Никола Тулечки за ФрогНюз: Дезинформацията цели всички да се мраз...
Това сподели за ФрогНюз Никола Тулечки, създател на Сдружение " Данни за положително " и част от екипа на платформата за инспекция на обстоятелства Factcheck.bg.
Ето и цялото изявление:
По-рано през днешния ден изразихте позицията, че. Когато приказваме за дезинформация, приказваме за някакъв публичен интерес, който се цели да бъде оскърбен. В случая моят отговор кой е този публичен интерес е европейската интеграция, принадлежност и бъдеще на България. Какъв е Вашият отговор?
Този вид дезинформация цели още и разделяне на обществото. Без значение кой на какво мнение е, значимото е всички да се ненавиждат и да си нямат доверие - това е логиката, която се следва. Тези дезинформационни процеси текат непрекъснато. Когато се откри тематика, която би съумяла да разедини хората, тя се употребява - без значение каква е: дали европейската и съветската насоченост; дали ще ядем месо, или не; дали ще е какво мислим за еднополовите бракове. Самата тематика няма значение. Имам един обичан образец в това отношение - в Полша са се хванали за гушите дали папа Йоан Павел II е прикривал педофилия, или не. Тази тематика в България изобщо не ни интересува и не бихме се скарали по нея. В Полша обаче сега половината население се кара с другата половина по този въпрос.
Крайната цел на този вид действия е да се наруши доверието в хората. Когато това се наруши, то стартира да има отражение по веригата - когато хората нямат доверие един на различен, нямат доверие и в институциите, в политиците, в медиите. Така по-лесно се прокарват автократични модели на ръководство. Демокрацията е основана на доверие сред хората - без него нищо не може да стане.
Злоупотребява ли се съгласно Вас и с концепциите за независимост на словото, за разнообразни гледни точки?
Тези правила се използват по един много перверзен метод, малко по оруелски. Употребяват се, с цел да може посредством тях да се легитимира език на омразата, да се легитимира, че всеки може да споделя каквото желае. Свободата на словото не е тъкмо това, което се пробват да прокарат през нея.
За да може да съществува правилото на свободата на словото, би трябвало преди него да има едно още по-фундаментално условие - господство на закона. Ако няма господство на закона, посредством словото може да бъдат нанесени доста провали. Трябва да е ясно кое е независимост на изразяването и кое не. Призивите към ненавист и принуждение да вземем за пример не могат да бъдат предпазени като независимост на словото. Същото важи за измами, за конфигуриране на един етнос против различен етнос. Всичко това не е независимост на словото. Ценностите като правото да се показваме се употребяват, с цел да се легитимира един тип говорене, който другояче би бил по въпрос.
Тоест важи правилото “моята независимост приключва там, където стартира твоята ”?
Да, тъкмо по този начин. Има и още един миг, който е нов и който към момента не разбираме. Това е по какъв начин новите технологии, обществените медии и това, че всеки самичък си е медия, се артикулира като независимост на словото.
Виждаме, че в Съединени американски щати доста бедстват по тази линия. Те имат полезността на независимост на словото, която обаче е дефинирана в един напълно друг свят, в който не всеки е масмедия. Виждаме вредите, когато някой политик популист приказва - да вземем за пример Тръмп, който споделя тъкмо това, което хората желаят да чуят, без да се вълнува дали е истина, или не, дали може да нанесе щета. Има един доста прекрасен израз: “`Freedom of speech, but not freedom of reach ”, т.е. свободата на словото не е независимост да използваш механизмите на технологията да достигнеш оптимално доста хора посредством словото.
В изказванието е, че персоналните данни на българските възпитаници са били продадени на английския покупател на платформата. Всеки, който познава основите на GDPR (Общият правилник по отношение на отбраната на данните на ЕС), знае, че това не е допустимо. Предполага се също, че регулацията на персоналните данни е познание, което не е толкоз нишово, а по-скоро всеобщо. Защо имаме вяра на сходни дезинформационни изказвания?
Вярваме, тъй като някой, който одобряваме за престиж, го твърди. Публични персони излизат и в прав текст го споделят. Ако погледнем изявленията на някогашния публицист Николай Бареков - в прав текст е написал, че същинският артикул, обект на продажба, са данните. Ако отворите Telegram канала на “Възраждане ”, там изясняват по какъв начин тази продажба на данни се случва и хората имат вяра. Някой го споделя и хората имат вяра. Иначе самите данни даже не са благосъстоятелност на “Школо ”, те са благосъстоятелност на притежателя на данните. “Школо ” е единствено оператор.
Тази стихия в чаша вода се разви бързо. Емблематична е. Много прелестно сюрпризиран съм, че реагират бързо и доста изрично. В края на позицията се споделя в прав текст - не се връзвайте на тези подправени вести на политиците.
Защо го вършат политиците - какво целят?
