Статутът на Юнайтед като крайна дестинация за играчи е под заплаха
Това беше клетва в преданост, която в действителност не подсигурява изключително много; в действителност тъкмо изявление, което не слагаше точка по никой метод на спекулацията. „ Докато не ме виждате в екип на Барселона, съм състезател на Манчестър Юнайтед – сподели Пол Погба. – Винаги ще има клюки.”
Сред битуващите теории е, че неговият сътрудник Мино Райола приветства някои от слуховете и самичък пуска други. Самият Погба създаде нови предишния месец, като подмятна, че ще бъде санкциониран, в случай че изкаже на глас същинските си мисли за ситуацията си на „ Олд Трафърд”.
Една от предходните рекордни покупки на Юнайтед имаше повече независимост да приказва. Докато Джосеп Гуардиола твърдеше, че Райола е предложил Погба на Манчестър Сити, Димитър Бербатов несъмнено беше преследван и от двата съседа през 2008 година. Българинът показа в изявление за FourFourTwo, че е споделил на своя сътрудник даже да не му отваря дума за каквито и да било други предложения, щом е чул за тази на Юнайтед. Парите не били безапелационен аргумент, единствено „ историята, играчите, традициите, изобщо всичко”, което излъчвал „ червеният” клуб. „ Бях като кон с капаци”, добави Бербатов. И най-после видя желанието си изпълнено.
ДЕСЕТИЛЕТИЕ НА УПАДЪК
Може би пък това е просто история за двама особени и значително неразбрани характери. Погба – роден бродник, противостоящ на остарял престиж като Жозе Моуриньо, с напоен от лакомия сътрудник – може би е представител не на отборния дух, а по-скоро нацяло едно потомство и неговата нравственос.
Или може би просто това демонстрира разликата, която едно десетилетие е в положение да направи. Бербатов се причисли към настоящия европейски първенец, а Погба може да напусне в търсене на трофея в Шампионската лига. Преди 10 години Юнайтед правеше звезди, през днешния ден ги купува.
Но въпреки Бербатов да бе неосъществим за подражаване на терена футболист, неговото решение не бе напълно само по рода си. Четири години след него Робин ван Перси бе изправен пред същия избор сред воюващите половини на Манчестър и цитира съвсем същите аргументи като българина: играчите, стадиона и мениджъра. Също по този начин добави, че е послушал „ дребното момченце вътре у мен”: „ това момченце крещеше, че желае Ман Юнайтед”.
Юнайтед беше последна точка за романтиците, а това важи освен за тези двама мъже, чието сладкодумство беше явно и на, и отвън терена. Може пък и към момента това да е по този начин: въпреки всичко в последните четири години пристигнаха повече от блестящите имена в сравнение с в предхождащото десетилетие. Сред тях е Погба, а също и Златан Ибрахимович, Ромелу Лукаку, Алексис Санчес и Анхел Ди Мария.
Всъщност Санчес, съвсем като Бербатов и Ван Перси преди него, беше цел на Сити. И въпреки че и Юнайтед, и чилиецът надали ще го признаят гласно, парите изглеждаха решаващият фактор за този избор – цената отблъсна „ гражданите”. Ето цялостната картинка: Санчес през днешния ден е най-високоплатеният състезател в Премиър Лийг; Ди Мария си призна, че е напуснал Реал Мадрид срещу желанието си; „ Олд Трафърд” изглеждаше като последната спирка в блестящото турне на Ибрахимович из Европа (той обаче също стана най-високоплатеният състезател в Премиър Лийг, тъкмо както и Райола прибра 41 млн. паунда от интервенцията по връщането на Погба от Ювентус).
ВЪПРОС НА ПАРИ
Най-потискащият за Юнайтед извод надлежно може би е, че претекстовете за присъединение към клуба са се сменили от идеализма към парите, от правилата към стотинката, от реализирането на една фантазия към изпълването на банковата сметка.
Другите идваха на „ Олд Трафърд”, с цел да претворят в реалност големите си упоритости във футбола. Ако Погба напусне към Барселона, може да оправдае решението си тъкмо с това. До момента той е постигнал с „ алените дяволи” по-малко в сравнение с с Франция и Ювентус. Подобно развиване на обстановката може да направи Юнайтед да наподобява просто като ходило към върха, което не е изключително приятна позиция за един клуб с претенциите да е най-големият в света.
