Консолидацията в банковия сектор продължава
Това, което е потребно за сливащите се институции, може да е спънка за пазара
Новата банка ще бъде водач по мярка на активите
Tенденцията през последните няколко години е все по-малък брой институции да вземат участие на банковия пазар. Тя се дефинира от една страна от консервативната политика на надзорния орган – Българската национална банка, която не лицензира нови кредитни институции. По този метод включването на нови участници на този пазар става допустимо посредством придобиване на съществуваща банка или клон с настояща лицензия или при основаването клон на банка, лицензирана в страна от Европейския съюз. От друга страна процесът на консолидация на бранша продължава, като е движен както от външни фактори – обединение на банки майки, по този начин и от дейности съответно на локалния пазар. Пример за второто е последната договорка, при която Банка ДСК ЕАД (втора по активи) придобива СосиетеЖенерал Експресбанк АД (седма по активи). В актуалната публикация ще прегледам предстоящите резултати от това.
Ефекти за сливащите се институции
Новата банка ще бъде водач по мярка на активите – съгласно данните към края на юни те ще доближат 19,1 милиарда лева, до момента в който тези на УниКредит Булбанк са 18,6 милиарда лева Така ДСК ще заеме първо място по този индикатор. Освен това новата институция ще бъде водач по мярка на отпуснатите заеми (17,05 милиарда лева.) и привлечените депозити (16,7 милиарда лева.). По този метод доверието от страна на потребителите би могло да се увеличи и това да способства за по-ниска цена на привлечените средства.
Опитът демонстрира, че главните цели при такива транзакции са свързани също по този начин и с подобряването на успеваемостта на разноските и постигането на синергични резултати, посредством което да се увеличи рентабилността. Силно развитата клонова мрежа на ДСК ще бъде основата на новата банка, до момента в който евентуално множеството клонове на СЖЕ ще бъдат закрити. Това ще разреши усъвършенстването на разноските за личен състав и на други настоящи разноски. И сега ДСК е измежду водачите във връзка с индикатора административни разноски на 1 лев доходи (37,3%), само че от началото на 2018 година отстъпва на Уникредит (25,2%) и на Юробанк България (32,4%).
От друга страна освободените запаси могат да се употребяват за вложения в осведомителни технологии. Те не зависят в толкоз огромна степен от броя на потребителите на банковите услуги, само че съставляват все по-голям детайл от банковата активност. Банката е водач в региона на потребителското кредитиране, при които високите технологии са изключително потребни.
Друг издирван резултат е смяната на структурата на портфейла. Така той може да се диверсифицира по-добре, което да спомогне за понижаване на риска при опазване или даже повишение на доходността. ДСК обичайно е ориентирана в по-голяма степен от междинното за пазара към клиентите на дребно, до момента в който след сливането ще се усилят експозициите и към корпоративни клиенти, които са свързани с спомагателни услуги с по-висока добавена стойност като преводи, продан на валути и така нататък
Ефекти за пазара като цяло
Това, което е потребно за сливащите се банки, може да се окаже спънка пред развиването на цялостния пазар. Когато концентрацията на пазара стане прекомерно огромна и са налице високи бариери пред навлизането на нови играчи (лицензионен режим, строги регулации по отношение на финансовата адекватност, ликвидността и т.н.), тогава един участник може да придобие господстващо състояние или да възникне олигополна конструкция (няколко огромни играча да въздействат върху целия пазар).
Един от индикаторите, посредством които се дефинира дали е налице господстващо състояние, е пазарният дял. Условната граница, която Комисията за защита на конкуренцията показва, е 40%. По отношение на потребителските заеми за семействата делът на новата банка ще бъде 36,8% от пазара, което се приближава до тази стойност. При общия размер на заемите за семейства делът на банката става 31%, а при жилищните ипотечни заеми – 26,7%. Тоест при последните два случая границата не е толкоз близо. Чрез отпущането на заемите обаче се въздейства върху други пазари – да вземем за пример на банкови карти (дебитни и кредитни) и настоящи сметки, като постоянно клиентът видимо има право на избор, защото при превод на работната заплата в сметката му в съответната банка заплаща по-нисък лихвен % по заема.
