Без носталгия. Какво беше Мултигруп
Това е българската “история на триумфа ”, с червени кавички. " Мултигруп " на Илия Павлов беше българският капитализъм, развъртян по този начин, както си го представяше междинният комунистически хайлайф. Бизнес, който процъфтяваше, когато страната пропадаше.
Бизнесменът Илия Павлов говореше за " Мултигруп " като за холдинг-мечта. Преди да го той даваше задоволително изявленията, в които описваше компанията си като същински мотор на българската стопанска система - със стотици сдружения в десетки промишлености, неизброими работни места, с милиарди лв. оборот и идно, само че все отлагано листване на акции на международни фондови тържища. Накратко - новият капитализъм в деяние, цъфтящ в първото десетилетие на прехода.
Но действителността е много по-различна.
Първата разлика е в надалеч по-скромните мащаби на бизнеса на " Мултигруп ", MG България, MG Корпорация и MG Asset Management, както последно се наричаше компанията на Павлов. Живи очевидци има задоволително, а медийните архиви са налични и без ровене в библиотеките.
Втората разлика е в същността на " Мултигруп " - една постоянно близка до властта икономическа конструкция от 90-те години, с не всеки път ясни същински притежатели в Швейцария и Лихтенщайн, която работеше главно в бизнеси с държавна благосъстоятелност и защита. Тази конструкция и беше изключително дейна в придобиване на активи по неразбираеми схеми, от взаимни действия и посредством ходатайство при търговски покупко-продажби с държавни компании, доста от които на ръба на закона или непосредствено оттатък.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Това, което остана от “Мултигруп ” в българската история близо 20 години след гибелта на създателя ѝ, са не толкоз икономическите триумфи, колкото понятието “мултаци ”, който още преследва.
В началото: спорт, служби, " Мултиарт "
Биографията на Илия Павлов е есенция на българския преход. Той е първенец по битка, шурей на шефа на военното контраразузнаване и предприемач от нов вид, безусловно от първите дни на частната самодейност.
През 1988 година, до момента в който Тодор Живков е още на власт, той стартира с трудово-производителна кооперация “Мултиарт ”, а по-късно стартира изкупуване и препродаване на остарели руски подводници и търговски покупко-продажби, най-много с държавни фабрики.
Във времената, когато компаниите нямат интернет страници и имейли, персоналните контакти и настоящата информация са всичко. А те са в кого? В министерствата, шефовете на външнотърговски компании и държавните фабрики. Ето тук идват Илия Павлов, “Мултигруп ” и “мултаците ”. И се захващат за работа.
Най-близките хора към Павлов го разказват като деятелен и комбинативен, без непотребни морални угризения. “В началото се изчервявах, само че към този момент привикнах умерено да се отхвърлям в интерес на личния си интерес ”, пред Димитър Иванов , някогашен началник на Шесто ръководство на Държавна сигурност (ДС).
Самият Иванов е измежду учредителите на “Мултиарт ”. Той споделя по какъв начин е употребявал визитка на тази компания за оперативна задача в Испания. Докладът от задачата е липсващ, само че Иванов непосредствено загатва, че тя е била обвързвана със Симеон Втори , вследствие министър председател на България. Неговата победа на изборите през 2001 година е била подкрепена финансово от Павлов с шестцифрена сума в долари.
Възходът: банка с заем и търговия със захар
Възходът на новия капиталист стартира от държавна банка. Тогава частни към момента няма. През 1991 година той получава от Държавна спестовна каса (ДСК) заем от 200 милиона лв. с неразбираемо поръчителство и записва “Кредитна банка ” с 50 милиона лв. уставен капитал и застрахователната компания " София инс " със 7,5 млн. лева
“С останалите пари купи захар, продаде я, отново купи и отново я продаде, а след третото завъртане върна заема и му останаха 100 милиона, необложени ”, споделя по-късно Димитър Иванов. По това време заеми се дават мъчно, парите се обезценяват бързо поради инфлацията, а в случай че банката има загуби, те се пишат на държавната сметка.
По това време заеми се дават мъчно, а загубите на банката се пишат на държавна сметка
Историята за пазаруване и пласиране на захар е добра, само че надали е напълно вярна. При борсови артикули като захарта маржовете са едноцифрени и “огромни облаги ” има единствено при схеми като бартери, контракти за преправка “на загуба ” с държавни фабрики или контрабанден импорт.
