Това е единствената от моите истории, чиято поука знам. Не

Това е единствената от моите истории, чиято поука знам. Не считам тази поука за кой знае какво — просто знам каква е: ние сме това, на което се вършим, тъй че би трябвало да внимаваме на какво се вършим.

- Кърт Вонегът, " Майка нощ ", 1962 година

Да, несъмнено наподобява необичайно изявление с рапър да стартира с откъс на американски публицист. Но пък по-странни са толкоз доста други неща, че това не би трябвало да ви прави усещане. По-долу ще разберете за какво. „ Раперски истории “ този път ви среща с Матю Стоянов – рапърът Жлъч. Той е на 26 години и може да ви спука г*за от рими, напряко е плашещо. Докато се разберем за изявление, минава цялостен месец, тъй като уговорките му са неспирни. Хващаме го след 4 следващи дни с участия – първо „ Строежа “ в София, след това „ Баш Бар “ на " Градина ", Он!Фест и концерт на БНР в Южния парк. И това е единствено дребна част от юнската стратегия на мистър Стоянов.

Срещата с Жлъч я вършим в един парещ понеделнишки следобяд, като от слънцето ни избавя хладината на студиото на хип-хоп бандата So Called Crew, част от която е и нашият воин. Студиото в действителност е мазе 3х5 метра, само че оборудвано задоволително добре, че от него да излязат много по-мащабни неща. В Студийта, както го назовават, са записвани албумите „ Удар “ и „ Светлосянка “ на Жлъч, както и тавата на Григовор и Гена „ Фалстарт “.

За последно Жлъч е записвал в Студийта преди към седмица и то основно куплети за албума на So Called Crew (SCC), който (надяваме се) ще излезе до края на годината.

" Доста хора ще има в него с изключение на нас. Логопедите, The Crew и " Ума и Дума " ще са сигурно там ", споделя ни Жлъч.

Няма какво да се лъжем - сега родната хип-хоп и рап сцена претърпява своя подем. Концертите са ежеседмични, тракове се пускат непрекъснато, а работата е неуморна. Жлъч има пояснение за това:

" Кльопа се всичко, тъй като сме продуктивни, само че гледаме да сме най-много разнородни и качеството да не пада. Трите неща, които са максимален приоритет. Звучи все едно месим самун, само че действително по този начин стават нещата. На Евгени (Гената - бел. ред) му се прави музика непрекъснато, на нас ни се пишат текстове. Гледаме всичко да е друго, да има завъртане, да е ненадейно. "

Преди да стане Жлъч, Матю Стоянов е рапирал под името Разкрит. Прави рап от към 10 години, прекарвал е стотици, в случай че не и хиляди часове във фристайл рапиране. През 2007 година се среща с рапъра Атила и " понякога изкачахме по някви неугледни места, където за първи път хващах микрофона пред рап почитатели като мен ".

" Моят колектив бяха момчетата от квартала. Стояхме по 8 часа дневно да измисляме рими на момента. Пуска се някакъв инструментал и се сменяте. На първия час е неуместно, след това на всеки стартира да му щрака главата и се получават непредвидени неща. "

Рапът е самочувствие - по този начин счита Жлъч. " На доста хора им е писнало от тоя факт, само че т`ва е най-чистият извор на едно рап осъществяване - самочувствието, че ти си индивидът. Затова рапът е такава музика, главната тематика за един рап реализатор е да изскочи и да се хвали. Да каже на хората, че купонът би трябвало да се прави с него, а не с някой различен. Стига диджеят да те пусне на микрофона. "

За рапа като просвета Жлъч приказва с доста плам. Казвам му, че би трябвало да го преподава някъде, става известно, че не е бил доста надалеч от това. Преди време се е образувала нещо като Стрийт Арт академия - занималня за различни изкуства, за преподаване на бийтбокс, графити и рапиране. За жал, планът не е тръгнал, само че отсам подхващаме тематиката за образованието.

Жлъч е приключил Класическата гимназия. Казва, че това е мястото, което го е направило човек. Не си носи пръстена, тъй като му е безценен. " Яд ме е, че не съм се прибирал там от доста време. Направо ме е позор, няма какво да го укривам. Това място ме построи като човек. Бях извънредно пишлеме, което се чудеше единствено по какъв начин да пие повече бира и да пуши повече марихуана. Но ми се наложи да се трансформира. Имаше ужасно забавни неща, доста провокации за един млад разум. Не почнеш ли да работиш с потенциала си, го духаш. "

Образованието и възпитанието са най-важното нещо съгласно рапъра. " Като неприятен възпитаник аз си давам сметка за всичко това. Тая социална сфера за мен е по-важна от здравната. " Системата е бъгната - съгласяваме се и двамата с този съвсем теоретичен факт.

