Това бе решение с цел намаляване на загубите. Това решение

...
Това бе решение с цел намаляване на загубите. Това решение
Коментари Харесай

Пиоли ли е точният човек за ремонта на Милан

Това бе решение за понижаване на загубите. Това решение бе за концентриране върху бъдещето. Това решение бе за преглъщане на обстоятелството, че когато ти се постанова да вземаш купища решения, неизбежно ще имаш и някои неприятни. А това по какъв начин реагираш на неприятните си решения, постоянно е също толкоз значимо, колкото и вземането на положителни решения.

Това, което не бе обаче, бе решение на основата на страстите. Ръководителите на Елиът Мениджмънт – притежателите на Милан, не са в бизнеса с страсти. Ако бяха, нямаше да се задържат толкоз дълго време в менажирането на близо 10 милиарда $ (предимно) непознати пари. Това е най-простият метод да се изтълкува уволнението на старши треньора Марко Джампаоло и назначението на Стефано Пиоли отново въз основата на оня вид разбори „ цена-полза/риск-награда “, които в Елиът вършат и насън. В това, най-малко в това, те са непрекъснати.

Спомнете си по какъв начин преди всичко поеха контрола над клуба. Един тайнствен китайски предприемач, чието име малко на брой бяха чували изобщо (Ли Йонхон), желае от тях заем от към 350 млн. $, обезпечени от клубните активи. Ли тъкмо е купил Милан, но се нуждае от „ мостов заем “ с 18-месечно погашение, с цел да завърши договорката, до момента в който освобождава финансов запас от другаде. Никоя банка или обичайната финансова институция не би му заела парите, евентуално тъй като не би била уверена, че въобще съществува такова нещо като „ финансов запас от другаде “, по тази причина от Елиът претеглят рисковете.



Ако Ли им изплати заема, си получават техните 350 млн. $ плюс още към 70-80 млн. лихви и такси. Нелоша възвръщаемост за 18 месеца. Ако пък не го изплати, е – поемат историческа футболна институция като Милан. Ли, никаква изненада, не съумява и им предава контрола над клуба, което води до различен кръстопът откъм решения.

От Елиът могат небрежно да продадат другиму Милан и в случай че го сторят на цена над дадения заем (350 млн. долара), вършат облага. А това не би трябвало да е изключително мъчно, откакто Ли направи покупката за 800 млн. $ и клубът към момента си остава един от двата най-големи марката в италианския футбол.

Могат и просто да разпродадат активи и да изсмучат допустимо най-вече пари от клуба и след това да продадат остатъка за колкото лепта получат. Този ход, естествено, не би бил изключително известен, но от Елиът не са в бизнеса, с цел да са известни (пък и преди са вземали към този момент непопулярни решения в името на защитаването на ползите на техните инвеститори), а по този метод най-вероятно биха си получили всички пари назад, че даже и с връхнина.



Могат и просто да третират Милан като проблематичен, въпреки и недооценен, актив. Това значи напомпване на още пари, реструктуриране на бизнеса и потреблението на своето ноу-хау за извеждането му още веднъж до триумфи на терена и облаги. Това би лишило време – жестоко три до пет години, пък и опитът им във футбола е дребен, само че за сметка на това им сече пипето и са мощно самоуверени. В Елиът към този момент са влизали в други промишлености с малко знание за тях и са преобръщали съдбините им. Пък и капацитетът е голям: създадат ли Милан актив за милиард $, ще си утроят парите единствено за няколко години. И точно по този път избират да поемат.

Да, той е най-рисковият от трите гореизброени – Милан може да приключи в средата на таблицата или даже да изпадне от Серия А, но и предлагащият най-голяма премия. Това е изборът.

Погледнато от тази позиция, случилото се с Джампаоло е просто грапавина по пътя. Наистина, неприятна грапавина и водеща към преоценка на аргументите за назначението му, само че въпреки всичко нищо по-особено в световен проект. Нанесена е щета по ходовата част, до момента в който противниците се състезават гневно напред, но единствено до такава степен.



Редно е и да си спомним против какво е изправен Милан. Вече се изкарва едногодишно наказване за евротурнирите поради нарушаването на нормите на Финансовия феърплей – неминуем резултат от наследената от Ли и преди този момент Берлускони неразбория, което мощно лимитира развиването на клуба. Подходът в търсенето на поврат – нов стадион, нараснали търговски доходи и откриването на млади и по-евтини качествени футболисти – не е изключително автентичен, въпреки че може и да проработи, изпълнен вярно.

Дженаро Гатузо напусна поста старши треньор след завършването единствено на точка зад зона Шампионска лига предишния сезон, защото не се вписваше в този метод. Той искаше трима опитни играчи да подсилят състава, а футболът му, въпреки сполучлив поради събитията, бе остарял. Затова се заложи на Джампаоло, считан за ексцентричен модернист. Минусът бе, че той в никакъв случай не бе водил топ тим, нито завършвал над 9-о място, а играчите се нуждаят от доста време да попият концепциите му.

В Милан бяха взели това под внимание, но отново не чакаха нещата да са по-зле от предстоящото. Резултатите бяха неприятни (само на 3 точки над зоната на изпадащите), а играта – даже още по-лоша. Шестте летни попълнения пък до момента имат общо 10 мача като титуляри в шампионата за сезона.



По-тревожното обаче бе самият Джампаоло. Неговите решения бяха прекомерно ексцентрични, той изглеждаше загубен и комплициран пред медиите (следователно пред тифозите) и просто не приличаше на кадърен да се оправи и с вътрешния, и с външния стрес от работата. В това може би не му оказа помощ съществуването на също новаци за директни началници – техническия шеф Паоло Малдини и основния футболен шеф Звонимир Бобан.

Затова от Елиът взеха решение да режат и се обърнаха към Стефано Пиоли. Посрещането на решението бе хладно, само че най-малко Пиоли има опит в по-големи клубове като Лацио (3-то място в Серия А), Интер (12 победи в 23 турнирни мача) и Фиорентина. Той може и да не е Юрген Клоп във връзка с харизма, но отново е голям прогрес по отношение на Джампаоло. Пък и има добра визитка откъм развиването на младоци и залага на прелъстителен футбол.

Вариантите постоянно са лимитирани, когато уволняваш треньора си още през октомври, пък и нямаше по какъв начин да се заложи на по-екзотичен вид посред сезона. Целта пред Пиоли е да затегне редиците и да реализира напредък на терена, до момента в който Иван Газидис развива марката отвън него.



Както и множеството от решенията на Елиът до момента, те се вписват в метода им „ риск-награда “. Затова и свързването с Лучано Спалети се усещаше леко пресилено. Той може и да е по-голямо име, евентуално е и по-добър в занаята, само че след първичния триумф остави диря на съсипия в трите си предходни работи – Зенит, Рома и Интер. И това е още преди споменаването на обстоятелството, че му се дължат към 20 млн. $ в идните две години след уволнението от Интер, което значи, че нямаше да е на ниска цена.

Това е действителността пред Милан към този миг. Клубът се пробва да построи основите за своето завръщане на огромната сцена и би трябвало да го прави, броейки всяка стотинка. При Джампаоло се оказа, че тези основи се градят върху плаващи пясъци. Пиоли при всяко състояние не е гаранция, но най-малко има нужните принадлежности, изключително хубавичко каска, с цел да работи на градежа.

И при все това е истина, че тимът е единствено на 3 точки над зоната на изпадащите, той е и единствено на 4 от зона Шампионска лига. Нищо, най-малко към момента, не е изгубено окончателно.
Габриеле Маркоти, ESPN
Източник: sportal.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР