РАНА, КОЯТО ОЩЕ КЪРВИ...
Това е рана, която все не зараства - ту се затваря, ту отново стартира да кърви - проблемите към българите мохамедани. Не зараства и кърви, тъй като има сили, които по никакъв начин, но по никакъв начин, не желаят тя да се затвори, в противен случай ще им се все да кърви, да гнои и в никакъв случай да не зарасне. И още повече - не желаят да се не помни. Първом измежду тия, които подхранват тая рана, са политиците, които си играят с това оскъдно и изстрадано планинско население. Не от през вчерашния ден. Заради тесни партийни ползи и предизборни боричкания, поради някакви идеологически калъпи, поради краткотрайни външнополитически изгоди. Христоматиен образец от историята: с цел да завоюва изборите през 1914 година Васил Радославов върна към исляма покръстените българи мохамедани от Западна Тракия. И договорката с турските имена докара погромаджиите на власт. Николай Хайтов назова "разкръстяването " на Родопите най-голямата политическа неточност в българската история след подялбата на Българското царство сред Иван Шишман и Иван Страцимир. Историкът Стайко Трифонов писа: "Поставено е началото на една рискова серпантина. Периодично се сменят турско-арабските имена на българите мохамедани с български. След това още веднъж се връщат турските имена и по този начин до наши дни ".
След 9 септември 1944 година новата власт от политическо късогледство и изопачен интернационализъм освен направи крачка обратно - принуждавайки възродените "помаци " (поставям тази дума в кавички, тъй като тя е омразна за днешните потомци на в миналото ислямизирани българи) да се "обезбългарят ", само че извърши закононарушение, като разгласи Дружба "Родина " за фашистка и подложи на гонения и преследвания дейците на това възродително придвижване, родило се измежду самите българи мохамедани - без напън и насила. И това положително дело "на ползу роду " не остана ненаказано. През 1974-1976 година бе осъществено всеобщо побългаряване на турско-арабските имена измежду българите мохамедани. Вярно имаше и недоумение и отпор от заблудени и фанатизирани детайли, поощрявани от имами и туркофили, имаше и "милиционерска интервенция ", само че болшинството българи мохамедани одобриха с облекчение и като освобождение българските си имена и бързо не помниха турските. Обаче Живковият "възродителен развой " от 1984 година измежду турскоезичното население още веднъж обърна колата, с цел да се приказва през днешния ден, че в случай че има нещо общо сред помаците и турците, то е
"вярата ", само че и "възродителният развой ".
Удари часът на демокрацията и от Народното събрание чухме един възхитен глас с звук на месия: "Връщаме ви имената! ". Какво върнаха: без -ов, -ев, -ова, -ева във семействата, както беше преди. А някои българи мохамедани се снабдиха за първи път с турско-арабски имена, защото носеха българско име още от рождението си.
От прилепяне до стената и кавга със мощ до кокетиране и притворна милувка - в такава необятна амплитуда се движи отношението на българските управници към българите мохамедани през десетилетията.
Сега отродителният развой измежду българите мохамедани е съпроводен от подправяне на истината - и в исторически проект (нямало принудително помохамеданчване в Родопите), и в нашето съвремие: българите, изповядващи исляма, били обособен - "помашки " - етнос, нямащ нищо общо с българите. Има теории за произхода, които ги афишират за "родопски турци ", за "кумански турци ", за...
Истината за произхода на българите мохамедани е открита пред нас като разтворена книга, като ясно слънце е, само че все ще се откри някой, който да я засенчва, да я помрачава, та в случай че може даже да й отнеме светлината. Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни, четем в Евангелието на Йоан. Тия, които изопачават истината, отхвърлят я, фалшифицират я, спекулират с нея, доукрасяват я с измислици, крадат историята и я препрочитат по роднински, не са свободни. Те играят по непозната свирка, трансмисии са на непозната воля, целуват непознати кунки. И се трансформират в отродители, проводници на антибългарското, хулители на националната ни еднаквост, даже в оплаквачки по Османската империя.
Кои са силите, които ровят с мръсни пръсти в кървящата рана, за която приказваме.
