Вторият фронт срещу Хитлер - чия е била основната заслуга
Това е най-големият десант в историята на света: на 6 юни 1944 над 170 000 бойци дебаркират по крайбрежията на Нормандия, откривайки втори фронт против Хитлер. Чия е била главната заслуга? Мненията са разнообразни, написа Ян Валтер за " Дойче веле ".
Петнайсет години изминаха, откогато немски канцлер - това беше Герхард Шрьодер - за първи път взе участие в тържествата за годишнина от десанта на Съюзническите сили в Нормандия по времето на Втората международна война. От това историческо събитие, което на процедура откри втория фронт против нацистка Германия, към този момент бяха минали цели 60 години.
Междувременно се счита за повече от естествено на тези възпоменания да има и публични представители на Германия. За десанта в Нормандия, сложил началото на края на нацисткия режим, важи същото, както и за датата 8 май 1945: това е " ден на освобождението ", а не на капитулацията на Германия, както беше подчертал някогашният немски президент Рихард декор Вайцзекер.
Операция " Овърлорд " се пояснява друго
Малцина през днешния ден биха оспорвали това – в това число и в самата Германия. " Въпросът дали сме били освободени или победени се озова на бунището на историята ", споделя немският историк Герд Крумайх. Подобно единогласие обаче не съществува във връзка с дебаркирането в Нормандия. Дори съдружниците нямат обединен прочит на интервенция " Овърлорд ", както гласи нейното военно кодово название.
В Съединени американски щати гледат на десанта, който те назовават D-Day, като на чисто американски подвиг, както написа в " Ню Йоркър " американският есеист Адам Гопник по случай 70-ата годишнина от събитието. В доста филми за десанта в Нормандия на останалите участници в тежките сражения – да вземем за пример британци и французи - се приписва единствено второстепенна роля. Канадците пък като че ли въобще не са съществували. Гопник не загатва нито дума и за поляците, новозеландците и бойците от доста други националности, които се борят в Нормандия.
Същият взор над нещата е общопризнат и в Германия – основно под въздействието на американските филми по тематиката, показва английският историк Джеймс Холанд. За него пък е несъмнено, че дебаркирането е съюзническа интервенция, протекла напълно под английско управление. Неговите причини: като се изключи американския висш главнокомандващ Дуайт Айзенхауер командният щаб е бил извънредно единствено от британци, 3/4 от всички военни кораби, взели участие в интервенцията, са били на Кралските военноморски сили, английски са били и 2/3 от самолетите, взели участие в десанта.
И различен факт съгласно Холанд говорел в поддръжка на тази теза – броят на жертвите от американска и английска страна е съвсем идентичен без значение от многочислените загуби на американците в бранша на така наречения " Омаха бийч ". В реалност британците, дружно с американците, завладяват сполучливо по две сектора на крайбрежието, а канадците откриват надзор върху още един. Около 4400 съюзнически бойци умират в десанта на Нормандия на 6 юни 1944.
Закъсняло самопризнание във Франция
Френските ветерани, взели участие в десанта, трябваше дълго време да чакат самопризнание. Първият следвоенен президент на Франция Шарл де Гол постоянно е избягвал да приказва за интервенция " Овърлорд ". Той самият по това време се намира в заточение в Лондон и се пробва да получи самопризнание за своя комитет " Свободна Франция " като само законно държавно управление на страната.
Повечето други страни обаче тогава са признавали режима на Виши, сключил помирение с хитлеристка Германия и осъдил задочно военачалник Де Гол на гибел за държавна измяна. Де Гол узнава за готвения десант в Нормандия единствено няколко дни преди началото му. Той по този начин и не съумява да преглътне тази засегнатост и в продължение на 20 години отхвърля да вземат участие в честванията.
Петнайсет години изминаха, откогато немски канцлер - това беше Герхард Шрьодер - за първи път взе участие в тържествата за годишнина от десанта на Съюзническите сили в Нормандия по времето на Втората международна война. От това историческо събитие, което на процедура откри втория фронт против нацистка Германия, към този момент бяха минали цели 60 години.
Междувременно се счита за повече от естествено на тези възпоменания да има и публични представители на Германия. За десанта в Нормандия, сложил началото на края на нацисткия режим, важи същото, както и за датата 8 май 1945: това е " ден на освобождението ", а не на капитулацията на Германия, както беше подчертал някогашният немски президент Рихард декор Вайцзекер.
Операция " Овърлорд " се пояснява друго
Малцина през днешния ден биха оспорвали това – в това число и в самата Германия. " Въпросът дали сме били освободени или победени се озова на бунището на историята ", споделя немският историк Герд Крумайх. Подобно единогласие обаче не съществува във връзка с дебаркирането в Нормандия. Дори съдружниците нямат обединен прочит на интервенция " Овърлорд ", както гласи нейното военно кодово название.
В Съединени американски щати гледат на десанта, който те назовават D-Day, като на чисто американски подвиг, както написа в " Ню Йоркър " американският есеист Адам Гопник по случай 70-ата годишнина от събитието. В доста филми за десанта в Нормандия на останалите участници в тежките сражения – да вземем за пример британци и французи - се приписва единствено второстепенна роля. Канадците пък като че ли въобще не са съществували. Гопник не загатва нито дума и за поляците, новозеландците и бойците от доста други националности, които се борят в Нормандия.
Същият взор над нещата е общопризнат и в Германия – основно под въздействието на американските филми по тематиката, показва английският историк Джеймс Холанд. За него пък е несъмнено, че дебаркирането е съюзническа интервенция, протекла напълно под английско управление. Неговите причини: като се изключи американския висш главнокомандващ Дуайт Айзенхауер командният щаб е бил извънредно единствено от британци, 3/4 от всички военни кораби, взели участие в интервенцията, са били на Кралските военноморски сили, английски са били и 2/3 от самолетите, взели участие в десанта.
И различен факт съгласно Холанд говорел в поддръжка на тази теза – броят на жертвите от американска и английска страна е съвсем идентичен без значение от многочислените загуби на американците в бранша на така наречения " Омаха бийч ". В реалност британците, дружно с американците, завладяват сполучливо по две сектора на крайбрежието, а канадците откриват надзор върху още един. Около 4400 съюзнически бойци умират в десанта на Нормандия на 6 юни 1944.
Закъсняло самопризнание във Франция
Френските ветерани, взели участие в десанта, трябваше дълго време да чакат самопризнание. Първият следвоенен президент на Франция Шарл де Гол постоянно е избягвал да приказва за интервенция " Овърлорд ". Той самият по това време се намира в заточение в Лондон и се пробва да получи самопризнание за своя комитет " Свободна Франция " като само законно държавно управление на страната.
Повечето други страни обаче тогава са признавали режима на Виши, сключил помирение с хитлеристка Германия и осъдил задочно военачалник Де Гол на гибел за държавна измяна. Де Гол узнава за готвения десант в Нормандия единствено няколко дни преди началото му. Той по този начин и не съумява да преглътне тази засегнатост и в продължение на 20 години отхвърля да вземат участие в честванията.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