефицит на медикаменти може да възникне, тъй като въпросните производители не внасят у нас заради липса на стопански смисъл, поради това, че имат проблеми, свързани с времето за произвеждане, достатъчното количество първични материали или заради маркетингови аргументи. Ако има проблем в реекспорта, той е в престъпната му част. Докато противозаконният експорт не се криминализира, въпросните структури, които се занимават с незаконна активност, няма да бъдат респектирани от каквито и да било промени в ЗЛПХМ ", разяснява пред Mediapool Боряна Маринкова, шеф на Асоциацията за развиване на паралелната търговия с медикаменти.
" Когато се приказва за липса или дефицит на наличия, би трябвало да е ясно на кои тъкмо дистрибутори аптеките са пуснали поръчка и тя им е била отказана. Може просто даден дистрибутор да не поддържа несъмнено лекарство в номенклатурата си ", добави тя.
По принцип фармацевтичните компании признават своя дял в неналичието на лекарства поради евакуиране на артикули от пазара, което се случва главно поради ниските им цени у нас, което ги прави неизгодни за продажба и апетитни за експорт. За изтеглянето на медикаменти без аналог те са длъжни да уведомяват управляващите 18 месеца авансово. Но в това време фармацевтичните компании заявяват, че за поддържаните у нас лекарства, внасят количества, доста над потребностите на българския пазар.
Ако примерно здравната каса покрива 2000 опаковки на месец от даден артикул, а компанията доставя 3000 опаковки и все пак, продуктът го няма в аптеките. В тази обстановка се счита, че няма друга причина за неналичието на лекарство, с изключение на експорт.
Ощетени ли са само българските пациенти от паралелната търговия?
На европейско равнище паралелната търговия се толерира, защото се счита, че в изискванията на конкурентен пазар се обезпечава по-добър достъп до по-евтини артикули. И това в действителност е по този начин за пациенти от Германия, Англия, Дания, Швеция, до момента в който в страни като България и Румъния остава горчивият привкус, че сме само и единствено пострадали.
От Асоциацията за развиване на паралелната търговия с медикаменти обаче считат, че през успореден импорт биха могли да се вземат решение и се е случвало да се вземат решение ненадейно зародили неналичия на медикаменти на българския пазар, когато да вземем за пример даден артикул бъде изтеглен поради аргументи, несвързани с лекарствената сигурност. " За да може да се разгърне капацитетът на паралелния импорт, са нужни минимални промени в Наредбата за разпоредбите, изискванията и реда за вписване и контролиране на цените на лекарствените артикули. Това би нараснало достъпа до медикаменти с рецепта на по-ниски цени ", разясниха от асоциацията пред Mediapool.
И сега медикаменти от успореден импорт са налични за българските пациенти, макар че процедурата за вписване на цена на медикаменти с рецепта в Наредбата за цени на лекарствени артикули опонира на ЗЛПХМ.
Един от паралелните търговци да вземем за пример внася две болкоуспокояващи, които се отпускат с рецепта. След появяването на втори вносител на продукта, цената им е с 50% по-ниска. Цените на няколко медикаменти за диабетици и за надзор на високо кръвно пък са понижени с сред 15 и 30% поради успореден импорт.
" За да няма дефицит на медикаменти, преди всичко би трябвало да се облекчи паралелният импорт и да се сътвори механизъм за бърза вътреобщностна доставка. Когато се откри, че количествата от даден лекарствен артикул са незадоволителни, дано има опция всички, които могат, да го внесат, да го доставят на българския пазар. Втората значима мярка е да се употребяват крути ограничения против причинителите на нарушавания по веригата на лекарствоснабдяване ", разяснява Боряна Маринкова.
Боряна Маринкова, шеф на Асоциацията за развиване на паралелната търговия с медикаменти
Затова организацията на паралелните търговци е срещу какъвто и да е модел на ограничавне на свободната стопанска самодейност по смисъла на българското и Европейското законодателство.
Всички са за електронно следене
Въпросът, по който всички участници на пазара имат безспорен консенсус, е нуждата от електронна система, която да следи наличностите и придвижването на медикаментите.
" Трябва да има справедлива, транспарантна, проследима и всеобхватна информация за веригата на лекарствоснабдяване, с цел да се вземат ограничения пациентите да не остават без медикаменти. За да е ефикасен контролът обаче е належащо той да бъде в подтекста на функциониращо и изцяло електронно опазване на здравето ", разяснява Маринкова
Законът планува електронната система да проработи до 4 месеца след приемането на закона, като от здравното министерство към този момент разясниха, че работят по нея.
