Кой е българският Чичо Джим? От отговора зависи бъдещето ви
Това е в резюме философията на преподобния Джоунс, прочут и именуван от всички Чичо Джим. Първо прави комуна в Калифорния, Съединени американски щати, само че по-късно мести хората си – над хиляда души в населено място в Гвиана, Латинска Америка. Там, в джунглата още веднъж звучали неговите обещания за ярко бъдеще и правдивост, права за всеки и сбъднати фантазии. Една от най-характерните черти на Чичо Джим е неговата уязвимост към театралните осъществявания. Той непрестанно се въплъщавал в разнообразни функции и убеждавал почитателите си да се включват в спонтанните спектакли, които най-често били мощно прочувствени и трагични. Самият Чичо Джим обичал да е герой-жертва, който останалите да превъзнасят и почитат.
Когато хората почнали да се съмняват, че Чичо Джим има психологични отклонения и си играе със ориста им, той провел последното театрално зрелище, като убеждава всички да изиграят самоубийство. Отровата в чашите обаче се оказала същинска. 918 натрупа. Трима-четирима оцеляват по случайност. Щастивият живот и обещаната правдивост не се случват.
България не е Гвиана, а Чичо Джим не се навърта в близост. Сигурни ли сте?
Друг сюжет за размисъл.
„ Крахът на образованието е крахът на нацията “. Това е написано в една от аудиториите на университета Стеленбош в ЮАР. Чували ли сте нещо сходно от устата на някой политик у нас?
Преди 50 години в Станфордския университет в Съединени американски щати е извършен чудноват опит. Студенти са разпределени в две групи – пандизчии и надзиратели. Психологът Филип Зимбардо желал да изследва реакциите на индивида в положение на лимитирана независимост, в изискванията на затворен живот и на въздействието на наложената необикновена обществена роля върху държанието.
Двете групи досегашни сътрудници и другари се оказват в мазето на университета, където е имитирана затворническа конюнктура.
И стартира ужасът. Още на идващия ден няколко „ пандизчии “ провеждат протест против несправедливите ограничавания, наложени от надзирателите. Те на собствен ред почнали да се подиграват на пандизчиите, да издевателстват над тях. За да си обезпечи привилегии, един от бунтарите се съгласява да стане „ клеветник “.
На петия ден „ надзирателите “ строяват „ пандизчиите “ с нахлузени торби на главите, спънати със синджири, с цел да ги водят групово на тоалетна… Удрят ги и ги наскърбяват жестоко. Някои от жертвите афишират гладна стачка.
Експериментът е преустановен 9 дни преди периода, тъй като ситуацията излязло от надзор.
Приятели един против различен, изумени от възприятието за неправда и други – от възприятието за предимство и недостижимост
Не ви ли е познато?
Стокхолмски синдром. Става дума за психически феномен, при който жертвата (заложник) се привързва към похитителя си и изпитва състрадание и благосклонност към него. Понякога до степен да го пази и да се разпознава с него. Тези усеща са ирационални и мъчно обясними, като се има поради желанията на похитителите по отношение на жертвите – нерядко безусловно крайни.
И още една история с поучения. Учените дълги години изследват явлението „ всеобщо самоубийство на китове “, само че без резултат. През 2005 година се ражда догадка, наречена „ болен водач “: в случай че доминантния член на групата загуби ориентировка или заболее, той може да стане причина за гибелта на стотици почтени свои почитатели. Така учените съумяват да разгадаят тъжното събитие. Морските бозайници имат ехолокационни апарати, посредством които се ориентират. Ако на лидера му се повреди апарата, той губи ориентир и се насочва към смъртоносните плитчини. Тогава се задейства груповия инстикт и следва нещастието.
Така става, тъй като китовете следват своя лидер до последно, счита доктор Карън Ивенс от университета в Тасмания. Андрю Браунлоу от Шотландия на собствен ред разкрил, че лидерът, въпреки и изцяло комплициран и изгубил ориентировка, съзнателно води своите към крах. Защото не му стигат силите да остане в дълбочините, където е удобната среда…
Много неща са казани и изписани за народопсихологията на българите. За доста от тях се спори дали са правилни или не, само че тематиката за свободолюбието рядко се повдига.
Преди доста, доста години на бойна галера гребците-роби се разбунтували. На прилежащия транспортен съд настъпило неспокойствие: „ Какво вършат тези, полудели ли са? Виж, виж, атакуват надзирателя! Ужас! Бедният, целият е в кръв… О, Боже, извеждат капитана! Но това е бойкот! Бунт, прелом!... Венецианците са им платили! Май боцманът е лидер на протеста!... Беззаконие! Идиоти, кой ще ви храни в този момент?! Господи, благодарим ти, че на нашата галера няма безредици! Преплавали сме пет морета! Сили не ни останаха, само че капитанът ни води напред! А, ето и паниците с чорбица пристигат… Ура за капитана!