Общите пазарни дялове на трите най-големи банки в страната обаче към този момент трайно ще надвишават посочената граница след реализиране на придобиването (виж таблицата). По този метод те ще ръководят над 48% от активите на цялата банкова система, ще са отпуснали 47,9% от заемите, ще са привлекли 48,2% от пасивите и 48,5% от депозитите. Особено мощна ще бъде концентрацията на пазара на жилищни ипотечни заеми – 57,5% от тях ще са отпуснати от трите най-големи банки, до момента в който при потребителските заеми този дял е 50,7%, а при депозитите от семейства – 50,3%. Това ще се отрази и върху каузи от облагата, който ще доближи 60,6% от общата за банковата система.
Тези индикатори са резултат както от посочената договорка, по този начин и от други такива, в това число от скорошното придобиване на Кей Би Си от страна на Обединена българска банка. Посочените високи стойности обаче слагат под подозрение способността на останалите банки да се конкурират с най-големите три, което в последна сметка може да се окаже в ущърб на потребителите на банкови услуги. При прекалено огромна договорна мощ за банките това може да стане причина за още по-голяма централизация.
При тези условия натискът от евентуални съперници ще е стеснен. При актуалната политика на надзорния орган опцията за нахлуване на нови участници на пазара е мощно лимитирана. Освен това липсват индикации, че някои от съществуващите играчи ще предприеме по-агресивна политика за разгръщане. Повечето участници избират по-консервативен метод на повишение на качеството на портфейлите си.
Според Комисията за защита на конкуренцията казусът с концентрацията се смекчава при съществуването на бистрота на пазара, която разрешава обособените участници да следят взаимно активността си. Освен това е належащо търсенето на съответните артикули да бъде мощно еластично. В случая това значи търсенето на заеми да се трансформира мощно при изменение на лихвения %. Последното изискване е да има опция за съответна реакция на съперниците.
На банковия пазар е мъчно да бъдат изпълнени по едно и също време и трите условия. Реакция от страна на съперниците би могла да се случи при съществуването на задоволителен запас от банките майки, само че това би могло да генерира спомагателни опасности. Използването на локалните източници би било по-скъпо и по-слабо дейно. Търсенето на заеми несъмнено зависи от лихвените проценти, само че други фактори като съществуването на непрекъсната работа и постоянен приход, както и основаването на семейство или прибавянето на нов член към него въздействат при покупките на артикули за продължително ползване (жилища, коли о т.н.), които се финансират с заеми.
Друг риск е допустимо да възникне заради обстоятелството, че банката майка на ДСК е от страна отвън еврозоната. Бизнес цикълът на унгарската стопанска система не съответствува с този на българската. Така политиката на унгарската централна банка и смяната на курса на форинта при избрани условия биха могли да допринесат за дестабилизиране на българската банкова система. Например, изтеглянето на запаси и изплащането на по-високи дивиденти за стабилизиране на банката майка. Такива проблеми са следени в прибалтийските страни във връзка с зависимостта им от скандинавски банки майки. Така през 2011 година в Латвия поражда банкова суматоха в следствие от неточна информация по отношение на финансовото положение на шведска банка.
Рисковете могат да зародят или да се усилят и в следствие от потреблението на унифицирана кредитна политика. Това може да се получи, когато концентрацията е в бранш, който не се показва добре. Поради съществуването на по-големи експозиции към подобен бранш, загубите биха могли да се усилят. Понастоящем наподобява, че посредством договорката ДСК ще балансира по-добре портфейла си, като усили каузи на корпоративното кредитиране и намали каузи на заемите за семействата. Всъщност по този метод опциите за балансиране за системата като цяло се лимитират.
Концентрацията на пазарите на потребителски заеми, ипотечни заеми и депозити е един от най-важните предстоящи резултати от тази договорка. Освен това вероятно по-ниската цена на привлечения запас за банката в действителност значи по-ниски лихви по депозитите. Заедно с това по-голямата пазарна мощ ще разреши на съответната банка, а и на останалите, да покачат таксите и комисионите, които начисляват на своите клиенти. Така ще се увеличи цената на банковите услуги и ще се понижат приходите от лихви за депозиторите. В резултат от това те ще се опитат да намерят различни снабдители на тези услуги (т.нар. финтек компании). В кратковременен и може би в средносрочен интервал приходите и облагите на банките ще се повлияят положително от това, само че в дълготраен интервал резултатът и за самите банки ще е негативен.