За оптимизъм обаче е прекомерно рано поради установения от Сметната палата " десетгодишен неуспех на електронното опазване на здравето " у нас и печалния опит с електронния търг за медикаменти, който сякаш всички участници на пазара адмирираха, след което влезе в серпантина на непрекъснати обжалвания, сходно на на търга за построяването на тол система.
Аптеки против дистрибутори, други аптеки и изкупвачи
Аптеки от своя страна се оплакват от отхвърли на дистрибутори да ги зареждат с дефицитни лекарства. Това се дължи както на политиката на някои дистрибутори да изнасят всички количества от българския пазар, без въобще да доставят аптеки, по този начин и на практиката дистрибуторът да зарежда единствено личните си аптеки, когато са отвесно свързани.
" На пазара съществуват отвесно свързани структури, които имат за цел да доставят единствено своите подопечни търговци на едро и аптеки със съответните медикаменти и лишаването на останалите от достъп до тези артикули ", разяснява пред Mediapool ръководителят на съсловната организация на фармацевтите Български фармацевтичен съюз (БФС) проф. Илко Гетов.
" Примерно, в случай че един собственик на разрешението за приложимост е дал собствен артикул единствено на един дистрибутор и той има аптеки, а продуктът е измежду сериозните или постоянно изчезнали на пазара, дистрибуторът доставя единствено на своите аптеки. На всички останали споделя: " За вас няма. Ставаш ми клиент и тогава получаваш. А с цел да ми станеш клиент, 90% от оборота ти би трябвало да минава през мен ". Което в действителност нелоялна комерсиална процедура ", уточни Гетов. Той разяснява, че по този начин по-малки аптеки са сложени в обстановка даже да желаят да поръчат даден липсващ медикамент, да не могат, тъй като дистрибуторът, при който го има, не му е главен снабдител.
Според Фармацевтичния съюз към 20% от аптеките в страната се занимават с успореден експорт, като през последните години се усилва броят на структурите, които са основани особено с тази цел.
Подобно на фармацевтичните компании, някои аптеки също считат, че наред с препоръчаните ограничения, би трябвало да се ускори и контролът по отпущането на лекарства, с цел да се пресече практиката да се продават на изкупвачи. Тази позиция се споделя от Николай Костов от Асоциацията на притежателите на аптеки и собственик на веригата " Ремедиум ".
" Когато ИАЛ отиде в една аптека, няма по какъв начин да откри съответното лекарство отпускано ли е погрешно, защото аптеката не е задължена по никакъв метод да го документира този развой ", съобщи Костов. Става въпрос за медикаменти с рецепта, които обаче не се отпускат по линия на здравната каса и аптеките не са задължени да пазят копия от рецептите.
Николай Костов от Асоциацията на притежателите на аптеки и собственик на веригата " Ремедиум "
" Например медикаментите от ограничаващия лист би трябвало да попадат в режим на надзор, който да припомня режима на надзор на наркотичните субстанции. При отпущането на опиатите се водят специфични дневници, в които се разказват всички приходни документи и се събират всички предписания. По този метод като пристигна контролният орган единствено за 10 минути може да разбере дали медикаментите са отпуснати по реда на закона ", изясни Костов.
Подобна мярка се поддържа и от Българския фармацевтичен съюз, само че съгласно проф. Гетов е излишно да се вкарва нова административна тежест на фона на обещаната от управляващите електронна рецепта в края на 2018 година.
Кой да взе участие в правенето на ограничаващия лист?
Съсловната организация и веригите аптеки не са на едно мнение по въпроса би трябвало ли представител на Фармацевтичния съюз да взе участие в Експертния съвет, който ще изготвя листата с медикаменти, чийто експорт може да бъде стеснен. Предвиденият в първичния план представител на БФС в този момент е сменен с още един представител на ИАЛ.
" Мотивът за изваждане на БФС е нерелевантен, тъй като тук не става въпрос за отбрана на държавен интерес, а за интереса на пациентите. На процедура този съвет няма да има никаква действителна информация за протичащото се на пазара ", разяснява Гетов.
Проф. Илко Гетов, ръководител на Българския фармацевтичен съюз
" От нашите членове се подава информация за изчезнали артикули всекидневно, ние имаме телефонна линия, която поддържаме и изваждането на представител на БФС, ще лиши от действеност този орган. Той ще работи вероятно по някакви документи, които знаете до момента в който стигнат, до момента в който се обработят, до момента в който се прегледат, решенията му ще бъдат неактуални ", уточни той.
