Това е един зрелищно-безсмислен филм, напълно в духа на Тарантино.

Това е един зрелищно-безсмислен филм, изцяло в духа на Тарантино. Ако не сте измежду правилните му почитатели, няма нито една причина да го гледате.
  Впрочем, има една – Кристоф Валц. Без него филмът не би бил и на половина забавен и занимателен, а филмите на Тарантино са за жалост единствените холивудски продукции, в които може да гледаме този извънреден артист. Не инцидентно Валц е номиниран за всички вероятни кино награди и към този момент е спечелил половината от тях. Всичко в него – от палтото с кормила до пресиления немски акцент е толкоз съвършено, че след всеки монолог на екрана ми се искаше да аплодирам, като в спектакъл.
  Валц играе ловецът на глави лекар Шулц, който обикаля Америка, отстрелвайки оповестени за търсене нарушители. Въпреки специалността си, той е запазил в себе си някакви понятия за честност, правдивост и романтизъм и точно те го карат да освободи тога Джанго, а по-късно да му помогне да освободи и брачната половинка си. Последната е благосъстоятелност на злия робовладелец Кенди – много успешно изигран от Леонардо Ди Каприо – и неговия още по-зъл иконом Стивън (Самюел Л. Джексън). Очаквах повече от Леонардо Ди Каприо, само че може би ролята му не разрешава да покаже всичките си актьорски умения, тъй като е прекомерно еднопланова. Затова пък сцената, в която той показва образно в коя част на негърския череп се намира вдлъбнатината на подчинението е удивително изиграна и изцяло оправда високите ми упования. 
  Както във всеки филм на Тарантино и тук всичко е пресилено до парадокс и се гледа с неизменимата саркастична усмивка на уста, която сме си приготвили още от Reservoir Dogs. Като цяло несъмнено няма потребност цялата тази кланица да трае съвсем три часа, само че в случай че сте задоволително огромен почитател на този вид кино и имате свободно време – за какво не…