Движението за права и свободи като откровена етнорелигиозна (ще прибавя - и противоконституционна) партия се възползва от религиозните усеща на българите мохамедани и се пробва да построи у тях турско съзнание. И не скрива желанието си да сътвори единна етномюсюлманска общественост посредством привличането на българите мохамедани. За жал, има и резултати: в едно от преброяванията в селата от поречието на река Места 28 хиляди българи с мохамеданска религия се писаха турци.
Откъде се пръкнаха турци в Якоруда
откакто до 1989 година там нямаше нито един?
Да напомням ли реакцията на Движение за права и свободи по предлагането освободителят на Кърджали ген. Васил Делов да бъде почетен посмъртно за почетен жител на града? Как да загърбим и хулните думи на Ахмед Доган и на Лютви Местан за Балканската война, с които те отхвърлиха освободителния й темперамент. ДОСТ не пада по-долу от Движение за права и свободи, не може да скрие топлата си връзка с Турция. Няколкото опита да се сътвори помашка партия не съумяха, само че това единствено усили апетита на Движение за права и свободи и ДОСТ да се разпореждат властнически в регионите с българи мохамедани, както и старателно да работят за ислямизирането и турцизирането им. Родопа планина се трансформира в разграден двор, в който шетат чалмалии, воини на исляма - фундаменталисти, те носят в поясите си освен корани, те са въоръжени и с "научна " книжнина, която би трябвало да набие в главите ни, че народността не коства пукнат грош, "правата религия " е, която омесва в едно тесто всички индивиди, вярващи в Аллаха, от Турция и Босна, че чак до Китай. В джамиите се раздава искрено антибългарска литература. Според информация на Евростат, България е на трето място след Германия и Франция по брой на джамиите. Неслучайно най-страховитите джамии в новото време бяха издигнати в селища, в които има българи мохамедани - с. Чепинци, Мадан, Рудозем, с. Търън и други, все храмове с галактически размери.
На всяка керемида... джамия
- горчиво се майтапи сътрудника Борис Данков. Сега в Кърджали към този момент пробиват облаците минаретата на нова джамия, нещо се позабави строителството, само че се откриха пари - споделят че са от изселниците в Бурса, само че знае ли човек. Проектът е направен в Турция и подарен на джамийското настоятелство. Това е мегаджамия - с повърхност от 1400 кв. м, ще побира 1500 богомолци. Построена е нависочко - в кв. Прилепци на десния бряг на Арда и ще се вижда отдалеко, та да се трансформира в акцент на града, в случай че не и в знак някой ден. "Аллах е популярен " ще се чува в цялата котловина. Тогаз черквите в Гледка и в Кърджали напълно ще се снишат и ще потънат вдън земя. И пред очите ни, щем не щем, ще изскочат познати гледки от Македония, където опълчването на храмовете и знаците на християнството и мюсюлманството е доведено до парадокс, та въпросът "Кой кого? " е с повече от явен отговор.
Турците са в ръцете на исляма, в този момент желаеха да "вържат " и българите мохамедани. Да не забравяме и Турция, която се пробва майчински, нали е ана-ватан, да се грижи за мюсюлманите у нас, в това число и за българите мохамедани. Към нескриваната интервенция във вътрешните ни работи по време на избори, към "благотворителността " на турското религиозно "мегаминистерство " ДИАНЕТ, към спонсорирането на мюсюлмански храмове от южната ни съседка и от другарски ней ислямски страни, към активността на изселническите организации (има и помашки, и общи) би трябвало да прибавим и огромната "наука ", която раждат учени глави в Турция, с цел да потвърдят, че българите мохамедани са чисто и просто "родопски турци ". Или са "кумански турци " - антично тюрско племе, изгубило майчиния си език, защото било асимилирано от българите. Тиражират се и теории, че помаците са изповядвали исляма и преди рухването на България под османско иго. Не единствено в Турция, само че и в Гърция научната мисъл се напъва да изкара българите мохамедани какви ли не - помаци, тюрки, кумани, турци, траки, елини - единствено и единствено да не признае неоспоримото: че те са българи и
вярата, която изповядват, не е лишила народн остта
И езикът им е български, а "помашки език " няма.
