Дуел в писма IV: Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Равни ли сме всъщност?
Това е четвъртата част от дуела в писма сред либерала проф. Евгений Дайнов и консерватора Тончо Краевски.
Предишните писма можете да прочетете тук:
Дуел в писма I. Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Правилата на мускетарите
Дуел в писма II. Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Либералният план е Вавилонска кула
Дуел в писма III: Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Как да създадем по този начин, че някои хора да не решат, че са по-висши
Скъпи Евгений,
Не зная заради що си усетил у мене яд. Не споделям, че не се гневя, само че и не мисля че съм по-гневен от естествените хора.
Инак, вярно си усетил Тъмната страна. Аз няма по какъв начин да не бъда на Тъмната страна, в случай че слагам под подозрение 230-годишните постулати на Френската гражданска война, демократичния индивидуализъм и общо взето - на Просвещението.
Логично, от другата страна на просвещението стои мрака. Но аз в никакъв случай не ще върна нито хората, нито самия себе си към времето на “средновековната безпросветност ”, не се бойте. Либерализмът е неминуем - както комунизма, райха, халифата и останалите универсални идеологии.
Аз върша друго, моят блян е да просветя хората за Просвещението, да озаря мрачните му кътчета, за които не пишат в учебниците и за които не снимат филми; всички тези тъмни ъгли, които няма по какъв начин да забележим, заслепени от блясъка на триумфите му, тъкмо както хората в Русия не са могли да надникнат в подземията на ЧК, а немците е нямало от кое място да схванат какво става в Аушвиц. Един твой сътрудник измисли оня ден отлично име за хората като мен: контра-будители. Едно е да си контрапросвещенец или контрареволюционер, тъй като това са непознати и универсални понятия, само че напълно друго е да си “контра-будител ”; това е някак по-българско, по-нашенско, а не универсално, по тази причина ми харесва. Само остава и да е написано вярно на български, т.е. слято, а не по британското предписание, само че нейсе.
По въпроса с равенството… Не зная за какво либералите сте толкоз захласнати от равенството, почтена дума. Сякаш в случай че няма тъждество, животът ще се извърши с непрекъснато принуждение и робия. Моите наблюдения от четенето на история сочат противоположното - йерархиите основават мир и благополучие, егалитаризмът основава война и опустошаване. Ти ме чу да споделям, че няма политическо тъждество на една конференция в Нов български университет преди година и половина. Явно по този начин съм ви втрещил, че от този момент насам проф. Антоний Тодоров (който се държа доста добре и почтително с мен тогава), не пропуща случай да напише някъде, че (о, ужас) Тончо Краевски не има вяра в равенството. Възмутената реакция на всички ви беше реакция на религиозни хора, не на учени. Просто стане ли дума за равенството, демокрацията и още няколко такива светини, вие забравяте че сте политолози и завчас ставате жреци. Това установяване на сакрални хрумвания, които не могат да бъдат подложени на критика, не е по никакъв начин просвещенско и кантианско от ваша страна.
Сега ще обясня какво имах поради. Аз напълно не желаех да кажа, че съм “против ” равенството. Когато си академик, не можеш да си разрешаваш оценки - какво би трябвало и какво не би трябвало да бъде. Когато си академик, приказваш най-вече в дескриптивен (описателен) смисъл и по-малко в прескриптивен (предписващ). Аз нямам доверие в равенството дескриптивно видяно. Не го виждам в историята на обществото, не го виждам даже в модерната демократична народна власт. Мога ли аз да бъда политически еднакъв на министъра на опазването на здравето да вземем за пример? Мога ли да бъда политически еднакъв на предприемачите, които подаряват пари на партиите в предизборни акции? Мога ли да бъда еднакъв на авторитетния мъдрец, който поучава политиците?
Очевидно е, че всички ние упражняваме доста друга власт и въздействие - както официално, по този начин и неофициално. Равенството е нереалност на демократичната философия, тъкмо както диктатурата на пролетариата е нереалност. Това е блян, който в никакъв случай няма да бъде сбъднат, само че през това време всичко сторено в негово име може да бъде оправдано; посредством него се легитимира и избран политически и стопански хайлайф, което пък води до неравноправие в името на равенството. Как беше: войната е мир, свободата е иго, незнанието е мощ. “Всички сме равни ” е формалната машинация, както би споделил Оруел.
Понеже нямам доверие в политическото тъждество, ще ти кажа в какво имам вяра. Вярвам, че хората са равни в едно само нещо, което ги свързва (и разделя) оттатък политическите им права, благосъстоянието, интелекта и телесложението. Равно свободни са. Но не свободни по силата на конституционните си права (които инак са прелестно нещо), не даже с помощта на Хартата за правата на индивида и на съда в Страсбург. Тези права и свободи са хубави, само че са измамни; те на следващия ден могат да бъдат обърнати против теб. Това, което не могат да ти вземат в никакъв случай е екзистенциалната тежест на свободата с която си роден и която си наследил от прародителите си от началото на вековете. Свободата, с която изпитваш света като индивид, а не като обект; живата независимост, която имаш без значение от конституцията или от съчиненията на Кант; интимният размисъл, в който можеш да останеш правилен на себе си, даже когато светът има силата да те смаже и трансформира в някой различен. Това е единствената същинска независимост и единствено в нея всички хора могат да бъдат равни. Всичко друго е политика, политиката допуска група, а групата допуска неравноправие.
