Прочетете част от книгата на Харви Мартин „Тайните учения на спиритистите”
Това е част от книгата на Харви Мартин „ Тайните учения на спиритистите ". Тя е първото изчерпателно пояснение за произхода и историята на духовното лекуване във Филипините.
Скоро очаквайте и нова част от тази книга, която съгласно Д-р Лари Доси (главен редактор на списание „ Алтернативни лечения в опазването на здравето и медицината ”) е „ проучване на мистериите на изцелението. Тя е смело пътешестване в един свят, прекомерно дълго подценяван от обичайна медицина. Тази книга би трябвало да се приема съществено от всички, които се интересуват от връзките сред духовността и изцелението. "
ГЛАВА ПЪРВА
ЧУДЕСА НА ГОЛЕМИЯ ОСТРОВ
В края на 60-те години на ХХ в. членовете на по този начин наречената „ хипи ” контракултура почнали да идват в Хавай в търсене на идеалното място, където да основат спокоен метод на живот в естетика с природата. Благословен с мек екваториален климат, който е покрай съвършенството, Хавай предложил оптималната среда за проучване на човешкия капацитет, необременяван от суровата действителност на студените зими и горещите лета. До началото на 70-те години на ХХ в. контракултурата трансформирала Хавай в един от най-успешните центрове за различен метод на живот в Съединените щати.
Хавайските острови са едно в действителност великолепно място. Идеалното време, тучната зеленина и мощта на океана се съчетават, с цел да създадат магия, която никой разумен човек не би желал да скапе. В мултикултурната среда на Хавайските острови е нещо всекидневно да бъдете под въздействието на екзотиката. Въпреки че островите са част от Съединените щати, американците, които живеят в Хавай известно време, опознават и възприемат понятия и културни правила, които са доста разнообразни от тези, които са оставили в обичайна Америка. Идеализмът процъфтява измежду спокойната атмосфера на пасатите и яркото слънце в Хавай.
Масовото преселение в Хавай почнало със сърфистите от Калифорния, които, естествено, търсели „ идеалната вълна ”. Но същинското преселение в Хавай на контракултурата почнало откакто суперзвездата на рока Джими Хендрикс провел поредност от фамозни концерти, познати като концертите „ Рейнбоу Бридж ”. Първият се състоял в кратера Даймънд Хед на остров Оаху. Вторият концерт бил в общината на селската област Улупалакуа, на красивия остров Мауи. Концертите били снимани и по този начин бил основан филмът „ Рейнбоу Бридж ”. Когато бил пуснат по екраните, картините от една сюрреалистична нова просвета, зародила се в хавайския парадайс, били видени в кината в цялата страна. Хендрикс кръстил Хавай „ Земята на новото изгряващо слънце ” в едноименна ария.
Членовете на зараждащата се „ хипи ” контракултура, които се преместили в Хавай, разкрили, че обичайна хавайска просвета съдържа доста детайли, които отразяват техните копнежи. Духът на Алоха подчертал върху безкористния блян за взаимна работа и шерване на плодородното обилие на природата. Понятието Охана… огромното семейство, в което всички се възприемат като законни и обичани членове на човешкия род… се съчетавало добре с племенните инстинкти на холистичната общественост.
Традицията Алоха Аина, съгласно която земята се възприема като свещена и е обект на откровена обич, удовлетворявала загрижеността за околната среда на холистичната общественост. Почитането на природата и желанието за запазване на естествената хубост на островите обезпечили допирни точки за едно разнородно население. Онези от нас, които отхвърлили правилата на актуалната американска просвета, считайки ги за деструктивни за природата и човешкото достолепие, в този момент решили да основат нова просвета: просвета, поддържана с органично отглеждана храна без пестициди, захранвана от сила, създавана от слънцето, и поддържана в положително здраве от система за опазване на здравето, която включвала най-хубавото от холистичното лекуване от целия свят. Ние продължихме напред с безспорното разбиране, че всичко е допустимо. С дълбока религия в нашия план за един в действителност прелестен нов свят, ние приехме Хавайските острови като съюз, блажен от Бога.
Количеството слънчева светлина, което пада в щата Хавай, правеше допустимо построяването на нов вид жилища, захранвани напълно с създавано от слънцето електричество и с вода, подгрявана от слънцето. Природните енергийни източници включваха и непрекъснатите пасати… идеални за вятърна сила. Тъй като разполагахме с поръчани по пощата източници като списание Whole Earth Catalog, както и с локалната мъдрост на Mother Earth News, ние успяхме да трансформираме виталната си среда… и живота си. Въпреки че НАСА изобрети слънчевите фотоклетки, с цел да зарежда галактическите кораби, холистичната общественост непринудено стартира да приспособява приложението на фотоволтаичните технологии от спътниците към домовете.
Беше същинско ентусиазъм да разберем, че за пръв път в историята разполагаме с технологията да си осигурим обичаните си земни богатства, без това да се отрази неподходящо на околната среда.По подигравка на ориста нашето изобретение на фотоволтаиците и водата, подгрявана от слънцето, съответства с петролната рецесия на ОПЕК. За наша наслада администрацията на Картър постанови остров Хавай (Големият остров) да стане енергийно самостоятелен до 1990 г. и предложи да заплати 50 % от разноските за инсталиране на жилищни слънчеви системи за затопляне на водата и на електрически системи под формата на данъчен заем за слънчева сила. До 1978 г. аз живеех без значение от енергопреносната мрежа, в една напълно захранвана от слънцето плантация на остров Хавай, където бях купил осем акра земя.
