Това е бъдещето, ако не бъдат спрени. Приказките за интеграция

Това е бъдещето, в случай че не бъдат спрени.

Приказките за интеграция и дежурните каканижения от демократичен вид за институционалност, обучение и работни места са изцяло несъответстващи.

Тук имаме работа с дух от напълно друго естество.

Тези хора водят война за територия и я завладяват малко по малко.

От селата към центъра на огромните градове.

Това е агресия.

На този дух може и би трябвало да се опълчи единствено мощ, активност, неотстъпчивост и темперамент.

Т.е. различен дух, а не баналности от грантаджийско естество.

Без помен от прочувственост и топла мекост.

Животински е дискурсът.

Режим на оцеляване.

Не популизъм, а обикновен инстинкт за оцеляване.

Или те нас или ние тях.

Трябва да схванат на инстинктивно равнище, че ще бъдат смазани.

А изобилната приложимост на думата " би трябвало " за жалост издава пожелателно мислене.

Няма да се случи, тъй като е прекомерно късно.

Снимките го потвърждават.

А подтекстът, отвън нас не е по-различен за жалост.