Новата банка ще бъде водач по мярка на активите
Tенденцията през последните няколко години е все по-малък брой институции да вземат участие на банковия пазар. Тя се дефинира от една страна от консервативната политика на надзорния орган – Българската национална банка, която не лицензира нови кредитни институции. По този метод включването на нови участници на този пазар става допустимо посредством придобиване на съществуваща банка или клон с настояща лицензия или при основаването клон на банка, лицензирана в страна от Европейския съюз. От друга страна процесът на консолидация на бранша продължава, като е движен както от външни фактори – обединение на банки майки, по този начин и от дейности съответно на локалния пазар. Пример за второто е последната договорка, при която Банка ДСК ЕАД (втора по активи) придобива СосиетеЖенерал Експресбанк АД (седма по активи). В актуалната публикация ще прегледам предстоящите резултати от това.
Ефекти за сливащите се институции
Новата банка ще бъде водач по мярка на активите – съгласно данните към края на юни те ще доближат 19,1 милиарда лева, до момента в който тези на УниКредит Булбанк са 18,6 милиарда лева Така ДСК ще заеме първо място по този индикатор. Освен това новата институция ще бъде водач по мярка на отпуснатите заеми (17,05 милиарда лева.) и привлечените депозити (16,7 милиарда лева.). По този метод доверието от страна на потребителите би могло да се увеличи и това да способства за по-ниска цена на привлечените средства.
Опитът демонстрира, че главните цели при такива транзакции са свързани също по този начин и с подобряването на успеваемостта на разноските и постигането на синергични резултати, посредством което да се увеличи рентабилността. Силно развитата клонова мрежа на ДСК ще бъде основата на новата банка, до момента в който евентуално множеството клонове на СЖЕ ще бъдат закрити. Това ще разреши усъвършенстването на разноските за личен състав и на други настоящи разноски. И сега ДСК е измежду водачите във връзка с индикатора административни разноски на 1 лев доходи (37,3%), само че от началото на 2018 година отстъпва на Уникредит (25,2%) и на Юробанк България (32,4%).
От друга страна освободените запаси могат да се употребяват за вложения в осведомителни технологии. Те не зависят в толкоз огромна степен от броя на потребителите на банковите услуги, само че съставляват все по-голям детайл от банковата активност. Банката е водач в региона на потребителското кредитиране, при които високите технологии са изключително потребни.
Друг издирван резултат е смяната на структурата на портфейла. Така той може да се диверсифицира по-добре, което да спомогне за понижаване на риска при опазване или даже повишение на доходността. ДСК обичайно е ориентирана в по-голяма степен от междинното за пазара към клиентите на дребно, до момента в който след сливането ще се усилят експозициите и към корпоративни клиенти, които са свързани с спомагателни услуги с по-висока добавена стойност като преводи, продан на валути и така нататък
Ефекти за пазара като цяло
Това, което е потребно за сливащите се банки, може да се окаже спънка пред развиването на цялостния пазар. Когато концентрацията на пазара стане прекомерно огромна и са налице високи бариери пред навлизането на нови играчи (лицензионен режим, строги регулации по отношение на финансовата адекватност, ликвидността и т.н.), тогава един участник може да придобие господстващо състояние или да възникне олигополна конструкция (няколко огромни играча да въздействат върху целия пазар). Един от индикаторите, посредством които се дефинира дали е налице господстващо състояние, е пазарният дял. Условната граница, която Комисията за защита на конкуренцията показва, е 40%. По отношение на потребителските заеми за семействата делът на новата банка ще бъде 36,8% от пазара, което се приближава до тази стойност. При общия размер на заемите за семейства делът на банката става 31%, а при жилищните ипотечни заеми – 26,7%. Тоест при последните два случая границата не е толкоз близо. Чрез отпущането на заемите обаче се въздейства върху други пазари – да вземем за пример на банкови карти (дебитни и кредитни) и настоящи сметки, като постоянно клиентът видимо има право на избор, защото при превод на работната заплата в сметката му в съответната банка заплаща по-нисък лихвен % по заема.