Един подобен бъг основава други по веригата. С Жлъч приказваме за българска музика и за секунда си разменяме функциите, като той ме пита: " Можеш ли да се сетиш за някой популярен български композитор, самичък да си написа текстовете, самичък да ги пее, да ги свири? ". На разум ми пристигна единствено Митко Воев от " Нова генерация ".

" Малко са, прекомерно и тъжно малко ", споделя Жлъч. " Твърде огромна част от българите не се интересуват от това нещо. Естествено, можеш да обвиниш аленото знаме, хората не са възпитани да се интересуват от това. То дълго време музиката у нас е била мимикрия на непознатото изкуство. Българският фолклор е безусловно благосъстояние, който не може да бъде махнат от пиадестала. Обаче знаеш какъв брой огромни български имена имат по една италианска ария. "

" Посредствената поп и фолк музика у нас са повсеместни - откакто Цеца изпълни " Арена Армеец ", Графа също, взех да се тормозя дали ФСБ ше я изпълнят ".

- А ти искаш ли?

- Не желая да пълня " Арена Армеец ", желая да изпълня тиквите на всякакви хора, които са на по 16. Около тях е цялостен безпорядък, тече хибридна война, евтини амфети, малоумна администрация, корупция, неработещ полицейски уред. Заради всички тея гадости желая да ги стимулирам да не се безпокоят и да не се опасяват. А това няма да стане с пълнене на " Арена Армеец ", ще стане с музика.

От поредицата с четири следващи дни на концерти, за благополучие имах опцията да участвам дневно 1 в " Строежа ". Там Жлъч, дружно с Григовор и Гена, накара цялата аудитория да подксача нон-стоп в продължение на повече от час. След края на песента " Око " на Жлъч, Григовор го попита на микрофона " Т`ва песента за полицията ли беше? ". Не, отговори Жлъч, песента за полицейщината.

" Не мисля, че има човек, който не се е сблъсквал с нея. Проблемът ми е доста елементарен - полицейщината е резултат от фундаменталния за България проблем, че всичко не си е на мястото. Не сме небогати, тъй като нямаме пари, а тъй като ги харчим погрешно. Не ни работят органите, без значение дали полицейски, или други, не тъй като няма по какъв начин, а тъй като няма организация и предпочитание.

Вероятно всеки, който обича да носи къси гащи, кецове и тениски, пък недай си, Боже, и брада да има, е бил обект на полицейска инспекция поради външния си тип. " Лична карта. Нещо нелегално у вас има ли? " - това сме го чували много пъти.

Не ме стопират към този момент постоянно, тъй като щъкам повече с колело. Нямам съответна преживелица, няма да кажа нещо автентично. Всичко ми се е случвало. Спират ме и се държат все едно те са тези, които вземат решение дали си отговорен. Не съм от тия, дето споделят, че всички ченгета са копелета. Но за мен съществува Ушев и на мен не ми харесва Ушев.

А кой е Ушев - тоя, дето счита, че работата му е да бъде украсен с власт и да прави каквото си желае. Той е като нарушителите и се усеща безнаказан. "

И като заговорихме за Ушев, с изключение на за пиянство и празненството, Жлъч е споменавал нееднократно в песните си хора като Бойко Борисов, Ирена Кръстева и Делян Пеевски.

В песента " И на следващия ден е ден " звучи това:

Времето е наше
и беше още доста преди тесните ти гащи,
когато дилърите самоуверено си звънеха по домакински
сикаджията от Банкя още не им бе станал началник.

- Май не го харесваш доста Бойко?

- Аз не одобрявам облика на диктатора. Не ми харесва самодържеца, който даже не е меритократ, той е някъв сопол. Иначе мога да пусна един звук похвали по негов адрес. Това, което прави, не е елементарно. Буквално фактът, че е в политиката, го държи жив, другояче ще му е една концепция по-тегавко да избегне снайперистите на бате ти Сретан Йосич. Не мога да схвана хората, които се радват на един властнически КГБ-еец отпред на Русия и считат, че този модел е използван и тук.

И въпреки всичко естествена страна можем да бъдем, стига да не ни лашкат " великите " сили, счита рапърът. " Даже мисля, че почти сега дишаме след всичко, което ни се случи. Трябва да бъдем себе си, дори мисля, че България в новата си история прекомерно малко време е била България ".