Всеки ден до 2 часа следобяд моята акумулаторна батерия беше изцяло заредена с електричеството, генерирано от хавайското слънце. Моята фотоволтаична система всеки ден произвеждаше задоволително електричество, с цел да задоволи енергийните ми условия за една седмица. Бях учуден какъв брой е елементарно да се живее „ отвън системата ” в Хавай, а по силата на логиката, и на всички места в тропичните или субтропичните райони на света. Соларната електрическа система, която инсталирах, беше изцяло автоматизирана, без преносими елементи, и единствената поддръжка беше напълването на батериите с вода на всеки три седмици. Ние възприемахме свободата, която ни даваха слънчевите технологии, като окончателния подем на едно децентрализирано общество, в което авангардните технологии ни позволяваха да бъдем изцяло самостоятелни. Още по-голям беше фактът, че слънчевата сила беше безвредна за околната среда. За страдание комуналните служби възприемаха нашата енергийна самостоятелност като изгубени доходи. След избора на Роналд Рейгън за президент, Министерството на енергетиката прекрати създаването на слънчеви технологии, приключи данъчния заем и вместо това концентрира напъните си върху нуклеарните проучвания.
За благополучие ние извършихме прехода към слънчева самостоятелност преди огромните пари да стартират да саботират устойчивото бъдеще. След като постигнахме енергийна самостоятелност, ние насочихме вниманието си към създаване на аграрни способи без химикали и пестициди. С учудване установихме, че едно толкоз красиво място като Хавай има най-токсичните аграрни практики с интензивна приложимост на химикали в света. Количеството изкуствени торове, пестициди и хербициди, употребявани при развъждането на захарна тръстика, ананаси, папая и цветя, граничеше с геноцид на земеделските служащи и хората, които живееха в или даже наоколо до земеделските региони. В отговор на това бяха наложени органичното градинарство, хидропониката, пермакултурата, биодинамичното земеделие и доста други други възможности на земеделието с интензивна приложимост на химикали и пестициди.
Холистично лекуване в Земята на новото изгряващо слънце
След като открихме методите за произвеждане на чиста сила и здравословна храна, ние осъзнахме нуждата да създадем различна система за опазване на здравето. Разнообразните знания и опит на нашата холистична общественост за следващ път се сплотиха, с цел да създадат разбор. От този разбор се зароди неповторим синтез на лечебните обичаи на доста култури. Освен необятния набор от различни лечения, които бяхме донесли със себе си от континента, островите изобилстваха с локални други възможности на обичайна здравна процедура. От японците и китайците идваха шиацу и акупунктурата, тай-чи чуан и чи кунг. От хавайците идваше лечебната система на кахуните, която варираше от лекуване с билки до масаж ломи-ломи и хоопонопоно (процес на прошка). В непринудената хавайска среда лечители от доста раси ставаха другари и свободно споделяха знанията си между тях. Щателното изследване на мултикултурните способи на лекуване разкриваше, че в другите системи има детайли, които се допълват взаимно и „ работят ” без значение от подтекста, в който в началото са били създадени. Докато ние експериментирахме, комбинирайки тези съществени детайли, започнаха да се появяват нови, еклектични системи.
Въпреки че не бяхме създали системата „ Докосване за здраве ”, ние я използвахме интензивно. „ Докосване за здраве ” е ослепителен образец за система за хибридно лекуване, получена посредством кръстосано сравнение на другояче несвързани системи. БиоКинезиологията (БК) е просвета, която употребява мускулно тестване, с цел да дефинира силата или слабостта на даден орган. Обикновено БК се употребява в подтекста на западната здравна просвета и в никакъв случай не е съществувала в Китай. Д-р Джоузеф Гудхарт видял връзка сред БК и китайската система за лекуване, в която меридианите в акупунктурата също са директно свързани с съответни органи. Гудхарт заключил, че БК може да се употребява като различна форма на органова диагностика. В Китай тази диагностика обичайно се прави посредством отчитане на пулса на китката и доста мъчно се учи и овладява. Гудхарт тествал теорията си и открил, че дава резултат. Използвайки мускулно тестване
вместо инспекция на пулса и акупресура с пръстите (шиацу) вместо игли за лекуване, Гудхарт съумял да комбинира детайли от китайската, японската и западната медицина и основал една от най-хубавите системи за естествено опазване на здравето, получена в следствие от синтеза сред Изтока и Запада.
След избран стадий проучването на лекуването се трансформира в проучване на едвам доловими енергийни процеси и, в последна сметка, на психични и духовни процеси. Нашите познания се увеличаваха всекидневно и ние напълно основателно смятахме, че по-нататъшните разкрития за вътрешните механизми на лекуването са освен вероятни, само че и евентуални. Ние научихме да вземем за пример, че ориенталските култури разполагат с медицински системи, учредени на разбирането за някаква неуловима витална мощ, която работи във физическото тяло. Потърсихме ориенталски лечители, учихме дружно с тях и разбрахме по какъв начин да боравим с тези неуловими енергии… посредством закони, непознати на западната медицина… с цел да лекуваме физическото тяло. Изпробвахме интензивно ориенталските медицински системи и установихме, че работят и на доктрина, и на процедура.
