Хората на морето и тяхната битка за живот на сушата
Това е рибарското населено място на Бургас. Тук живеят същинските морски вълци. В деня на техния покровител Св. Николай Чудотворец, селото е притихнало и съвсем пусто. За това си има причина. Рибарите честват Никулден по остарял жанр - на 19 декември . Днешният ден е време за подготовка, нещо като подготовка за празника. Причината да изберат датата е много забавна. Рибарите желаят да дадат опция на бургазлии да отбележат умерено празника на града, да посетят квалифицираните за тях ритуали, шествия, концерти. Много фамилии празнуват именници, които се нуждаят от особено внимание. Същото се отнася и до управниците на Бургас, които са постоянни посетители на рибарския Никулден по остарял жанр. На шести декември, това не може да се случи, поради тяхната ангажираност.
Но не са единствено празнични дните на морските вълци от селището. За един от проблемите, узаконяването на рибарското населено място, се приказва към този момент 40 години .
До къде е стигнал процесът и вижда ли му се краят? Ето какво сподели за actualno.com, Димитър Янчев, ръководител на Сдружението на риболовците в бургаското населено място: „ Така си живеем ние от 40-50 години тук в незаконие, резервираме занаятите, традициите, мъчим се да заразим младежи с любов към морето. Но макар, че вървим към разрешаване, проблем има. Нещата в тази тенденция стават доста постепенно. Проблемът със собствеността на земята под селището към момента не е решен . Хубавото е, че улиците към този момент са общинска благосъстоятелност, селището има общ организационен проект, обстоен организационен проект, селищно обучение е. Всичко това е влезнало в действие, оповестено е в Държавен вестник. С решение на Общинския съвет имаме имена на улиците, номера, улично осветяване, само че последното което би трябвало да се направи е, а то е най-важното, е земята да стане благосъстоятелност или на общината или на хората, против възнаграждение, несъмнено. “, прибавя Димитър Янчев.
В предишното всички селища са възниквали по този метод, само че забавното е, че и в днешно време това се случва. Един от образците е Македония. Рибарското населено място, което е покрай охридското езеро е ново, с красиви, цветни къщи и хора, които се радват на своя занаят. Те нямат проблеми като легализиране, а мислят единствено за това, по какъв начин мрежите им да са цялостни с риба .
„ Смениха се ръководещи, политици, кметове, само че мисля, че сме към края на тази сага и към този момент има на какво да стъпим. Общината направи стъпки към решение на казуса “, оптимист е Димитър Янчев.
Единственото, което не може да бъде оспорено на селището, е неговата уникалност . Морето, каналите, лодките, къщите, хората, вършат мястото само в България. Сигурно за това доста туристи идват да се снимат тук. В последните години, новата беседка с корабен щурвал, е обичана за сватбени фотографии на младоженци.
Много от риболовците в селището към този момент са зазимили лодките си и са се прибрали в Бургас. Други живеят тук и през зимата и излизат в морето всеки ден, когато времето разрешава. „ До преди седмица имаше паламуд, само че що се касае за фамилиите ни, за ястие “, споделя Велко Николов. Той прибавя още: „ Карагьоз и попчета има съвсем през цялата зима. Другата риба отпътува към по-топлите места. Рибарите, които живеят тук с това се препитават през цялата година “.
За цялостните с риба лодки, за хубостта на това място, за близостта с морето и фактът, че се прибират на сушата живи, риболовците благодарят на Св.Николай Чудотворец.
Параклисът, който носи неговото име, се намира на най-високото място в селището.
Той е неповторим, освен поради гледката, а поради обстоятелството, че в него е вградена скалата. Нейната мощ и мощност са част от веруюто на морските вълци. Само същински смелите хора могат да влязат в борба за хляба с тази необятна буря – морето.
Но не са единствено празнични дните на морските вълци от селището. За един от проблемите, узаконяването на рибарското населено място, се приказва към този момент 40 години .
До къде е стигнал процесът и вижда ли му се краят? Ето какво сподели за actualno.com, Димитър Янчев, ръководител на Сдружението на риболовците в бургаското населено място: „ Така си живеем ние от 40-50 години тук в незаконие, резервираме занаятите, традициите, мъчим се да заразим младежи с любов към морето. Но макар, че вървим към разрешаване, проблем има. Нещата в тази тенденция стават доста постепенно. Проблемът със собствеността на земята под селището към момента не е решен . Хубавото е, че улиците към този момент са общинска благосъстоятелност, селището има общ организационен проект, обстоен организационен проект, селищно обучение е. Всичко това е влезнало в действие, оповестено е в Държавен вестник. С решение на Общинския съвет имаме имена на улиците, номера, улично осветяване, само че последното което би трябвало да се направи е, а то е най-важното, е земята да стане благосъстоятелност или на общината или на хората, против възнаграждение, несъмнено. “, прибавя Димитър Янчев.
В предишното всички селища са възниквали по този метод, само че забавното е, че и в днешно време това се случва. Един от образците е Македония. Рибарското населено място, което е покрай охридското езеро е ново, с красиви, цветни къщи и хора, които се радват на своя занаят. Те нямат проблеми като легализиране, а мислят единствено за това, по какъв начин мрежите им да са цялостни с риба .
„ Смениха се ръководещи, политици, кметове, само че мисля, че сме към края на тази сага и към този момент има на какво да стъпим. Общината направи стъпки към решение на казуса “, оптимист е Димитър Янчев.
Единственото, което не може да бъде оспорено на селището, е неговата уникалност . Морето, каналите, лодките, къщите, хората, вършат мястото само в България. Сигурно за това доста туристи идват да се снимат тук. В последните години, новата беседка с корабен щурвал, е обичана за сватбени фотографии на младоженци.
Много от риболовците в селището към този момент са зазимили лодките си и са се прибрали в Бургас. Други живеят тук и през зимата и излизат в морето всеки ден, когато времето разрешава. „ До преди седмица имаше паламуд, само че що се касае за фамилиите ни, за ястие “, споделя Велко Николов. Той прибавя още: „ Карагьоз и попчета има съвсем през цялата зима. Другата риба отпътува към по-топлите места. Рибарите, които живеят тук с това се препитават през цялата година “.
За цялостните с риба лодки, за хубостта на това място, за близостта с морето и фактът, че се прибират на сушата живи, риболовците благодарят на Св.Николай Чудотворец.
Параклисът, който носи неговото име, се намира на най-високото място в селището.
Той е неповторим, освен поради гледката, а поради обстоятелството, че в него е вградена скалата. Нейната мощ и мощност са част от веруюто на морските вълци. Само същински смелите хора могат да влязат в борба за хляба с тази необятна буря – морето.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