Според Николай Костов обаче е за положително в съвета да няма наличие на организация, която съставлява търговци на дребно, търговци на едро и притежатели на позволение за приложимост, тъй като те всички имат търговски интерес. Дистрибуторите имат интерес, защото вземат участие в легалния успореден експорт, а някои от тях и в незаконния, някои дистрибутори пък имат аптеки. А полицейската акция от края на предходната година сподели, че в противозаконния експорт вземат участие аптеки и магистър-фармацевти.
Пациентски организации също приветстват предлаганите от страната промени, само че ги считат за незадоволителни. В началото на януари от пациентската организация " Хипофиза " предложиха ограничения като двойно ценообразуване, при което фармацевтичните компании договарят две цени – за свободния пазар и по-ниски за здравните фондове, като по този начин вършат неатрактивни медикаментите на свободна продажба за паралелна търговия. Тази мярка обаче се отхвърля изрично от паралелните търговци, а за страната и фармацевтичните компании сега не е дневен ред смяна в политиката по ценообразуване.
Колко постоянно ще чуваме отсега нататък оправданието, че несъмнено лекарство го няма, зависи в огромна степен от това, което депутатите ще решат, а държавните институции ще изпълнят в идващите седмици и месеци.
Втори опит: Три години по-късно и няколкостотин милиона от горната страна
Три години откакто въведените от Народното събрание при кабинета " Орешарски " ограничавания против паралелния експорт на медикаменти бяха анулирани от Конституционния съд, а през това време размерът на реекспорта се е удвоил, в този момент на ход да позволява казуса е болшинството на ГЕРБ.
Докато през 2013 размерът на паралелната търговия с медикаменти у нас се оценяваше на към 85 млн. лв. законен реекспорт и още най-малко толкоз незаконен, то в този момент се счита, че е достигнала 400 млн. лв., от които още веднъж половината се счита за незаконен експорт. През този интервал с изключение на оборотите се усилиха и компаниите, занимаващи се реекспорт, като тези, които го вършат легално и уведомяват Изпълнителната организация по медикаментите, са към 30, а за останалите може единствено да се гадае.
Тъй като България реферира цените на лекарствените артикули към най-ниските цени от 17 държави- членки, някои лекарства, които у нас се продават доста по-евтино в сравнение с в страни от Западна Европа, се оказват извънредно атрактивни за експорт.
Най-изнасяни са към 50 медикамента, главно за диабет, ревматоиден артрит, онкологични болести, астма и някои редки заболявания.
Какви ограничения предлага страната?
Промените в Закона за лекарствените артикули в хуманната медицина плануват вносът и търговията с медикаменти, заплащани отчасти или напълно от здравната каса, да се следи непрекъснато чрез електронна система . Когато за избрани лекарства се откри дефицит на българския пазар, техният експорт от страната ще бъде лимитиран или изцяло забраняван .
На инспекция от ИАЛ подлежат лекарствените артикули, за които минимум 5 разнообразни аптеки в границите на един месец подадат съобщение, че дистрибутор не е извършил поръчката им в период.
Експертен съвет към Изпълнителната организация по медикаментите (ИАЛ) ще създава два листата – единият за медикаментите, за които краткотрайно може да направи ограничавания в износа им при определяне на дефицит, а другият – за медикаментите, за които в границите на предходните три месеца търговците на едро са уведомили ИАЛ, че ще изнасят отвън страната. Още
ГЕРБ против Българска социалистическа партия и противоположното
В последните години сигналите за неналичия от страна на жители, пациентски организации и аптеки зачестяват, което принуди управляващите да подхващат нов опит за налагане на ограничавания още в предходния мандат на ГЕРБ при здравния министър Петър Москов, само че времето за това не стигна.
Както постоянно се случва в политиката, с размяната на функциите ръководещи и съпротива си разменят и причините и по този начин ограничения, които допреди няколко години са отричани като лобистки, в този момент в малко попроменен вид са към този момент допустими.
През лятото на предходната година Министерството на здравеопазването още веднъж предложи промени в Закона за лекарствените артикули в хуманната медицина (ЗЛПХМ). Те най-общо плануват вносът и търговията с медикаменти, заплащани отчасти или напълно от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), да се следи непрекъснато посредством електронна система, а когато за избрани лекарства се откри дефицит на българския пазар, техният експорт от страната да бъде лимитиран или изцяло забраняван.
