Експерт: Етажната собственост е пълен хаос
Тоталният безпорядък, който общините постановиха съзнателно в връзките и регулациите на етажните собствености в градовете, ще завърши доста неприятно за хората, които даже не подозират за насъбраните проблеми в домовете им. Това съобщи в изявление за БГНЕС Павел Миланов, ръководител на Асоциацията за контролиране на връзките в етажната благосъстоятелност.
Абсолютно безнаказани са нарушаванията в жилищните здания
Истината е, че връзките сред съседите към този момент са оставени на безспорен самотек, откакто на доктрина има Закон за етажната благосъстоятелност, само че на процедура той въобще не се ползва. Как се прави санкцията на един извършител?, пита Миланов, и прецизира: „ Когато има нарушавания в етажната благосъстоятелност, и имаме определен домоуправител (а в доста жилищни здания въобще няма определен шеф на етажната собственост), домоуправителят и още двама съседи очевидци пишат Констативен акт за нарушаването. За написването на подобен Акт наложително е нужно да имат ЕГН на притежателя на жилището. Да кажем, че намерят метод да го научат – попълнят го в Акта, и би трябвало да намерят метод да връчат документа на нарушителя. Да, но той не желае да го вземе – по закон може да не отвори вратата на жилището си, не е и задължен. Може да се опитат да му връчат акта с противоположна квитанция, само че там няма гаранция какво тъкмо му е изпратено – може и листовка от магазин да са му пратили. Ако изпратят документа посредством пощальон, то куриерската компания желае телефонен номер на притежателя – а, почтено, какъв брой хора имат телефоните на съседите си, още повече в случай че са наематели? И по този начин, отиват в общината с констативния протокол от нарушаването на съседа, само че общината ги връщат с претекста, че протоколът не е връчен. Така те нищо не могат да създадат.
Това е краят на всички опити да бъде комплициран ред в връзките сред съседите и нарушителя. Защото от общината могат да наложат наказания едвам откакто въз основа на Акта за нарушаване се издаде протокол от кмета. Така нещата блокират още на първа фаза “, изясни Миланов.
Цял живот врата до врата с непознати съседи
Основен проблем в връзките сред съседите е и фактът, че на процедура към този момент няма домови книги. „ По закон те са наложителни, само че на процедура от години са изцяло пожелателни – никой не може да задължи притежател или наемател да си запише данните. Това пък е доста мъчно да бъде проследено и глобено, тъй като съвсем постоянно хората не отхвърлят директно да се запишат, ами отклоняват задължението си с думите „ хайде да не е през днешния ден “, „ по-нататък “, и прочие Освен това няма никакви гаранции, че данните, които живущият записва – които постоянно са трите имена, ЕГН и идеалните елементи на жилището му, са правилни. Много постоянно това са наематели, или собствеността е на родственици или познати. Така когато стане нещо в жилищната постройка и пристигна кварталният и попита кой живее в жилището, то в съвсем всички случаи не е ясно кой населява жилището. Оттам се стига до нежеланието на Общината да упражни контрола, който й е вменен, по регистриране на адресната регистрация на всеки жител “, споделя ръководителят на Асоциацията за контролиране на връзките в етажната благосъстоятелност.
Крайно време е да се спре тази процедура служителите в общините да са пасивни и сами да чакат жителите да дойдат на крайници при тях и да се записват като поданици на общината. Най-често хората нямат никакъв тласък да се записват в общината си. Това води до обстоятелството, че ние на процедура не познаваме съседите си и не знаем дали една стена не дели нашия апартамент от този на всеобщ палач, да вземем за пример.
„ Нашето предложение е да се сътвори един указател на собствеността в жилищните здания. Този указател би трябвало да бъде не на база ЕГН, и по този начин притежателят да бъде откриван, а на база на адреса. Така посредством адреса да може да се открие кой живее на него. Този указател би трябвало да се сътвори и съхранява в общинската администрация като база данни, с цел да не стават злоупотреби. Не е редно хората да държат персонални данни на съседите си “, добавя Миланов. И прецизира, че данните на притежателите или ползвателите на жилища и към този миг са налични в районните администрации, а данните за квадратурите на жилищата и техните жители са разказани в данъчните заявления на хората, тъй че системата няма да е комплицирана за основаване.
„ Идеята е като стане нарушаване в етажната благосъстоятелност и пристигна кварталният служител на реда, да може по адреса на жилището да откри и жителите му посредством този обединен указател. Така ще може да разбере кой и по кое време е живял в жилището “.
Всеки апартамент да има персонален указател за нарушаванията в него
Отделно от това, споделя Миланов, в случай че общините желаят да постановат наказания по Закона за етажната благосъстоятелност за редовно нарушение на Правилника за вътрешния ред или на Закона, то тези наказания би трябвало да бъдат налагани не на притежателя, а на жилището. Тоест, апартаментът би трябвало да има история за това кой и какви нарушавания е правил. „ Защото в този момент даже и да се наложи глоба, то Актът за нарушаване няма къде да се прикачи, с изключение на да се даде на притежателя, който постоянно даже не му обръща и внимание. Сега няма проследяемост на глобите – може да има и двайсет акта за нарушаване на един апартамент, само че никой не знае за тях. Например – съседът ви подвига звук, музика по нощите, - идват, пишат му актове, и си отиват. А в случай че има указател на нарушаванията – при три акта нарушаването му се класифицира като „ редовно “, и нарушителят може наложително да бъде изведен от жилището си “, добавя специалистът.
Към момента въобще не се знае кой на кого какви актове написа, по тази причина е значимо идващият новоизбран столичен кмет да стартира да поправя хаоса поетапно, поучава Миланов.
Сгради се разрушават и заплашват пешеходци, служителите нехаят
Никой не задължава притежателите на жилища в жилищните здания да си избират домоуправител. На доктрина той е наложителен съгласно Закона за ръководство на етажната благосъстоятелност, само че на процедура при неспазването му инспекции и наказания няма. В момента голяма част от кооперациите нямат домоуправители и касиери, което значи, че не събират и пари за Фонд „ Текущи потребности и поправки на постройката “.
Такива случаи – хиляди, добавя Миланов и споделя съответен случай от практиката си: „ На постройка фасада се разпада. Районната администрация изпраща наставление до шефовете на етажната благосъстоятелност и на двата входа в блока. Дава им период и им споделя, че в случай че не бъде спазен, ще ги санкции. Но! – самите служители в общината си пишат забележка в писмото, в която написа, че „ при направената инспекция в регистъра на етажните собствености е открито, че няма записана “ такава. Нито в единия, нито в другия вход. Тоест, - служителите изпращат писмо до шефове, които въобще не съществуват. След две години фасадата продължава да се разпада и да заплашва хора. Чиновниците още веднъж пускат писмо до шефовете и още веднъж си написват забележката, че в постройката шефове няма. След още една година, през която фасадата тотално се е разпаднала, от общината пишат наставление до жалбоподателя (който е алармирал за разпадащата се фасада) да извърши ремонт на постройката за своя сметка и след това да си търси парите от етажната благосъстоятелност. Да, но такава етажна благосъстоятелност не съществува. Човекът не познава съседите си, тъй като не е и задължен, и не може да си изиска парите за ремонта даже и по правосъден ред “, засегнат е Миланов.,
След като предписанията на общината не са спазени, служителите постановат санкция на етажната благосъстоятелност, която в действителност … не съществува.
Милиони извършители, единствено трима осъдени
При редовно нарушение на Закона за ръководство на етажната благосъстоятелност и Правилника за вътрешен ред има опция комшия, който редовно нарушава публичния ред, законно да бъде изпъден от жилището си за период до три години. Такива случаи са на хора, които подвигат звук, клошари, които събират отпадъци в жилищата си, съседи, които съзнателно нанасят щета на непознати жилища, и прочие, като изгонването им става с решение на Общото заседание на притежателите на жилища.