При все че акупунктурните точки елементарно могат да бъдат открити със специфични електронни уреди, виталната мощ, която китайците назовават Чи, не може да бъде открита. Макар че западната просвета не е съумяла да удостовери съществуването на Чи, научно потвърденото битие на акупунктурните точки и меридиани ни даваше учредения да допускаме, че в последна сметка и съществуването на Чи ще бъде потвърдено. За нас фактът, че енергийната медицина даваше положителни на практика резултати, беше единственото удостоверение, от което имахме потребност. Все отново умелото боравене с Чи благодарение на законите на китайската медицина поддържаше здрава и възпроизвеждаща се най-многолюдната нация на света в продължение на най-малко три хиляди години. Докато знанията ни се увеличаваха, ние бяхме изумени от непрекъснато разширяващите се хоризонти, които се разкриваха пред нас и ни водеха все по-надълбоко в езотеричните глъбини на духовното излекуване.
Фактът, че научихме толкоз доста за толкоз малко време, ни вдъхна дълбока религия в духовното измерение на живота. Никой от нас не се съмняваше, че следва да научим още доста неща за изцелението и че отвореното схващане е належащо условие за нашата работа. През 1977 г. редица лечители в нашата холистична общественост получаваха по-голямата част от своите приходи от лечителска работа. Успехът на лечителите започваше да притегля нежелана гласност. Медицинското съсловие реагира на растящия брой лечители, на първо време с равнодушие, а най-после с неприязън.
Щом използвахме системите, които бяхме разкрили, въпреки и сполучливо, ние нарушавахме закона. Трябваше да намерим метод, по който да проведем нашето лечителско изследване, а в същото време да предлагаме услугите си законно. За да защитим бързо разрастващата се холистична лечителска общественост, ние регистрирахме религиозна, благотворителна и просветителна организация. През 1977 г. Църквата на живата истина организира първото си заседание. Ние обсъдихме нуждата да създадем центрове за лекуване, където да могат да се преподават и практикуват духовният метод на живот и устойчивото бъдеще. С помощта на общността първият църковен център бе издигнат в дребното хавайско селце Капааху върху дарен парцел. Капааху беше мястото на най-стария параден център на кахуните на Хавайските острови, Уаха ‘Ула Хеиау.
Центърът беше институция за холистично опазване на здравето и изследователска организация, учредена на вярването, че тялото е проводник на духа; ето за какво всички действия, водещи до възобновяване или обновяване на телесното здраве, увековечаваха нестихващата работа на духа. Освен програмата за лекуване, ние приехме, че църквата ще се занимава с органично развъждане на хранителни артикули и че центровете за лекуване ще бъдат захранвани със слънчеви фотоволтаични системи и слънчеви системи за затопляне на вода. До 1979 г. центърът за лекуване в Капааху се бе трансформирал в независим, захранван със слънчева сила обект, както и в безапелационно доказателство, че нашият план е изпълним. В рамките на холистичната общественост растящият интерес към китайската медицина беше предиздвикал редица лечители да потърсят и да се учат от азиатските майстори на китайската медицина и акупунктура. Една болница/училище в Коломбо, Шри Ланка, беше станала най-голямата болница отвън Китай, която оферираше практическо образование по китайска медицина за студенти на британски език. Тази просветителна стратегия, предлагана в Международния лицей по акупунктура, беше спонсорирана от Световната здравна организация. В болничното заведение лекари по медицина, както и лечители от целия свят работеха един до друг в клинична среда под управлението на Антон Джаясурия, нейния шеф.
През септември 1980 г. отидох да се образовам в Шри Ланка. По време на престоя ми там Международният лицей по акупунктура спонсорира Седмия международен конгрес по акупунктура. Делегации от акупунктуристи от целия свят споделяха своите научни и емпирични открития с другите участници. Освен че беше извънредно обогатяващо прекарване, конгресът докара до основаването на интернационална мрежа на акупунктуристите и различните лечители, които взаимно си предоставяха неограничени благоприятни условия да учат и развиват уменията си на лечители.
След завръщането си от Шри Ланка, аз се върнах на работа в центъра за лекуване в Капааху. Един ден ме посети един другар и член на църквата на име Марк Олмстед. Докато карал насам, ме видял да заковавам покрива на постройката с огромно изпитание. Той незабавно предложи да ми помогне. Марк беше доста информиран по въпроси като органичното земеделие и икономичните строителни способи и посвети доста време и труд на църквата. Макар че беше разпален и умел сърфист, той си беше изкълчил рамото в поредност от произшествия със сърфа, вследствие на което беше частично сакат. Въпреки краткотрайното облекчение, контузията не се поддаваше на лекуване и изместването продължаваше. Лекарите допускаха, че интервенцията ще поправя казуса, само че не даваха гаранции. Освен това контузията на Марк беше отвън опциите на локалните различни лечители. Той ставаше все по-унил. Докато един ден пристигна и ми сподели, че най-накрая е разкрил „ допустимо ” решение на казуса си.