Вече два века книжовници - народоуци, краеведи, историци, езиковеди, етнографи, фолклористи изследват произхода, предишното и обичаите, песните и езика на помаците в Родопите и Тракия и не един и двама от българските писатели се допряха до разнообразни страни от живота на българите с мохамеданска религия. От родопските книжовници и през днешния ден може да се научи най-вече какво е било и е в душата на българите мохамедани. И по какъв начин разликите във вярата са употребявани от османските властници, а и по-сетне нашите управници са противопоставяли съзнателно мохамедани и християни, само че братя по кръв. Родоповедите пишат за българите мохамедани с познаване и с обич. Мнозина от българите в другите краища на страната и през днешния ден не са наясно с така наречен помашки въпрос. Безпросветието към тази тематика е всеобщо. Това изяснява за какво от време на време с късогледството си, с безтактността си и най-много с безпросветността си сме бъркали жестоко в душите на своите събратя, с които сме сукали от една и съща майчина гръд, приказваме един език, пеем едни песни. Мисля си, че си заслужава да се преиздадат някои от книгите на родопските книжовници, изключително на Стою Н. Шишков и сбирките с родопски фолклор.
Аз пък не преставам да акцентирам силите, които поддържат кървящата рана, която е в центъра на нашия диалог. Може да се види чудно някому - измежду обвинените е и Главното мюфтийство, което българският бюджет стартира да подхранва наред с Българската православна черква.
Мюфтиите работят против България
Само едно доказателство. Според Главното мюфтийство у нас съществува "помашки етнос " и "помашки език ". Висшите имами преди време направиха допитване - анкета измежду мюсюлманите в България, която си е чиста нечиста сделка, с цел да се внушава на изконното българско население от Родопите, че приказва някакъв фиктивен "помашки език ", че родопчанинът не е българин мюсюлманин, а нещо друго - да вземем за пример "помак ". Във вероятните отговори на анкетата за езици не се сочи българският, който фактически приказват потомците на ислямизираните българи, а единствено "помашки " паралелно с турски, ромски. Дори единствено тази позиция демонстрира антибългарския темперамент на това сякаш социологическо изследване, в което има провокации: "Каква е повода съгласно Вас, част от мюсюлманите да употребяват български имена? " и "Коя страна приемате за Ваше родно място: България или Турция? ". Мюфтиите май са затънали до гуша в антибългарското тресавище. Като виждам по какъв начин българските управници се загрижиха за ислямското изповедание, нищо чудно с помощта на бързо пълзящата ислямизация българската дъга на исляма да стане скоро факт.
Още повече, че след успеха на Ердоган на изборите към този момент нищо не може да го спре в набезите му за възкресяване на османизма на Балканите.
А в книгите на турските професори Илкер Алп и Хюсеин Мемишоглу са събрани вкупом неистини и фалшификации. И до момента в който Илкер Алп от Одринския университет ги прикрива зад измислени документи и свидетелства за български зверства от 1878 до 1989 година, то Хюсеин Мемишоглу от Анкарския университет се прави на очевидец на български злодеяния над мюсюлманите. Макар че като "социалистическа номенклатура " се подвизаваше като доцент по история на Българска комунистическа партия във ВМЕИ "В. И. Ленин " и е създател на книги, венцехвалещи присъединяване на турците в антифашистката битка и в строителството на социализма. Правилно Елена Алекова го е нарекла "носителят на жълтата фланелка " в групата на историците папараци, един от пишман умниците, които употребяват "помашкия синдром ".