Тайните на замогването на Павлов несъмнено в никакъв случай няма да станат ясни, само че в края на 90-те, когато “Мултигруп ” губи своята политическа защита при държавното управление на Иван Костов , компании от групата бяха упрекнати в проведени схеми на контрабанда навръх вносна захар. Схемата се оказа с защита на висши митничари, а десетки хиляди тонове захар по документи бяха “изчезнали ” в митнически хранилища, измити от дъждовете.
Истинският взрив на “Мултигруп ”
Всъщност звездата на " Мултигруп " стартира да свети най-ярко не около " Кредитна банка " и историята със захарта. Това се случва във времената, в които старите предприятия стават търговски сдружения и стартират да се упражняват в капитализъм под държавен надзор.
Докато в Централна Европа някогашните комунистически страни скоростно приватизират, в България никой не бърза. В това време държавните сдружения се ръководят от бордове, избирани от министерства, които на собствен ред се излъчват от нестабилни и “експертни ” държавни управления с неразбираеми болшинства.
България не бърза с приватизацията. Правителства с неразбираеми болшинства назначават шефовете на държавни сдружения
Няколко държавни управления и изключително това на Любен Беров (1992-1994) ще бъдат запомнени като златните времена на “Мултигруп ” поради разцвета на всевъзможни законни схеми, които носят загуби на държавните компании и бюджет.
Примерите са безчет, само че един е изключително илюстративен. В златното време на пиратските дискове индустриална линия, благосъстоятелност на швейцарска компания на Мултигруп, е конфигурирана в държавната компания " Дискови запаметяващи устройства " (ДЗУ) в Стара Загора. Всичко е по “договор за взаимна активност ”, при която “Мултигруп ” дава оборудването, а дискови запаметяващи устройства обезпечава пространствата и личния състав. Бизнесът процъфтява, наказателната отговорност е размита, а милиони дискове заливат Балканите и страните от някогашния Съюз на съветските социалистически републики.
Така се работи до 1998 година, когато България затваря всички сходни производства под директна опасност от наказания и всичко е изнесено в прилежащи страни.
На върха: газът
Пиратските дискове обаче са дребна далавера спрямо инсталирането на компании на “Мултигруп ” като формален медиатор във вноса на съветски газ. Това е моделът на съветско въздействие, прочут и от други посткомунистически страни - посредством медиатори в газовия бизнес се обезпечават финансовите механизми за непосредствено политическо, публично и медийно въздействие, което да обслужва ползите на Москва.
Началото е сложено с подписването на съглашението за съдействие в региона на енергетиката с Русия през есента на 1994 година и основаването на сдружението " Топенерджи ", като главен снабдител на газ.
В началото в “Топенерджи ” вземат участие единствено " Газпром " и държавната " Булгаргаз ", само че единствено година по-късно делът на " Булгаргаз " е понижен на 25,1% за сметка на две свързани с “Мултигруп ” компании. Отделно, заплащанията на " Булгаргаз " по доставките минават през банката на Илия Павлов, оттова минава и обслужването на най-големите консуматори като държавните “Химко ” и “Кремиковци ”, с които банката е обвързана с цесии и контракти.
Това завършва чак през 1998 година като с изключение на опасността за прекъсване на разширението на газопреносната система на “Овергаз ” (с акционер “Газпром ”) въздействие има и мощното изстудяване на връзките сред руснаците и “Мултигруп ”.
Освен войната с държавното управление на Костов има и - скандал с контрабанда на пиратски компактдискове от дискови запаметяващи устройства за Русия, които са транспортирани със аероплан на " Газпром ". С банкрута на “Кредитна банка ” година по-късно, при която “Овергаз ” губи пари и притежателят й Сашо Дончев влиза в спор с “Мултигруп ”, ролята на последния в енергийните доставки на процедура изчезва.
Кого назовават “мултаците ”
От архивните фотоси на коктейлите на Мултигруп се виждат познати и до момента лица като Ахмед Доган, Вежди Рашидов, Татяна Дончева , гостуващият артист Слави Трифонов . На една от тях до Павлов е даже напълно младият Делян Пеевски .
Снимките са любопитни, само че най-хубавата картина на " Мултигруп " е в листата на най-високото равнище “мултаци ” - тези, които в действителност управляваха този бизнес.