Идването на психологичната хирургия на Големия остров
Един негов другар неотдавна бил във Филипините с татко си, с цел да изследва работата на филипинските лечители посредством религия. Те се завърнали с видеозапис, показващ по какъв начин един филипинец прави нещо като хирургически интервенции с голи ръце. Дейл, приятелят на Марк, му обяснил, че „ психологичните хирурзи ”, както били известни, можели да проникват в човешкото тяло с голи ръце, да измъкват тумори, както и други тапи от тялото, а по-късно да изваждат ръцете си от телата на пациентите, без даже да оставят белег! Описанието на Марк на записаните интервенции звучеше необикновено. Въпреки подозренията си, аз подходих непреднамерено и поради Марк се надявах това да се окаже истина. Марк беше доста разчувствуван от фрагментите на видеозаписа с психологична хирургия… те като че ли даваха на приятеля ми вяра в една безнадеждна обстановка, някакво свръхестествено решение на напълно действителен проблем.
Без да се замисля, Марк отпътува за Филипините, с цел да придобие непосредствени усещания от работата на психологичните хирурзи. Два месеца по-късно той се върна със фотоси на своята интервенция посредством психологична хирургия. Обясни ми, че асистентът на лечителя държал огледало над рамото му, а негов другар филипинец направил фотосите от огледалото, до момента в който коленичил на пода. На фотосите се виждаше по какъв начин голите ръце на лечителя се отварят, а след това отместват кожата и мускулите, до момента в който се покаже ставата. Кръвта се виждаше ясно на фотосите и аз попитах дали интервенцията е била мъчителна. Той ме увери, че интервенцията е била съвсем безболезнена и е траяла едвам две-три минути. Друга фотография изобразяваше психологичния хирург, който показваше нещо като парче черна тъкан с размера на монета от 10 цента.
Той обяснил на Марк, че при първото изкълчване на рамото му се е образувала съединителна тъкан, която е попречила на раменната става да се намести вярно. Въпреки че рамото му към момента не беше изцяло излекувано, Марк сподели, че се е подобрило доста и че е удовлетворен от резултатите от интервенцията. Но подобрението в рамото му беше съвсем нищожно спрямо трансформацията в неговото духовно държание и възгледи. Марк се завърна от Филипините, като безусловно излъчваше аура от почитание и признателност за чудото, което го бе сполетяло. Макар че психологичната хирургия беше способ за лекуване, провокирал усъвършенстване в рамото на Марк, тя беше и духовно събитие, което го беше довело до… положение на състрадание.
Аз към този момент не изпитвах подозрения по отношение на действителното битие на психологичната хирургия. Започнах да схващам появяването на психологичната хирургия като разумната последваща стъпка в изследването, с което всички ние от години се занимавахме. Щом китайците можеха да манипулират и подтикват с игли едвам доловими сили, възстановяващи здравето, а мускулното тестване можеше да се употребява за диагностика и лекуване на тялото само посредством оказване на напън с пръсти в акупунктурните точки, трябваше да съществуват и други процеси, постигащи още по-необичайни резултати. По време на престоя си на Филипините, Марк беше снимал филм на лента супер 8 мм, в който лечителите правиха психологични интервенции. При завръщането си в Хило, той снима остатъка от филмовата ролка и я занесе за проявление във фотографския магазин. За негово учудване, всички фрагменти, които беше снимал във Филипините, бяха празни; изключение правеха фрагментите, които беше снимал на летището в Хило при завръщането си. Фактът, че сниманите фрагменти на летището бяха проявени, доказваше, че камерата е била в редовност. Неуспешното проявление на останалата част от лентата беше тайнственост. Марк даже допусна, че лентата не се е показала, тъй като не е изискал позволение от лечителите да ги снима. Това си остана мистерия.
След като прекара вкъщи известно време, Марк осъзна нещо неприятно. Налагаше му се още веднъж да се приспособи и да поддържа връзка с хора, които не бяха претърпели същите неща. Когато опитваше да показа прекарванията си даже с доста от околните си другари, те просто не му имаха вяра. Това му аргументи огромно отчаяние. За невярващите неговата среща с психологичните хирурзи като че ли го бе предиздвикала да „ преживее духовна промяна ”. Но промяна в какво? На каква загадъчна мощ можеше да се отдаде прекарване от такава големина? За Марк ставаше все по-очевидно, че в случай че желае да опише на някого за своята среща с психологичната хирургия, е най-добре да има някакво доказателство. Без доказателство… и разказано със пристрастеността на човек, който преди малко е бил чудодейно излекуван… описанието на психологичната хирургия елементарно можеше да накара някого да допусна, че изцяло сте си изгубили мозъка.
Новината се популяризира бързо измежду членовете на холистичната общественост на Големия остров. Скоро тематиката за психологичната хирургия преобладаваше в доста диалози. Но поради оскъдните данни плъзнаха спекулации. В тази особена среда мненията варираха от безпрекословна религия от страна на хората, които бяха удивени от обясненията на Марк за неговото паранормално прекарване, до цялостен подбив от страна на тези бастиони на здравия разсъдък, които бяха сигурни, че психологичната хирургия е някаква долна форма на машинация. Въпреки всички спекулации никой, в това число Марк, не знаеше по какъв начин да схваща феномена психологична хирургия.