Евгения Иванова - професорката политоложка от Нов български университет, в формирания от нея алманах "Помаците: версии за генезис и модерна еднаквост " открива "все по-ясно очертаващите се трендове за подчертаване на лично етническо съзнание ", тоест открива "помашки етнос ". Еврика! И не отстъпва нито на йота. Още в книгата на преподавателя в УниБИТ Ибрахим Карахасан-Чънар "Етническите малцинства в България " (ИК ЛИК, 2000 г.) помаците са подредени до арменци, армъни, власи, евреи, каракачани, роми, руси, татари и турци. Излязоха книги и на "автори " като Петър Япов, Ефрем Моллов, Мехмед Дорсунски, Никола Чуралски, Емел Балъкчи, Исмен Реджепов - изобилсващи с
неистини и фалшификации за българите мохамеда ни
Срещу това "изобилие " от нездравословна, отродителна литература за жалост малко на брой от българските учени се опълчват.
Тъжно, само че и срамно е, че има български учени като изобретателката на "помашкия етнос " Евгения Иванова, Георги Зеленгора (декларирал своята национална еднаквост като "османлия "), които четат превратно историята, напряко лъжат, съчиняват небивалици и вършат това надали поради някаква модерност или поради обвързаност към "чистата просвета ". Те са захласнати от заразителните хрумвания на неолиберализма и мултикултурализма и тази взаимозависимост се реализира с вложения.
Разбира се, либералстващите учени, чалга историците и политици са тези, които провокират понякога разногласия: имало ли е турско иго, господство, или е било присъствие; имало ли е принудително помохамеданчване, или нашенци са приемали правата религия "доброволно " и поради интерес и привилегии. В тези празни полемики няма победител. Те единствено сеят подозрения у недоверчивия и неук народ.
Ако река, че толкоз им е шиникът, няма да е правилно, тъй като дьонметата не всеки път са будалеви, само че като непознати прислужници са без срам и национална съвест.
Преди време отец Боян Саръев съобщи на Държавния списък в Кърджали документи и фотоси за своята многогодишна активност на ползу роду. Вижда се какъв брой доста народ с помощта на него се покръства. Отецът самичък доближава до разбирането, че Аллах не е неговият господ, и прави съдбоносен избор - за това свое проглеждане и освестяване споделя в книгата си "Гласът на викащия в пустинята ". Знае се, че той отвори очите на доста българи мохамедани и те одобриха православната религия. За страдание, съгласно мен не получи поддръжката, която заслужаваше святото му дело - от Светия синод, от Пловдивската митрополия, от страната и от обществото. Синът на отеца - Явор Саръев, продължава пътя на татко си, той изследва българите мохамедани в Гърция и ги пази от турските и гръцките похищения.
В доста от родопските селища
черквите са занемарени
няма свещеници, камбаната не бие. Ще дам единствено един образец от с. Припек, Джебелска община. Там потомците на помохамеданчени българи са с български имена, мнозина са приели православната религия, само че всяка крачка към българизиране среща отпор от "турската " власт в Джебел. Мечтата да си построят църква май ще си остане фантазия.
Ясно е, че един от пътищата за окончателното приобщаване на българите мохамедани е религията - приемане на православието, тогава всички разлики изчезват. И освен с това. Мнозина от българите мохамедани не са мощно религиозни, има и доста атеисти. Но би трябвало да се стартира с имената. Името да е българско, тъй като езикът е това, което ни прави неразделими и от една националност. Ще ми се да напомня думите на Салих ага Сиврията от Смилян, българин с мохамеданска религия, посрещнал на нож ходжите, пратени от Цариград да учат миллета на турски език: "Копаранас ще разменя, потуреся ще разменя, лю езикът не мога замени, оти ми е останал от майка ". Струва си да се напомнят тия думи, казани преди близо 150 години не къде да е, а във владенията на падишаха и то от авторитетен негов гражданин, тъй като през днешния ден в демократична и свободна България се позволява обезбългаряване, отродяване, даже напряко казано турцизиране. "А българите мохамедани, изповядващи мюсюлманската вяра, в никакъв случай не са се считали за турци ", споделяше Светослав Духовников, и продължава: "А и турците в никакъв случай не са ни признавали за такива. За тях ние, българите мохамедани, постоянно сме били "по-други " - хора от по-долна ръка, те в никакъв случай не са хранили доверие към нас. Обидно ни посочват ту "помаци ", ту "ахряни ", т.е "изостанали ". Техните представители постоянно са били наясно, че нашият мая е по-различен от техния макар религията. Техните просветни и умни хора са също наясно с историческата истина за произхода ни, тъй като против историческите свидетелства не може да се върви ". Но не щеш ли наши учени продажници и непознати пишман историци наемници "вървят " против историческата истина. А кой ще ги възпре, препъне или вразуми? Ако не българските учени.
