Стефан Софиянски: Груба грешка е въвеждането на еврото като политическа цел
Това сподели в Студио Actualno Стефан Софиянски, длъжностен министър-председател през 1997 година, когато у нас беше въведен валутния ръб, дълготраен кмет на София и народен представител в няколко национални събрания.
Първо неточност е да се слага като цел. И за жалост аз допускам тук политическа игра. Борисов (Бойко, бел.ред.) по безусловно същия метод при извънредно несъстоятелно бюджетиране, неефективно потребление на европейските пари, да не забравяме, че ГЕРБ беше на власт 10 години за този интервал, за който приказвам, в който ние едва-едва изкарвахме 2 – 2,5% растеж на Брутния вътрешен артикул (БВП). Докато страни, които влязоха в еврозоната имаха 6, 8, 10%. Всеки може да прегледа данните и да види, че всички страни, които вкараха еврото, незабавно по-късно имаха отстърпление, спад. Няма по какъв начин, ти би трябвало да адаптираш стопанската система, изискванията, суровините.
Цените първи се приспособяват към средноевропейските. Който е пътувал знае, че там, където е еврото, като влезе в един магазин, цените са съвсем идентични в евро. Дали ще е Гърция, дали ще е Словакия, дали ще е Словения, почти са идентични цените. Те бързо ще се приспособяват. По-трудно ще бъде с стопанската система, тъй като тя зависи от суровинната база, от горивата, от работната ръка. С влизането в еврозоната ще се наложи бързо да приспособяваме и приходите. Т.е. да търсим метод да изравняваме и приходите.
Две години не са задоволителни, тъй като ние сега, с изключение на инфлацията, нямаме прогнози за растеж на Брутният вътрешен продукт. За следващата година прогнозите са най-малък растеж. Дори четох в някои прогнози, че ще имаме спад. Което след коронавирус рецесията и по отношение на войната би било разумно.
Затова споделям неверно сложена цел. Търси се политическият резултат съгласно мен. Политическият резултат „ виждате ли, ние въведохме еврото “. Това го търсеше и Борисов, това го търсят и в този момент ръководещите.
Трябва да се подходи доста по-сериозно, извънредно по-сериозно. И сериозният метод е да си наредиш целите вярно и да ги обясниш. Първия главен приоритет ти е стопанската система. Ти би трябвало да имаш инерция, ти би трябвало да имаш две, три, четири години непрекъснат стопански напредък. Икономиката ти би трябвало да бъде в мощна инерция, с цел да може като стигне до този хълм, еврото, да го преодолее по-лесно. А нашата стопанска система няма тази инерция.
Възможно ли е Европейската комисия да ни вкара в процедура за свръхдефицит през есента?
Ситуация, в която сме в процедура за свръхдефицит имахме при ръководството на Дянков (Симеон, бел. ред.). Когато беше министър на финансите при Борисов, Дянков потегли да прави уравновесен бюджет при голяма задлъжнялост. Бюджетът изгърмя още май месец и есента влязохме в наказателна процедура. Като финансист и икономист Асен Василев е съсловия над Дянков. Да не върша такива оценки, може и да греша, само че във всеки случай индикаторите му бяха неприятни, до момента в който господин Василев добре бюджетира. Надявам се да съумеят да избегнат процедура за свръхдефицит.
Първо неточност е да се слага като цел. И за жалост аз допускам тук политическа игра. Борисов (Бойко, бел.ред.) по безусловно същия метод при извънредно несъстоятелно бюджетиране, неефективно потребление на европейските пари, да не забравяме, че ГЕРБ беше на власт 10 години за този интервал, за който приказвам, в който ние едва-едва изкарвахме 2 – 2,5% растеж на Брутния вътрешен артикул (БВП). Докато страни, които влязоха в еврозоната имаха 6, 8, 10%. Всеки може да прегледа данните и да види, че всички страни, които вкараха еврото, незабавно по-късно имаха отстърпление, спад. Няма по какъв начин, ти би трябвало да адаптираш стопанската система, изискванията, суровините.
Цените първи се приспособяват към средноевропейските. Който е пътувал знае, че там, където е еврото, като влезе в един магазин, цените са съвсем идентични в евро. Дали ще е Гърция, дали ще е Словакия, дали ще е Словения, почти са идентични цените. Те бързо ще се приспособяват. По-трудно ще бъде с стопанската система, тъй като тя зависи от суровинната база, от горивата, от работната ръка. С влизането в еврозоната ще се наложи бързо да приспособяваме и приходите. Т.е. да търсим метод да изравняваме и приходите.
Две години не са задоволителни, тъй като ние сега, с изключение на инфлацията, нямаме прогнози за растеж на Брутният вътрешен продукт. За следващата година прогнозите са най-малък растеж. Дори четох в някои прогнози, че ще имаме спад. Което след коронавирус рецесията и по отношение на войната би било разумно.
Затова споделям неверно сложена цел. Търси се политическият резултат съгласно мен. Политическият резултат „ виждате ли, ние въведохме еврото “. Това го търсеше и Борисов, това го търсят и в този момент ръководещите.
Трябва да се подходи доста по-сериозно, извънредно по-сериозно. И сериозният метод е да си наредиш целите вярно и да ги обясниш. Първия главен приоритет ти е стопанската система. Ти би трябвало да имаш инерция, ти би трябвало да имаш две, три, четири години непрекъснат стопански напредък. Икономиката ти би трябвало да бъде в мощна инерция, с цел да може като стигне до този хълм, еврото, да го преодолее по-лесно. А нашата стопанска система няма тази инерция.
Възможно ли е Европейската комисия да ни вкара в процедура за свръхдефицит през есента?
Ситуация, в която сме в процедура за свръхдефицит имахме при ръководството на Дянков (Симеон, бел. ред.). Когато беше министър на финансите при Борисов, Дянков потегли да прави уравновесен бюджет при голяма задлъжнялост. Бюджетът изгърмя още май месец и есента влязохме в наказателна процедура. Като финансист и икономист Асен Василев е съсловия над Дянков. Да не върша такива оценки, може и да греша, само че във всеки случай индикаторите му бяха неприятни, до момента в който господин Василев добре бюджетира. Надявам се да съумеят да избегнат процедура за свръхдефицит.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