За десетилетие, откогато съществува тази процедура, случаите на наложително изгонени притежатели са едвам три.
„ Много мъчно това изпъждане минава пред съда тъкмо поради сложното доказване на тази методичност на нарушаванията, за които пък липсва обединен указател “, възмущава се Миланов.
Полицаи без никакви права
И показва различен възмутим случай от практиката си: „ Състоятелен човек си е у дома, пиян си, пристигнала му компания. Направили си ваучър измежду нощ, идва полицията с трима служители на реда, звънят му – той отваря. Обясняват му, че прави нарушаване, той им споделя общително „ аз съм си в въодушевление, желая да си продължа купона, напишете ми акт, ще си го платя “, - пишат - взима си го, те си потеглят, а той си продължава с купона. И 10 акта да му напишат, това няма да промени нищо, като се изключи че ще си продължи купона. По Закон служителите на реда нямат право да влязат в дома му, нито пък да му разбият вратата. Той пък въобще не е задължен да им отвори вратата, в случай че не желае “.
Историята продължава, откакто съседите подават втори сигнал за звук от жилището. От полицията дават отговор на потърпевшите от шума, че „ сътрудниците си пазят хляба – те не могат да тръшнат подпийналия комшия на земята, тъй като в случай че ги снимат и ги покажат, ще бъдат уволнени “. Тоест всеки, който желае да тормози етажната благосъстоятелност, може да си прави каквото желае, и или да отваря вратата и да му пишат актове и да си ги заплаща, или просто да не отваря на полицията.
Удобно разсеяни районни кметове
Според ЗУЕС в случай че недобросъвестни съседи схващат носещи стени в жилищна постройка и против тях бъде подаден сигнал до общината, районният кмет е този, който е длъжен да обезпечи достъп до жилището.
„ В случаи, в които от жилището би трябвало да се стигне до покрива или друга обща част, кметът е задължен да обезпечи достъп, като издаде заповед за това. Ако притежателят не се съобрази, му се постанова санкция, заповедта минава през съд, и отново би трябвало да се обезпечи достъп. Кметовете, обаче, всеобщо бягат от това си обвързване. И когато се събарят носещи стени, трегери или колони, обстановката излиза изцяло отвън контрол; а това ще отекне в идващите години изключително мощно в панелното строителство “, възмущава се ръководител на Асоциацията за контролиране на връзките в етажната благосъстоятелност.
И показва действителен образец за блок в столичния регион „ Овча купел “, в който, поради градеж наоколо, - два от жилищата на низък етаж в блок са изцяло компрометирани. Собствениците, обаче, не позволяват комисия с специалисти, която да откри вредите, а това слага под опасност всички живущи в блока. „ В случая районният кмет отхвърли да свърши отговорностите си по закон и не издаде заповед притежателите да обезпечат достъп “.
Домашните кучета – десетки условия и правила, никакъв надзор
Според в този момент настоящото законодателство домоуправителите би трябвало да подават в общината информация за броя на домашните кучета, които живеят в жилищните здания. Това, обаче, е в допълнение обвързване за шефовете, и те всеобщо не го вършат. А и никой не ги управлява дали го вършат, тъй че и тук има голям безпорядък.
В момента притежателите са задължени да записват паспорта на домашния си любим в общината по местоживеене, с цел да заплащат налог за него. Ако животното е кастрирано, налог не се заплаща. Контролът по регистрацията на животните е обвързване е на Столичния инспекторат, само че инспекциите за това са от дъжд на вятър. Общината има способ за регистрация на чиповете на животните, само че не и алтернатива животното да бъде дерегистрирано, когато почине.
Домоуправители и касиери – сътрудници на общината, или евентуални крадци?