Поздрави,
Тончо
Предишните писма можете да прочетете тук:
Дуел в писма I. Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Правилата на мускетарите
Дуел в писма II. Тончо Краевски към Евгений Дайнов: Либералният план е Вавилонска кула
Дуел в писма III: Евгений Дайнов към Тончо Краевски: Как да създадем по този начин, че някои хора да не решат, че са по-висши
Скъпи Евгений,
Не зная заради що си усетил у мене яд. Не споделям, че не се гневя, само че и не мисля че съм по-гневен от естествените хора.
Инак, вярно си усетил Тъмната страна. Аз няма по какъв начин да не бъда на Тъмната страна, в случай че слагам под подозрение 230-годишните постулати на Френската гражданска война, демократичния индивидуализъм и общо взето - на Просвещението.
Логично, от другата страна на просвещението стои мрака. Но аз в никакъв случай не ще върна нито хората, нито самия себе си към времето на “средновековната безпросветност ”, не се бойте. Либерализмът е неминуем - както комунизма, райха, халифата и останалите универсални идеологии.
Аз върша друго, моят блян е да просветя хората за Просвещението, да озаря мрачните му кътчета, за които не пишат в учебниците и за които не снимат филми; всички тези тъмни ъгли, които няма по какъв начин да забележим, заслепени от блясъка на триумфите му, тъкмо както хората в Русия не са могли да надникнат в подземията на ЧК, а немците е нямало от кое място да схванат какво става в Аушвиц. Един твой сътрудник измисли оня ден отлично име за хората като мен: контра-будители. Едно е да си контрапросвещенец или контрареволюционер, тъй като това са непознати и универсални понятия, само че напълно друго е да си “контра-будител ”; това е някак по-българско, по-нашенско, а не универсално, по тази причина ми харесва. Само остава и да е написано вярно на български, т.е. слято, а не по британското предписание, само че нейсе.
По въпроса с равенството… Не зная за какво либералите сте толкоз захласнати от равенството, почтена дума. Сякаш в случай че няма тъждество, животът ще се извърши с непрекъснато принуждение и робия. Моите наблюдения от четенето на история сочат противоположното - йерархиите основават мир и благополучие, егалитаризмът основава война и опустошаване. Ти ме чу да споделям, че няма политическо тъждество на една конференция в Нов български университет преди година и половина. Явно по този начин съм ви втрещил, че от този момент насам проф. Антоний Тодоров (който се държа доста добре и почтително с мен тогава), не пропуща случай да напише някъде, че (о, ужас) Тончо Краевски не има вяра в равенството. Възмутената реакция на всички ви беше реакция на религиозни хора, не на учени. Просто стане ли дума за равенството, демокрацията и още няколко такива светини, вие забравяте че сте политолози и завчас ставате жреци. Това установяване на сакрални хрумвания, които не могат да бъдат подложени на критика, не е по никакъв начин просвещенско и кантианско от ваша страна.
Сега ще обясня какво имах поради. Аз напълно не желаех да кажа, че съм “против ” равенството. Когато си академик, не можеш да си разрешаваш оценки - какво би трябвало и какво не би трябвало да бъде. Когато си академик, приказваш най-вече в дескриптивен (описателен) смисъл и по-малко в прескриптивен (предписващ). Аз нямам доверие в равенството дескриптивно видяно. Не го виждам в историята на обществото, не го виждам даже в модерната демократична народна власт. Мога ли аз да бъда политически еднакъв на министъра на опазването на здравето да вземем за пример? Мога ли да бъда политически еднакъв на предприемачите, които подаряват пари на партиите в предизборни акции? Мога ли да бъда еднакъв на авторитетния мъдрец, който поучава политиците?
Очевидно е, че всички ние упражняваме доста друга власт и въздействие - както официално, по този начин и неофициално. Равенството е нереалност на демократичната философия, тъкмо както диктатурата на пролетариата е нереалност. Това е блян, който в никакъв случай няма да бъде сбъднат, само че през това време всичко сторено в негово име може да бъде оправдано; посредством него се легитимира и избран политически и стопански хайлайф, което пък води до неравноправие в името на равенството. Как беше: войната е мир, свободата е иго, незнанието е мощ. “Всички сме равни ” е формалната машинация, както би споделил Оруел.
Понеже нямам доверие в политическото тъждество, ще ти кажа в какво имам вяра. Вярвам, че хората са равни в едно само нещо, което ги свързва (и разделя) оттатък политическите им права, благосъстоянието, интелекта и телесложението. Равно свободни са. Но не свободни по силата на конституционните си права (които инак са прелестно нещо), не даже с помощта на Хартата за правата на индивида и на съда в Страсбург. Тези права и свободи са хубави, само че са измамни; те на следващия ден могат да бъдат обърнати против теб. Това, което не могат да ти вземат в никакъв случай е екзистенциалната тежест на свободата с която си роден и която си наследил от прародителите си от началото на вековете. Свободата, с която изпитваш света като индивид, а не като обект; живата независимост, която имаш без значение от конституцията или от съчиненията на Кант; интимният размисъл, в който можеш да останеш правилен на себе си, даже когато светът има силата да те смаже и трансформира в някой различен. Това е единствената същинска независимост и единствено в нея всички хора могат да бъдат равни. Всичко друго е политика, политиката допуска група, а групата допуска неравноправие.
Поздрави,
Тончо
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