Присвоявания по нашенски
Това е коментар напълно в резюме за апартаментните афери от последните дни, които живо ни занимават. Знам, разбирам, че пренасищането на тематиката с всевъзможни отпратки в една или друга посока от дълго време ни провокира преднамерено да изпуснем фокуса. Подобен скандал обаче съставлява еманация на тоталната пропаст, която разделя естествените хора от политиците. А в нея постоянно има място за сгромолясването на още един " гейт ", присвоил цялото обществено пространство с обстоятелства, пояснения и недотам ловки измъквания.
Това обаче е и коментар (вече малко по-надълго) за присвояването като метод за печелене на избори. И незабавно бързам да отклоня посоката, в която поемат евентуално мислите ви. Да, става дума за заграбване “по нашенски”, т.е. по балкански, само че не у нас, а край Босфора.
В подтекста на локалните избори в Турция, от няколко дни публична Анкара приказва на висок звук за своего рода придобиване. На културна история. Без да цепи басма на никого, турският президент Реджеп Тайип Ердоган тръшна на тезгяха позабравената тематика за статута на един от най-големите мостри на христянското и византийското изкуство - " Света София ".
В сегашния си тип църквата е приключена през 537 година по времето на император Юстиниан I. Близо 900 година това е най-блестящият храм за християните по целия свят. Присвоена и акумулирана от османците след рухването на Константинопол през 1453 година, " Света София " се трансформира в ослепителен изразител на исляма за интервал от към 500 година И още: постройката още веднъж е усвоена от секуларна Турция, която я прави музей през 1935 година
Тази ретроспекция е нужна не с цел да се убеждаваме какъв брой значима историческа стойност има това украшение на Босфора за човечеството, а с цел да проследим пътя, по който се получават културни полезности - било то за цивилизационни или за чисто политически цели.
Настоящият ход на Ердоган идеално пасва на концепцията му “Да създадем Турция велика отново”. Тъкмо в духа на предизборния девиз на Тръмп за Съединени американски щати, който се сгромоляса доста бързо след края на вота. Заигравката със “Света София” бе разчетена като гневна провокация и от Вашингтон, и от Атина. А Ердоган използва претрупан с дълбока символика музей като удар против други присвоявания: един път, това на Съединени американски щати да се меси в работите на Израел за статута на Йерусалим и Голанските възвишения и повторно - прословутата гръцка горделивост, присвоила си в доста връзки (а и не без право) историческите заслуги за израстването на Европа.
А в този момент прибавете и атмосферата към локалния избор в Турция, който бе тест за устойчивостта на ръководещата Партия на справедливостта и развиването. Веднага излиза наяве, че употребяването и присвояването на предишното служи единствено с цел да се разбият неуместните устои на днешния ден. И това работи малко, но разрушително! Като истински " гейт ", само че по български.
Това обаче е и коментар (вече малко по-надълго) за присвояването като метод за печелене на избори. И незабавно бързам да отклоня посоката, в която поемат евентуално мислите ви. Да, става дума за заграбване “по нашенски”, т.е. по балкански, само че не у нас, а край Босфора.
В подтекста на локалните избори в Турция, от няколко дни публична Анкара приказва на висок звук за своего рода придобиване. На културна история. Без да цепи басма на никого, турският президент Реджеп Тайип Ердоган тръшна на тезгяха позабравената тематика за статута на един от най-големите мостри на христянското и византийското изкуство - " Света София ".
В сегашния си тип църквата е приключена през 537 година по времето на император Юстиниан I. Близо 900 година това е най-блестящият храм за християните по целия свят. Присвоена и акумулирана от османците след рухването на Константинопол през 1453 година, " Света София " се трансформира в ослепителен изразител на исляма за интервал от към 500 година И още: постройката още веднъж е усвоена от секуларна Турция, която я прави музей през 1935 година
Тази ретроспекция е нужна не с цел да се убеждаваме какъв брой значима историческа стойност има това украшение на Босфора за човечеството, а с цел да проследим пътя, по който се получават културни полезности - било то за цивилизационни или за чисто политически цели.
Настоящият ход на Ердоган идеално пасва на концепцията му “Да създадем Турция велика отново”. Тъкмо в духа на предизборния девиз на Тръмп за Съединени американски щати, който се сгромоляса доста бързо след края на вота. Заигравката със “Света София” бе разчетена като гневна провокация и от Вашингтон, и от Атина. А Ердоган използва претрупан с дълбока символика музей като удар против други присвоявания: един път, това на Съединени американски щати да се меси в работите на Израел за статута на Йерусалим и Голанските възвишения и повторно - прословутата гръцка горделивост, присвоила си в доста връзки (а и не без право) историческите заслуги за израстването на Европа.
А в този момент прибавете и атмосферата към локалния избор в Турция, който бе тест за устойчивостта на ръководещата Партия на справедливостта и развиването. Веднага излиза наяве, че употребяването и присвояването на предишното служи единствено с цел да се разбият неуместните устои на днешния ден. И това работи малко, но разрушително! Като истински " гейт ", само че по български.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