А що се отнася до историците, не различен, а най-големият български историк акад. Георги Марков бие паника: "Ако учените мълчат за фалшификациите за произхода на българите мохамедани, резултатите ще са като в Босна - клаха се християни и мюсюлмани, по тази причина страната да се намеси ".
Засега страната мълчи! И е тъжно!
.jpg )
.jpg )
След 9 септември 1944 година новата власт от политическо късогледство и изопачен интернационализъм освен направи крачка обратно - принуждавайки възродените "помаци " (поставям тази дума в кавички, тъй като тя е омразна за днешните потомци на в миналото ислямизирани българи) да се "обезбългарят ", само че извърши закононарушение, като разгласи Дружба "Родина " за фашистка и подложи на гонения и преследвания дейците на това възродително придвижване, родило се измежду самите българи мохамедани - без напън и насила. И това положително дело "на ползу роду " не остана ненаказано. През 1974-1976 година бе осъществено всеобщо побългаряване на турско-арабските имена измежду българите мохамедани. Вярно имаше и недоумение и отпор от заблудени и фанатизирани детайли, поощрявани от имами и туркофили, имаше и "милиционерска интервенция ", само че болшинството българи мохамедани одобриха с облекчение и като освобождение българските си имена и бързо не помниха турските. Обаче Живковият "възродителен развой " от 1984 година измежду турскоезичното население още веднъж обърна колата, с цел да се приказва през днешния ден, че в случай че има нещо общо сред помаците и турците, то е
"вярата ", само че и "възродителният развой ".
Удари часът на демокрацията и от Народното събрание чухме един възхитен глас с звук на месия: "Връщаме ви имената! ". Какво върнаха: без -ов, -ев, -ова, -ева във семействата, както беше преди. А някои българи мохамедани се снабдиха за първи път с турско-арабски имена, защото носеха българско име още от рождението си.
От прилепяне до стената и кавга със мощ до кокетиране и притворна милувка - в такава необятна амплитуда се движи отношението на българските управници към българите мохамедани през десетилетията.
Сега отродителният развой измежду българите мохамедани е съпроводен от подправяне на истината - и в исторически проект (нямало принудително помохамеданчване в Родопите), и в нашето съвремие: българите, изповядващи исляма, били обособен - "помашки " - етнос, нямащ нищо общо с българите. Има теории за произхода, които ги афишират за "родопски турци ", за "кумански турци ", за...
Истината за произхода на българите мохамедани е открита пред нас като разтворена книга, като ясно слънце е, само че все ще се откри някой, който да я засенчва, да я помрачава, та в случай че може даже да й отнеме светлината. Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни, четем в Евангелието на Йоан. Тия, които изопачават истината, отхвърлят я, фалшифицират я, спекулират с нея, доукрасяват я с измислици, крадат историята и я препрочитат по роднински, не са свободни. Те играят по непозната свирка, трансмисии са на непозната воля, целуват непознати кунки. И се трансформират в отродители, проводници на антибългарското, хулители на националната ни еднаквост, даже в оплаквачки по Османската империя.
Кои са силите, които ровят с мръсни пръсти в кървящата рана, за която приказваме.
Движението за права и свободи като откровена етнорелигиозна (ще прибавя - и противоконституционна) партия се възползва от религиозните усеща на българите мохамедани и се пробва да построи у тях турско съзнание. И не скрива желанието си да сътвори единна етномюсюлманска общественост посредством привличането на българите мохамедани. За жал, има и резултати: в едно от преброяванията в селата от поречието на река Места 28 хиляди българи с мохамеданска религия се писаха турци.
Откъде се пръкнаха турци в Якоруда
откакто до 1989 година там нямаше нито един?