Да, Дейвид Бекам и Кристиано Роналдо отпътуваха за Реал Мадрид, когато Алекс Фъргюсън беше в пика на своето господство, само че го сториха след спечелването на Шампионската лига. Нещо по-забележително е, че Карлос Тевес мина в Манчестър Сити и всички, даже и на „ Етихад”, съзнаваха, че го прави само поради притегателната мощ на парите – тогава съседите още си проправяха пътя към елита в първите си дни като новобогаташи.
Макар съвсем всички топ клубове да плащаха умопомрачителни трансферни суми напоследък, през днешния ден Сити усеща, че притегателната му мощ е такава, че може да си разреши да взема единствено тези, които в действителност желаят да се причислят към тима. Именно в това отношение може би се получи промяна на функциите сред съседите.
НАМИРАНЕ НА ИДЕНТИЧНОСТ
Привлекателността може да произтича от идентичността. Някога Юнайтед беше доказателството на тази теза, а през днешния ден това важи може би за Сити, може би и за Ливърпул поради това по какъв начин играчи от Алекс Окслейд-Чембърлейн до Вирджил ван Дайк изглеждаха твърдо решени да отидат само и единствено при Юрген Клоп.
Това комбиниране сред харизматичен управител, атакуващ жанр на игра и опциите за самостоятелен напредък дълго оформяше привлекателността на Юнайтед. Бербатов избра да пристигна там поради мистиката и величествеността на клуба, освен поради тлъстата заплата.
Това води до по-широкия въпрос за това какви са днешните полезности на Юнайтед оттатък правенето на купища пари и готовността да харчи голяма част от тях за доста известни футболисти. Защото, въпреки да избраха да не го вършат това лято, на „ Олд Трафърд” могат да издухат всички от пътя си към своите набелязани цели на основата на трансферни суми, заплати и на двете дружно.
Но до момента в който историята на Юнайтед постоянно е включвала заплащането на обилни суми за играчи, включително и Бербатов и Ван Перси, точно неговият статут на последна дестинация го правеше кулминационната точка на кариерата на топ футболистите в света. Не просто спирка по пътя нанякъде другаде, както е през днешния ден.
Ричард Джоли, „ FourFourTwo”
Сред битуващите теории е, че неговият сътрудник Мино Райола приветства някои от слуховете и самичък пуска други. Самият Погба създаде нови предишния месец, като подмятна, че ще бъде санкциониран, в случай че изкаже на глас същинските си мисли за ситуацията си на „ Олд Трафърд”.
Една от предходните рекордни покупки на Юнайтед имаше повече независимост да приказва. Докато Джосеп Гуардиола твърдеше, че Райола е предложил Погба на Манчестър Сити, Димитър Бербатов несъмнено беше преследван и от двата съседа през 2008 година. Българинът показа в изявление за FourFourTwo, че е споделил на своя сътрудник даже да не му отваря дума за каквито и да било други предложения, щом е чул за тази на Юнайтед. Парите не били безапелационен аргумент, единствено „ историята, играчите, традициите, изобщо всичко”, което излъчвал „ червеният” клуб. „ Бях като кон с капаци”, добави Бербатов. И най-после видя желанието си изпълнено.
ДЕСЕТИЛЕТИЕ НА УПАДЪК
Може би пък това е просто история за двама особени и значително неразбрани характери. Погба – роден бродник, противостоящ на остарял престиж като Жозе Моуриньо, с напоен от лакомия сътрудник – може би е представител не на отборния дух, а по-скоро нацяло едно потомство и неговата нравственос.
Или може би просто това демонстрира разликата, която едно десетилетие е в положение да направи. Бербатов се причисли към настоящия европейски първенец, а Погба може да напусне в търсене на трофея в Шампионската лига. Преди 10 години Юнайтед правеше звезди, през днешния ден ги купува.
Но въпреки Бербатов да бе неосъществим за подражаване на терена футболист, неговото решение не бе напълно само по рода си. Четири години след него Робин ван Перси бе изправен пред същия избор сред воюващите половини на Манчестър и цитира съвсем същите аргументи като българина: играчите, стадиона и мениджъра. Също по този начин добави, че е послушал „ дребното момченце вътре у мен”: „ това момченце крещеше, че желае Ман Юнайтед”.
