Това каза за предаването Събота 150“ по Хоризонт“ дипломатът и

Това сподели за предаването „ Събота 150 “ по „ Хоризонт “ дипломатът и външнополитически специалист Любомир Кючуков , шеф на Института за стопанска система и интернационална политика.

Действително главните въпроси през днешния ден са извършва ли Организация на обединените нации своите функционалности на поръчител на мира в света и вторият има ли тя опция. Очевидно отговорът на първия въпрос е: " Да ", доколкото в света, на процедура, няма две страни, които публично да са в положение на война. Също по този начин " да " що се отнася до попречване на спорове и следвоенно контролиране - това, което е сред прочее е задачата на мироопазващите сили на Организация на обединените нации, само че също по този начин явно не в цялостна степен, доколкото става дума за предварителни защити и попречване на спорове. В света през днешния ден се наброяват може би над 50 въоръжени интернационалните спора . Отговорът на втория въпрос - за алтернативата, на този стадий е ясно " не ", тъй като алтернативата на мултилатерализма, на многостранната дипломация, което значи пълноправие на страните и политическо решение на проблемите, е унилатерализмът, т.е. превъзходството, несъобразяване с останалите, другояче казано силово решение на разногласията. Развитието на интернационалните връзки от началото на века в действителност потвърди това, което и президентът Радев загатна - една от най-свидните жертви на глобализационните процеси стана правилото на националния суверенитет, може би от момента, в който се сътвори първата коалиция на искащите за войната с Ирак отвън системата на Организация на обединените нации, когато той бе съществено подкопан.

Въпреки всичко на Организация на обединените нации е нужна промяна, посочи Кючуков:Системата на Организация на обединените нации се базира въз основата на националните страни. Те са субектите вътре. В момента, в глобализацията, ние имаме нова субектност. Извън националните страни имаме транснационални компании, които са световен фактор, имаме неправителствени организации, световни неправителствени организации, надлежно световно интернационално публично мнение. Имаме, не на последно място, и недържавни фактори като " Ислямска страна ", които са действителни играчи на междунардата сцена. Тоест всичко това постанова промяна, която обаче е доста мъчно достижима.Според мен, когато приказваме за промяна, първо и наложително изискване е това да не основава институционален и юридически вакум, т.е. да не се унищожи структурата, която се явява поръчител за мира. Нека не забравяме, че фактическият разпад на обществото на народите след излизането на Германия от организацията през 1933-та година беше предвестникът на Втората международна война, тъй като тя към този момент не се усещаше лимитирана от интернационалните правила, правила и задължения. Тоест, при такава обстановка ние ще имаме по-скоро примат на силата, в сравнение с правото.
Основно предложенията за промени засягат представителството в организацията и правото на несъгласие,

Има цели континенти, които не са показани като непрекъснати членове в Съвета за сигурност - Африка, Латинска Америка, азиатските страни, отвън Китай. По едното направление - разширение на непрекъснатите  постоянните членове - има хрумвания за образуване на непостоянни членове или предоставяне на място за непрекъснати членове на страни от Африка и Латинаска Америка. Второто (направление) е разширение на Съвета за сигурност като численост с посланичество на разнообразни страни. Тук доста мощен напън има от страна на страни като Япония, Германия, Индия, Бразилия, които упорстват за свое присъединяване там. И не на последно място е правото на несъгласие. Правото на несъгласие, една страна, дава изключителни права на 5 страни. От друга страна, на процедура, то е може би най-сериозният инструмент, който предотвратява военни спорове в света, тъй като, при негово неявяване, при общо гласоподаване в Общото заседание на Организация на обединените нации болшинствата биха били радикално разнообразни. Нека не забравяме, че правото на несъгласие е било използвано над 100 пъти.

Един от главните претекстове срещу разширение на Секретен сътрудник на Организация на обединените нации ще направи вземането на решения още по-трудно. Ако отпадне правото на несъгласие, това би облекчило процедурата. Петте страни непрекъснати членки на Съвета обаче са единомислещи в желанието си да запазят привилегията, посочи Кючуков