Да напомням ли реакцията на Движение за права и свободи по предлагането освободителят на Кърджали ген. Васил Делов да бъде почетен посмъртно за почетен жител на града? Как да загърбим и хулните думи на Ахмед Доган и на Лютви Местан за Балканската война, с които те отхвърлиха освободителния й темперамент. ДОСТ не пада по-долу от Движение за права и свободи, не може да скрие топлата си връзка с Турция. Няколкото опита да се сътвори помашка партия не съумяха, само че това единствено усили апетита на Движение за права и свободи и ДОСТ да се разпореждат властнически в регионите с българи мохамедани, както и старателно да работят за ислямизирането и турцизирането им. Родопа планина се трансформира в разграден двор, в който шетат чалмалии, воини на исляма - фундаменталисти, те носят в поясите си освен корани, те са въоръжени и с "научна " книжнина, която би трябвало да набие в главите ни, че народността не коства пукнат грош, "правата религия " е, която омесва в едно тесто всички индивиди, вярващи в Аллаха, от Турция и Босна, че чак до Китай. В джамиите се раздава искрено антибългарска литература. Според информация на Евростат, България е на трето място след Германия и Франция по брой на джамиите. Неслучайно най-страховитите джамии в новото време бяха издигнати в селища, в които има българи мохамедани - с. Чепинци, Мадан, Рудозем, с. Търън и други, все храмове с галактически размери.
На всяка керемида... джамия
- горчиво се майтапи сътрудника Борис Данков. Сега в Кърджали към този момент пробиват облаците минаретата на нова джамия, нещо се позабави строителството, само че се откриха пари - споделят че са от изселниците в Бурса, само че знае ли човек. Проектът е направен в Турция и подарен на джамийското настоятелство. Това е мегаджамия - с повърхност от 1400 кв. м, ще побира 1500 богомолци. Построена е нависочко - в кв. Прилепци на десния бряг на Арда и ще се вижда отдалеко, та да се трансформира в акцент на града, в случай че не и в знак някой ден. "Аллах е популярен " ще се чува в цялата котловина. Тогаз черквите в Гледка и в Кърджали напълно ще се снишат и ще потънат вдън земя. И пред очите ни, щем не щем, ще изскочат познати гледки от Македония, където опълчването на храмовете и знаците на християнството и мюсюлманството е доведено до парадокс, та въпросът "Кой кого? " е с повече от явен отговор.
Турците са в ръцете на исляма, в този момент желаеха да "вържат " и българите мохамедани. Да не забравяме и Турция, която се пробва майчински, нали е ана-ватан, да се грижи за мюсюлманите у нас, в това число и за българите мохамедани. Към нескриваната интервенция във вътрешните ни работи по време на избори, към "благотворителността " на турското религиозно "мегаминистерство " ДИАНЕТ, към спонсорирането на мюсюлмански храмове от южната ни съседка и от другарски ней ислямски страни, към активността на изселническите организации (има и помашки, и общи) би трябвало да прибавим и огромната "наука ", която раждат учени глави в Турция, с цел да потвърдят, че българите мохамедани са чисто и просто "родопски турци ". Или са "кумански турци " - антично тюрско племе, изгубило майчиния си език, защото било асимилирано от българите. Тиражират се и теории, че помаците са изповядвали исляма и преди рухването на България под османско иго. Не единствено в Турция, само че и в Гърция научната мисъл се напъва да изкара българите мохамедани какви ли не - помаци, тюрки, кумани, турци, траки, елини - единствено и единствено да не признае неоспоримото: че те са българи и
вярата, която изповядват, не е лишила народн остта
И езикът им е български, а "помашки език " няма.