Освен Димитър Иванов, който е вицепрезидент на Павлов до 1996 година, различен прочут “мултак ” е Николай Вълканов - някогашен началник на държавната " Минстрой холдинг ", след това вицепрезидент на " Мултигруп " и началник на " Минстрой майнинг ". Фирмата стана известна години по-късно с изплатения хонорар за 2 милиона лв. на Ахмед Доган за плана “Цанков камък ”. По-малко прочут факт е това, че почивната ѝ станция е първа негова резиденция в местността “Росенец ” край Бургас, напълно покрай сегашната.
Списъкът с “мултаци ” ще е повърхностен без Стоян Денчев , дълготраен ректор на Университета по библиотекознание и осведомителни технологии (УниБИТ) в София, прочут като “университета на службите и властта ”.
Денчев е някогашен основен секретар на Министерския съвет в държавното управление на Любен Беров и някогашен народен представител от Движение за права и свободи.
Следват по-малко известни, само че значими за времето хора. Тогава те заемат позиции, които са помагали на “Мултигруп ” и неговите планове. Например Недялка Сандалска - първи заместник-председател на Комитета по туризъм, след това станала началник на " Балкантурист ", платен от “Мултигруп ”. Или Димитър Соколов - някогашен началник на Комитета по енергетика, минал на работа в енергийния бизнес на “Мултигруп ”. В банката на “Мултигруп ”, “Кредитна банка ” ръководят Веселин Благоев - основен секретар на Министерския съвет по времето на Любен Беров и началник на Агенцията за приватизация при Жан Виденов, и Любомир Филипов , някогашен шеф на Българска народна банка.
В листата влизат и още пет пъти по толкоз “мултаци ” на приблизително управническо равнище - министри и заместител министри, шефове във външотърговски компании преди 1989 година като “Кинтекс ” “Изотимпекс ” и “Химекспорт ”, шефове на огромни държавни предприятия като НЕК, Кремиковци и завода за електроника в Правец, чиновници в силовите министерства и в специфичните служби.
Това са хората, които трябваше да трансфорат “Мултигруп ” в онази мощна конструкция, която Павлов представяше като към този момент състояла се действителност.
Спирачка пред " Мултигруп "
Възходът обаче внезапно стопира след 1997 година при въвеждането на валутен ръб. При държавното управление на ОДС отпада и специфичният статут на " Мултигруп " като държавен сътрудник.
“Кредитна банка ” съумява да прескочи банковата рецесия през 1996 година с поддръжка от Българска народна банка и държавната ДСК, само че оцелява едвам до 1999 година.
През същата година връща на брачната половинка на Илия Павлов подаяние заради неразбираем генезис на парите. След това в борда на “Мултигруп ” са поканени нови мениджъри и американски лобисти, с цел да извадят компанията от черните описи.
Идването на власт на Национална движение „Симеон Втори" през 2001 година дава крила на Павлов, който е сред учредителите на новия клуб " Възраждане ", който сплотява фигури на едрия бизнес.
Всичко завършва през март 2003 година, когато Павлов е убит на излизане от офиса на компанията си. Причините остават неразбираеми и до през днешния ден.
Краят на " Мултигруп "
Краят на “Мултигруп ” несъмнено не е подобен, какъвто Павлов би желал. Още през 2004 година новите мениджъри стартират и недвижимите парцели.
демонстрират същинската картина - в структурата на “Мултигруп ” годишните продажби са сред 150 и 200 милиона $, заети са към 5500 служащи, само че има и немалки отговорности - към 140 милиона лв.. Това не е нищожно за българската стопанска система, само че има малко общо с милиардните упоритости на Илия Павлов.
От “Мултигруп ” остава цяла енциклопедия за паразитиране върху обществените предприятия с политическа поддръжка
Това, което остава през днешния ден от “Мултигруп ”, е цяла енциклопедия за това по какъв начин да се паразитира върху обществените предприятия с политическа поддръжка и главно в частен интерес.
Историите за взаимни планове, смесени сдружения, нараствания на капитали на държавни компании, бартери и цесии са многочислени. За тях ще би трябвало да се напише цяла книга, в която да се опише общото главно предписание: приватизация на облагите и одържавяване на загубите.