„ Насила красота не става, а и да става – не трябва “ – с тези думи Миланов отговори на въпроса какво става, в случай че никой в етажната благосъстоятелност не желае да стане домоуправител. За да има предпочитание някой да стане подобен неписан помощник на общината, то тя може да го подтиква по доста способи – да вземем за пример, да му даде безвъзмездна карта за градския превоз, тъй като този човек прави работата на общината, като провежда тази общественост от живущи.
Още една невероятна недомислица е записана в ЗУЕС – че парите от общата сметка за поправки на живущите във входа наложително се съхраняват в банкова сметка на името на шефа. „ В персонална негова сметка все едно е физическо лице. И в случай че стане някакъв проблем – да вземем за пример, не си заплати вноската за ипотечния заем и частен правосъден реализатор му наложи запор на сметките, - парите, събирани с години от живущите във входа, изчезват за момент. И няма механизъм, по който той да е задължен да върне средствата на хората “, заяви още Миланов. А в случай че домоуправителят желае да разкрие сметка на етажната благосъстоятелност, не на свое име, банките му отхвърлят, тъй като нямат механизъм за това, а и в закона такава сметка ще бъде третирана като противозаконна.
И за край – никой не може да накара касиера да се регистрира за парите, които всеки месец прибира от съседите си. Просто тъй като няма законов механизъм, който да ги принуди да го създадат. И в случай че се окаже, че касиерът си поставя парите в джоба, даже няма по какъв начин да бъдат глобен.
Абсолютно безнаказани са нарушаванията в жилищните здания
Истината е, че връзките сред съседите към този момент са оставени на безспорен самотек, откакто на доктрина има Закон за етажната благосъстоятелност, само че на процедура той въобще не се ползва. Как се прави санкцията на един извършител?, пита Миланов, и прецизира: „ Когато има нарушавания в етажната благосъстоятелност, и имаме определен домоуправител (а в доста жилищни здания въобще няма определен шеф на етажната собственост), домоуправителят и още двама съседи очевидци пишат Констативен акт за нарушаването. За написването на подобен Акт наложително е нужно да имат ЕГН на притежателя на жилището. Да кажем, че намерят метод да го научат – попълнят го в Акта, и би трябвало да намерят метод да връчат документа на нарушителя. Да, но той не желае да го вземе – по закон може да не отвори вратата на жилището си, не е и задължен. Може да се опитат да му връчат акта с противоположна квитанция, само че там няма гаранция какво тъкмо му е изпратено – може и листовка от магазин да са му пратили. Ако изпратят документа посредством пощальон, то куриерската компания желае телефонен номер на притежателя – а, почтено, какъв брой хора имат телефоните на съседите си, още повече в случай че са наематели? И по този начин, отиват в общината с констативния протокол от нарушаването на съседа, само че общината ги връщат с претекста, че протоколът не е връчен. Така те нищо не могат да създадат.
Това е краят на всички опити да бъде комплициран ред в връзките сред съседите и нарушителя. Защото от общината могат да наложат наказания едвам откакто въз основа на Акта за нарушаване се издаде протокол от кмета. Така нещата блокират още на първа фаза “, изясни Миланов.
Цял живот врата до врата с непознати съседи
Основен проблем в връзките сред съседите е и фактът, че на процедура към този момент няма домови книги. „ По закон те са наложителни, само че на процедура от години са изцяло пожелателни – никой не може да задължи притежател или наемател да си запише данните. Това пък е доста мъчно да бъде проследено и глобено, тъй като съвсем постоянно хората не отхвърлят директно да се запишат, ами отклоняват задължението си с думите „ хайде да не е през днешния ден “, „ по-нататък “, и прочие Освен това няма никакви гаранции, че данните, които живущият записва – които постоянно са трите имена, ЕГН и идеалните елементи на жилището му, са правилни. Много постоянно това са наематели, или собствеността е на родственици или познати. Така когато стане нещо в жилищната постройка и пристигна кварталният и попита кой живее в жилището, то в съвсем всички случаи не е ясно кой населява жилището. Оттам се стига до нежеланието на Общината да упражни контрола, който й е вменен, по регистриране на адресната регистрация на всеки жител “, споделя ръководителят на Асоциацията за контролиране на връзките в етажната благосъстоятелност.