Скоро очаквайте и нова част от тази книга, която съгласно Д-р Лари Доси (главен редактор на списание „ Алтернативни лечения в опазването на здравето и медицината ”) е „ проучване на мистериите на изцелението. Тя е смело пътешестване в един свят, прекомерно дълго подценяван от обичайна медицина. Тази книга би трябвало да се приема съществено от всички, които се интересуват от връзките сред духовността и изцелението. "
ГЛАВА ПЪРВА
ЧУДЕСА НА ГОЛЕМИЯ ОСТРОВ
В края на 60-те години на ХХ в. членовете на по този начин наречената „ хипи ” контракултура почнали да идват в Хавай в търсене на идеалното място, където да основат спокоен метод на живот в естетика с природата. Благословен с мек екваториален климат, който е покрай съвършенството, Хавай предложил оптималната среда за проучване на човешкия капацитет, необременяван от суровата действителност на студените зими и горещите лета. До началото на 70-те години на ХХ в. контракултурата трансформирала Хавай в един от най-успешните центрове за различен метод на живот в Съединените щати.
Хавайските острови са едно в действителност великолепно място. Идеалното време, тучната зеленина и мощта на океана се съчетават, с цел да създадат магия, която никой разумен човек не би желал да скапе. В мултикултурната среда на Хавайските острови е нещо всекидневно да бъдете под въздействието на екзотиката. Въпреки че островите са част от Съединените щати, американците, които живеят в Хавай известно време, опознават и възприемат понятия и културни правила, които са доста разнообразни от тези, които са оставили в обичайна Америка. Идеализмът процъфтява измежду спокойната атмосфера на пасатите и яркото слънце в Хавай.
Масовото преселение в Хавай почнало със сърфистите от Калифорния, които, естествено, търсели „ идеалната вълна ”. Но същинското преселение в Хавай на контракултурата почнало откакто суперзвездата на рока Джими Хендрикс провел поредност от фамозни концерти, познати като концертите „ Рейнбоу Бридж ”. Първият се състоял в кратера Даймънд Хед на остров Оаху. Вторият концерт бил в общината на селската област Улупалакуа, на красивия остров Мауи. Концертите били снимани и по този начин бил основан филмът „ Рейнбоу Бридж ”. Когато бил пуснат по екраните, картините от една сюрреалистична нова просвета, зародила се в хавайския парадайс, били видени в кината в цялата страна. Хендрикс кръстил Хавай „ Земята на новото изгряващо слънце ” в едноименна ария.
Членовете на зараждащата се „ хипи ” контракултура, които се преместили в Хавай, разкрили, че обичайна хавайска просвета съдържа доста детайли, които отразяват техните копнежи. Духът на Алоха подчертал върху безкористния блян за взаимна работа и шерване на плодородното обилие на природата. Понятието Охана… огромното семейство, в което всички се възприемат като законни и обичани членове на човешкия род… се съчетавало добре с племенните инстинкти на холистичната общественост.
Традицията Алоха Аина, съгласно която земята се възприема като свещена и е обект на откровена обич, удовлетворявала загрижеността за околната среда на холистичната общественост. Почитането на природата и желанието за запазване на естествената хубост на островите обезпечили допирни точки за едно разнородно население. Онези от нас, които отхвърлили правилата на актуалната американска просвета, считайки ги за деструктивни за природата и човешкото достолепие, в този момент решили да основат нова просвета: просвета, поддържана с органично отглеждана храна без пестициди, захранвана от сила, създавана от слънцето, и поддържана в положително здраве от система за опазване на здравето, която включвала най-хубавото от холистичното лекуване от целия свят. Ние продължихме напред с безспорното разбиране, че всичко е допустимо. С дълбока религия в нашия план за един в действителност прелестен нов свят, ние приехме Хавайските острови като съюз, блажен от Бога.
Количеството слънчева светлина, което пада в щата Хавай, правеше допустимо построяването на нов вид жилища, захранвани напълно с създавано от слънцето електричество и с вода, подгрявана от слънцето. Природните енергийни източници включваха и непрекъснатите пасати… идеални за вятърна сила. Тъй като разполагахме с поръчани по пощата източници като списание Whole Earth Catalog, както и с локалната мъдрост на Mother Earth News, ние успяхме да трансформираме виталната си среда… и живота си. Въпреки че НАСА изобрети слънчевите фотоклетки, с цел да зарежда галактическите кораби, холистичната общественост непринудено стартира да приспособява приложението на фотоволтаичните технологии от спътниците към домовете.
Беше същинско ентусиазъм да разберем, че за пръв път в историята разполагаме с технологията да си осигурим обичаните си земни богатства, без това да се отрази неподходящо на околната среда.По подигравка на ориста нашето изобретение на фотоволтаиците и водата, подгрявана от слънцето, съответства с петролната рецесия на ОПЕК. За наша наслада администрацията на Картър постанови остров Хавай (Големият остров) да стане енергийно самостоятелен до 1990 г. и предложи да заплати 50 % от разноските за инсталиране на жилищни слънчеви системи за затопляне на водата и на електрически системи под формата на данъчен заем за слънчева сила. До 1978 г. аз живеех без значение от енергопреносната мрежа, в една напълно захранвана от слънцето плантация на остров Хавай, където бях купил осем акра земя.