Това е бизнес, който в естествена пазарна среда просто няма по какъв начин да оцелее, за разлика от доста от “мултаците ”, които оцеляват и до през днешния ден, още веднъж подредени до мощните във властта.
Бизнесменът Илия Павлов говореше за " Мултигруп " като за холдинг-мечта. Преди да го той даваше задоволително изявленията, в които описваше компанията си като същински мотор на българската стопанска система - със стотици сдружения в десетки промишлености, неизброими работни места, с милиарди лв. оборот и идно, само че все отлагано листване на акции на международни фондови тържища. Накратко - новият капитализъм в деяние, цъфтящ в първото десетилетие на прехода.
Но действителността е много по-различна.
Първата разлика е в надалеч по-скромните мащаби на бизнеса на " Мултигруп ", MG България, MG Корпорация и MG Asset Management, както последно се наричаше компанията на Павлов. Живи очевидци има задоволително, а медийните архиви са налични и без ровене в библиотеките.
Втората разлика е в същността на " Мултигруп " - една постоянно близка до властта икономическа конструкция от 90-те години, с не всеки път ясни същински притежатели в Швейцария и Лихтенщайн, която работеше главно в бизнеси с държавна благосъстоятелност и защита. Тази конструкция и беше изключително дейна в придобиване на активи по неразбираеми схеми, от взаимни действия и посредством ходатайство при търговски покупко-продажби с държавни компании, доста от които на ръба на закона или непосредствено оттатък.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Това, което остана от “Мултигруп ” в българската история близо 20 години след гибелта на създателя ѝ, са не толкоз икономическите триумфи, колкото понятието “мултаци ”, който още преследва.
В началото: спорт, служби, " Мултиарт "
Биографията на Илия Павлов е есенция на българския преход. Той е първенец по битка, шурей на шефа на военното контраразузнаване и предприемач от нов вид, безусловно от първите дни на частната самодейност.
През 1988 година, до момента в който Тодор Живков е още на власт, той стартира с трудово-производителна кооперация “Мултиарт ”, а по-късно стартира изкупуване и препродаване на остарели руски подводници и търговски покупко-продажби, най-много с държавни фабрики.
Във времената, когато компаниите нямат интернет страници и имейли, персоналните контакти и настоящата информация са всичко. А те са в кого? В министерствата, шефовете на външнотърговски компании и държавните фабрики. Ето тук идват Илия Павлов, “Мултигруп ” и “мултаците ”. И се захващат за работа.
Най-близките хора към Павлов го разказват като деятелен и комбинативен, без непотребни морални угризения. “В началото се изчервявах, само че към този момент привикнах умерено да се отхвърлям в интерес на личния си интерес ”, пред Димитър Иванов , някогашен началник на Шесто ръководство на Държавна сигурност (ДС).
Самият Иванов е измежду учредителите на “Мултиарт ”. Той споделя по какъв начин е употребявал визитка на тази компания за оперативна задача в Испания. Докладът от задачата е липсващ, само че Иванов непосредствено загатва, че тя е била обвързвана със Симеон Втори , вследствие министър председател на България. Неговата победа на изборите през 2001 година е била подкрепена финансово от Павлов с шестцифрена сума в долари.
Възходът: банка с заем и търговия със захар
Възходът на новия капиталист стартира от държавна банка. Тогава частни към момента няма. През 1991 година той получава от Държавна спестовна каса (ДСК) заем от 200 милиона лв. с неразбираемо поръчителство и записва “Кредитна банка ” с 50 милиона лв. уставен капитал и застрахователната компания " София инс " със 7,5 млн. лева
“С останалите пари купи захар, продаде я, отново купи и отново я продаде, а след третото завъртане върна заема и му останаха 100 милиона, необложени ”, споделя по-късно Димитър Иванов. По това време заеми се дават мъчно, парите се обезценяват бързо поради инфлацията, а в случай че банката има загуби, те се пишат на държавната сметка.
По това време заеми се дават мъчно, а загубите на банката се пишат на държавна сметка
Историята за пазаруване и пласиране на захар е добра, само че надали е напълно вярна. При борсови артикули като захарта маржовете са едноцифрени и “огромни облаги ” има единствено при схеми като бартери, контракти за преправка “на загуба ” с държавни фабрики или контрабанден импорт.
