Съмненията на Юнкер
Това, че ръководителят на Европейска комисия показва подозрения в способността на една страна членка да ръководи Европейски Съюз, е освен гласовит пестник, а същински ъперкът. Но рецензията на Жан-Клод Юнкер към румънското държавно управление е изцяло оправдана. Можем да я формулираме и доста по-ясно: настоящето държавно управление в Букурещ нито е пригодно, нито е почтено да води Европейски Съюз в продължение на шест месеца. Въпреки че в това отношение нищо не може да се промени.
Това обаче не е присъда против Румъния, а против двете партии, които в този момент ръководят тази страна. От две години те показват, че най-важният им приоритет е да защищават корумпираните политици от влизане в пандиза. Те поставят и големи старания за демонтажа на правовата страна. При това правосъдната промяна, която стартира с подготовката за присъединение към Европейски Съюз през 2007 година, беше един от същинските триумфи на страната. Един взор към Румъния демонстрира и лъжите на държавното управление, че рецензиите от Брюксел водели до това страната да бъде третирана като членка втора класа.
В Румъния се надигна всеобщ митинг против политиката на това държавно управление: измежду гражданското общество, съдиите и прокурорите, измежду парламентарната съпротива и от президента Клаус Йоханис. Само с помощта на неговата мощна опозиция, доминираното от посткомунистическите мрежи държавно управление не съумява да задуши изцяло правораздаването.
През миналите две години властимащите в Букурещ се пробваха да си прокарат своя дневен ред зад тила на Европейски Съюз, като – за разлика от държавните управления в Полша и Унгария – те избягваха откритата борба с Брюксел. С началото на европейското председателство това към този момент не е допустимо. И в този смисъл това председателство може би е и късмет за Румъния. За Европейски Съюз обаче то идва в несъответствуващ миг. И то не поради характера на това държавно управление. Дееспособността на Букурещ е под въпрос, тъй като държавното управление и президентът се намират в един тип положение на война. А това ускорява така и така непредвидимите опасности, които може да провокира един некоординиран Брекзит.
(От Дойче веле)
Това обаче не е присъда против Румъния, а против двете партии, които в този момент ръководят тази страна. От две години те показват, че най-важният им приоритет е да защищават корумпираните политици от влизане в пандиза. Те поставят и големи старания за демонтажа на правовата страна. При това правосъдната промяна, която стартира с подготовката за присъединение към Европейски Съюз през 2007 година, беше един от същинските триумфи на страната. Един взор към Румъния демонстрира и лъжите на държавното управление, че рецензиите от Брюксел водели до това страната да бъде третирана като членка втора класа.
В Румъния се надигна всеобщ митинг против политиката на това държавно управление: измежду гражданското общество, съдиите и прокурорите, измежду парламентарната съпротива и от президента Клаус Йоханис. Само с помощта на неговата мощна опозиция, доминираното от посткомунистическите мрежи държавно управление не съумява да задуши изцяло правораздаването.
През миналите две години властимащите в Букурещ се пробваха да си прокарат своя дневен ред зад тила на Европейски Съюз, като – за разлика от държавните управления в Полша и Унгария – те избягваха откритата борба с Брюксел. С началото на европейското председателство това към този момент не е допустимо. И в този смисъл това председателство може би е и късмет за Румъния. За Европейски Съюз обаче то идва в несъответствуващ миг. И то не поради характера на това държавно управление. Дееспособността на Букурещ е под въпрос, тъй като държавното управление и президентът се намират в един тип положение на война. А това ускорява така и така непредвидимите опасности, които може да провокира един некоординиран Брекзит.
(От Дойче веле)
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