И този път сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия се обрисува надцакване с ограничения против паралелния експорт, като левицата внесе лични ремонти в Наказателния кодекс за криминализиране на незаконния реекспорт – мярка, за която упорства и основният прокурор Сотир Цацаров. Промените плануват от 3 до 10 години отнемане от независимост и санкция от 20 000 до 100 000 лв. за незаконен експорт на лекарства. Предложението обаче се приема резервирано от ръководещите.
Всички против експортьорите
Този път към предлаганите от държавното управление ограничения, които следва да бъдат гледани в Народното събрание, се обрисува по-широк консенсус. Според специалисти сегашният правилник е по-детайлно написан и необорим, което допуска, че е по-малко уязвим в съда и пред Европейска комисия. Още повече, че и други европейски страни ползват сходни ограничаващи ограничения.
Идеите на държавното управление се поддържат от фармацевтичните компании, които нямат интерес медикаменти от България да подбиват цените им в други страни, също по този начин от съсловната организация на фармацевтите, както и от веригите аптеки и несъмнено – от пациентите.
Резерви и рецензии не престават обаче да имат дистрибутори и компании, занимаващи се с експорт, за които това е законен бизнес и отхвърлят в тях да е повода за неналичията на българския пазар.
Кой ощетява повече пациентите?
Зад привидния консенсус също могат да се видят и много разлики в разбирането за това чия е главната отговорност за неналичието на медикаменти, задоволителни ли са ограниченията на държавното управление и по какъв начин тъкмо би трябвало да се противодейства на реекспорта.
В пазар, на който се води спор вносът ли е малко или износът доста, легалният или незаконният реекспорт ощетява повече пациентите, а дистрибутори и аптеки си трансферират топката дали първите зареждат или единствено изнасят, а вторите продават на изкупвачи вместо на пациенти доставеното, за болния остава единствено да обикаля в несвяст от гише на гише и то в случай че има щастието да живее в обитаемо място с повече от една аптека, работеща с НЗОК.
Интересите на производителите против ползите на експортьорите
Фармацевтичните компании поддържат оферти от кабинета мониторинг върху дефицита на избрани медикаменти и опцията управляващите да реагират при определяне на подобен дефицит.
" Считаме обаче, че би трябвало да се ускори контролът на институциите върху самото разпределяне на лекарствените артикули, защото механизмът, който страната предлага, ще управлява паралелните търговци, които играят по разпоредбите. Този механизъм няма да управлява случаите на изкупуване на лекарствени артикули от аптеките и противозаконния експорт ", разяснява пред Mediapol Деян Денев, шеф на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM), която съставлява огромните компании в сектора. По думите му, в случай че страната се ограничи единствено с ограничения против легалните паралелни търговци, това ще усили пазарния дял на изкупвачите.
Деян Денев, шеф на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители
Асоциацията за развиване на паралелната търговия с медикаменти адмирира опита на управляващите да дефинират за първи път какво е липса и какво дефицит на лекарствен артикул и счита, че предвиждането на осведомителна система за мониторинг на наличностите е огромен пробив. Според паралелните търговци обаче дефинициите за дефицит и липса не са съответни.
" В България дефицит на медикаменти може да възникне, тъй като въпросните производители не внасят у нас заради липса на стопански смисъл, поради това, че имат проблеми, свързани с времето за произвеждане, достатъчното количество първични материали или заради маркетингови аргументи. Ако има проблем в реекспорта, той е в престъпната му част. Докато противозаконният експорт не се криминализира, въпросните структури, които се занимават с незаконна активност, няма да бъдат респектирани от каквито и да било промени в ЗЛПХМ ", разяснява пред Mediapool Боряна Маринкова, шеф на Асоциацията за развиване на паралелната търговия с медикаменти.
" Когато се приказва за липса или дефицит на наличия, би трябвало да е ясно на кои тъкмо дистрибутори аптеките са пуснали поръчка и тя им е била отказана. Може просто даден дистрибутор да не поддържа несъмнено лекарство в номенклатурата си ", добави тя.
По принцип фармацевтичните компании признават своя дял в неналичието на лекарства поради евакуиране на артикули от пазара, което се случва главно поради ниските им цени у нас, което ги прави неизгодни за продажба и апетитни за експорт. За изтеглянето на медикаменти без аналог те са длъжни да уведомяват управляващите 18 месеца авансово. Но в това време фармацевтичните компании заявяват, че за поддържаните у нас лекарства, внасят количества, доста над потребностите на българския пазар.