Вече два века книжовници - народоуци, краеведи, историци, езиковеди, етнографи, фолклористи изследват произхода, предишното и обичаите, песните и езика на помаците в Родопите и Тракия и не един и двама от българските писатели се допряха до разнообразни страни от живота на българите с мохамеданска религия. От родопските книжовници и през днешния ден може да се научи най-вече какво е било и е в душата на българите мохамедани. И по какъв начин разликите във вярата са употребявани от османските властници, а и по-сетне нашите управници са противопоставяли съзнателно мохамедани и християни, само че братя по кръв. Родоповедите пишат за българите мохамедани с познаване и с обич. Мнозина от българите в другите краища на страната и през днешния ден не са наясно с така наречен помашки въпрос. Безпросветието към тази тематика е всеобщо. Това изяснява за какво от време на време с късогледството си, с безтактността си и най-много с безпросветността си сме бъркали жестоко в душите на своите събратя, с които сме сукали от една и съща майчина гръд, приказваме един език, пеем едни песни. Мисля си, че си заслужава да се преиздадат някои от книгите на родопските книжовници, изключително на Стою Н. Шишков и сбирките с родопски фолклор.
Аз пък не преставам да акцентирам силите, които поддържат кървящата рана, която е в центъра на нашия диалог. Може да се види чудно някому - измежду обвинените е и Главното мюфтийство, което българският бюджет стартира да подхранва наред с Българската православна черква.
Мюфтиите работят против България
Само едно доказателство. Според Главното мюфтийство у нас съществува "помашки етнос " и "помашки език ". Висшите имами преди време направиха допитване - анкета измежду мюсюлманите в България, която си е чиста нечиста сделка, с цел да се внушава на изконното българско население от Родопите, че приказва някакъв фиктивен "помашки език ", че родопчанинът не е българин мюсюлманин, а нещо друго - да вземем за пример "помак ". Във вероятните отговори на анкетата за езици не се сочи българският, който фактически приказват потомците на ислямизираните българи, а единствено "помашки " паралелно с турски, ромски. Дори единствено тази позиция демонстрира антибългарския темперамент на това сякаш социологическо изследване, в което има провокации: "Каква е повода съгласно Вас, част от мюсюлманите да употребяват български имена? " и "Коя страна приемате за Ваше родно място: България или Турция? ". Мюфтиите май са затънали до гуша в антибългарското тресавище. Като виждам по какъв начин българските управници се загрижиха за ислямското изповедание, нищо чудно с помощта на бързо пълзящата ислямизация българската дъга на исляма да стане скоро факт.
Още повече, че след успеха на Ердоган на изборите към този момент нищо не може да го спре в набезите му за възкресяване на османизма на Балканите.
А в книгите на турските професори Илкер Алп и Хюсеин Мемишоглу са събрани вкупом неистини и фалшификации. И до момента в който Илкер Алп от Одринския университет ги прикрива зад измислени документи и свидетелства за български зверства от 1878 до 1989 година, то Хюсеин Мемишоглу от Анкарския университет се прави на очевидец на български злодеяния над мюсюлманите. Макар че като "социалистическа номенклатура " се подвизаваше като доцент по история на Българска комунистическа партия във ВМЕИ "В. И. Ленин " и е създател на книги, венцехвалещи присъединяване на турците в антифашистката битка и в строителството на социализма. Правилно Елена Алекова го е нарекла "носителят на жълтата фланелка " в групата на историците папараци, един от пишман умниците, които употребяват "помашкия синдром ".
Евгения Иванова - професорката политоложка от Нов български университет, в формирания от нея алманах "Помаците: версии за генезис и модерна еднаквост " открива "все по-ясно очертаващите се трендове за подчертаване на лично етническо съзнание ", тоест открива "помашки етнос ". Еврика! И не отстъпва нито на йота. Още в книгата на преподавателя в УниБИТ Ибрахим Карахасан-Чънар "Етническите малцинства в България " (ИК ЛИК, 2000 г.) помаците са подредени до арменци, армъни, власи, евреи, каракачани, роми, руси, татари и турци. Излязоха книги и на "автори " като Петър Япов, Ефрем Моллов, Мехмед Дорсунски, Никола Чуралски, Емел Балъкчи, Исмен Реджепов - изобилсващи с
неистини и фалшификации за българите мохамеда ни
Срещу това "изобилие " от нездравословна, отродителна литература за жалост малко на брой от българските учени се опълчват.