Всеки ден до 2 часа следобяд моята акумулаторна батерия беше изцяло заредена с електричеството, генерирано от хавайското слънце. Моята фотоволтаична система всеки ден произвеждаше задоволително електричество, с цел да задоволи енергийните ми условия за една седмица. Бях учуден какъв брой е елементарно да се живее „ отвън системата ” в Хавай, а по силата на логиката, и на всички места в тропичните или субтропичните райони на света. Соларната електрическа система, която инсталирах, беше изцяло автоматизирана, без преносими елементи, и единствената поддръжка беше напълването на батериите с вода на всеки три седмици. Ние възприемахме свободата, която ни даваха слънчевите технологии, като окончателния подем на едно децентрализирано общество, в което авангардните технологии ни позволяваха да бъдем изцяло самостоятелни. Още по-голям беше фактът, че слънчевата сила беше безвредна за околната среда. За страдание комуналните служби възприемаха нашата енергийна самостоятелност като изгубени доходи. След избора на Роналд Рейгън за президент, Министерството на енергетиката прекрати създаването на слънчеви технологии, приключи данъчния заем и вместо това концентрира напъните си върху нуклеарните проучвания.
За благополучие ние извършихме прехода към слънчева самостоятелност преди огромните пари да стартират да саботират устойчивото бъдеще. След като постигнахме енергийна самостоятелност, ние насочихме вниманието си към създаване на аграрни способи без химикали и пестициди. С учудване установихме, че едно толкоз красиво място като Хавай има най-токсичните аграрни практики с интензивна приложимост на химикали в света. Количеството изкуствени торове, пестициди и хербициди, употребявани при развъждането на захарна тръстика, ананаси, папая и цветя, граничеше с геноцид на земеделските служащи и хората, които живееха в или даже наоколо до земеделските региони. В отговор на това бяха наложени органичното градинарство, хидропониката, пермакултурата, биодинамичното земеделие и доста други други възможности на земеделието с интензивна приложимост на химикали и пестициди.
Холистично лекуване в Земята на новото изгряващо слънце
След като открихме методите за произвеждане на чиста сила и здравословна храна, ние осъзнахме нуждата да създадем различна система за опазване на здравето. Разнообразните знания и опит на нашата холистична общественост за следващ път се сплотиха, с цел да създадат разбор. От този разбор се зароди неповторим синтез на лечебните обичаи на доста култури. Освен необятния набор от различни лечения, които бяхме донесли със себе си от континента, островите изобилстваха с локални други възможности на обичайна здравна процедура. От японците и китайците идваха шиацу и акупунктурата, тай-чи чуан и чи кунг. От хавайците идваше лечебната система на кахуните, която варираше от лекуване с билки до масаж ломи-ломи и хоопонопоно (процес на прошка). В непринудената хавайска среда лечители от доста раси ставаха другари и свободно споделяха знанията си между тях. Щателното изследване на мултикултурните способи на лекуване разкриваше, че в другите системи има детайли, които се допълват взаимно и „ работят ” без значение от подтекста, в който в началото са били създадени. Докато ние експериментирахме, комбинирайки тези съществени детайли, започнаха да се появяват нови, еклектични системи.
Въпреки че не бяхме създали системата „ Докосване за здраве ”, ние я използвахме интензивно. „ Докосване за здраве ” е ослепителен образец за система за хибридно лекуване, получена посредством кръстосано сравнение на другояче несвързани системи. БиоКинезиологията (БК) е просвета, която употребява мускулно тестване, с цел да дефинира силата или слабостта на даден орган. Обикновено БК се употребява в подтекста на западната здравна просвета и в никакъв случай не е съществувала в Китай. Д-р Джоузеф Гудхарт видял връзка сред БК и китайската система за лекуване, в която меридианите в акупунктурата също са директно свързани с съответни органи. Гудхарт заключил, че БК може да се употребява като различна форма на органова диагностика. В Китай тази диагностика обичайно се прави посредством отчитане на пулса на китката и доста мъчно се учи и овладява. Гудхарт тествал теорията си и открил, че дава резултат. Използвайки мускулно тестване
вместо инспекция на пулса и акупресура с пръстите (шиацу) вместо игли за лекуване, Гудхарт съумял да комбинира детайли от китайската, японската и западната медицина и основал една от най-хубавите системи за естествено опазване на здравето, получена в следствие от синтеза сред Изтока и Запада.
След избран стадий проучването на лекуването се трансформира в проучване на едвам доловими енергийни процеси и, в последна сметка, на психични и духовни процеси. Нашите познания се увеличаваха всекидневно и ние напълно основателно смятахме, че по-нататъшните разкрития за вътрешните механизми на лекуването са освен вероятни, само че и евентуални. Ние научихме да вземем за пример, че ориенталските култури разполагат с медицински системи, учредени на разбирането за някаква неуловима витална мощ, която работи във физическото тяло. Потърсихме ориенталски лечители, учихме дружно с тях и разбрахме по какъв начин да боравим с тези неуловими енергии… посредством закони, непознати на западната медицина… с цел да лекуваме физическото тяло. Изпробвахме интензивно ориенталските медицински системи и установихме, че работят и на доктрина, и на процедура.
