Това е историята на трима души. Никола, Ана и Суада.

Това е историята на трима души. Никола, Ана и Суада. Никола е елементарен човек, етнически сърбин, който на 1 март 1992 година се разсънва като най-щастливия човек на света. Синът му Милан се дами за красива госпожица в Сараево. Чичовци, лели и стринки на младоженците танцуват, пият и пеят с цялостно гърло до момента в който развяват сръбското знаме.

В разгара на купона, няколко млади мюсюлмани от групата на " Зелените барети " нахлуват в ресторанта и откриват безразборна пукотевица. Мъртъв пада свещеникът, венчал сватбената двойка и бащата на младоженеца – Никола Гардович. Сватбата се трансформира в заравяне, а новината за нещастието бързо обикаля от къща на къща сръбските фамилии в Сараево.

Ана била християнка. Суада – мюсюлманка. И двете – млади дами в разцвета на силите си, и двете – студентки по медицина. И двете през днешния ден, също като Никола, не са измежду нас. Защото месец след кървавата женитба на Никола, стартира последния ден от живота на Суада. Тя излиза на кротичък митинг в Сараево, в който вземат участие над 100 хиляди души. И пада покосена от патрон на снайперист, който стреля по стачкуващите. Датата е 5 април 1992 година Суада се трансформира в първата жертва на войната в Босна.

Ана е безшумно и умерено момиче, може би тъй като татко й е боен. Също като Суада, тя учи медицина, тъй като желае да оказва помощ на хората. Ана е бясно влюбена в Горан, който към този момент е млад доктор. Горан обича Ана и в ужасяващ от убийствата в Босна почнали след кървавата женитба на Никола и разстрела на Суада две години по-рано. Но не допуска, че неговата обичана Ана ще ги последва. Сама. С револвера на татко си в ръка. В фамилната спалня в Белград. Ана отпътува от този свят, с цел да легне под плоча с надпис Ана... Младич.

Няколко месеца по-късно, личният й татко - Ратко повежда клането в Сребреница.

Кой стреля първи? Вече никой не знае. И няма значение. Защото след патроните, човешката полуда няма граници.

Но тези три истории на тъга, свирепост и разрушена душeвност, ни напомнят, че войната е най-безсмисленото и най-низкото човешко проваляне. Защото може би в друго време, а и на друго място Никола, Ана и Суада можеха да са положителни другари. Защото няма нищо по-голямо от живота. А това може да ни подсети единствено гибелта.

След като трибуналът в Хага осъди Ратко Младич на пожизнен затвор през седмицата, всички погледи в този момент са отправени към една българка, която има виновната задача да разбърка още веднъж смъртоносната балканска каша. Този път - косовската.

Професор Екатерина Трендафилова оглави Специализирания арбитражен съд за Косово. Това ще е най-опасният съд през идващото десетилетие, тъй като в последните години десетки очевидци бяха убити или безследно изчезнали.

Тя и нейните сътрудници, още веднъж в Хага, ще би трябвало да изправят пред правораздаване всички нарушители от Армията за избавление на Косово поради закононарушенията против мира и човечеството.

Защото постоянно тъгата има две страни и две лица. Само гибелта е една. За всички.