Йорданка Благоева пред „Новини.бг”: Важно е човек да има не само здрави крака, но и здрава глава
Това е един от най-важните уроци, които огромната ни спортистка Йорданка Благоева усвоила от своя треньор Петър Димитров – Пената. В събота Йорданка Благоева празнува своят 71-ви рожден ден. Тя е носителка на сребърен и бронзов олимпийски медали от олимпийските игри през 1972 и 1976 година, европейска шампионка в зала през 1972 година, първата българска състезателка, която слага международен връх в дисциплинираност от леката атлетика.
- Г-жо Благоева, дни преди вашият рожден ден в събота, на премиерата на книгата ви нощес министърът на спорта Красен Кралев сподели, че продължавате да сте част от спортния живот на България. Чувствате ли се в действителност като „ Босоногата кралица”, каквото е заглавието на книгата?
- Благодаря на министъра за хубавите думи, че към момента съм част от българския спорт, само че аз се усещам също и като част от българското общество. Получила съм доста от живота, сочи моята равносметка – имам две деца, пет внучета, осъществих се в спорта, опазих дисертация в Москва. Дай Бог да имам още години и благоприятни условия да оказвам помощ в благотворителни публични действия, както върша в този момент. Като да вземем за пример в Българска гайдарска асоциация, където работим дружно с моята огромна другарка Валя Балканска. Наскоро тя ми сподели: „ Хич да не си посмяла да спираш да работиш. Ще продължаваш, аз сама си копая и сея градината, работя, не спирам за миг”. Също по този начин се включвам в активността на холистичен център „ Имани” и други. Много е значимо човек да оказва помощ на хората. Не се усещам като кралица и в никакъв случай не съм се чувствала по този начин. Обичам да вървя боса и преди години един треньор в бягането Ченгер ме именува „ Босоногата кралица”. После, когато скачах с необут махов крайник, приятелите също ме назоваха по този начин. Затова авторката на книгата Юлия Пискулийска се спря на това заглавие.
- Как се става „ Босонога кралица”?
- През целият си живот съм имала шанса да попадам на доста смислени и честни хора с висока ценностна система, които са обрисували жалоните в моето развиване. Моите родители ме научиха на най-важното – на доста труд, да съм почтена и точна с хората към мен. Такъв беше татко ми, който обожавам, Светла му памет! Той споделяше да оказвам помощ на всеки, на който мога и да съм добра. Родителите ми бяха строги, скромни, елементарни селски хора, само че доста новаторски и напредничави.
После в живота ми пристигна първият ми треньор Петър Димитров – Пената, който бе извънреден, огромен експерт. Той споделяше, че по света има доста глина, само че тя би трябвало да попадне в ръцете на занаятчия, с цел да се получи шедьовър. Беше придирчив, ревизираше ни бележниците за всички оценки, а ние му се сърдехме, само че ни научи, че е значимо да имаме освен здрави крайници, а и здрави глави. Обичаше операта и ни научи да я слушаме, аз до през днешния ден боготворя това театрално изкуство. Не ни позволяваше да закъсняваме и повтаряше непрекъснато, че точността е добродетел на кралете. Ако закъснявахме, недай Боже, ни караше по 5 пъти да копаем трапа за дълги скокове, а това беше супер уморително. После в годините отново съм срещала доста чудесни хора, благодаря на Бог за тях!
- Вие сте първата българка със международен връх в леката атлетика, печелите сребърен орден на Олимпиадата в Мюнхен през 1972 година, където се случи нещастието, наречена по-късно „ Мюнхенско клане” / бел.ред. „ Мюнхенското клане” е терористична акция по време на олимпийски игри в Мюнхен 1972 година На 5 септември 1972 година единадесет членове от израелския олимпийски тим са взети за заложници от палестинската терористична организация Черния септември с искане за освобождение на 200 палестински пандизчии в Израел. Убити са 17 души./, какви са спомените ви оттогава?
- Тогава скачах на 3 - 4 септември, а на другия ден стана терористичният акт, при който палестинците нападнаха израелците и бяха убити 17 души. До през днешния ден се вцепенявам от смут като се сетя. Ние бяхме в настрана общежитие, само че страхът и шокът ни сковаха. Държаха ни относително изолирано и тогава малко се разбра за случилото се. Но на другия ден трябваше да давам изявление за немски публицисти, които доста ме търсеха по това време. Затвориха селото, никой не можеше да влиза, само че от МОК бяха безапелационни, че е добре да дам това изявление. Затова потеглих дружно с преводача и взехме решение да приказваме с публицистите през телената ограда на лагера. Тогава видях, че има подземни пътища под постройките на селището, където видяхме да влизат доста танкове, бетеери и друга тежка военна техника. Признавам си, че първата ми мисъл бе да се апелирам на Бог да ни опази, че си имам детенце в България. Не можах да дам изявлението, отхвърлих се. Дано повече такава покруса в никакъв случай не се повтаря! Все отново МОК взе вярно решение да продължат олимпийските игри и труда на десетки изявени спортисти да не отиде напразно. После към този момент е знайно по какъв начин се охраняват всички спортни надпревари – строго, тежко и точно.
