Война за мир
" Това е война ", споделят някои, базирайки се на трупането на американска военна мощ, обвързвано с идването на самолетоносача " Ейбрахам Линкълн " в района, предшествано от бомбардировачите Б-52 до базата " ал-Айдид " покрай столицата на Катар Доха, последвано от информациите, че страните от района са се съгласили на тяхна територия да бъдат ситуирани американски бойци. Оптимистите имат вяра, че няма да има същинска война, няма да има сухопътен конфликт, както при интервенцията за освобождение на Кувейт, и може би няма да има десант на иранска земя, както при нашествието в Ирак, тъй като казусът няма да изисква повече от целенасочени и прецизни ракетни удари по командни центрове в Техеран и Кум, както и по площадките за изстрелване на балистични ракети. Това ще бъде електронна война, която може да наруши способността да се употребяват тези оръжия. Това написа в собствен разбор излизащият в Саудитска Арабия вестник " Ал-Хаят ".
Други считат, че войната се е трансформирала в нужда, с цел да се постави завършек на насилствените разтърсвания, които районът претърпява повече от три десетилетия, откогато моллите пристигнаха на власт в Техеран, оповестиха своята конституция, която проповядва експорт на иранска гражданска война във всички страни от района и започнаха директна война с Ирак. После минаха към прокси-война посредством подривни и терористични групи, милиции и партии, ситуирани в столиците на страните от района, като се стартира с ливанската " Хизбулла " и се приключи със Силите за национална готовност в Ирак и " Ансар Аллах " в Йемен.
Третата позиция е, че последните три десетилетия след революцията на Хомейни бяха в действителност положение на непрекъсната война, която принуди страните и народите, тръгнали по пътя на развиване към разпалване на пожари и конкуренция във въоръжаването. Богатството на страната беше изгубено, с цел да се реализиран упоритостите за управление на района, с цел да се доближи до двете свещени джамии и да се приготви завръщането на " скрития имам ". Това експанзионистично желание е постановено още в конституцията от Хомейни, неговия правоприемник Хаменей и тези, които поеха председателството с неговото благословение, от ръководителите на милициите, ръководени от революционната армия и всички депутати, които се хвалят, че управляват четири арабски столици, с цел да показват своята отдаденост на доктриналния и парламентарен принцип на Ислямска република Иран.
Що се отнася до състава на иранската страна, е ясно тъкмо къде са съсредоточени действителните управляващи, макар съществуването на парламентарни, президентски и държавни институции, както цивилни, по този начин и военни, а нито изборните урни, нито държавната подчиненост могат да имат власт, в случай че не ги утвърди висшия водач, който би трябвало да утвърди президента и депутатите. Революционната армия е мощ, която превъзхожда техниката, силите и обсега на вътрешната и външната действия на всички въоръжени сили и сили за сигурност, а командирът на тази институция получава своите указания и пълномощия от водача в Кум, който управлява всички милиции, които са на послушание на прилежащите страни, както и изпраща, тренира и финансира диверсионни и терористични отряди.
Въпросът в този момент е: Наистина ли се нуждаем от война, с цел да убедим моллите в Техеран да спрат дестабилизирането на страните от района и да се откажат от експанзионистичните си упоритости?
Отговорът може да бъде открит в преразглеждането на опита на някогашната администрация на Съединени американски щати да разпространява концепцията за нуклеарно съглашение, което ще забави опитите на Техеран за произвеждане на нуклеарни оръжия с няколко години и по-късно ще подпише съглашение, което да освободи замразените ирански активи и да върне западните компании в Иран. Като че ли Западът даде на режима документ за " положително държание ", до момента в който в реалност това съглашение сложи ръката на Техеран на лоста за възпламеняване на повече пожари в района и се опита да потърси надзор над Йемен, с цел да затегне захвата на коридорите за доставяне на света с сила, създадена в района, контролирайки Баб ал-Мандеб и Ормузкия проток. А в това време иранците не се ангажираха да спрат създаването на програмата за балистични ракети. Сегашната американска администрация е достигнала до същото разбиране, до което е стигнала и Саудитска Арабия за десетилетия опити за реализиране на мир, мюсюлманско приятелство и диалози с иранските президенти Рафсанджани, Хатами и Наджад, които нарушаваха обещанието си, незабавно откакто самолетите им напускаха въздушното пространство на Саудитска Арабия.
Саудитската позиция беше доста ясна за администрацията на Обама в консултациите, които предшестваха и последваха подписването на нуклеарното съглашение. Доказателствата бяха ясни: опитът на Саудитска Арабия с Техеран беше доста яростен от опитите да се саботира хаджа с демонстрации и бомбени атентати, образование на терористи и финансирането и въоръжаването на милициите на хутите в Йемен, които обстрелваха с ирански ракети саудитски градове, като изключение не правеше даже Мека. Последните произшествия бяха ориентирани към кораби наоколо до пристанището на Фуджейра и опити да се удари по тръбопроводи за превозване на нефт до Червено море.