Тайните на замогването на Павлов несъмнено в никакъв случай няма да станат ясни, само че в края на 90-те, когато “Мултигруп ” губи своята политическа защита при държавното управление на Иван Костов , компании от групата бяха упрекнати в проведени схеми на контрабанда навръх вносна захар. Схемата се оказа с защита на висши митничари, а десетки хиляди тонове захар по документи бяха “изчезнали ” в митнически хранилища, измити от дъждовете.
Истинският взрив на “Мултигруп ”
Всъщност звездата на " Мултигруп " стартира да свети най-ярко не около " Кредитна банка " и историята със захарта. Това се случва във времената, в които старите предприятия стават търговски сдружения и стартират да се упражняват в капитализъм под държавен надзор.
Докато в Централна Европа някогашните комунистически страни скоростно приватизират, в България никой не бърза. В това време държавните сдружения се ръководят от бордове, избирани от министерства, които на собствен ред се излъчват от нестабилни и “експертни ” държавни управления с неразбираеми болшинства.
България не бърза с приватизацията. Правителства с неразбираеми болшинства назначават шефовете на държавни сдружения
Няколко държавни управления и изключително това на Любен Беров (1992-1994) ще бъдат запомнени като златните времена на “Мултигруп ” поради разцвета на всевъзможни законни схеми, които носят загуби на държавните компании и бюджет.
Примерите са безчет, само че един е изключително илюстративен. В златното време на пиратските дискове индустриална линия, благосъстоятелност на швейцарска компания на Мултигруп, е конфигурирана в държавната компания " Дискови запаметяващи устройства " (ДЗУ) в Стара Загора. Всичко е по “договор за взаимна активност ”, при която “Мултигруп ” дава оборудването, а дискови запаметяващи устройства обезпечава пространствата и личния състав. Бизнесът процъфтява, наказателната отговорност е размита, а милиони дискове заливат Балканите и страните от някогашния Съюз на съветските социалистически републики.
Така се работи до 1998 година, когато България затваря всички сходни производства под директна опасност от наказания и всичко е изнесено в прилежащи страни.
На върха: газът
Пиратските дискове обаче са дребна далавера спрямо инсталирането на компании на “Мултигруп ” като формален медиатор във вноса на съветски газ. Това е моделът на съветско въздействие, прочут и от други посткомунистически страни - посредством медиатори в газовия бизнес се обезпечават финансовите механизми за непосредствено политическо, публично и медийно въздействие, което да обслужва ползите на Москва.
Началото е сложено с подписването на съглашението за съдействие в региона на енергетиката с Русия през есента на 1994 година и основаването на сдружението " Топенерджи ", като главен снабдител на газ.
В началото в “Топенерджи ” вземат участие единствено " Газпром " и държавната " Булгаргаз ", само че единствено година по-късно делът на " Булгаргаз " е понижен на 25,1% за сметка на две свързани с “Мултигруп ” компании. Отделно, заплащанията на " Булгаргаз " по доставките минават през банката на Илия Павлов, оттова минава и обслужването на най-големите консуматори като държавните “Химко ” и “Кремиковци ”, с които банката е обвързана с цесии и контракти.
Това завършва чак през 1998 година като с изключение на опасността за прекъсване на разширението на газопреносната система на “Овергаз ” (с акционер “Газпром ”) въздействие има и мощното изстудяване на връзките сред руснаците и “Мултигруп ”.
Освен войната с държавното управление на Костов има и - скандал с контрабанда на пиратски компактдискове от дискови запаметяващи устройства за Русия, които са транспортирани със аероплан на " Газпром ". С банкрута на “Кредитна банка ” година по-късно, при която “Овергаз ” губи пари и притежателят й Сашо Дончев влиза в спор с “Мултигруп ”, ролята на последния в енергийните доставки на процедура изчезва.
Кого назовават “мултаците ”
От архивните фотоси на коктейлите на Мултигруп се виждат познати и до момента лица като Ахмед Доган, Вежди Рашидов, Татяна Дончева , гостуващият артист Слави Трифонов . На една от тях до Павлов е даже напълно младият Делян Пеевски .
Снимките са любопитни, само че най-хубавата картина на " Мултигруп " е в листата на най-високото равнище “мултаци ” - тези, които в действителност управляваха този бизнес.