При все че акупунктурните точки елементарно могат да бъдат открити със специфични електронни уреди, виталната мощ, която китайците назовават Чи, не може да бъде открита. Макар че западната просвета не е съумяла да удостовери съществуването на Чи, научно потвърденото битие на акупунктурните точки и меридиани ни даваше учредения да допускаме, че в последна сметка и съществуването на Чи ще бъде потвърдено. За нас фактът, че енергийната медицина даваше положителни на практика резултати, беше единственото удостоверение, от което имахме потребност. Все отново умелото боравене с Чи благодарение на законите на китайската медицина поддържаше здрава и възпроизвеждаща се най-многолюдната нация на света в продължение на най-малко три хиляди години. Докато знанията ни се увеличаваха, ние бяхме изумени от непрекъснато разширяващите се хоризонти, които се разкриваха пред нас и ни водеха все по-надълбоко в езотеричните глъбини на духовното излекуване.
Фактът, че научихме толкоз доста за толкоз малко време, ни вдъхна дълбока религия в духовното измерение на живота. Никой от нас не се съмняваше, че следва да научим още доста неща за изцелението и че отвореното схващане е належащо условие за нашата работа. През 1977 г. редица лечители в нашата холистична общественост получаваха по-голямата част от своите приходи от лечителска работа. Успехът на лечителите започваше да притегля нежелана гласност. Медицинското съсловие реагира на растящия брой лечители, на първо време с равнодушие, а най-после с неприязън.
Щом използвахме системите, които бяхме разкрили, въпреки и сполучливо, ние нарушавахме закона. Трябваше да намерим метод, по който да проведем нашето лечителско изследване, а в същото време да предлагаме услугите си законно. За да защитим бързо разрастващата се холистична лечителска общественост, ние регистрирахме религиозна, благотворителна и просветителна организация. През 1977 г. Църквата на живата истина организира първото си заседание. Ние обсъдихме нуждата да създадем центрове за лекуване, където да могат да се преподават и практикуват духовният метод на живот и устойчивото бъдеще. С помощта на общността първият църковен център бе издигнат в дребното хавайско селце Капааху върху дарен парцел. Капааху беше мястото на най-стария параден център на кахуните на Хавайските острови, Уаха ‘Ула Хеиау.
Центърът беше институция за холистично опазване на здравето и изследователска организация, учредена на вярването, че тялото е проводник на духа; ето за какво всички действия, водещи до възобновяване или обновяване на телесното здраве, увековечаваха нестихващата работа на духа. Освен програмата за лекуване, ние приехме, че църквата ще се занимава с органично развъждане на хранителни артикули и че центровете за лекуване ще бъдат захранвани със слънчеви фотоволтаични системи и слънчеви системи за затопляне на вода. До 1979 г. центърът за лекуване в Капааху се бе трансформирал в независим, захранван със слънчева сила обект, както и в безапелационно доказателство, че нашият план е изпълним. В рамките на холистичната общественост растящият интерес към китайската медицина беше предиздвикал редица лечители да потърсят и да се учат от азиатските майстори на китайската медицина и акупунктура. Една болница/училище в Коломбо, Шри Ланка, беше станала най-голямата болница отвън Китай, която оферираше практическо образование по китайска медицина за студенти на британски език. Тази просветителна стратегия, предлагана в Международния лицей по акупунктура, беше спонсорирана от Световната здравна организация. В болничното заведение лекари по медицина, както и лечители от целия свят работеха един до друг в клинична среда под управлението на Антон Джаясурия, нейния шеф.
През септември 1980 г. отидох да се образовам в Шри Ланка. По време на престоя ми там Международният лицей по акупунктура спонсорира Седмия международен конгрес по акупунктура. Делегации от акупунктуристи от целия свят споделяха своите научни и емпирични открития с другите участници. Освен че беше извънредно обогатяващо прекарване, конгресът докара до основаването на интернационална мрежа на акупунктуристите и различните лечители, които взаимно си предоставяха неограничени благоприятни условия да учат и развиват уменията си на лечители.
След завръщането си от Шри Ланка, аз се върнах на работа в центъра за лекуване в Капааху. Един ден ме посети един другар и член на църквата на име Марк Олмстед. Докато карал насам, ме видял да заковавам покрива на постройката с огромно изпитание. Той незабавно предложи да ми помогне. Марк беше доста информиран по въпроси като органичното земеделие и икономичните строителни способи и посвети доста време и труд на църквата. Макар че беше разпален и умел сърфист, той си беше изкълчил рамото в поредност от произшествия със сърфа, вследствие на което беше частично сакат. Въпреки краткотрайното облекчение, контузията не се поддаваше на лекуване и изместването продължаваше. Лекарите допускаха, че интервенцията ще поправя казуса, само че не даваха гаранции. Освен това контузията на Марк беше отвън опциите на локалните различни лечители. Той ставаше все по-унил. Докато един ден пристигна и ми сподели, че най-накрая е разкрил „ допустимо ” решение на казуса си.
