Проф. Янакиев: Има мъдър ход за БПЦ относно Македония
Това е умно решение за БПЦ без да наруши православното единение, разяснява пред Дир.бг проф. Калин Янакиев – мъдрец и създател на доста книги с богословско наличие.
На 9 ноември Светият синод получи писмо от Македонската черква, която не е приета от православния свят, след наложена схизма от Сръбската черква. В писмото се предлага Българската патриаршия да възвърне евхаристийното общение с Македонската черква, а тя ще признае Българската православна черква като Майка Църква ".
- Защо Българската патриаршия бави своето решение?
- Засега няма публична позиция на БПЦ дали ще одобри или не предлагането.
Има една декларация, в която се споделя, че каноничната обстановка е комплицирана и тя фактически е комплицирана. Но аз незабавно би трябвало да кажа, че се отнасям извънредно позитивно към това писмо на Македонската черква към нашата и бих се радвал това писмо да има позитивен отговор.
Защото от една страна това би поправило една неправда – македонската православни християни, тяхната черква, да обитават в цялостна изолираност от православния свят в случай, че те са жива черква.
Второ, това би възстановило едно положително духовно единение сред православните в България и православните в Македония, което на фона на замлъкналите в последно време национализми от двете страни и опит да се приказва обикновено върху история и върху сегашното ни е извънредно положително.
Сложното в обстановката е това, че Македонската православна черква (МПЦ) през 1967 година се отделя своеволно от Сръбската патриаршия, към която е била присъединена след края на Първата международна война, не по църковни, а по държавно-политически аргументи. Тогава Македония попада в рамките на кралство Сърбия, а по-късно в новообразуваната Югославия и бива подчинена на Сръбската патриаршия.
През 1967 година обаче тя се отделя своеволно и Сръбската православна черква (СПЦ) я слага под схизма. Много строго канонически схизмата може да вдигне точно сръбската черква и тя е тази, която би трябвало да признае желаната автокефавилия от македонската. Очевидно е, че СПЦ десетилетия наред и до този миг не желае да направи това. Тя предлага една частична автономност вътре в рамките на сръбската патриаршия.
Църквата в Сърбия подготвена за разговор с Македонската >>>
Въпросът е има ли някакви учредения, които могат да създадат БПЦ църква-майка , която да признае автекефалията на македонската черква. Някакви учредения има.
Първото . Официалното название на македонската черква е Македонска православна черква - Охридска архиепископия, а пък Охридската архиепископия е основана още през Средновековието - в 1081 година, когато България е превзета от Василий II Българоубиец, който обаче оставя тази катедра и тя се именува публично Архиепископия Охридска на Първа Юстиниана и на цяла България.
Такава титулатура тя има през цялото Средновековие, в това число през турското господство, до 1767 година, когато с напъните на тогавашния константинополски патриарх Самуил I Ханджери и със султанско ирадие
опразва Охридската архиепископия, а епархиите ѝ се причисляват към Константинополската патриаршия.
Понеже Охридската епархия е на територията, на която живеят македонски християни, има логичност, те да се извърнат през днешния ден към онази черква, в чиято канонична територия в миналото е била Охридската архиепископия, а това е българската черква, защото ви споделих, по какъв начин се е наричала епохи наред в титулатурата - „..и на цяла България “.
Второ съображение . В нашия църковен правилник в едни от най-първите му членове се споделя, че Българската патриаршия се явява правоприемница на Доростолската архиепископия, Търновската патриаршия и Охридската архиепископия. Това е напълно вярно включено в нашия правилник, защото фактически нашата патриаршия се явява правоприемница и на Охридската архиепископия. Това прави от своя страна разумно МПЦ, която явно вижда, че няма да получи самостоятелност от сръбската черква, да се обърне към Българската православна черква, която й се явява в това отношение църква-майка. Все отново това е записано в нашия църковен правилник.
Макар тези учредения да не са доста строго канонични, тъй като въпреки всичко те са се отделили от СПЦ, те са учредения.
Ако минем към избрани опасения , които някои хора имат, че в случай че признаем МПЦ, се отхвърляме от църковно-историческото си завещание, тъй като Охридската архиепископия била на България, това е на вятъра, тъй като църквата е построена не на етнически, а на териториален принцип. Да, преди време тя е била на каноничната територия на българската черква. Днес обаче там живеят македонски християни и няма безусловно никакво изменничество, в случай че не разсъждаваме националистически, БПЦ да признае Охридската архиепископия като първенствуваща на една територия, на която в миналото тя е била църква-майка.