Правят го, с цел да притеглят внимание върху себе си, с цел да ядосват хората и с цел да убеждават своите лични почитатели. Има радикални ядра, които са суперфенове на дадена партия или политик. Политиците приказват на тях и експлоатират страховете им през страсти. Емоционалните тематики не са толкоз доста - нормално са свързани с националната еднаквост, с персоналната еднаквост - пол, полова ориентировка, свързани са с деца.
Когато някаква такава тематика излезе от осведомителния бульон - някакво решение на държавното управление или някаква тематика, с която всеки може да се разпознава (например “Школо ”, всеки възпитаник има профил там), те стартират да я употребяват. Правят го, с цел да могат да притеглят вниманието към себе си, да има какво да приказват от трибуната и да излязат като бранител на обичайни полезности - “спасяваме децата, пазим данните им, пазим ги от норвежците ”. Да не забравяме, че през 2019 година имаше митинг пред почетното консулство на Норвегия в България. Имаше хора, които бяха напълно уверени надълбоко в душата си, че ще им откраднат децата и ще ги пратят в Осло.
Следвайки трендовете в това какви тематики се експлоатират от дезинформацията, можем ли да създадем съмнение какви биха били идващите тематики - с сигнален темперамент защо да следим?
Архетипите са ясни - неща, които провокират страст. Когато видях информацията, че " Школо " се продава, ми стана ясно на секундата - още преди да гръмне, че няма по какъв начин да не се случи това, което по-късно видяхме да се случва. Всякакви тематики, свързани със страховете или с страстите на хората ще бъдат употребявани.
Очаквам към приемането на еврото да има акции за това по какъв начин ще обеднеем, по какъв начин цените ще се вдигнат, по какъв начин ще станем все по-бедни, тъй като злите европейци ще ни лишават всичко. Според мен тези акции ще са към евроизборите - най-вероятно те ще идват и вътрешно, и външно от съветското въздействие.
Другата тематика, която ще се употребява, са бежанците и Шенген. Това към този момент е стартира - налице са изказвания, че бежанците ще са съсредоточени в България, тъй като сме външна граница. Дезинформирането с бежанци работи, тъй като лежи върху ксенофобията на хората. В случая не споделям ксенофобия с упрек, а с отчитане на обстоятелството, че множеството хора имат боязън от непознатото и от особеното. Тази акция работи върху този вид човешки пристрастености - по тази причина и когато стане дума за бежанци или за чужденци, незабавно се надигат в подобен вид акции.
При всевъзможни решения и събития, които касаят еврото и бежанците, постоянно ще има подобен вид дезинформационни акции.
Интервю на Илияна Маринкова
Ето и цялото изявление:
По-рано през днешния ден изразихте позицията, че. Когато приказваме за дезинформация, приказваме за някакъв публичен интерес, който се цели да бъде оскърбен. В случая моят отговор кой е този публичен интерес е европейската интеграция, принадлежност и бъдеще на България. Какъв е Вашият отговор?
Този вид дезинформация цели още и разделяне на обществото. Без значение кой на какво мнение е, значимото е всички да се ненавиждат и да си нямат доверие - това е логиката, която се следва. Тези дезинформационни процеси текат непрекъснато. Когато се откри тематика, която би съумяла да разедини хората, тя се употребява - без значение каква е: дали европейската и съветската насоченост; дали ще ядем месо, или не; дали ще е какво мислим за еднополовите бракове. Самата тематика няма значение. Имам един обичан образец в това отношение - в Полша са се хванали за гушите дали папа Йоан Павел II е прикривал педофилия, или не. Тази тематика в България изобщо не ни интересува и не бихме се скарали по нея. В Полша обаче сега половината население се кара с другата половина по този въпрос.
Крайната цел на този вид действия е да се наруши доверието в хората. Когато това се наруши, то стартира да има отражение по веригата - когато хората нямат доверие един на различен, нямат доверие и в институциите, в политиците, в медиите. Така по-лесно се прокарват автократични модели на ръководство. Демокрацията е основана на доверие сред хората - без него нищо не може да стане.
Злоупотребява ли се съгласно Вас и с концепциите за независимост на словото, за разнообразни гледни точки?
Тези правила се използват по един много перверзен метод, малко по оруелски. Употребяват се, с цел да може посредством тях да се легитимира език на омразата, да се легитимира, че всеки може да споделя каквото желае. Свободата на словото не е тъкмо това, което се пробват да прокарат през нея.
За да може да съществува правилото на свободата на словото, би трябвало преди него да има едно още по-фундаментално условие - господство на закона. Ако няма господство на закона, посредством словото може да бъдат нанесени доста провали. Трябва да е ясно кое е независимост на изразяването и кое не. Призивите към ненавист и принуждение да вземем за пример не могат да бъдат предпазени като независимост на словото. Същото важи за измами, за конфигуриране на един етнос против различен етнос. Всичко това не е независимост на словото. Ценностите като правото да се показваме се употребяват, с цел да се легитимира един тип говорене, който другояче би бил по въпрос.