Общите пазарни дялове на трите най-големи банки в страната обаче към този момент трайно ще надвишават посочената граница след реализиране на придобиването (виж таблицата). По този метод те ще ръководят над 48% от активите на цялата банкова система, ще са отпуснали 47,9% от заемите, ще са привлекли 48,2% от пасивите и 48,5% от депозитите. Особено мощна ще бъде концентрацията на пазара на жилищни ипотечни заеми – 57,5% от тях ще са отпуснати от трите най-големи банки, до момента в който при потребителските заеми този дял е 50,7%, а при депозитите от семейства – 50,3%. Това ще се отрази и върху каузи от облагата, който ще доближи 60,6% от общата за банковата система.
Тези индикатори са резултат както от посочената договорка, по този начин и от други такива, в това число от скорошното придобиване на Кей Би Си от страна на Обединена българска банка. Посочените високи стойности обаче слагат под подозрение способността на останалите банки да се конкурират с най-големите три, което в последна сметка може да се окаже в ущърб на потребителите на банкови услуги. При прекалено огромна договорна мощ за банките това може да стане причина за още по-голяма централизация.
При тези условия натискът от евентуални съперници ще е стеснен. При актуалната политика на надзорния орган опцията за нахлуване на нови участници на пазара е мощно лимитирана. Освен това липсват индикации, че някои от съществуващите играчи ще предприеме по-агресивна политика за разгръщане. Повечето участници избират по-консервативен метод на повишение на качеството на портфейлите си.
Според Комисията за защита на конкуренцията казусът с концентрацията се смекчава при съществуването на бистрота на пазара, която разрешава обособените участници да следят взаимно активността си. Освен това е належащо търсенето на съответните артикули да бъде мощно еластично. В случая това значи търсенето на заеми да се трансформира мощно при изменение на лихвения %. Последното изискване е да има опция за съответна реакция на съперниците.
На банковия пазар е мъчно да бъдат изпълнени по едно и също време и трите условия. Реакция от страна на съперниците би могла да се случи при съществуването на задоволителен запас от банките майки, само че това би могло да генерира спомагателни опасности. Използването на локалните източници би било по-скъпо и по-слабо дейно. Търсенето на заеми несъмнено зависи от лихвените проценти, само че други фактори като съществуването на непрекъсната работа и постоянен приход, както и основаването на семейство или прибавянето на нов член към него въздействат при покупките на артикули за продължително ползване (жилища, коли о т.н.), които се финансират с заеми.
Друг риск е допустимо да възникне заради обстоятелството, че банката майка на ДСК е от страна отвън еврозоната. Бизнес цикълът на унгарската стопанска система не съответствува с този на българската. Така политиката на унгарската централна банка и смяната на курса на форинта при избрани условия биха могли да допринесат за дестабилизиране на българската банкова система. Например, изтеглянето на запаси и изплащането на по-високи дивиденти за стабилизиране на банката майка. Такива проблеми са следени в прибалтийските страни във връзка с зависимостта им от скандинавски банки майки. Така през 2011 година в Латвия поражда банкова суматоха в следствие от неточна информация по отношение на финансовото положение на шведска банка.
Рисковете могат да зародят или да се усилят и в следствие от потреблението на унифицирана кредитна политика. Това може да се получи, когато концентрацията е в бранш, който не се показва добре. Поради съществуването на по-големи експозиции към подобен бранш, загубите биха могли да се усилят. Понастоящем наподобява, че посредством договорката ДСК ще балансира по-добре портфейла си, като усили каузи на корпоративното кредитиране и намали каузи на заемите за семействата. Всъщност по този метод опциите за балансиране за системата като цяло се лимитират.
Концентрацията на пазарите на потребителски заеми, ипотечни заеми и депозити е един от най-важните предстоящи резултати от тази договорка. Освен това вероятно по-ниската цена на привлечения запас за банката в действителност значи по-ниски лихви по депозитите. Заедно с това по-голямата пазарна мощ ще разреши на съответната банка, а и на останалите, да покачат таксите и комисионите, които начисляват на своите клиенти. Така ще се увеличи цената на банковите услуги и ще се понижат приходите от лихви за депозиторите. В резултат от това те ще се опитат да намерят различни снабдители на тези услуги (т.нар. финтек компании). В кратковременен и може би в средносрочен интервал приходите и облагите на банките ще се повлияят положително от това, само че в дълготраен интервал резултатът и за самите банки ще е негативен.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