Това е година, за която всеки ще каже, че не

Това е година, за която всеки ще каже, че не е била лесна, една чудна година, само че по-важното на тази година е, че през тази година стартира нещо, което назовава себе си „ смяна “, само че година, през която действително не сме видели осезаема политическа смяна. С други думи, това е година, в която по-скоро има поръчка, има промяна на парламентарното болшинство, промяна в действителност освен на ръководещите, само че имаме нови партии с нови политици. Това е година, която занапред ще оценим по нейните последици.

Това разяснява в изявление за „ Фокус “ политологът Румяна Коларова. По думите й у нас царува доста повече от неустойчивост. Но в действителност, неопределеността, несигурността е характерност на всяка народна власт.

„ От тази позиция аз се веселя тогава, когато няма дефинитивно последно решение. Ето, виждате на какво сме очевидци сега, и това е методът, по който действат обединенията, по какъв начин взаимно партиите се опълчват, по този начин се търси общо решение, по какъв начин в последна сметка се постанова излаз, който не е бил очакван от нито един от съдружните сътрудници. Това е хубавото на една коалиция. Разбира се обаче, редом с това виждаме груби неточности, които демонстрират доста мощен лаизъм. Това са хора, които освен че нямат визия от държавното ръководство, това са хора с нулев политически опит, които занапред прохождат в политиката. Така че занапред ще има доста политически зрелища, на които ще бъдем очевидци, предвижда тя.

Коларова счита, че през тази година имаме освен начало, а имаме в действителност доста явен завършек на избран жанр на държание, който се опита да се наложи. Както бяхме очевидци на тези два доста нелицеприятни Народното събрание, които бяха по-скоро патология, в сравнение с някакъв достоверен парламентаризъм, по същия метод част от министрите в служебните кабинети бяха цялостно неразбирателство, и по едно и също време с това се видя, че няма по какъв начин България да бъде ръководена от длъжностен кабинет, и няма по какъв начин България да бъде ръководена от президент, а че в действителност България би трябвало да бъде парламентарна република. А това най-много значи, че парламентаризмът е главният принцип на българската народна власт и без него всяко ръководство е немислимо, акцентира Коларова.

„ Посланието на тази година не е единствено, че нито една партия не може да ръководи сама, освен, че на никого хората не гласоподаваха безусловно доверие, посланието на тази година е, че в действителност никой не заслужи доверието на българите. И занапред тези, които влизат във властта, би трябвало да се борят за доверието на гласоподавателите. До този миг влизащите, встъпващите във властта, имаха доверие, което трябваше да запазят, да защитят, да оправдаят и така нататък А тук няма, тук не се влиза в задатък, тук се влиза с недостиг на доверие. Всъщност, с цел да продължат да ръководят и парламентарното болшинство, и държавното управление, би трябвало да завоюват доверие, а не да запазят. Това доверие, с което встъпват във властта, не им е задоволително, и те не трябва да разчитат на него. Цялата им тактика би трябвало оттук насетне да бъде в действителност разширение, доколкото могат, и дали ще могат – това е огромният въпрос “, аргументира позицията си Румяна Коларова./ faktor.bg