Любопитно е обаче развиването на цивилизацията – в древността са спирали войните по време на олимпийските игри, а ние в съвремието ги превърнахме в какво? Жалко е...
- Има ли рецепта по какъв начин човек да резервира своята нормалност и непринуденост, макар шума на триумфите и славата?
- Много постоянно споделям, че може да стигнеш висините, само че не запазиш ли човешкото и добротата у себе си, си никой. Внукът ми учи в Япония, вървях там и една от преподавателките му наяве ми се дивеше какъв брой съм била естествена, а пък техните олимпийци били доста високомерни, не можело да се приказва с тях. Аз в никакъв случай не съм се считала за звезда, значимо ми е да си остана добър човек, нищо че от време на време някои бъркат добротата с нелепостта. Щастливка съм, тъй като ориста ми е дала късмет да се осъществявам. Като доста други хора прочее.
- Мнозина споделят „ Преди какви спортисти имаше, в този момент няма такива”, съгласна ли сте с това?
- Не съм съгласна. В момента светът е глобализиран, младежите имат доста благоприятни условия. Изтеклата 2018 година беше доста сполучлива за спорта, вижте какъв брой медали имаме на младежките олимпийски игри. Вярвам, че в България постоянно ще има младежи, които ще обичат спорта и ще вършат своите достижения. Не бива да се гледа единствено обратно.
- Как си обяснявате приемствеността във вашата дисциплинираност?
- България е образец във високия скок. Мечтата ми е да направиме един шампионат тук, в страната ни и да покажем какво можем. Наред с младите може и ние да скочим. Е, и по 20 см да е, все нещо сме дали. Това споделих и през вчерашния ден пред всички на премиерата на книгата ми.
- Може ли Мирела Демирева да стане идната огромна скачачка?
- Тя към този момент е велика – има олимпийски орден, наред с други оценки. Вече се потвърди, че е доста, доста добра, имам вяра в нея и че може да донесе още доста наслада на феновете на спорта.
- Най-големият проблем в спорта кой е, съгласно вас?
- Унищожаването на детско - юношеските спортни школи и Слава Богу, че към този момент се вършат опити за възобновяване им. В тези школи спортуваха десетки деца и все някои от тях тръгваха към огромния спорт. Добре е и това, че по градовете започнаха за възвръщат игралните зали, в които младите всеобщо да спортуват.
- Преди време казахте, че би трябвало да имаме вяра в положителното и справедливостта. Още ли мислите по този начин?
- Да, имам вяра, че справедливстта постоянно спечелва. Всеки е имал проблеми по пътя си, само че аз не мога да намеря човек, за който да кажа „ Този не желая да го виждам в никакъв случай повече”. Вярвам в положителното.
- Имате 2 олимпийски медала, взела участие сте в 4 олимпиади, постигнала сте 5 международни върха, имате предпазена дисертация в Москва. Какво обаче ви кара да се чувствате задоволена, щастлива и да се усмихвате?
- Пропуснахте нещо доста значимо – моето семейство. Омъжих се през 1969 година, само че тогава времената бяха такива, че ми бяха забранили да забременявам до олимпиадата 1972 година Един ден си отидох на село, майка ми плаче и подрежда, че съм била женена, пък за какво съм нямала деца, хората шушукали и така нататък.. Позамислих се и взех решение да не отивам на лагер в Петрич, останах си и хоп - забременях. Казах на началниците на спорта по това време, че и светът да се затрие, аз това дете, ще го родя. Така на бял свят пристигна синът ми Благой. После се възвърнах и продължих със спорта. За мен фамилията е свято – двете ми деца, петте ми внучета, мъжът до мен Валентин Гетов.
- Има ли „ летва”, която не сте могла да прескочите?
- Сещам се за най-малко две такива „ летви”. Едната, имах фантазия всички положителни скачачки, както казахте имаме традиция в тази дисциплинираност, да се съберем и да си създадем една професионална школа. Намерих даже база по тази причина в Берковица, само че не съумях да събера нужните средства. Нищо, някой след мен може да го направи...
