Музикални хроники: Джо Бонамаса – вечният Моцарт на блуса
Това е историята на едно 12-годишно момче, което на нежна възраст получава опцията на живота си – да показа сцената с именития Би Би Кинг на фестивал в Рочестър, Ню Йорк.
Три десетилетия по-късно, Джо Бонамаса е водещо международно име в блуса и същински китарен кумир, с 13 солови албума, 11 от които са оглавявали блус чартовете на Billboard.
Подобно на гуруто си Би Би Кинг, Бонамаса продължава да следва своята визия за музиката, която дефинира като „ единствена “. „ Никога не съм имал проект Б. Имало е положителни и неприятни интервали, само че това е, което научих от Би Би – тъй като и неговата кариера беше такава и той в никакъв случай не се промени “, изяснява Бонамаса. „ Би Би беше почнал в мрежата от клубове, известни като Chitlin’ Circuit, беше си проправил път нагоре, беше направил огромния си шлагер през 70-те, а когато го срещнах, още веднъж свиреше по клубове за по 300 души. После имаше ново възобновление в късен стадий от кариерата си “.
„ Каза ми „ Аз това върша. Няма да се трансформира, с цел да се впиша в някаква мода. “
Преди да стигне до съдбоносната среща с Би Би Кинг обаче, Джо Бонамаса към този момент бил натрупал стабилен 8-годишен опит, защото подхванал китарата още на 4.
Запалил се около татко си, който също свирел и бил почитател на огромните имена от английската детонация в блуса – Ерик Клептън, Джими Пейдж и Джеф Бек. И до през днешния ден Джо Бонамаса не счита, че изцяло е разкрил своя китарен жанр, въпреки че осъзнава, че е различим за аудиторията.
“Продължавам да диря Светия граал. Би Би Кинг и Ерик Клептън могат да бъдат разпознати от един-единствен звук. Но това идва с времето и идва с умеенето да разграничиш по кое време си ти самият и по кое време просто имитираш някой различен ”.
„ Все отново няма значение какъв брой на брой ноти успяваш да изсвириш, стига да ги свириш със пристрастеност “.
Джо Бонамаса възприема блуса в необятните му рамки и слага там и ранния материал на банди като Led Zeppelin и Black Sabbath. “Живея с блуса, само че въобще не съм традиционалист. Хората, които идват на шоутата ми, не чакат вечер на обичайния блус, харесват песните както ги върша аз. Това е комбинация от типичен рок, съвременен блус и дори прогресив ”.
Другият негов инструмент, несъмнено, е гласът му. Най-трудният избор за него бил да се заеме самичък с пеенето и да не търси различен артист, само че това била също и най-удовлетворяващата и постоянна алтернатива.
“Имаше хора, които ме окуражаваха да пея и да намеря гласа си. Един ден просто започнах да го върша. Не съм огромен артист, само че мога да изпея дадена мелодия. И изобщо не скърбя, че се заех с това ”.
Бонамаса и неговият управител Рой Вайсман са дружно от ранната кариера на китариста, когато Вайсман помагал на първата му тайфа Bloodline през 90-те. След като Бонамаса напуснал групата, с Вайсман останали екип чак до през днешния ден, а от 2006 година развиват личната си звукозаписна компания J&R Adventures, която към този момент е издала над 30 албума.
Днес Бонамаса е единствено на 42, а към този момент е прекарал 30 години на сцената. Би ли прекарал още 30? Все отново на 72 ще е по-млад, в сравнение с са Пол Маккартни и Rolling Stones в сегашния стадий от кариерите си, когато не престават да обикалят света със своята музика.
“Не се виждам като човек, който би го правил цялостен живот ”, изяснява Бонамаса. „ Имам други ползи. А с цел да съм добър в работата си, а не просто да отклонявам номера, би трябвало да влагам всичко. Трябва да го върша с цялото си сърце. Окей съм да спра да го върша, да се отдръпва да вземем за пример към средата на 50-те си години и да кажа „ Беше отлично, направих някои страхотни неща, само че в този момент е време за второ деяние “. Не желая да се събудя на 75 и да би трябвало да го върша по обвързване. Искам да го върша, тъй като ми харесва “.
“Е, несъмнено ще ми липсва първоначално ”, признава той. „ Но след това, когато откриваш други неща, които харесваш, просто потъваш в тях и предишното остава на назад във времето. Вече не ти липсва толкоз. Просто се питаш „ Наистина ли преди пътувахме по 250 дни в годината? Това е полуда! “.