Освен Димитър Иванов, който е вицепрезидент на Павлов до 1996 година, различен прочут “мултак ” е Николай Вълканов - някогашен началник на държавната " Минстрой холдинг ", след това вицепрезидент на " Мултигруп " и началник на " Минстрой майнинг ". Фирмата стана известна години по-късно с изплатения хонорар за 2 милиона лв. на Ахмед Доган за плана “Цанков камък ”. По-малко прочут факт е това, че почивната ѝ станция е първа негова резиденция в местността “Росенец ” край Бургас, напълно покрай сегашната.
Списъкът с “мултаци ” ще е повърхностен без Стоян Денчев , дълготраен ректор на Университета по библиотекознание и осведомителни технологии (УниБИТ) в София, прочут като “университета на службите и властта ”.
Денчев е някогашен основен секретар на Министерския съвет в държавното управление на Любен Беров и някогашен народен представител от Движение за права и свободи.
Следват по-малко известни, само че значими за времето хора. Тогава те заемат позиции, които са помагали на “Мултигруп ” и неговите планове. Например Недялка Сандалска - първи заместник-председател на Комитета по туризъм, след това станала началник на " Балкантурист ", платен от “Мултигруп ”. Или Димитър Соколов - някогашен началник на Комитета по енергетика, минал на работа в енергийния бизнес на “Мултигруп ”. В банката на “Мултигруп ”, “Кредитна банка ” ръководят Веселин Благоев - основен секретар на Министерския съвет по времето на Любен Беров и началник на Агенцията за приватизация при Жан Виденов, и Любомир Филипов , някогашен шеф на Българска народна банка.
В листата влизат и още пет пъти по толкоз “мултаци ” на приблизително управническо равнище - министри и заместител министри, шефове във външотърговски компании преди 1989 година като “Кинтекс ” “Изотимпекс ” и “Химекспорт ”, шефове на огромни държавни предприятия като НЕК, Кремиковци и завода за електроника в Правец, чиновници в силовите министерства и в специфичните служби.
Това са хората, които трябваше да трансфорат “Мултигруп ” в онази мощна конструкция, която Павлов представяше като към този момент състояла се действителност.
Спирачка пред " Мултигруп "
Възходът обаче внезапно стопира след 1997 година при въвеждането на валутен ръб. При държавното управление на ОДС отпада и специфичният статут на " Мултигруп " като държавен сътрудник.
“Кредитна банка ” съумява да прескочи банковата рецесия през 1996 година с поддръжка от Българска народна банка и държавната ДСК, само че оцелява едвам до 1999 година.
През същата година връща на брачната половинка на Илия Павлов подаяние заради неразбираем генезис на парите. След това в борда на “Мултигруп ” са поканени нови мениджъри и американски лобисти, с цел да извадят компанията от черните описи.
Идването на власт на Национална движение „Симеон Втори" през 2001 година дава крила на Павлов, който е сред учредителите на новия клуб " Възраждане ", който сплотява фигури на едрия бизнес.
Всичко завършва през март 2003 година, когато Павлов е убит на излизане от офиса на компанията си. Причините остават неразбираеми и до през днешния ден.
Краят на " Мултигруп "
Краят на “Мултигруп ” несъмнено не е подобен, какъвто Павлов би желал. Още през 2004 година новите мениджъри стартират и недвижимите парцели.
демонстрират същинската картина - в структурата на “Мултигруп ” годишните продажби са сред 150 и 200 милиона $, заети са към 5500 служащи, само че има и немалки отговорности - към 140 милиона лв.. Това не е нищожно за българската стопанска система, само че има малко общо с милиардните упоритости на Илия Павлов.
От “Мултигруп ” остава цяла енциклопедия за паразитиране върху обществените предприятия с политическа поддръжка
Това, което остава през днешния ден от “Мултигруп ”, е цяла енциклопедия за това по какъв начин да се паразитира върху обществените предприятия с политическа поддръжка и главно в частен интерес.
Историите за взаимни планове, смесени сдружения, нараствания на капитали на държавни компании, бартери и цесии са многочислени. За тях ще би трябвало да се напише цяла книга, в която да се опише общото главно предписание: приватизация на облагите и одържавяване на загубите.
Това е бизнес, който в естествена пазарна среда просто няма по какъв начин да оцелее, за разлика от доста от “мултаците ”, които оцеляват и до през днешния ден, още веднъж подредени до мощните във властта.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