Другата е, че мечтаех да имам три деца, само че не съумях. Затова пък през днешния ден имам много внучета. И съм признателна за всичко претърпяно дотук.
- Г-жо Благоева, дни преди вашият рожден ден в събота, на премиерата на книгата ви нощес министърът на спорта Красен Кралев сподели, че продължавате да сте част от спортния живот на България. Чувствате ли се в действителност като „ Босоногата кралица”, каквото е заглавието на книгата?
- Благодаря на министъра за хубавите думи, че към момента съм част от българския спорт, само че аз се усещам също и като част от българското общество. Получила съм доста от живота, сочи моята равносметка – имам две деца, пет внучета, осъществих се в спорта, опазих дисертация в Москва. Дай Бог да имам още години и благоприятни условия да оказвам помощ в благотворителни публични действия, както върша в този момент. Като да вземем за пример в Българска гайдарска асоциация, където работим дружно с моята огромна другарка Валя Балканска. Наскоро тя ми сподели: „ Хич да не си посмяла да спираш да работиш. Ще продължаваш, аз сама си копая и сея градината, работя, не спирам за миг”. Също по този начин се включвам в активността на холистичен център „ Имани” и други. Много е значимо човек да оказва помощ на хората. Не се усещам като кралица и в никакъв случай не съм се чувствала по този начин. Обичам да вървя боса и преди години един треньор в бягането Ченгер ме именува „ Босоногата кралица”. После, когато скачах с необут махов крайник, приятелите също ме назоваха по този начин. Затова авторката на книгата Юлия Пискулийска се спря на това заглавие.
- Как се става „ Босонога кралица”?
- През целият си живот съм имала шанса да попадам на доста смислени и честни хора с висока ценностна система, които са обрисували жалоните в моето развиване. Моите родители ме научиха на най-важното – на доста труд, да съм почтена и точна с хората към мен. Такъв беше татко ми, който обожавам, Светла му памет! Той споделяше да оказвам помощ на всеки, на който мога и да съм добра. Родителите ми бяха строги, скромни, елементарни селски хора, само че доста новаторски и напредничави.
После в живота ми пристигна първият ми треньор Петър Димитров – Пената, който бе извънреден, огромен експерт. Той споделяше, че по света има доста глина, само че тя би трябвало да попадне в ръцете на занаятчия, с цел да се получи шедьовър. Беше придирчив, ревизираше ни бележниците за всички оценки, а ние му се сърдехме, само че ни научи, че е значимо да имаме освен здрави крайници, а и здрави глави. Обичаше операта и ни научи да я слушаме, аз до през днешния ден боготворя това театрално изкуство. Не ни позволяваше да закъсняваме и повтаряше непрекъснато, че точността е добродетел на кралете. Ако закъснявахме, недай Боже, ни караше по 5 пъти да копаем трапа за дълги скокове, а това беше супер уморително. После в годините отново съм срещала доста чудесни хора, благодаря на Бог за тях!
- Вие сте първата българка със международен връх в леката атлетика, печелите сребърен орден на Олимпиадата в Мюнхен през 1972 година, където се случи нещастието, наречена по-късно „ Мюнхенско клане” / бел.ред. „ Мюнхенското клане” е терористична акция по време на олимпийски игри в Мюнхен 1972 година На 5 септември 1972 година единадесет членове от израелския олимпийски тим са взети за заложници от палестинската терористична организация Черния септември с искане за освобождение на 200 палестински пандизчии в Израел. Убити са 17 души./, какви са спомените ви оттогава?
- Тогава скачах на 3 - 4 септември, а на другия ден стана терористичният акт, при който палестинците нападнаха израелците и бяха убити 17 души. До през днешния ден се вцепенявам от смут като се сетя. Ние бяхме в настрана общежитие, само че страхът и шокът ни сковаха. Държаха ни относително изолирано и тогава малко се разбра за случилото се. Но на другия ден трябваше да давам изявление за немски публицисти, които доста ме търсеха по това време. Затвориха селото, никой не можеше да влиза, само че от МОК бяха безапелационни, че е добре да дам това изявление. Затова потеглих дружно с преводача и взехме решение да приказваме с публицистите през телената ограда на лагера. Тогава видях, че има подземни пътища под постройките на селището, където видяхме да влизат доста танкове, бетеери и друга тежка военна техника. Признавам си, че първата ми мисъл бе да се апелирам на Бог да ни опази, че си имам детенце в България. Не можах да дам изявлението, отхвърлих се. Дано повече такава покруса в никакъв случай не се повтаря! Все отново МОК взе вярно решение да продължат олимпийските игри и труда на десетки изявени спортисти да не отиде напразно. После към този момент е знайно по какъв начин се охраняват всички спортни надпревари – строго, тежко и точно.
