Психолог: Все повече българи се обръщат към религията
Това разяснява за Българска телеграфна агенция психологът доцент Маргарита Бакрачева във връзка началото на коледните пости.
Спазването на ритуалите и пречистването, които съществуват от епохи, са една опция човек да получи заричане, че прави верните неща и да откри успокоение и сигурност, счита доцент Бакрачева. Според нея се следи все по-голямо разминаване сред смисъла да бъдеш "религиозен " и "вярващ ", които не постоянно са идентични.
Независимо от изповядваната вяра обаче, проучванията разкриват, че тя дава чувство за съгласуваност и надлежно, покачва чувството за психологично благоденствие.
Голяма част от хората не са наясно със смисъла на постите и, както доста от обичаите, които се съблюдават, то се приема просто като даденост. Много хора модифицират съгласно личните си желания и настройки предписанията и отделят толкоз време, колкото им е по силите. Търсенето и влагането на лично значение и смисъл остават самостоятелни и точно те имат същинско значение, отбелязва психологът.
Мнението й е, че постенето може да има позитивен резултат и това зависи от мотивацията - дали става дума за вътрешно разбиране или външно въздействие. Ако водещият тласък е външен - приемане като обвързване или ангажимент, се трансформира в досадно ограничаване.
Обратното, в случай че човек осъзнато е направил избора с чувството и вярата, че това ще го издигне едно ходило към образа, в който желае да се види, нещата получават напълно друго измерение.
Най-голямо значение съгласно Бакрачева има в каква среда е отраснал човек. Обикновено спазването на религиозните традиции е обвързвано с настройка, която се основава от фамилната среда и се предава от потомство на потомство. Това се отнася и до смисъла за какво се прави, като в доста случаи въобще не се подлага на никакви въпроси. Просто е част от идентичността, която се приема като даденост. Едва по-късно идва смисъла на персоналните особености и желания.
Хората, които в умишлен интервал от живота си вземат решение да трансформират нещо, даже да вземем за пример да стартират да съблюдават постите, в действителност търсят по-добра опция и вършат избор. Готови са да дадат нещо в името на това да се почувстват по-заслужаващи, по-изпълнителни, като постоянно остава и в известна степен упованието за нещо в подмяна, показва психологът. Тя прецизира, че това не е с негативен знак, тъй като по този начин или другояче алтруизъм самичък по себе си не съществува, само че в някои случаи може да бъде с позитивна нотка - предизвикването на усмивка в очите на безценен човек, с цел да се почувстваме добре.
Високата степен на неустановеност на света, в които живеем през днешния ден, многото условия, на които би трябвало да отговорим, вредата от всичко, което поемаме с въздуха и храната ни кара да търсим благоприятни условия и решения да възстановим вътрешния си баланс. В този смисъл религиозността се смесва с персоналното търсене на една по-стабилна и обезпечена среда, което е отговор на универсалните човешки потребности - от сигурност, съгласуваност и смисъл, обобщава доцент Бакрачева.
Спазването на ритуалите и пречистването, които съществуват от епохи, са една опция човек да получи заричане, че прави верните неща и да откри успокоение и сигурност, счита доцент Бакрачева. Според нея се следи все по-голямо разминаване сред смисъла да бъдеш "религиозен " и "вярващ ", които не постоянно са идентични.
Независимо от изповядваната вяра обаче, проучванията разкриват, че тя дава чувство за съгласуваност и надлежно, покачва чувството за психологично благоденствие.
Голяма част от хората не са наясно със смисъла на постите и, както доста от обичаите, които се съблюдават, то се приема просто като даденост. Много хора модифицират съгласно личните си желания и настройки предписанията и отделят толкоз време, колкото им е по силите. Търсенето и влагането на лично значение и смисъл остават самостоятелни и точно те имат същинско значение, отбелязва психологът.
Мнението й е, че постенето може да има позитивен резултат и това зависи от мотивацията - дали става дума за вътрешно разбиране или външно въздействие. Ако водещият тласък е външен - приемане като обвързване или ангажимент, се трансформира в досадно ограничаване.
Обратното, в случай че човек осъзнато е направил избора с чувството и вярата, че това ще го издигне едно ходило към образа, в който желае да се види, нещата получават напълно друго измерение.
Най-голямо значение съгласно Бакрачева има в каква среда е отраснал човек. Обикновено спазването на религиозните традиции е обвързвано с настройка, която се основава от фамилната среда и се предава от потомство на потомство. Това се отнася и до смисъла за какво се прави, като в доста случаи въобще не се подлага на никакви въпроси. Просто е част от идентичността, която се приема като даденост. Едва по-късно идва смисъла на персоналните особености и желания.
Хората, които в умишлен интервал от живота си вземат решение да трансформират нещо, даже да вземем за пример да стартират да съблюдават постите, в действителност търсят по-добра опция и вършат избор. Готови са да дадат нещо в името на това да се почувстват по-заслужаващи, по-изпълнителни, като постоянно остава и в известна степен упованието за нещо в подмяна, показва психологът. Тя прецизира, че това не е с негативен знак, тъй като по този начин или другояче алтруизъм самичък по себе си не съществува, само че в някои случаи може да бъде с позитивна нотка - предизвикването на усмивка в очите на безценен човек, с цел да се почувстваме добре.
Високата степен на неустановеност на света, в които живеем през днешния ден, многото условия, на които би трябвало да отговорим, вредата от всичко, което поемаме с въздуха и храната ни кара да търсим благоприятни условия и решения да възстановим вътрешния си баланс. В този смисъл религиозността се смесва с персоналното търсене на една по-стабилна и обезпечена среда, което е отговор на универсалните човешки потребности - от сигурност, съгласуваност и смисъл, обобщава доцент Бакрачева.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