Страхът да обърнеш поглед към себе си
Това е било егото - цялата жестока ненавист, потребността от възмездие и виковете от болежка, страхът от гибелта и подтикът да убиваш, небратската заблуда и азът, който ти се струва самичък в цялата галактика. Тази ужасна неточност във връзка с самия себе си се поправя от чудото по този начин нежно, както любяща майка пее на детето си да заспи. Нима не искаш и ти да чуеш такава ария? Нима тя няма да откликне на всичко, което си мислел да запиташ и даже да направи неправилен този въпрос? Това са само дребна част от стотиците въпроси, които ни поучава да си зададем „ Курс на чудесата “ – едно събитие в духовния свят през днешния ден, достигнал до нас с помощта на Хелън Шукман и Уилиам Тетфорд.
Всъщност ти се страхуваш да се обърнеш към себе си и да видиш прегрешението, за който си мислиш, че съществува в теб. Но не трябва да се страхуваш. Егото счита за изцяло уместен страха по отношение на прегрешението и гледа на него благосклонно. То не се бои да ти внушава възприятието на позор. То не изпитва подозрение във връзка с вярата и убедеността ти в прегрешението. Затова и неговите храмове са непоклатими. Твоята религия в съществуването на прегрешението е удостоверение, че ти желаеш той да съществува. Тъкмо това наподобява е причина за страха.
Помни, че егото… гръмко те увещава да не се вглеждаш в себе си, тъй като погледът ти ще падне върху прегрешението и Бог ще те накаже със слепота. Вярвайки в това, ти не се обръщаш към себе си. Но тайният боязън на егото, както и на теб, който му служиш, напълно не е този. Гръмко егото акцентира какъв брой е ужасно да погледнеш греха в себе си - само че някак прекомерно гръмко и прекомерно постоянно. Защото зад този непрестанен зов и неистови заявки, то по никакъв начин не е несъмнено в това. Зад страха да се вгледаш в себе си заради прегрешението, стои един различен боязън, от който егото наистина потръпва.
Ами в случай че се вгледаш в себе си и не видиш никакъв грях?
Това е „ рисков ” въпрос, който егото в никакъв случай не задава. И ти, който го задаваш в този момент, толкова съществено застрашаваш цялата защитна система на егото, че то престава да се прави на твой другар. Онези, които са се включили към своите събратя, са се откъснали от убеждението, че се отъждествяват с егото. Светите взаимоотношения са тези, при които ти се съединяваш е онази парченце от себе си, която е истинна. И вярата ти в прегрешението е към този момент разтърсена и ти не гледаш с такава неохота на опцията да се обърнеш към себе си, без да съзреш грях.
Целта на Светия Дух се приема от онази част от съзнанието, зa която егото нищо не знае. Нито пък знаеш ти. И въпреки всичко, тази част, с която ти се отъждествяваш в този момент, нe се бои да се вгледа в себе си. Грехът на нея не й е прочут.
С тази своя страна ти си видял своя брат и си го схванал напълно през цялото време на времето. И тя нищо друго не желае, с изключение на да се съедини с него и да бъде отново свободна, както в миналото е била.
Тя е очаквала раждането на свободата, да стигнеш до това да приемеш освобождението.
Ти си почувствал безумието на егото без да се изпълниш със боязън, тъй като си предпочел да не го споделиш. Понякога още се подвеждаш от него. Но когато си по-близо до здравия разум, сърцето ти към този момент не се свива от смут пред неговите брътвежи. Защото разбираш, че не желаеш даровете, които то ти лишава в своята гняв от „ безцеремонното ” ти предпочитание да обърнеш взор към себе си. Все още са останали някои джунджурии, които ти се костват блестящи и мечтани. Но ти не би „ продал ” Небето, с цел да ги имаш.
Погледни ласкаво своя брат и си спомни, че слабостта на егото се открива в очите и на двама ви. Това, което то се стреми да раздели, се е свързало и съчетало и гледа на егото без боязън. Ти, дете, което си почтено и неопетнено от грях, следвай в радост пътя към сигурността.
Не позволявай страхът да те дърпа обратно, с безумното изказване, че подозрението ти дава сигурност.
Това е нелепост. Има ли значение какъв брой гръмко се декларира? Нещо, което е лишено от смисъл, не става по-смислено от това, че се повтаря и подвига шумотевица. Тихият път е открит.
Следвай го щастливо и не се съмнявай в нещо, което е несъмнено.
