Петко Симеонов – човекът, настанил СДС в „Раковски” №134
Това е история за носталгия, политически неточности и загуба – Теодора Енчева връща един от първите сини водачи Петко Симеонов в емблематичната постройка на „ Раковски” №134.
Именно Симеонов е индивидът, подписал контракта, с който Съюзът на демократичните сили влиза в парцела и го прави своя запазена марка години наред.
Преди 28 години – на 7 декември, Съюз на демократичните сили се ражда в заседателната зала на Института по социология към Българска академия на науките. Петко Симеонов има за задача да обезпечи мястото.
„ Аз бях един от дейните хора в предварителните диалози, осигурих помещението. На самото основаване аз не присъствах, дефинираха трима други да участват – Желю, Ивайло Трифонов и Николов”, споделя той.
„ В този миг имаше боязън, признавам си. Пред нас имаше една кола – в „ Люлин”, не бяха доста показни, но…”, спомня си Симеонов.
„ Има задържани хора, които са ни помагали и които са стояли месеци, един изкара цяла година, в пандиза, и ние не разбрахме. Нещата си бяха доста овладени от някогашната компартия и нейното ръководство”, споделя той.
В началото бащите на Съюз на демократичните сили се събират и на други места, само че не могат да работят. Първото им искане на Кръглата маса към комунистическия водач Андрей Луканов е да се обезпечи уместно помещение.
„ Имахме една стаичка, доста дребна, само че ние се натъпквахме, 20-тина души, не може да се работи. За да се работи, би трябвало да има пространство”, споделя той.
За да получат постройката на „ Раковски” №134 няколко пъти заплашват, че ще изоставен Кръглата маса.
Петко Симеонов се подписва за триетажната постройка, която принадлежи на Българската инвестиционно-строителна асоциация, ръководена от секретаря на Централен комитет на Българска комунистическа партия Огнян Дойнов, непосредствен на Андрей Луканов.
Сините упорстват Държавна сигурност да им подсигурява, че не ги подслушва. Проверката демонстрира, че бръмбари няма. Тъй като всички са уверени в противното, Симеонов кани върховен офицер на Държавна сигурност за министър:
„ Рекох: Браво, като дойдем на власт, ще те създадем министър! А той: „ Тихо, бе!”, споделя Симеонов.
От хазяите Съюз на демократичните сили получава една каса в завещание. Като зам.-председател на Съюз на демократичните сили Симеонов не държи нито пари, нито секретни документи в нея, а нещо по-страшно – черепа на един поп, погубен в всеобщ гроб в Банско.
Идеята е по испански пример някогашните комунисти да се разкаят пред всеобщия гроб край Банско на избитите без съд и присъда след 9 септември 1944 година
Акцията се проваля, покаянието и помиряването също. На бял свят обаче излиза брошура с картата на България, покрита с черепи. С този агитационнен материал Съюз на демократичните сили желае да изобличи Българска комунистическа партия и персонално зам.-министъра на вътрешните работи Мирчо Спасов, който управлява лагерите на гибелта в Ловеч и Скравена. В трудововъзпитателните лагери от 1948 до 1962 година намират гибелта си хиляди другомислещи българи.
Независимо че още през 1990 година Спасов е разжалван и са му отнети всички държавни и партийни привилегии, картата с черепите не съумява да изиграе решаваща роля в предизборната акция през 1990 година, и след това тя е регистрирана като неточност.
Съюз на демократичните сили се ражда на „ Московска”, а след това за малко употребява два адреса на бул. „ Ал. Дондуков” и стига до „ Раковски” №134.
Вижте какво споделя Симеонов 28 години по-късно, когато още веднъж го върнахме в постройката:
-->
Именно Симеонов е индивидът, подписал контракта, с който Съюзът на демократичните сили влиза в парцела и го прави своя запазена марка години наред.
Преди 28 години – на 7 декември, Съюз на демократичните сили се ражда в заседателната зала на Института по социология към Българска академия на науките. Петко Симеонов има за задача да обезпечи мястото.
„ Аз бях един от дейните хора в предварителните диалози, осигурих помещението. На самото основаване аз не присъствах, дефинираха трима други да участват – Желю, Ивайло Трифонов и Николов”, споделя той.
„ В този миг имаше боязън, признавам си. Пред нас имаше една кола – в „ Люлин”, не бяха доста показни, но…”, спомня си Симеонов.
„ Има задържани хора, които са ни помагали и които са стояли месеци, един изкара цяла година, в пандиза, и ние не разбрахме. Нещата си бяха доста овладени от някогашната компартия и нейното ръководство”, споделя той.
В началото бащите на Съюз на демократичните сили се събират и на други места, само че не могат да работят. Първото им искане на Кръглата маса към комунистическия водач Андрей Луканов е да се обезпечи уместно помещение.
„ Имахме една стаичка, доста дребна, само че ние се натъпквахме, 20-тина души, не може да се работи. За да се работи, би трябвало да има пространство”, споделя той.
За да получат постройката на „ Раковски” №134 няколко пъти заплашват, че ще изоставен Кръглата маса.
Петко Симеонов се подписва за триетажната постройка, която принадлежи на Българската инвестиционно-строителна асоциация, ръководена от секретаря на Централен комитет на Българска комунистическа партия Огнян Дойнов, непосредствен на Андрей Луканов.
Сините упорстват Държавна сигурност да им подсигурява, че не ги подслушва. Проверката демонстрира, че бръмбари няма. Тъй като всички са уверени в противното, Симеонов кани върховен офицер на Държавна сигурност за министър:
„ Рекох: Браво, като дойдем на власт, ще те създадем министър! А той: „ Тихо, бе!”, споделя Симеонов.
От хазяите Съюз на демократичните сили получава една каса в завещание. Като зам.-председател на Съюз на демократичните сили Симеонов не държи нито пари, нито секретни документи в нея, а нещо по-страшно – черепа на един поп, погубен в всеобщ гроб в Банско.
Идеята е по испански пример някогашните комунисти да се разкаят пред всеобщия гроб край Банско на избитите без съд и присъда след 9 септември 1944 година
Акцията се проваля, покаянието и помиряването също. На бял свят обаче излиза брошура с картата на България, покрита с черепи. С този агитационнен материал Съюз на демократичните сили желае да изобличи Българска комунистическа партия и персонално зам.-министъра на вътрешните работи Мирчо Спасов, който управлява лагерите на гибелта в Ловеч и Скравена. В трудововъзпитателните лагери от 1948 до 1962 година намират гибелта си хиляди другомислещи българи.
Независимо че още през 1990 година Спасов е разжалван и са му отнети всички държавни и партийни привилегии, картата с черепите не съумява да изиграе решаваща роля в предизборната акция през 1990 година, и след това тя е регистрирана като неточност.
Съюз на демократичните сили се ражда на „ Московска”, а след това за малко употребява два адреса на бул. „ Ал. Дондуков” и стига до „ Раковски” №134.
Вижте какво споделя Симеонов 28 години по-късно, когато още веднъж го върнахме в постройката:
-->
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