Любопитно е обаче развиването на цивилизацията – в древността са спирали войните по време на олимпийските игри, а ние в съвремието ги превърнахме в какво? Жалко е...
- Има ли рецепта по какъв начин човек да резервира своята нормалност и непринуденост, макар шума на триумфите и славата?
- Много постоянно споделям, че може да стигнеш висините, само че не запазиш ли човешкото и добротата у себе си, си никой. Внукът ми учи в Япония, вървях там и една от преподавателките му наяве ми се дивеше какъв брой съм била естествена, а пък техните олимпийци били доста високомерни, не можело да се приказва с тях. Аз в никакъв случай не съм се считала за звезда, значимо ми е да си остана добър човек, нищо че от време на време някои бъркат добротата с нелепостта. Щастливка съм, тъй като ориста ми е дала късмет да се осъществявам. Като доста други хора прочее.
- Мнозина споделят „ Преди какви спортисти имаше, в този момент няма такива”, съгласна ли сте с това?
- Не съм съгласна. В момента светът е глобализиран, младежите имат доста благоприятни условия. Изтеклата 2018 година беше доста сполучлива за спорта, вижте какъв брой медали имаме на младежките олимпийски игри. Вярвам, че в България постоянно ще има младежи, които ще обичат спорта и ще вършат своите достижения. Не бива да се гледа единствено обратно.
- Как си обяснявате приемствеността във вашата дисциплинираност?
- България е образец във високия скок. Мечтата ми е да направиме един шампионат тук, в страната ни и да покажем какво можем. Наред с младите може и ние да скочим. Е, и по 20 см да е, все нещо сме дали. Това споделих и през вчерашния ден пред всички на премиерата на книгата ми.
- Може ли Мирела Демирева да стане идната огромна скачачка?
- Тя към този момент е велика – има олимпийски орден, наред с други оценки. Вече се потвърди, че е доста, доста добра, имам вяра в нея и че може да донесе още доста наслада на феновете на спорта.
- Най-големият проблем в спорта кой е, съгласно вас?
- Унищожаването на детско - юношеските спортни школи и Слава Богу, че към този момент се вършат опити за възобновяване им. В тези школи спортуваха десетки деца и все някои от тях тръгваха към огромния спорт. Добре е и това, че по градовете започнаха за възвръщат игралните зали, в които младите всеобщо да спортуват.
- Преди време казахте, че би трябвало да имаме вяра в положителното и справедливостта. Още ли мислите по този начин?
- Да, имам вяра, че справедливстта постоянно спечелва. Всеки е имал проблеми по пътя си, само че аз не мога да намеря човек, за който да кажа „ Този не желая да го виждам в никакъв случай повече”. Вярвам в положителното.
- Имате 2 олимпийски медала, взела участие сте в 4 олимпиади, постигнала сте 5 международни върха, имате предпазена дисертация в Москва. Какво обаче ви кара да се чувствате задоволена, щастлива и да се усмихвате?
- Пропуснахте нещо доста значимо – моето семейство. Омъжих се през 1969 година, само че тогава времената бяха такива, че ми бяха забранили да забременявам до олимпиадата 1972 година Един ден си отидох на село, майка ми плаче и подрежда, че съм била женена, пък за какво съм нямала деца, хората шушукали и така нататък.. Позамислих се и взех решение да не отивам на лагер в Петрич, останах си и хоп - забременях. Казах на началниците на спорта по това време, че и светът да се затрие, аз това дете, ще го родя. Така на бял свят пристигна синът ми Благой. После се възвърнах и продължих със спорта. За мен фамилията е свято – двете ми деца, петте ми внучета, мъжът до мен Валентин Гетов.
- Има ли „ летва”, която не сте могла да прескочите?
- Сещам се за най-малко две такива „ летви”. Едната, имах фантазия всички положителни скачачки, както казахте имаме традиция в тази дисциплинираност, да се съберем и да си създадем една професионална школа. Намерих даже база по тази причина в Берковица, само че не съумях да събера нужните средства. Нищо, някой след мен може да го направи...
Другата е, че мечтаех да имам три деца, само че не съумях. Затова пък през днешния ден имам много внучета. И съм признателна за всичко претърпяно дотук.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