Това бяха много драматични моменти: бившата външна министърка Надежда Нейнски

" Това бяха доста трагични моменти ": някогашната външна министърка Надежда Нейнски си спомня за напъните си за уреждането на разногласието сред София и Скопие. Пред Дъждовни води тя приказва и за упованията към новата власт в България.

Надежда Нейнски

Дъждовни води: Г-жо Нейнски, ще Ви върна към февруари 1999 година, когато министър председателите на Република България и Република Македония Иван Костов и Любчо Георгиевски подписват Декларация за добросъседство. Вие тогава бяхте външен министър на България. Как се стигна до тази декларация и какви компликации трябваше да преодолеете, преди тя да бъде подписана?

Надежда Нейнски: Нашето държавно управление и хората, които тогава взимахме решения, сме следвали геополитическия интерес на Европейския съюз и НАТО. Ние бяхме извънредно прецизни, само че и решени да развием вероятността на Балканите във връзка с двете организации. Политиката ни към нашите съседи, в това число към тогава Република Македония, включваше сериозна помощ по време на войните в някогашна Югославия.  

Кризата в Косово рискуваше да дестабилизира Балканите. България тогава защитаваше тезата, че не може да одобри бежанци. Целта на Милошевич беше изнасянето на спора от територията на някогашна Югославия и дестабилизирането на задачите Балкани. Същевременно за нас беше извънредно значимо да запазим стабилността в района и съответно в Македония. Ние подпомагахме основаването на бежански лагери, които да приютят бягащите от споровете, само че и да ги задържат покрай родните им места, с цел да могат да се завърнат, откакто спорът премине, което се и случи.

Помощта ни за държавното управление на Любчо Георгиевски беше оценена. Ние защитихме нашия народен интерес по метод, по който бе предпазен и ползата на Република Македония. Още тогава декларирахме, че рецесията в Македония е заплаха за европейската сигурност. Имах доста срещи със Сърджан Керим, с Папандреу, с другите страни в Европейския съюз и призовавах за по-сериозни старания от страна на интернационалната общественост. България беше подготвена за техническо подпомагане и беше в контакт с европейските сътрудници в търсенето на решение.

Надежда Нейнски е външна министърка от 1997 до 2001 година

Това бяха доста трагични моменти, които сътвориха атмосфера на доверие и разбирателство посред ни. В резултат стана допустима и декларацията, която бе подписана през 1999 година. В нея най-големият пробив бе единодушието за езика. В тази декларация за първи път се приказва за " македонски език, според Конституцията на Република Македония ".
Редакцията предлага
Дъждовни води: Споменахте няколко пъти координацията с европейските сътрудници тогава. Защо в този момент европейските сътрудници значително не схващат българската позиция - тъй като не е задоволително кохерентна или не е ясно дефинирана?  

Надежда Нейнски: Убедена съм, че Балканите са част от геополитическия интерес на Европейския съюз и НАТО. Европейският съюз би трябвало да привиди своя интерес в сполучливото използване на двустранния контракт сред България и Северна Македония и да стане поръчител за неговото осъществяване, вместо всяка една от двете страни да се пробва да притегля на своя страна други страни, публицисти и така нататък Затова направих паралел с това време.

България би трябвало да има дейна външна политика, която да слага в центъра нуждата от използването на двустранния контракт. Това е контракт сред страна, която е член на Европейски Съюз, и страна, която е кандидат-член на Европейски Съюз. Спорът не е сред България и Северна Македония, а сред Северна Македония и Европейския съюз. Това, което се чака и от двете страни - и от Северна Македония, и от България, е този контракт да се ползва. При състояние, че двете страни са сложили подписите си под този контракт, това значи, че те са постигнали някакво съглашение по противоречивите въпроси. Този спор е организиран в контракта. България сега споделя, че Северна Македония не го извършва, Северна Македония - че ние не го изпълняваме. Европейски Съюз, който би трябвало да е най-заинтересован от добросъседските връзки, които са залог за успокоение и мир на Балканите, би трябвало да е поръчител за осъществяването му.

Дъждовни води: България първа призна Република Македония преди 30 години. Но все пак и до през днешния ден напрежението сред политици, дипломати и учени от двете страни е все така осезаемо. Какво не направи България и какво не направи Северна Македония, с цел да се преодолеят тези търкания?

Надежда Нейнски: На Балканите има доста история, в останалата част от Европа - също. Но повода, заради която балканските страни се стремят към Европейския съюз, не би трябвало да са единствено фондовете и парите, а моделът на политически, публични и социално-икономически връзки. Европейският модел се е потвърдил с времето и е дал опция страни, които са водили кръвопролитни войни в предишното, да реализират това единодушие и доверие, което да им даде опция да развиват общи стратегии за богатството и благосъстоянието на своите нации. Смятам, че всички балкански страни, умишлено или не, се стремят точно към този модел. И това би трябвало да бъде водещото.

Този модел значи насърчаване на умеенето да се вземат решение разногласията посредством чуване на причините и на двете страни. Трябва да стъпим на това, което сме постигнали - договорът, който беше подписан и 90 % от който са стъпили на Декларацията за добросъседство от 1999 година, е достижение за двата народа и двете страни.

Дъждовни води: Може ли с този нов кабинет да се стигне до решение? Какви външнополитически сигнали дават Кирил Петков и Асен Василев?

Надежда Нейнски: Това държавно управление би трябвало да води дейна политика измежду своите европейски сътрудници и тук на Балканите. Добре аргументираната позиция ще им даде опция да развият връзките както с Република Северна Македония, по този начин и с останалите страни на Балканите.

Дъждовни води: България гласоподава три пъти на парламентарни избори тази година. Оптимистично настроена ли сте, че новото държавно управление и разнородната коалиция, която го сформира, ще изведат страната от политическата рецесия?

Надежда Нейнски: Изпитанията пред новите ръководещи ще бъдат доста огромни и поради комплицирания дневен ред, който им следва, и поради комплицирания и реформаторски метод, по който беше построена тази коалиция. Тя е натоварена с доста огромни упования. В този смисъл за всички нас е значимо те да съумеят в тази амбициозна стратегия.

Дали другите ползи и предистория на взаимоотношенията ще се подчинят на новия дневен ред и упоритостта за смяна. Обещанията са в действителност доста, само че политиците нееднократно са се препъвали в това да трансфорат обещанията в дейности. Пожелавам триумф!

Дъждовни води: Изпращаме една комплицирана година. Какво научихме през 2021 като общество?

Надежда Нейнски: През тази година имаше доста морални катарзиси. Много инспекции на това дали думите се трансформират в каузи. 2021 нажежи публичните упования до алено. Обществото оттук насетне ще бъде извънредно взискателно към всеки, който има претенцията да ръководи.

Това е добре, тъй като постоянно съм считала, че една от главните аргументи за незадоволително ефикасното и бързо развиване на демокрацията в България е, че обществото не е задоволително взискателно. Сега обществото демонстрира предпочитание да настъпи даже радикална смяна. Дали гражданска война или радикална смяна е допустима в актуалните условия - следва да забележим. Революцията носи и вяра, и голям риск. 2021 е годината на упованията, 2022 би трябвало да е годината на сбъдванията.

Надежда Нейнски е някогашна външна министърка (1997-2001), председателка на Съюз на демократичните сили (2002-2005), евродепутатка (2009-2014) и посланичка на България в Турция (2015-2020).