Това е история за вярата – в спасението и спасяването

Това е история за вярата – в спасението и спасяването на човешкия живот. За провокациите, пред които ни изправя ориста. За чудото. И за живота след огромните тествания.

Тя е един от най-хубавите лъчетерапевти у нас . Всеки ден избавя живота на десетки тежко заболели пациенти. Носител е на българския Оскар в региона на онкологията. Доктор Иглика Михайлова е шеф на отделението по външно облъчване в столичната Онкологична болница.

„ Онкологичните болести имат особена специфичност, те са сложни болести, те са тежки болести и ние желаеме да създадем за всеки пациент най-хубавото. И от време на време стават и чудеса “, споделя доцент Михайлова.

Самата тя е здравно знамение . Преди три години трамвай блъска нея и брачна половинка ѝ на пешеходна пътека. Тя е по-тежко потърпевша. Лекарите в „ Пирогов “ дефинират контузията ѝ като несъвместима с живота.

Доц. Михайлова се бори за живота си в продължение на месец в реанимацията на незабавната болница. 24 дни е в кома , претърпява шест интервенции. И оцелява.

Докато животът ѝ е в заплаха, стотици загрижени пациенти звънят в „ Пирогов “, с цел да схванат дали е добре. А самата тя няма самообладание да се върне още веднъж на работа . Само няколко месеца след злополуката, тя още веднъж лекува и дава религия на тежко болните, че стават чудеса.

„ Човек, с цел да помогне, би трябвало да бъде съпричастен към болката на хората. И би трябвало да има вяра, че това, което прави, ще помогне на пациента. Това е преди всичко. Това дефинира в действителност и нашата работа – споделя доцент Михайлова. – Вярвам в положителното, в Господ имам вяра. Вярвам, че човек, когато е самоуверен и добър, и Господ ще му оказва помощ “.

„ Най-голямото задоволство е да помогнем на пациентите . Когато това се случва, ни стимулира повече и повече да си вършим работата. Качествено. Това ми дава възприятие за смисъл. Абсолютно логичен живот за мен е това “, прибавя тя.

За нея шефът на Онкологията доктор Стефан Константинов споделя, че слага пациентите пред егото си . Началникът на Клиниката по лъчелечение в болничното заведение проф. Веселина Първанова я дефинира като работохолик . „ Най-доброто при нея е, че има хора, които работят, само че резултатът е по-малък, до момента в който при нея успеваемостта е висока “, споделя проф. Първанова.

Докато Михайлова е в кома в „ Пирогов “, излиза формалното решение, че към този момент е доцент. В деня на злополуката е на кръстопът. И житейски. Получила е покана за нова работа. Инцидента приема като знак.

„ Останах тук, тъй като одобрявам работата в тази болница и считам, че България заслужава да има експерти, които да работят с цялостна отдаденост и да вършим най-хубавото за нашите пациенти “, изяснява тя.

Започва да се занимава с онкология преди 18 години, от 15 е в столичната болница. Специализирала е във Франция и Чехия. Преди да кандидатства медицина тренира интензивно плуване. Според лекарите от „ Пирогов “ положителната ѝ физическа форма от плуването ѝ оказва помощ за бързото възобновяване след злополуката.

Доцент Михайлова изготвя специфичен проект за лекуването на всеки пациент . Разказва, че това е като да избереш най-хубавата тактика, без право на неточност.

„ Всеки си носи у дома мислите за пациентите, изключително като има сложен клиничен случай, проблем, човек продължава да мисли, с цел да може да предложи най-хубавото – споделя тя. – За всеки пациент се молим “.

Лъчелечението е дълъг и комплициран развой. Доцент Михайлова прави точни калкулации на мястото, което ще се облъчи. С нея работи екип от експерти. От кабинета ѝ облиците минават към кабинета на физиците, където става изчисляването на самия проект за облъчване. „ Целта е да дадем оптималната доза, с цел да реализираме заличаване на тумора и минимална доза в здравите органи, с цел да запазим качеството на живот на тези пациенти “, изяснява тя.

Казва, че през днешния ден има вяра даже за най-тежките случаи на онкозаболявания . Включително за пациенти с мозъчни метастази, които по принцип прогресират и се утежняват доста бързо. „ След извършено при нас лъчелечение и радиохирургия, това значи висока доза на тези мозъчни разсейки, пациентите са добре “, показва доцент Михайлова.

За високите си достижения в региона на онкологията преди три години получава премия „ Дарзалас “. Отличието е на името на древногръцкия господ на смелостта.

„ Човек би трябвало да е самоуверен по принцип – има вяра тя. – Лекарската специалност изисква храброст и доста огромна отговорност “.

Най-голямата ѝ професионална фантазия е уред за протона терапия, с който да лекува деца. „ Такива апарати са общоприети в Европа, за лекуване най-много на детски тумори “, изяснява тя.

В персонален проект мечтае да пътува .

„ Това обичам да върша през свободното време – споделя доцент Михайлова. – Човек желае да отиде, където не е бил. Искам да отида в Азия. В Индия не съм ходила, би ми било забавно, чисто туристически. В същото време индийската медицина е по-различна от нашата и желая да науча освен това за нея “.

Пожелава си и да продължава да оказва помощ на хората .

Сега споделя, че живее втори живот.

„ Мисията си дефинираме сами. Не съответно аз, всеки доктор има задача и тя е тази да оказва помощ на заболели хора. Благодаря на Господ, че съм тук и че мога да правя работата си. Това е да обичаш специалността си и да я работиш с душа и сърце “, споделя тя.