Македонската черква: Не ставаме българи, в случай че БПЦ ни признае >>>
Има опасения и в избрани църковно-националистически среди, че МПЦ се пробва още веднъж да ни изхитри и неин националистичен ход. Това не е по този начин, тъй като нямаше да предлага БПЦ да й стане църква-майка.
Единствено единствено един македонски митрополит се изрича срещу писмото на своите събратя с причини, че македонците по този начин се предават на българите.
А тези които са написали писмото не изхождат от националистически аргументи.
Трето. МПЦ има учредения да желае да бъде автокефална черква, тъй като тя е жива черква, чийто храмове са цялостни, персонално мога да потвърждавам това, което съм видял в Охрид. По-голяма част от православните в Македония не са номинално православни, а църковно православни. Аз познавам три богословски християнски списания, които се издават от духовни лица от тяхната черква. Тя превежда доста от съчиненията на античните Св. Отци, на което тук не се радваме задоволително. Така че тя е една същинска жива черква, което значи, че е заслужено от християнска позиция тези хора да не бъдат сложени в изолираност.
Горан Благоев: БПЦ би трябвало да одобри протегнатата ръка >>>
- Кой е потребният ход за БПЦ, съгласно Вас?
- Има умно решение за БПЦ. Ако се вгледате в писмото на МПЦ до нашата там в действителност се съдържат три оферти:
- БЦП да възвърне евхаристийно единение, т.е литургичното единение - да може да се служи дружно, да може да се причестяваме заедно;
- БПЦ да признае нейната автокефалия, в подмяна на което македонската да я признае за своя черква -майка;
- БПЦ да стартира договаряния и диалози с останалите православни черква, да й спомага за признаването й от тяхна страна.
Сега в писмото на македонската черква първото и второто предложение се имат като едно – влизаме в евхаристийно единение и ни признавате автокафалията.
Не може ли ние да влезем в евхаристийно общение с МПЦ, т. е. да може да съслужим дружно и да се причестяваме, тъй като това е и християнски приятелски стимулирано, само че да не бързаме да се произнасяме по статута на тази черква - автокефална ли ще бъде, самостоятелна ли ще бъде, каква ще бъде..
И вместо това да преминем напряко към трета точка т.е. да стартираме интензивни договаряния с останалите църкви до реализиране на консенсус по отношение на статута на МПЦ.
Така от една страна ще осъществим братския си дълг към тези изолирани наши събратя християни и няма да "изнасилваме " църковното единение на православния свят, само че ще работим за реализиране на подобен консенсус.
Впрочем, доколкото чух днешната (вчерашната - б.р.) декларация на Светия синод, която към момента не е формалната позиция, се центрира към това, че тя ще стартира такива съвещания.
Президентът и патриархът единни за Македония >>>
Това е обнадеждаващо, тъй като тези хора от 50 година живеят в църковна изолираност. Ние също, българите, сме живели в такава църковна изолираност десетилетия наред (1872-1945 г.), Българската черква не е била признавана от нито една православна черква. Това значи, че през този интервал всички кръстени, миропомазани и венчани в тази черква за останалия православен свят, не са били канонични.
Това не е небратско, това е незаслужено. Затова ние би трябвало да правим едно братско дело като влезем в евхаристийно общение с македонската черква.
Не пречи да влезем .
Доколкото знам и се загатваше и по медии, като русенски митрополит патриархът е приемал македонски духовници и може би даже е съслужил.
Така че в този момент това може да бъде направено към този момент на публично ниво, а с цел да не нарушим единството на православния свят, което също е значимо, ние ще отговорим на МПЦ, че признаването на нейния автокефален статут може да стане единствено с консенсус на останалите православни църкви.
- Как виждате този развой като време?
- Влизането в евхастийно общение може да бъде оповестено на практика неотложно, при една благосклонност, при една демонстрация на кураж от БПЦ, а за договарянията с останалите църкви не знам, могат да продължат дълго, само че ние ще сме изпълнили братския си дълг към тази черква и най-малко ние няма сме в изолираност с нашите православни братя там.
- Откъде може да пристигна най-големият отпор?
- Истинският отпор може да пристигна от Руската черква, защото тя има проблем с украинската православна черква, която също желае да получи автокефалия от нея. Опасенията са, че в случай че стартира едностранно предоставяне на автокефалия - ние даваме на Македония, може да се случи, че Константинол ще даде на Украйна или някой различен ще даде...