So Called Crew 

Именно обществената ангажираност в лириките на Жлъч кара хората да обръщат уши и глави към него преди няколко години, когато прави фристайлите от " Центрофуга " - рап рубриката на студентското радио " Реакция ". В поредност от радио изпълнения Жлъч визира тематики като Делян Пеевски, като " Чалгария ", българските сериали, даже е рапирал за Епоса от Гилгамеш. " Буквално го преразказах, колкото ми стигна инструменталът ". Тях може да чуете тук, струва си.

" Много постоянно са ме питали дали на концерт ще върша примерно " Чалгария ". Не го върша обаче, тъй като това е принцип в тая просвета. Пускаш ги и те си остават на независимост. А Пеевски и майка му ги загатнах като хора, от чиито медии не предлагам да се информираш. Оттук нататък няма потребност да се прахосвам за тях повече. "

А от кое място се осведоми Жлъч? Гледа да чете вести от по-независимите медии. " Като поема парче информация, го разисквам с хората към мен, които имат разнообразни позиции и мога да извадя някаква истина за себе си, с цел да съм сигурен. Има прекомерно доста огледала и пушек, които изкривяват ".

Последното нещо, което му е направило неприятно усещане от родната преса и медии, е бил текст на Мартин Карбовски.

" Доста ми е жалост за тоя човек. Едни нелоши пътеписи имаше преди. Направи и непокътнат опит за модерна българска лирика, беше много остра. И внезапно индивидът се облече в кафявия костюм и скочи непосредствено във вентилатора ".

Подсещам го, че вероятно става въпрос за един " гейски " текст на Карбовски.

" Не мога да го нарека и агитационен памфлет, повръщня жестока. Ама е т`ва е - хората не могат да се поучат от историята. Сега са гейовете, преди са били джазмените, дамите. Дори и хип-хоп реализатори са били преследвани и измъчвани. Виж историята на NWA - една от първите банди, застанали против полицейското принуждение единственото със свободата на словото. Колелото се върти и не можеш да го спреш - рано или късно тези хора ще имат права. Няма отзвъняване на камбаната. Не можем да се държим все едно сме в Саудитска арабия. "

Ако още не сте разбрали, Жлъч не е рапър, който пее за Ламборгинито в гаража, или за самолета, който желае да купи на майка си. Входът за концерта му с Григовор и Гена в Строежа беше 6 лв.. По два лв. на реализатор.

" Не ме интересува дали ще бъде 5 или 10 лв.. Важното е да виждам, че прогресираме. Цената не е нещо, което считам за приоритет. Тя сама ще се вдигне, когато самите реализатори го заслужават. И те работят за по-добри неща. Смятам и аз да направя осъществяването си по атрактивно, тъй че да се запомня. Не единствено музика, а изцяло преживяване ".

Хора, които в никакъв случай не биха си пуснали бг рап, слушат Жлъч - това е най-голямата победа, споделя рапърът. " Щом съм предиздвикал на мой другар колежките от УНСС, дето не излизат от чалготеката, да ме слушат, значи е окей. 40-50 годишните са слушателите, с които най-вече се гордея. "

Колкото и да е добър (ммбате ти) Жлъч, въпреки всичко си признава, че от време на време се случва и да се задъха на най-сложния от негова ария куплет - първият от " Знаеш по какъв начин е ".

" Крещиш го тоя огнемет и най-после цвилиш. Направих го супер за сефте на промото, след това отново стана, един път не. Има си финтец. "

А за какво започнахме с откъс от Кърт Вонегът? Този откъс е през цялото време на романа " Майка нощ " и се е трансформирал в мотото на Жлъч. " Ти си това, на което се правиш, тъй че внимавай к`во е ", е част от текста на песента " Противотежест ". На какво се прави Жлъч? 

" Правя се на добър човек и виждам да се старая да бъда добър. Доста постоянно като гледаш нещата, ти се желае да си безкрупулен и да напреднеш на гърба на другия, който е безумен, да се възползваш, искаш да впиеш зъбите в суровото месо и да си животно, а не да си човек. България е хранителна среда за този вид гадости. Аз виждам да тичам от това. "

Интервюто ще приключим учебникарски. Питаме Жлъч защо и на следващия ден е ден: Всеки си взема решение самичък бе, братле. Аз съм последният човек, който ше каже защо е утрешният ден. Но би трябвало хората да не ги е боязън и да прегръщат всеки идващ ден и да вършат яки работи.