Идването на психологичната хирургия на Големия остров
Един негов другар неотдавна бил във Филипините с татко си, с цел да изследва работата на филипинските лечители посредством религия. Те се завърнали с видеозапис, показващ по какъв начин един филипинец прави нещо като хирургически интервенции с голи ръце. Дейл, приятелят на Марк, му обяснил, че „ психологичните хирурзи ”, както били известни, можели да проникват в човешкото тяло с голи ръце, да измъкват тумори, както и други тапи от тялото, а по-късно да изваждат ръцете си от телата на пациентите, без даже да оставят белег! Описанието на Марк на записаните интервенции звучеше необикновено. Въпреки подозренията си, аз подходих непреднамерено и поради Марк се надявах това да се окаже истина. Марк беше доста разчувствуван от фрагментите на видеозаписа с психологична хирургия… те като че ли даваха на приятеля ми вяра в една безнадеждна обстановка, някакво свръхестествено решение на напълно действителен проблем.
Без да се замисля, Марк отпътува за Филипините, с цел да придобие непосредствени усещания от работата на психологичните хирурзи. Два месеца по-късно той се върна със фотоси на своята интервенция посредством психологична хирургия. Обясни ми, че асистентът на лечителя държал огледало над рамото му, а негов другар филипинец направил фотосите от огледалото, до момента в който коленичил на пода. На фотосите се виждаше по какъв начин голите ръце на лечителя се отварят, а след това отместват кожата и мускулите, до момента в който се покаже ставата. Кръвта се виждаше ясно на фотосите и аз попитах дали интервенцията е била мъчителна. Той ме увери, че интервенцията е била съвсем безболезнена и е траяла едвам две-три минути. Друга фотография изобразяваше психологичния хирург, който показваше нещо като парче черна тъкан с размера на монета от 10 цента.
Той обяснил на Марк, че при първото изкълчване на рамото му се е образувала съединителна тъкан, която е попречила на раменната става да се намести вярно. Въпреки че рамото му към момента не беше изцяло излекувано, Марк сподели, че се е подобрило доста и че е удовлетворен от резултатите от интервенцията. Но подобрението в рамото му беше съвсем нищожно спрямо трансформацията в неговото духовно държание и възгледи. Марк се завърна от Филипините, като безусловно излъчваше аура от почитание и признателност за чудото, което го бе сполетяло. Макар че психологичната хирургия беше способ за лекуване, провокирал усъвършенстване в рамото на Марк, тя беше и духовно събитие, което го беше довело до… положение на състрадание.
Аз към този момент не изпитвах подозрения по отношение на действителното битие на психологичната хирургия. Започнах да схващам появяването на психологичната хирургия като разумната последваща стъпка в изследването, с което всички ние от години се занимавахме. Щом китайците можеха да манипулират и подтикват с игли едвам доловими сили, възстановяващи здравето, а мускулното тестване можеше да се употребява за диагностика и лекуване на тялото само посредством оказване на напън с пръсти в акупунктурните точки, трябваше да съществуват и други процеси, постигащи още по-необичайни резултати. По време на престоя си на Филипините, Марк беше снимал филм на лента супер 8 мм, в който лечителите правиха психологични интервенции. При завръщането си в Хило, той снима остатъка от филмовата ролка и я занесе за проявление във фотографския магазин. За негово учудване, всички фрагменти, които беше снимал във Филипините, бяха празни; изключение правеха фрагментите, които беше снимал на летището в Хило при завръщането си. Фактът, че сниманите фрагменти на летището бяха проявени, доказваше, че камерата е била в редовност. Неуспешното проявление на останалата част от лентата беше тайнственост. Марк даже допусна, че лентата не се е показала, тъй като не е изискал позволение от лечителите да ги снима. Това си остана мистерия.
След като прекара вкъщи известно време, Марк осъзна нещо неприятно. Налагаше му се още веднъж да се приспособи и да поддържа връзка с хора, които не бяха претърпели същите неща. Когато опитваше да показа прекарванията си даже с доста от околните си другари, те просто не му имаха вяра. Това му аргументи огромно отчаяние. За невярващите неговата среща с психологичните хирурзи като че ли го бе предиздвикала да „ преживее духовна промяна ”. Но промяна в какво? На каква загадъчна мощ можеше да се отдаде прекарване от такава големина? За Марк ставаше все по-очевидно, че в случай че желае да опише на някого за своята среща с психологичната хирургия, е най-добре да има някакво доказателство. Без доказателство… и разказано със пристрастеността на човек, който преди малко е бил чудодейно излекуван… описанието на психологичната хирургия елементарно можеше да накара някого да допусна, че изцяло сте си изгубили мозъка.
Новината се популяризира бързо измежду членовете на холистичната общественост на Големия остров. Скоро тематиката за психологичната хирургия преобладаваше в доста диалози. Но поради оскъдните данни плъзнаха спекулации. В тази особена среда мненията варираха от безпрекословна религия от страна на хората, които бяха удивени от обясненията на Марк за неговото паранормално прекарване, до цялостен подбив от страна на тези бастиони на здравия разсъдък, които бяха сигурни, че психологичната хирургия е някаква долна форма на машинация. Въпреки всички спекулации никой, в това число Марк, не знаеше по какъв начин да схваща феномена психологична хирургия.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