Това обаче не трябва да ни визира, това е в региона на църковната политика, а в региона на църковния дух, аз ви споделих какво би трябвало да създадем.
Президентът и патриархът единни за Македония >>>
На 9 ноември Светият синод получи писмо от Македонската черква, която не е приета от православния свят, след наложена схизма от Сръбската черква. В писмото се предлага Българската патриаршия да възвърне евхаристийното общение с Македонската черква, а тя ще признае Българската православна черква като Майка Църква ".
- Защо Българската патриаршия бави своето решение?
- Засега няма публична позиция на БПЦ дали ще одобри или не предлагането.
Има една декларация, в която се споделя, че каноничната обстановка е комплицирана и тя фактически е комплицирана. Но аз незабавно би трябвало да кажа, че се отнасям извънредно позитивно към това писмо на Македонската черква към нашата и бих се радвал това писмо да има позитивен отговор.
Защото от една страна това би поправило една неправда – македонската православни християни, тяхната черква, да обитават в цялостна изолираност от православния свят в случай, че те са жива черква.
Второ, това би възстановило едно положително духовно единение сред православните в България и православните в Македония, което на фона на замлъкналите в последно време национализми от двете страни и опит да се приказва обикновено върху история и върху сегашното ни е извънредно положително.
Сложното в обстановката е това, че Македонската православна черква (МПЦ) през 1967 година се отделя своеволно от Сръбската патриаршия, към която е била присъединена след края на Първата международна война, не по църковни, а по държавно-политически аргументи. Тогава Македония попада в рамките на кралство Сърбия, а по-късно в новообразуваната Югославия и бива подчинена на Сръбската патриаршия.
През 1967 година обаче тя се отделя своеволно и Сръбската православна черква (СПЦ) я слага под схизма. Много строго канонически схизмата може да вдигне точно сръбската черква и тя е тази, която би трябвало да признае желаната автокефавилия от македонската. Очевидно е, че СПЦ десетилетия наред и до този миг не желае да направи това. Тя предлага една частична автономност вътре в рамките на сръбската патриаршия.
Църквата в Сърбия подготвена за разговор с Македонската >>>
Въпросът е има ли някакви учредения, които могат да създадат БПЦ църква-майка , която да признае автекефалията на македонската черква. Някакви учредения има.
Първото . Официалното название на македонската черква е Македонска православна черква - Охридска архиепископия, а пък Охридската архиепископия е основана още през Средновековието - в 1081 година, когато България е превзета от Василий II Българоубиец, който обаче оставя тази катедра и тя се именува публично Архиепископия Охридска на Първа Юстиниана и на цяла България.
Такава титулатура тя има през цялото Средновековие, в това число през турското господство, до 1767 година, когато с напъните на тогавашния константинополски патриарх Самуил I Ханджери и със султанско ирадие
опразва Охридската архиепископия, а епархиите ѝ се причисляват към Константинополската патриаршия.
Понеже Охридската епархия е на територията, на която живеят македонски християни, има логичност, те да се извърнат през днешния ден към онази черква, в чиято канонична територия в миналото е била Охридската архиепископия, а това е българската черква, защото ви споделих, по какъв начин се е наричала епохи наред в титулатурата - „..и на цяла България “.
Второ съображение . В нашия църковен правилник в едни от най-първите му членове се споделя, че Българската патриаршия се явява правоприемница на Доростолската архиепископия, Търновската патриаршия и Охридската архиепископия. Това е напълно вярно включено в нашия правилник, защото фактически нашата патриаршия се явява правоприемница и на Охридската архиепископия. Това прави от своя страна разумно МПЦ, която явно вижда, че няма да получи самостоятелност от сръбската черква, да се обърне към Българската православна черква, която й се явява в това отношение църква-майка. Все отново това е записано в нашия църковен правилник.
Макар тези учредения да не са доста строго канонични, тъй като въпреки всичко те са се отделили от СПЦ, те са учредения.
Ако минем към избрани опасения , които някои хора имат, че в случай че признаем МПЦ, се отхвърляме от църковно-историческото си завещание, тъй като Охридската архиепископия била на България, това е на вятъра, тъй като църквата е построена не на етнически, а на териториален принцип. Да, преди време тя е била на каноничната територия на българската черква. Днес обаче там живеят македонски християни и няма безусловно никакво изменничество, в случай че не разсъждаваме националистически, БПЦ да признае Охридската архиепископия като първенствуваща на една територия, на която в миналото тя е била църква-майка.