Ако примерно здравната каса покрива 2000 опаковки на месец от даден артикул, а компанията доставя 3000 опаковки и все пак, продуктът го няма в аптеките. В тази обстановка се счита, че няма друга причина за неналичието на лекарство, с изключение на експорт.
Ощетени ли са само българските пациенти от паралелната търговия?
На европейско равнище паралелната търговия се толерира, защото се счита, че в изискванията на конкурентен пазар се обезпечава по-добър достъп до по-евтини артикули. И това в действителност е по този начин за пациенти от Германия, Англия, Дания, Швеция, до момента в който в страни като България и Румъния остава горчивият привкус, че сме само и единствено пострадали.
От Асоциацията за развиване на паралелната търговия с медикаменти обаче считат, че през успореден импорт биха могли да се вземат решение и се е случвало да се вземат решение ненадейно зародили неналичия на медикаменти на българския пазар, когато да вземем за пример даден артикул бъде изтеглен поради аргументи, несвързани с лекарствената сигурност. " За да може да се разгърне капацитетът на паралелния импорт, са нужни минимални промени в Наредбата за разпоредбите, изискванията и реда за вписване и контролиране на цените на лекарствените артикули. Това би нараснало достъпа до медикаменти с рецепта на по-ниски цени ", разясниха от асоциацията пред Mediapool.
И сега медикаменти от успореден импорт са налични за българските пациенти, макар че процедурата за вписване на цена на медикаменти с рецепта в Наредбата за цени на лекарствени артикули опонира на ЗЛПХМ.
Един от паралелните търговци да вземем за пример внася две болкоуспокояващи, които се отпускат с рецепта. След появяването на втори вносител на продукта, цената им е с 50% по-ниска. Цените на няколко медикаменти за диабетици и за надзор на високо кръвно пък са понижени с сред 15 и 30% поради успореден импорт.
" За да няма дефицит на медикаменти, преди всичко би трябвало да се облекчи паралелният импорт и да се сътвори механизъм за бърза вътреобщностна доставка. Когато се откри, че количествата от даден лекарствен артикул са незадоволителни, дано има опция всички, които могат, да го внесат, да го доставят на българския пазар. Втората значима мярка е да се употребяват крути ограничения против причинителите на нарушавания по веригата на лекарствоснабдяване ", разяснява Боряна Маринкова.
Боряна Маринкова, шеф на Асоциацията за развиване на паралелната търговия с медикаменти
Затова организацията на паралелните търговци е срещу какъвто и да е модел на ограничавне на свободната стопанска самодейност по смисъла на българското и Европейското законодателство.
Всички са за електронно следене
Въпросът, по който всички участници на пазара имат безспорен консенсус, е нуждата от електронна система, която да следи наличностите и придвижването на медикаментите.
" Трябва да има справедлива, транспарантна, проследима и всеобхватна информация за веригата на лекарствоснабдяване, с цел да се вземат ограничения пациентите да не остават без медикаменти. За да е ефикасен контролът обаче е належащо той да бъде в подтекста на функциониращо и изцяло електронно опазване на здравето ", разяснява Маринкова
Законът планува електронната система да проработи до 4 месеца след приемането на закона, като от здравното министерство към този момент разясниха, че работят по нея.
За оптимизъм обаче е прекомерно рано поради установения от Сметната палата " десетгодишен неуспех на електронното опазване на здравето " у нас и печалния опит с електронния търг за медикаменти, който сякаш всички участници на пазара адмирираха, след което влезе в серпантина на непрекъснати обжалвания, сходно на на търга за построяването на тол система.
Аптеки против дистрибутори, други аптеки и изкупвачи
Аптеки от своя страна се оплакват от отхвърли на дистрибутори да ги зареждат с дефицитни лекарства. Това се дължи както на политиката на някои дистрибутори да изнасят всички количества от българския пазар, без въобще да доставят аптеки, по този начин и на практиката дистрибуторът да зарежда единствено личните си аптеки, когато са отвесно свързани.
" На пазара съществуват отвесно свързани структури, които имат за цел да доставят единствено своите подопечни търговци на едро и аптеки със съответните медикаменти и лишаването на останалите от достъп до тези артикули ", разяснява пред Mediapool ръководителят на съсловната организация на фармацевтите Български фармацевтичен съюз (БФС) проф. Илко Гетов.