Позицията на Саудитска Арабия във връзка с мобилизацията на силите тези дни произтича от същите твърди предпоставки на саудитската военна теория, която се основава на въздържане и отбрана на земите и хората на кралството и братските страни и не значи безусловно промяна на режима в една страна. Саудитският принц Мохамед бин Салман приказва горчиво за саудитския опит с политическите измами и неприятните планове на Техеранския режим, само че твърди, че на Техеран не може да бъде разрешено да стартира борба на саудитска земя и в случай че времето на измамата е пристигнало, то ще бъде посрещнато единствено с корав отпор.
Ал-Хаят, news.bg
Други считат, че войната се е трансформирала в нужда, с цел да се постави завършек на насилствените разтърсвания, които районът претърпява повече от три десетилетия, откогато моллите пристигнаха на власт в Техеран, оповестиха своята конституция, която проповядва експорт на иранска гражданска война във всички страни от района и започнаха директна война с Ирак. После минаха към прокси-война посредством подривни и терористични групи, милиции и партии, ситуирани в столиците на страните от района, като се стартира с ливанската " Хизбулла " и се приключи със Силите за национална готовност в Ирак и " Ансар Аллах " в Йемен.
Третата позиция е, че последните три десетилетия след революцията на Хомейни бяха в действителност положение на непрекъсната война, която принуди страните и народите, тръгнали по пътя на развиване към разпалване на пожари и конкуренция във въоръжаването. Богатството на страната беше изгубено, с цел да се реализиран упоритостите за управление на района, с цел да се доближи до двете свещени джамии и да се приготви завръщането на " скрития имам ". Това експанзионистично желание е постановено още в конституцията от Хомейни, неговия правоприемник Хаменей и тези, които поеха председателството с неговото благословение, от ръководителите на милициите, ръководени от революционната армия и всички депутати, които се хвалят, че управляват четири арабски столици, с цел да показват своята отдаденост на доктриналния и парламентарен принцип на Ислямска република Иран.
Що се отнася до състава на иранската страна, е ясно тъкмо къде са съсредоточени действителните управляващи, макар съществуването на парламентарни, президентски и държавни институции, както цивилни, по този начин и военни, а нито изборните урни, нито държавната подчиненост могат да имат власт, в случай че не ги утвърди висшия водач, който би трябвало да утвърди президента и депутатите. Революционната армия е мощ, която превъзхожда техниката, силите и обсега на вътрешната и външната действия на всички въоръжени сили и сили за сигурност, а командирът на тази институция получава своите указания и пълномощия от водача в Кум, който управлява всички милиции, които са на послушание на прилежащите страни, както и изпраща, тренира и финансира диверсионни и терористични отряди.
Въпросът в този момент е: Наистина ли се нуждаем от война, с цел да убедим моллите в Техеран да спрат дестабилизирането на страните от района и да се откажат от експанзионистичните си упоритости?
Отговорът може да бъде открит в преразглеждането на опита на някогашната администрация на Съединени американски щати да разпространява концепцията за нуклеарно съглашение, което ще забави опитите на Техеран за произвеждане на нуклеарни оръжия с няколко години и по-късно ще подпише съглашение, което да освободи замразените ирански активи и да върне западните компании в Иран. Като че ли Западът даде на режима документ за " положително държание ", до момента в който в реалност това съглашение сложи ръката на Техеран на лоста за възпламеняване на повече пожари в района и се опита да потърси надзор над Йемен, с цел да затегне захвата на коридорите за доставяне на света с сила, създадена в района, контролирайки Баб ал-Мандеб и Ормузкия проток. А в това време иранците не се ангажираха да спрат създаването на програмата за балистични ракети. Сегашната американска администрация е достигнала до същото разбиране, до което е стигнала и Саудитска Арабия за десетилетия опити за реализиране на мир, мюсюлманско приятелство и диалози с иранските президенти Рафсанджани, Хатами и Наджад, които нарушаваха обещанието си, незабавно откакто самолетите им напускаха въздушното пространство на Саудитска Арабия.
Саудитската позиция беше доста ясна за администрацията на Обама в консултациите, които предшестваха и последваха подписването на нуклеарното съглашение. Доказателствата бяха ясни: опитът на Саудитска Арабия с Техеран беше доста яростен от опитите да се саботира хаджа с демонстрации и бомбени атентати, образование на терористи и финансирането и въоръжаването на милициите на хутите в Йемен, които обстрелваха с ирански ракети саудитски градове, като изключение не правеше даже Мека. Последните произшествия бяха ориентирани към кораби наоколо до пристанището на Фуджейра и опити да се удари по тръбопроводи за превозване на нефт до Червено море.
Позицията на Саудитска Арабия във връзка с мобилизацията на силите тези дни произтича от същите твърди предпоставки на саудитската военна теория, която се основава на въздържане и отбрана на земите и хората на кралството и братските страни и не значи безусловно промяна на режима в една страна. Саудитският принц Мохамед бин Салман приказва горчиво за саудитския опит с политическите измами и неприятните планове на Техеранския режим, само че твърди, че на Техеран не може да бъде разрешено да стартира борба на саудитска земя и в случай че времето на измамата е пристигнало, то ще бъде посрещнато единствено с корав отпор.
Ал-Хаят, news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