Искате ли политици без деца да градят бъдещето на вашите деца?
Това е тематика, която вълнува цялото човечество, само че, както се оказа – Европа в голяма степен. Именно поради този всемирен фактор, тематиката е взривоопасна и занимаването с нея наподобява на танц върху яйчени черупки.
Освен това, не мисля, че тук има „ вярно “ и „ неверно “, по тази причина ще се отнесем към тематиката без никаква страст и без да заемаме страна. Всеки от вас има позиция и аз съм сигурен, че за него тя е вярна. Затова ще разгледаме идващите обстоятелства със стоманено леден, безкритичен взор.
Да стартираме от центъра на тематиката и да вървим към периферията. Искате ли политици без деца да дефинират бъдещето на вашите деца? Автоматичният отговор тук е „ не “, нали? Дори хората без деца си споделят, че не желаят, тъй като бъдещето на света зависи от дадените решения. Това е автоматизиран отговор, тъй като уравнението е просто: деца = бъдеще.
Но в този случай би трябвало да се принудим да преглеждаме децата като инвестиция. Ако си вложил в компанията Х, искаш да се развива добре, с цел да се увеличи цената на акциите ѝ.
Да погледнем от тази позиция. В подобен случай смятате ли за уместно политици, като Макрон, Меркел, Тереза Мей и още няколко сходни (от Швеция, Люксембург, Шотландия и даже България) да творят политика, която е дълготрайна?
Мнозина анализатори са на мнение, че точно сходни политици са натворили политически ходове, които са ни обрекли на обезличаване. Ето какво виждат те в държанието на бездетната Меркел да вземем за пример: дамата, която няма за какво да се тревожи за Европа след 50 години, отвори границите ѝ за бежанска вълнà. Какво ще последва от това? Заличаване на европейското лице на Стария континент, който сега е заседнал в демографска рецесия и сериозно застарява.
Можем ли да упрекваме също и Макрон и Мей в такива „ грехове “? Не знам, дано всеки си взема решение за себе си. Но колкото и да ми е неприятна като политик Тереза Мей, аз ще съм последният човек на света, който ще я сочи с пръст за това, че няма деца. Честно казано, ѝ съчувствам, тъй като е желала, само че не е могла.
Тук тематиката взе непредвиден завой – би трябвало ли да изключваме всички бездетни автоматизирано, в случай, че някои от тях са такива не по лично предпочитание и решение?
А към „ решението “ ще се върнем по-късно, когато оставим политиците намира. Но преди този момент:
Някои споделят, че да имаш деца, значи, че имаш действителен дял в бъдещето на страната си. Но не забравяйте тези европейци, които имат по 5-6-7-8 деца, а способстват за бъдещето колкото кутия кибрит.
Използвайки тези два образеца, да ги прехвърлим върху политиците. Част от нямащите деца постановат ограничения за запазване на климата, насърчават „ зелените “ стопански системи, основават работни условия, които да подсигурят техните съграждани да имат деца, основават здравноосигурителни системи, които да разрешават удължение на живота и възстановяване на качеството му.
От другата страна имаме „ допринасящите “, имащи деца. Като Тръмп да вземем за пример, който отхвърля Глобалното стопляне, насърчава замърсяващите промишлености, унищожава опазването на здравето, предизвиква загуби на стопанската система, които оставят хиляди хора без работа. Тръмп има деца.
Но да не забравяме, че всяка огромна политика носи персоналния интерес. Малцина са жертвоготовните персони, като Левски и Ботев, които слагат обществото над себе си. множеството хора на тази планета слагат себе си и околните си най-високо в листата с цели. Съответно, както всеки един (нищо не целя с това съпоставяне, просто добре пасва) мафиот изяснява държанието си с това, че го прави за фамилията, то по този начин всеки един интересчия в политиката може да направи същото. Унищожава планетата, подрива устоите на обществото със съмнителни покупко-продажби, подрива, подкопава и така нататък, тъй като по този начин усилва положението и властта си. Които ще съобщи на децата си.
Докато се лутах в тази мисъл и се пробвах да я сравня с по-горните и да избера страна, единственото, което съумях да направя, е да затвърдя убеждението си, че не одобрявам политици.
Има една обществена функционалност, на която всички се възхищават, когато гледат в профил, само че малко на брой са подготвени да създадат част от живота си – осиновяването. Възможно ли е в допускането на бежанците в Европа да виждаме самобитен акт на осиновяване? Ако щете – от бездетните Меркел и Макрон, в случай че щете – от бездетна Европа.
Доколко това е добре или зле, всеки взема решение за себе си. Ако разгледаме и тази част от историята тук, това ще се трансформира в безпределно четиво. Оставяме го за различен път.
Само да не забравяме, че всички (всички!) велики империи през историята са били формирани от разнообразни етноси, религии, раси. Но те всички са се разпаднали, ще каже някой. И това е по този начин, само че дали са се разпаднали поради многообразието или просто тъй като нищо не е вечно… Кой знае? А и Китай и Съединени американски щати към момента съществуват, нали?
Както и да е. Да спрем да се занимаваме по този начин съответно с политиците.
Да погледнем ХОРАТА на Европа. Нас.