Македонската черква: Не ставаме българи, в случай че БПЦ ни признае >>>
Има опасения и в избрани църковно-националистически среди, че МПЦ се пробва още веднъж да ни изхитри и неин националистичен ход. Това не е по този начин, тъй като нямаше да предлага БПЦ да й стане църква-майка.
Единствено единствено един македонски митрополит се изрича срещу писмото на своите събратя с причини, че македонците по този начин се предават на българите.
А тези които са написали писмото не изхождат от националистически аргументи.
Трето. МПЦ има учредения да желае да бъде автокефална черква, тъй като тя е жива черква, чийто храмове са цялостни, персонално мога да потвърждавам това, което съм видял в Охрид. По-голяма част от православните в Македония не са номинално православни, а църковно православни. Аз познавам три богословски християнски списания, които се издават от духовни лица от тяхната черква. Тя превежда доста от съчиненията на античните Св. Отци, на което тук не се радваме задоволително. Така че тя е една същинска жива черква, което значи, че е заслужено от християнска позиция тези хора да не бъдат сложени в изолираност.
Горан Благоев: БПЦ би трябвало да одобри протегнатата ръка >>>
- Кой е потребният ход за БПЦ, съгласно Вас?
- Има умно решение за БПЦ. Ако се вгледате в писмото на МПЦ до нашата там в действителност се съдържат три оферти:
- БЦП да възвърне евхаристийно единение, т.е литургичното единение - да може да се служи дружно, да може да се причестяваме заедно;
- БПЦ да признае нейната автокефалия, в подмяна на което македонската да я признае за своя черква -майка;
- БПЦ да стартира договаряния и диалози с останалите православни черква, да й спомага за признаването й от тяхна страна.
Сега в писмото на македонската черква първото и второто предложение се имат като едно – влизаме в евхаристийно единение и ни признавате автокафалията.
Не може ли ние да влезем в евхаристийно общение с МПЦ, т. е. да може да съслужим дружно и да се причестяваме, тъй като това е и християнски приятелски стимулирано, само че да не бързаме да се произнасяме по статута на тази черква - автокефална ли ще бъде, самостоятелна ли ще бъде, каква ще бъде..
И вместо това да преминем напряко към трета точка т.е. да стартираме интензивни договаряния с останалите църкви до реализиране на консенсус по отношение на статута на МПЦ.
Така от една страна ще осъществим братския си дълг към тези изолирани наши събратя християни и няма да "изнасилваме " църковното единение на православния свят, само че ще работим за реализиране на подобен консенсус.
Впрочем, доколкото чух днешната (вчерашната - б.р.) декларация на Светия синод, която към момента не е формалната позиция, се центрира към това, че тя ще стартира такива съвещания.
Президентът и патриархът единни за Македония >>>
Това е обнадеждаващо, тъй като тези хора от 50 година живеят в църковна изолираност. Ние също, българите, сме живели в такава църковна изолираност десетилетия наред (1872-1945 г.), Българската черква не е била признавана от нито една православна черква. Това значи, че през този интервал всички кръстени, миропомазани и венчани в тази черква за останалия православен свят, не са били канонични.
Това не е небратско, това е незаслужено. Затова ние би трябвало да правим едно братско дело като влезем в евхаристийно общение с македонската черква.
Не пречи да влезем .
Доколкото знам и се загатваше и по медии, като русенски митрополит патриархът е приемал македонски духовници и може би даже е съслужил.
Така че в този момент това може да бъде направено към този момент на публично ниво, а с цел да не нарушим единството на православния свят, което също е значимо, ние ще отговорим на МПЦ, че признаването на нейния автокефален статут може да стане единствено с консенсус на останалите православни църкви.
- Как виждате този развой като време?
- Влизането в евхастийно общение може да бъде оповестено на практика неотложно, при една благосклонност, при една демонстрация на кураж от БПЦ, а за договарянията с останалите църкви не знам, могат да продължат дълго, само че ние ще сме изпълнили братския си дълг към тази черква и най-малко ние няма сме в изолираност с нашите православни братя там.
- Откъде може да пристигна най-големият отпор?
- Истинският отпор може да пристигна от Руската черква, защото тя има проблем с украинската православна черква, която също желае да получи автокефалия от нея. Опасенията са, че в случай че стартира едностранно предоставяне на автокефалия - ние даваме на Македония, може да се случи, че Константинол ще даде на Украйна или някой различен ще даде...
Това обаче не трябва да ни визира, това е в региона на църковната политика, а в региона на църковния дух, аз ви споделих какво би трябвало да създадем.
Президентът и патриархът единни за Македония >>>
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