Тоест важи правилото “моята независимост приключва там, където стартира твоята ”?
Да, тъкмо по този начин. Има и още един миг, който е нов и който към момента не разбираме. Това е по какъв начин новите технологии, обществените медии и това, че всеки самичък си е медия, се артикулира като независимост на словото.
Виждаме, че в Съединени американски щати доста бедстват по тази линия. Те имат полезността на независимост на словото, която обаче е дефинирана в един напълно друг свят, в който не всеки е масмедия. Виждаме вредите, когато някой политик популист приказва - да вземем за пример Тръмп, който споделя тъкмо това, което хората желаят да чуят, без да се вълнува дали е истина, или не, дали може да нанесе щета. Има един доста прекрасен израз: “`Freedom of speech, but not freedom of reach ”, т.е. свободата на словото не е независимост да използваш механизмите на технологията да достигнеш оптимално доста хора посредством словото.
В изказванието е, че персоналните данни на българските възпитаници са били продадени на английския покупател на платформата. Всеки, който познава основите на GDPR (Общият правилник по отношение на отбраната на данните на ЕС), знае, че това не е допустимо. Предполага се също, че регулацията на персоналните данни е познание, което не е толкоз нишово, а по-скоро всеобщо. Защо имаме вяра на сходни дезинформационни изказвания?
Вярваме, тъй като някой, който одобряваме за престиж, го твърди. Публични персони излизат и в прав текст го споделят. Ако погледнем изявленията на някогашния публицист Николай Бареков - в прав текст е написал, че същинският артикул, обект на продажба, са данните. Ако отворите Telegram канала на “Възраждане ”, там изясняват по какъв начин тази продажба на данни се случва и хората имат вяра. Някой го споделя и хората имат вяра. Иначе самите данни даже не са благосъстоятелност на “Школо ”, те са благосъстоятелност на притежателя на данните. “Школо ” е единствено оператор.
Тази стихия в чаша вода се разви бързо. Емблематична е. Много прелестно сюрпризиран съм, че реагират бързо и доста изрично. В края на позицията се споделя в прав текст - не се връзвайте на тези подправени вести на политиците.
Защо го вършат политиците - какво целят?
Правят го, с цел да притеглят внимание върху себе си, с цел да ядосват хората и с цел да убеждават своите лични почитатели. Има радикални ядра, които са суперфенове на дадена партия или политик. Политиците приказват на тях и експлоатират страховете им през страсти. Емоционалните тематики не са толкоз доста - нормално са свързани с националната еднаквост, с персоналната еднаквост - пол, полова ориентировка, свързани са с деца.
Когато някаква такава тематика излезе от осведомителния бульон - някакво решение на държавното управление или някаква тематика, с която всеки може да се разпознава (например “Школо ”, всеки възпитаник има профил там), те стартират да я употребяват. Правят го, с цел да могат да притеглят вниманието към себе си, да има какво да приказват от трибуната и да излязат като бранител на обичайни полезности - “спасяваме децата, пазим данните им, пазим ги от норвежците ”. Да не забравяме, че през 2019 година имаше митинг пред почетното консулство на Норвегия в България. Имаше хора, които бяха напълно уверени надълбоко в душата си, че ще им откраднат децата и ще ги пратят в Осло.
Следвайки трендовете в това какви тематики се експлоатират от дезинформацията, можем ли да създадем съмнение какви биха били идващите тематики - с сигнален темперамент защо да следим?
Архетипите са ясни - неща, които провокират страст. Когато видях информацията, че " Школо " се продава, ми стана ясно на секундата - още преди да гръмне, че няма по какъв начин да не се случи това, което по-късно видяхме да се случва. Всякакви тематики, свързани със страховете или с страстите на хората ще бъдат употребявани.
Очаквам към приемането на еврото да има акции за това по какъв начин ще обеднеем, по какъв начин цените ще се вдигнат, по какъв начин ще станем все по-бедни, тъй като злите европейци ще ни лишават всичко. Според мен тези акции ще са към евроизборите - най-вероятно те ще идват и вътрешно, и външно от съветското въздействие.
Другата тематика, която ще се употребява, са бежанците и Шенген. Това към този момент е стартира - налице са изказвания, че бежанците ще са съсредоточени в България, тъй като сме външна граница. Дезинформирането с бежанци работи, тъй като лежи върху ксенофобията на хората. В случая не споделям ксенофобия с упрек, а с отчитане на обстоятелството, че множеството хора имат боязън от непознатото и от особеното. Тази акция работи върху този вид човешки пристрастености - по тази причина и когато стане дума за бежанци или за чужденци, незабавно се надигат в подобен вид акции.
При всевъзможни решения и събития, които касаят еврото и бежанците, постоянно ще има подобен вид дезинформационни акции.
Интервю на Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