Било отдавна… А през днешния ден?
Ден за размисъл. Утре избори. Ами помислете тогава. Чичо Джим все по този начин ви дава обещание благополучен живот и розово бъдеще, капитанът ви дава поница с чорбица, а може да се паднете и в групата на надзирателите. Но какво има в чашата, знаете ли?
Огнян Стефанов
Когато хората почнали да се съмняват, че Чичо Джим има психологични отклонения и си играе със ориста им, той провел последното театрално зрелище, като убеждава всички да изиграят самоубийство. Отровата в чашите обаче се оказала същинска. 918 натрупа. Трима-четирима оцеляват по случайност. Щастивият живот и обещаната правдивост не се случват.
България не е Гвиана, а Чичо Джим не се навърта в близост. Сигурни ли сте?
Друг сюжет за размисъл.
„ Крахът на образованието е крахът на нацията “. Това е написано в една от аудиториите на университета Стеленбош в ЮАР. Чували ли сте нещо сходно от устата на някой политик у нас?
Преди 50 години в Станфордския университет в Съединени американски щати е извършен чудноват опит. Студенти са разпределени в две групи – пандизчии и надзиратели. Психологът Филип Зимбардо желал да изследва реакциите на индивида в положение на лимитирана независимост, в изискванията на затворен живот и на въздействието на наложената необикновена обществена роля върху държанието.
Двете групи досегашни сътрудници и другари се оказват в мазето на университета, където е имитирана затворническа конюнктура.
И стартира ужасът. Още на идващия ден няколко „ пандизчии “ провеждат протест против несправедливите ограничавания, наложени от надзирателите. Те на собствен ред почнали да се подиграват на пандизчиите, да издевателстват над тях. За да си обезпечи привилегии, един от бунтарите се съгласява да стане „ клеветник “.
На петия ден „ надзирателите “ строяват „ пандизчиите “ с нахлузени торби на главите, спънати със синджири, с цел да ги водят групово на тоалетна… Удрят ги и ги наскърбяват жестоко. Някои от жертвите афишират гладна стачка.
Експериментът е преустановен 9 дни преди периода, тъй като ситуацията излязло от надзор.
Приятели един против различен, изумени от възприятието за неправда и други – от възприятието за предимство и недостижимост
Не ви ли е познато?
Стокхолмски синдром. Става дума за психически феномен, при който жертвата (заложник) се привързва към похитителя си и изпитва състрадание и благосклонност към него. Понякога до степен да го пази и да се разпознава с него. Тези усеща са ирационални и мъчно обясними, като се има поради желанията на похитителите по отношение на жертвите – нерядко безусловно крайни.
И още една история с поучения. Учените дълги години изследват явлението „ всеобщо самоубийство на китове “, само че без резултат. През 2005 година се ражда догадка, наречена „ болен водач “: в случай че доминантния член на групата загуби ориентировка или заболее, той може да стане причина за гибелта на стотици почтени свои почитатели. Така учените съумяват да разгадаят тъжното събитие. Морските бозайници имат ехолокационни апарати, посредством които се ориентират. Ако на лидера му се повреди апарата, той губи ориентир и се насочва към смъртоносните плитчини. Тогава се задейства груповия инстикт и следва нещастието.
Така става, тъй като китовете следват своя лидер до последно, счита доктор Карън Ивенс от университета в Тасмания. Андрю Браунлоу от Шотландия на собствен ред разкрил, че лидерът, въпреки и изцяло комплициран и изгубил ориентировка, съзнателно води своите към крах. Защото не му стигат силите да остане в дълбочините, където е удобната среда…
Много неща са казани и изписани за народопсихологията на българите. За доста от тях се спори дали са правилни или не, само че тематиката за свободолюбието рядко се повдига.
Преди доста, доста години на бойна галера гребците-роби се разбунтували. На прилежащия транспортен съд настъпило неспокойствие: „ Какво вършат тези, полудели ли са? Виж, виж, атакуват надзирателя! Ужас! Бедният, целият е в кръв… О, Боже, извеждат капитана! Но това е бойкот! Бунт, прелом!... Венецианците са им платили! Май боцманът е лидер на протеста!... Беззаконие! Идиоти, кой ще ви храни в този момент?! Господи, благодарим ти, че на нашата галера няма безредици! Преплавали сме пет морета! Сили не ни останаха, само че капитанът ни води напред! А, ето и паниците с чорбица пристигат… Ура за капитана!
Било отдавна… А през днешния ден?
Ден за размисъл. Утре избори. Ами помислете тогава. Чичо Джим все по този начин ви дава обещание благополучен живот и розово бъдеще, капитанът ви дава поница с чорбица, а може да се паднете и в групата на надзирателите. Но какво има в чашата, знаете ли?
Огнян Стефанов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