" Примерно, в случай че един собственик на разрешението за приложимост е дал собствен артикул единствено на един дистрибутор и той има аптеки, а продуктът е измежду сериозните или постоянно изчезнали на пазара, дистрибуторът доставя единствено на своите аптеки. На всички останали споделя: " За вас няма. Ставаш ми клиент и тогава получаваш. А с цел да ми станеш клиент, 90% от оборота ти би трябвало да минава през мен ". Което в действителност нелоялна комерсиална процедура ", уточни Гетов. Той разяснява, че по този начин по-малки аптеки са сложени в обстановка даже да желаят да поръчат даден липсващ медикамент, да не могат, тъй като дистрибуторът, при който го има, не му е главен снабдител.
Според Фармацевтичния съюз към 20% от аптеките в страната се занимават с успореден експорт, като през последните години се усилва броят на структурите, които са основани особено с тази цел.
Подобно на фармацевтичните компании, някои аптеки също считат, че наред с препоръчаните ограничения, би трябвало да се ускори и контролът по отпущането на лекарства, с цел да се пресече практиката да се продават на изкупвачи. Тази позиция се споделя от Николай Костов от Асоциацията на притежателите на аптеки и собственик на веригата " Ремедиум ".
" Когато ИАЛ отиде в една аптека, няма по какъв начин да откри съответното лекарство отпускано ли е погрешно, защото аптеката не е задължена по никакъв метод да го документира този развой ", съобщи Костов. Става въпрос за медикаменти с рецепта, които обаче не се отпускат по линия на здравната каса и аптеките не са задължени да пазят копия от рецептите.
Николай Костов от Асоциацията на притежателите на аптеки и собственик на веригата " Ремедиум "
" Например медикаментите от ограничаващия лист би трябвало да попадат в режим на надзор, който да припомня режима на надзор на наркотичните субстанции. При отпущането на опиатите се водят специфични дневници, в които се разказват всички приходни документи и се събират всички предписания. По този метод като пристигна контролният орган единствено за 10 минути може да разбере дали медикаментите са отпуснати по реда на закона ", изясни Костов.
Подобна мярка се поддържа и от Българския фармацевтичен съюз, само че съгласно проф. Гетов е излишно да се вкарва нова административна тежест на фона на обещаната от управляващите електронна рецепта в края на 2018 година.
Кой да взе участие в правенето на ограничаващия лист?
Съсловната организация и веригите аптеки не са на едно мнение по въпроса би трябвало ли представител на Фармацевтичния съюз да взе участие в Експертния съвет, който ще изготвя листата с медикаменти, чийто експорт може да бъде стеснен. Предвиденият в първичния план представител на БФС в този момент е сменен с още един представител на ИАЛ.
" Мотивът за изваждане на БФС е нерелевантен, тъй като тук не става въпрос за отбрана на държавен интерес, а за интереса на пациентите. На процедура този съвет няма да има никаква действителна информация за протичащото се на пазара ", разяснява Гетов.
Проф. Илко Гетов, ръководител на Българския фармацевтичен съюз
" От нашите членове се подава информация за изчезнали артикули всекидневно, ние имаме телефонна линия, която поддържаме и изваждането на представител на БФС, ще лиши от действеност този орган. Той ще работи вероятно по някакви документи, които знаете до момента в който стигнат, до момента в който се обработят, до момента в който се прегледат, решенията му ще бъдат неактуални ", уточни той.
Според Николай Костов обаче е за положително в съвета да няма наличие на организация, която съставлява търговци на дребно, търговци на едро и притежатели на позволение за приложимост, тъй като те всички имат търговски интерес. Дистрибуторите имат интерес, защото вземат участие в легалния успореден експорт, а някои от тях и в незаконния, някои дистрибутори пък имат аптеки. А полицейската акция от края на предходната година сподели, че в противозаконния експорт вземат участие аптеки и магистър-фармацевти.
Пациентски организации също приветстват предлаганите от страната промени, само че ги считат за незадоволителни. В началото на януари от пациентската организация " Хипофиза " предложиха ограничения като двойно ценообразуване, при което фармацевтичните компании договарят две цени – за свободния пазар и по-ниски за здравните фондове, като по този начин вършат неатрактивни медикаментите на свободна продажба за паралелна търговия. Тази мярка обаче се отхвърля изрично от паралелните търговци, а за страната и фармацевтичните компании сега не е дневен ред смяна в политиката по ценообразуване.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