Това, което трябва да направи държавата, е да разшири възможностите

Това, което би трябвало да направи страната, е да разшири опциите за надзор от страна на работодателите върху болничните. Но това не се случва, тъй като страната отхвърля да упражнява надзор дали се съблюдава законодателството й.
Това разяснява пред БГНЕС някогашният обществен министър Иван Нейков по отношение на предлагането на ръководещата коалиция, от 1 януари 2020 година, работодателите да не заплащат първия ден от болничния.

По думите на Нейков, огромният проблем за работодателите, огромната загуба за тях не е заплащането на болничен, огромната загуба е, че служащият не е на работа. Затова те би трябвало да упражняват надзор, единствено че вместо това, те го трансферират на страната, при изискване, че те са пострадалите от подправените болнични.

Има един забавен психически миг в тази история. Както виждате – никой не желае да си признае, че го е предложил, което единствено по себе си значи, че създателите му не са уверени, че ще реализиран тази цел на това решение, а точно – понижаване на подправените болнични.

Самото предложение съдържа в себе си много огромна доза операции. Обясненията на ръководещите, че по този метод ще оказват помощ на Националния застрахователен институт (НОИ). Как ще оказват помощ на Национален осигурителен институт, откакто това заплащане се прави от работодателя и Национален осигурителен институт няма никакво отношение към този тип заплащане? Това е първата погрешна теза.

Второто казано от ръководещите беше, че гледат другите оферти в обществената сфера в пакет. От една страна се желае увеличение на минималната пенсия и евентуално като отплата да не плащаме първия ден от болничния. Едното обаче няма нищо общо с другото. Парите, с които се заплащат пенсиите от Национален осигурителен институт идват от различен фонд, който няма общо с парите за болничните. Подобни приказки са операции.

Другата операция е, че по света е по този начин и беше даден образец със Швеция, където не се плащали по 7 дни. Това не е правилно. Всички хора, които са на трудов контракт, им се заплаща от първия ден. Изчаквателен интервал има единствено за самонаетите в страната.

Всичко това демонстрира някакъв безпорядък, някакво комплициране измежду ръководещите. Това може да стане образец в учебника по какъв начин не се вършат промени в обществената сфера. Такава смяна не би трябвало да се прави на коляно, това не е верният метод, добавя Нейков.

След изразеното отвращение по въпроса от синдикатите, в този момент се търси промеждутъчен вид, който отново е неточност. На никой от предложилите да не се заплаща първият ден от болничния не му е ясно какво съставлява застрахователен риск и всичкото това е обвързвано основно с нежеланието да се упражнява ефикасен надзор. А надзор може да се направи. Има разнообразни оферти. Едно от тях е, в случай че човек си е взел болничен, да бъде длъжен да отиде на втори обзор. И в случай че той удостовери болестта, тогава първият болничен да се задейства. Ако, обаче, отишлият на море не се яви на обзор, този болничен да отпада. Това е единствено един от вероятните способи за елементарен, наличен и сполучлив надзор.

Ние, вместо да търсим такива решения, споделяме, че няма да плащаме болничните. “Вие отново си ходете където желаете, само че като не ви плащаме, няма проблем”, прецизира Нейков. По думите му в случай че през днешния ден се одобри да не се заплаща първият ден от болничния, то след години може да отпадне изобщо заплащането му.