Това е признаване на факти, а не признаване на вина.

Това е признание на обстоятелства, а не признание на виновност. По този метод се завършва правосъдното съвещание пред първата инстанция в едно-две съвещания, т.е. не се точи с години. Има право несъмнено да апелира тази присъда и триинстанционният надзор се резервира “, изясни Ивета Анадолска. На въпрос какво би се случило със Северин Красимиров, обвиненият за бруталното ликвидиране на журналистката Виктория Маринова, при тази процедура, Анадолска отговори:

„ При тази процедура признава обстоятелствата и при установяване на наказването, в случай че той бъде приет за отговорен, доживотният затвор без право на подмяна като тип наказване въобще отпада, той не се разисква. Може да се наложи пожизнен затвор, който автоматизирано се заменя с отнемане от независимост. Болшинството от сътрудниците юристи, когато имат такива случаи, поучават своите подзащитни, което е естествено и обикновено, да признаят обстоятелствата, изключително в случай че към този момент всичкое събрано качествено и в действителност се върви към неоправдателна присъда. Тогава това лице получава едно наказване, което наложително не е пожизнен затвор, а е отнемане от независимост “. Бившият арбитър изясни, че тази процедура е изцяло законна и добави: „ Принципно, когато се съблюдава закона, би трябвало да е заслужено. Аз считам, че тази процедура би трябвало да бъде прецизирана. Има в действителност богата правосъдна процедура, която би трябвало да бъде съобразена и в тези случаи, когато едно лице е упрекнато в осъществяване на такова тежко закононарушение, да не може да получи опция за кратко правосъдно разследване “.

Тя посочи, че това може да стане със законодателна смяна. Проф. Петя Шопова е съгласна и изясни: „ В криминологията въпросът за самостоятелното незаконно държание се преглежда неразривно по отношение на жертвата. Т.е. тогава, когато ние разсъждаваме от социална позиция, от позиция на законодателството, би трябвало да мислим освен за правата на причинителя, само че и за това какви са прекарванията на жертвата при ликвидиране, надлежно и на околните на жертвата. У жителите се основава усещането, че наказателното законодателство се грижи повече за тези, които са направилите, а не за жертвите, по тази причина би трябвало да бъдем доста прецизни.

Моето персонално мнение е, че глава 27 от Наказателно-процесуален кодекс, която планува съкратеното правосъдно разследване, би трябвало да бъде допълнена. По най-тежкия текст за съзнателно ликвидиране – член 116, когато се прави тази редукция във връзка със съкратеното правосъдно разследване, съдът се движи от 15 до 30 години, в случай че няма утежняващи виновността условия, при които наказването да е над междинния размер от 15 до 30 години или под междинния, значи наказването ще бъде някъде към 20-22 години отнемане от независимост.

Тогава аз като жител и като академик задавам въпроса не обезсмисляме ли доживотния затвор? Той е записан в два извънредно тежки разновидността – пожизнен затвор без подмяна, анализите сочат, че в Европа няма подобен с изключение на в България, и другия пожизнен затвор, който съществува във всички европейски страни. И внезапно посредством процедурата на глава 27 ние пренебрегваме Наказателно-процесуален кодекс и даваме опция това наказване да не се постанова “, установи проф.Шопова.