Тъжно, само че и срамно е, че има български учени като изобретателката на "помашкия етнос " Евгения Иванова, Георги Зеленгора (декларирал своята национална еднаквост като "османлия "), които четат превратно историята, напряко лъжат, съчиняват небивалици и вършат това надали поради някаква модерност или поради обвързаност към "чистата просвета ". Те са захласнати от заразителните хрумвания на неолиберализма и мултикултурализма и тази взаимозависимост се реализира с вложения.
Разбира се, либералстващите учени, чалга историците и политици са тези, които провокират понякога разногласия: имало ли е турско иго, господство, или е било присъствие; имало ли е принудително помохамеданчване, или нашенци са приемали правата религия "доброволно " и поради интерес и привилегии. В тези празни полемики няма победител. Те единствено сеят подозрения у недоверчивия и неук народ.
Ако река, че толкоз им е шиникът, няма да е правилно, тъй като дьонметата не всеки път са будалеви, само че като непознати прислужници са без срам и национална съвест.
Преди време отец Боян Саръев съобщи на Държавния списък в Кърджали документи и фотоси за своята многогодишна активност на ползу роду. Вижда се какъв брой доста народ с помощта на него се покръства. Отецът самичък доближава до разбирането, че Аллах не е неговият господ, и прави съдбоносен избор - за това свое проглеждане и освестяване споделя в книгата си "Гласът на викащия в пустинята ". Знае се, че той отвори очите на доста българи мохамедани и те одобриха православната религия. За страдание, съгласно мен не получи поддръжката, която заслужаваше святото му дело - от Светия синод, от Пловдивската митрополия, от страната и от обществото. Синът на отеца - Явор Саръев, продължава пътя на татко си, той изследва българите мохамедани в Гърция и ги пази от турските и гръцките похищения.
В доста от родопските селища
черквите са занемарени
няма свещеници, камбаната не бие. Ще дам единствено един образец от с. Припек, Джебелска община. Там потомците на помохамеданчени българи са с български имена, мнозина са приели православната религия, само че всяка крачка към българизиране среща отпор от "турската " власт в Джебел. Мечтата да си построят църква май ще си остане фантазия.
Ясно е, че един от пътищата за окончателното приобщаване на българите мохамедани е религията - приемане на православието, тогава всички разлики изчезват. И освен с това. Мнозина от българите мохамедани не са мощно религиозни, има и доста атеисти. Но би трябвало да се стартира с имената. Името да е българско, тъй като езикът е това, което ни прави неразделими и от една националност. Ще ми се да напомня думите на Салих ага Сиврията от Смилян, българин с мохамеданска религия, посрещнал на нож ходжите, пратени от Цариград да учат миллета на турски език: "Копаранас ще разменя, потуреся ще разменя, лю езикът не мога замени, оти ми е останал от майка ". Струва си да се напомнят тия думи, казани преди близо 150 години не къде да е, а във владенията на падишаха и то от авторитетен негов гражданин, тъй като през днешния ден в демократична и свободна България се позволява обезбългаряване, отродяване, даже напряко казано турцизиране. "А българите мохамедани, изповядващи мюсюлманската вяра, в никакъв случай не са се считали за турци ", споделяше Светослав Духовников, и продължава: "А и турците в никакъв случай не са ни признавали за такива. За тях ние, българите мохамедани, постоянно сме били "по-други " - хора от по-долна ръка, те в никакъв случай не са хранили доверие към нас. Обидно ни посочват ту "помаци ", ту "ахряни ", т.е "изостанали ". Техните представители постоянно са били наясно, че нашият мая е по-различен от техния макар религията. Техните просветни и умни хора са също наясно с историческата истина за произхода ни, тъй като против историческите свидетелства не може да се върви ". Но не щеш ли наши учени продажници и непознати пишман историци наемници "вървят " против историческата истина. А кой ще ги възпре, препъне или вразуми? Ако не българските учени.
А що се отнася до историците, не различен, а най-големият български историк акад. Георги Марков бие паника: "Ако учените мълчат за фалшификациите за произхода на българите мохамедани, резултатите ще са като в Босна - клаха се християни и мюсюлмани, по тази причина страната да се намеси ".
Засега страната мълчи! И е тъжно!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