Юнайтед беше последна точка за романтиците, а това важи освен за тези двама мъже, чието сладкодумство беше явно и на, и отвън терена. Може пък и към момента това да е по този начин: въпреки всичко в последните четири години пристигнаха повече от блестящите имена в сравнение с в предхождащото десетилетие. Сред тях е Погба, а също и Златан Ибрахимович, Ромелу Лукаку, Алексис Санчес и Анхел Ди Мария.
Всъщност Санчес, съвсем като Бербатов и Ван Перси преди него, беше цел на Сити. И въпреки че и Юнайтед, и чилиецът надали ще го признаят гласно, парите изглеждаха решаващият фактор за този избор – цената отблъсна „ гражданите”. Ето цялостната картинка: Санчес през днешния ден е най-високоплатеният състезател в Премиър Лийг; Ди Мария си призна, че е напуснал Реал Мадрид срещу желанието си; „ Олд Трафърд” изглеждаше като последната спирка в блестящото турне на Ибрахимович из Европа (той обаче също стана най-високоплатеният състезател в Премиър Лийг, тъкмо както и Райола прибра 41 млн. паунда от интервенцията по връщането на Погба от Ювентус).
ВЪПРОС НА ПАРИ
Най-потискащият за Юнайтед извод надлежно може би е, че претекстовете за присъединение към клуба са се сменили от идеализма към парите, от правилата към стотинката, от реализирането на една фантазия към изпълването на банковата сметка.
Другите идваха на „ Олд Трафърд”, с цел да претворят в реалност големите си упоритости във футбола. Ако Погба напусне към Барселона, може да оправдае решението си тъкмо с това. До момента той е постигнал с „ алените дяволи” по-малко в сравнение с с Франция и Ювентус. Подобно развиване на обстановката може да направи Юнайтед да наподобява просто като ходило към върха, което не е изключително приятна позиция за един клуб с претенциите да е най-големият в света.
Да, Дейвид Бекам и Кристиано Роналдо отпътуваха за Реал Мадрид, когато Алекс Фъргюсън беше в пика на своето господство, само че го сториха след спечелването на Шампионската лига. Нещо по-забележително е, че Карлос Тевес мина в Манчестър Сити и всички, даже и на „ Етихад”, съзнаваха, че го прави само поради притегателната мощ на парите – тогава съседите още си проправяха пътя към елита в първите си дни като новобогаташи.
Макар съвсем всички топ клубове да плащаха умопомрачителни трансферни суми напоследък, през днешния ден Сити усеща, че притегателната му мощ е такава, че може да си разреши да взема единствено тези, които в действителност желаят да се причислят към тима. Именно в това отношение може би се получи промяна на функциите сред съседите.
НАМИРАНЕ НА ИДЕНТИЧНОСТ
Привлекателността може да произтича от идентичността. Някога Юнайтед беше доказателството на тази теза, а през днешния ден това важи може би за Сити, може би и за Ливърпул поради това по какъв начин играчи от Алекс Окслейд-Чембърлейн до Вирджил ван Дайк изглеждаха твърдо решени да отидат само и единствено при Юрген Клоп.
Това комбиниране сред харизматичен управител, атакуващ жанр на игра и опциите за самостоятелен напредък дълго оформяше привлекателността на Юнайтед. Бербатов избра да пристигна там поради мистиката и величествеността на клуба, освен поради тлъстата заплата.
Това води до по-широкия въпрос за това какви са днешните полезности на Юнайтед оттатък правенето на купища пари и готовността да харчи голяма част от тях за доста известни футболисти. Защото, въпреки да избраха да не го вършат това лято, на „ Олд Трафърд” могат да издухат всички от пътя си към своите набелязани цели на основата на трансферни суми, заплати и на двете дружно.
Но до момента в който историята на Юнайтед постоянно е включвала заплащането на обилни суми за играчи, включително и Бербатов и Ван Перси, точно неговият статут на последна дестинация го правеше кулминационната точка на кариерата на топ футболистите в света. Не просто спирка по пътя нанякъде другаде, както е през днешния ден.
Ричард Джоли, „ FourFourTwo”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