~ Това ще създадем във втора част на материала, който ще може да прочетете на следващия ден. В него ще разгледаме разликите сред положителния и неприятния генетичен материал, кой от двата се възпроизвежда повече; както и правото на персонален избор.
Освен това, не мисля, че тук има „ вярно “ и „ неверно “, по тази причина ще се отнесем към тематиката без никаква страст и без да заемаме страна. Всеки от вас има позиция и аз съм сигурен, че за него тя е вярна. Затова ще разгледаме идващите обстоятелства със стоманено леден, безкритичен взор.
Да стартираме от центъра на тематиката и да вървим към периферията. Искате ли политици без деца да дефинират бъдещето на вашите деца? Автоматичният отговор тук е „ не “, нали? Дори хората без деца си споделят, че не желаят, тъй като бъдещето на света зависи от дадените решения. Това е автоматизиран отговор, тъй като уравнението е просто: деца = бъдеще.
Но в този случай би трябвало да се принудим да преглеждаме децата като инвестиция. Ако си вложил в компанията Х, искаш да се развива добре, с цел да се увеличи цената на акциите ѝ.
Да погледнем от тази позиция. В подобен случай смятате ли за уместно политици, като Макрон, Меркел, Тереза Мей и още няколко сходни (от Швеция, Люксембург, Шотландия и даже България) да творят политика, която е дълготрайна?
Мнозина анализатори са на мнение, че точно сходни политици са натворили политически ходове, които са ни обрекли на обезличаване. Ето какво виждат те в държанието на бездетната Меркел да вземем за пример: дамата, която няма за какво да се тревожи за Европа след 50 години, отвори границите ѝ за бежанска вълнà. Какво ще последва от това? Заличаване на европейското лице на Стария континент, който сега е заседнал в демографска рецесия и сериозно застарява.
Можем ли да упрекваме също и Макрон и Мей в такива „ грехове “? Не знам, дано всеки си взема решение за себе си. Но колкото и да ми е неприятна като политик Тереза Мей, аз ще съм последният човек на света, който ще я сочи с пръст за това, че няма деца. Честно казано, ѝ съчувствам, тъй като е желала, само че не е могла.
Тук тематиката взе непредвиден завой – би трябвало ли да изключваме всички бездетни автоматизирано, в случай, че някои от тях са такива не по лично предпочитание и решение?
А към „ решението “ ще се върнем по-късно, когато оставим политиците намира. Но преди този момент:
Някои споделят, че да имаш деца, значи, че имаш действителен дял в бъдещето на страната си. Но не забравяйте тези европейци, които имат по 5-6-7-8 деца, а способстват за бъдещето колкото кутия кибрит.
Използвайки тези два образеца, да ги прехвърлим върху политиците. Част от нямащите деца постановат ограничения за запазване на климата, насърчават „ зелените “ стопански системи, основават работни условия, които да подсигурят техните съграждани да имат деца, основават здравноосигурителни системи, които да разрешават удължение на живота и възстановяване на качеството му.
От другата страна имаме „ допринасящите “, имащи деца. Като Тръмп да вземем за пример, който отхвърля Глобалното стопляне, насърчава замърсяващите промишлености, унищожава опазването на здравето, предизвиква загуби на стопанската система, които оставят хиляди хора без работа. Тръмп има деца.
Но да не забравяме, че всяка огромна политика носи персоналния интерес. Малцина са жертвоготовните персони, като Левски и Ботев, които слагат обществото над себе си. множеството хора на тази планета слагат себе си и околните си най-високо в листата с цели. Съответно, както всеки един (нищо не целя с това съпоставяне, просто добре пасва) мафиот изяснява държанието си с това, че го прави за фамилията, то по този начин всеки един интересчия в политиката може да направи същото. Унищожава планетата, подрива устоите на обществото със съмнителни покупко-продажби, подрива, подкопава и така нататък, тъй като по този начин усилва положението и властта си. Които ще съобщи на децата си.
Докато се лутах в тази мисъл и се пробвах да я сравня с по-горните и да избера страна, единственото, което съумях да направя, е да затвърдя убеждението си, че не одобрявам политици.
Има една обществена функционалност, на която всички се възхищават, когато гледат в профил, само че малко на брой са подготвени да създадат част от живота си – осиновяването. Възможно ли е в допускането на бежанците в Европа да виждаме самобитен акт на осиновяване? Ако щете – от бездетните Меркел и Макрон, в случай че щете – от бездетна Европа.
Доколко това е добре или зле, всеки взема решение за себе си. Ако разгледаме и тази част от историята тук, това ще се трансформира в безпределно четиво. Оставяме го за различен път.
Само да не забравяме, че всички (всички!) велики империи през историята са били формирани от разнообразни етноси, религии, раси. Но те всички са се разпаднали, ще каже някой. И това е по този начин, само че дали са се разпаднали поради многообразието или просто тъй като нищо не е вечно… Кой знае? А и Китай и Съединени американски щати към момента съществуват, нали?
Както и да е. Да спрем да се занимаваме по този начин съответно с политиците.
Да погледнем ХОРАТА на Европа. Нас.
~ Това ще създадем във втора част на материала, който ще може да прочетете на следващия ден. В него ще разгледаме разликите сред положителния и неприятния генетичен материал, кой от двата се възпроизвежда повече; както и правото на персонален избор.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