Това е Честно казано“ в понеделник вечер по Би Ай

Това е „ Честно казано “ в понеделник вечер по Би Ай Ти. Аз съм Люба Кулезич. Да, но след днешното изявление на премиера Бойко Борисов по Би Ти Ви не съм сигурна коя съм. До такава степен се разминахме във усещанията си за действителността.
Очевидно, към този момент не обитаваме една и съща такава. Разминаваме се даже в най-елементарни усещания. Като това да вземем за пример кое е черно и кое е бяло. Какво е триумф и какво е неуспех. Кое е частна благосъстоятелност и кое държавна. Кое е право и кое е погрешно. Какво е неистина и какво е истина.

По мотив на това тотално разминаване сред един простосмъртен жител като мен и един затънал във властта властник се сетих за една имитация от пиесата „ Хенри IV “ на италианския драматург Луиджи Пирандело: „ Аз ли съм, не съм ли аз? Луд ли съм, не съм ли вманиачен? “. Става дума за воин, затворен в личната си заблуда, скъсал връзките си с действителността. Има известни проблясъци обаче.

Нашият министър-председател май към този момент няма такива. Той не е в положение да види нищо друго, с изключение на своята безпогрешност. Собственоръчно си написа „ отличен “ за стоте дни на третото си ръководство. По този метод всеки опит за разговор става ненужен. Няма никакъв смисъл господин Борисов да дава изявленията оттук насетне. Няма да научим нищо друго с изключение на, че е първенец.

Но щом е стигнал тази фаза на самоанализ и самокритика, надали в миналото ще се запита: „ Аз ли съм, не съм ли аз? Луд ли съм, не съм ли вманиачен? “. Затова отговорът на тази трагична алтернатива е в нашето поле. Понеже не сме просто фенове на Бойковите осъществявания, a сме също така и работодатели на министър-председателя. Време е най-накрая да дефинираме границите на нормалността в политиката, в придържането към разпоредбите, към обикновеното образование, в случай че щете, в спазването на закона при упражняването на властта. И тогава да решим дали не е време в действителност да влязат санитарите…