Крайно време е да се спре тази процедура служителите в общините да са пасивни и сами да чакат жителите да дойдат на крайници при тях и да се записват като поданици на общината. Най-често хората нямат никакъв тласък да се записват в общината си. Това води до обстоятелството, че ние на процедура не познаваме съседите си и не знаем дали една стена не дели нашия апартамент от този на всеобщ палач, да вземем за пример.
„ Нашето предложение е да се сътвори един указател на собствеността в жилищните здания. Този указател би трябвало да бъде не на база ЕГН, и по този начин притежателят да бъде откриван, а на база на адреса. Така посредством адреса да може да се открие кой живее на него. Този указател би трябвало да се сътвори и съхранява в общинската администрация като база данни, с цел да не стават злоупотреби. Не е редно хората да държат персонални данни на съседите си “, добавя Миланов. И прецизира, че данните на притежателите или ползвателите на жилища и към този миг са налични в районните администрации, а данните за квадратурите на жилищата и техните жители са разказани в данъчните заявления на хората, тъй че системата няма да е комплицирана за основаване.
„ Идеята е като стане нарушаване в етажната благосъстоятелност и пристигна кварталният служител на реда, да може по адреса на жилището да откри и жителите му посредством този обединен указател. Така ще може да разбере кой и по кое време е живял в жилището “.
Всеки апартамент да има персонален указател за нарушаванията в него
Отделно от това, споделя Миланов, в случай че общините желаят да постановат наказания по Закона за етажната благосъстоятелност за редовно нарушение на Правилника за вътрешния ред или на Закона, то тези наказания би трябвало да бъдат налагани не на притежателя, а на жилището. Тоест, апартаментът би трябвало да има история за това кой и какви нарушавания е правил. „ Защото в този момент даже и да се наложи глоба, то Актът за нарушаване няма къде да се прикачи, с изключение на да се даде на притежателя, който постоянно даже не му обръща и внимание. Сега няма проследяемост на глобите – може да има и двайсет акта за нарушаване на един апартамент, само че никой не знае за тях. Например – съседът ви подвига звук, музика по нощите, - идват, пишат му актове, и си отиват. А в случай че има указател на нарушаванията – при три акта нарушаването му се класифицира като „ редовно “, и нарушителят може наложително да бъде изведен от жилището си “, добавя специалистът.
Към момента въобще не се знае кой на кого какви актове написа, по тази причина е значимо идващият новоизбран столичен кмет да стартира да поправя хаоса поетапно, поучава Миланов.
Сгради се разрушават и заплашват пешеходци, служителите нехаят
Никой не задължава притежателите на жилища в жилищните здания да си избират домоуправител. На доктрина той е наложителен съгласно Закона за ръководство на етажната благосъстоятелност, само че на процедура при неспазването му инспекции и наказания няма. В момента голяма част от кооперациите нямат домоуправители и касиери, което значи, че не събират и пари за Фонд „ Текущи потребности и поправки на постройката “.
Такива случаи – хиляди, добавя Миланов и споделя съответен случай от практиката си: „ На постройка фасада се разпада. Районната администрация изпраща наставление до шефовете на етажната благосъстоятелност и на двата входа в блока. Дава им период и им споделя, че в случай че не бъде спазен, ще ги санкции. Но! – самите служители в общината си пишат забележка в писмото, в която написа, че „ при направената инспекция в регистъра на етажните собствености е открито, че няма записана “ такава. Нито в единия, нито в другия вход. Тоест, - служителите изпращат писмо до шефове, които въобще не съществуват. След две години фасадата продължава да се разпада и да заплашва хора. Чиновниците още веднъж пускат писмо до шефовете и още веднъж си написват забележката, че в постройката шефове няма. След още една година, през която фасадата тотално се е разпаднала, от общината пишат наставление до жалбоподателя (който е алармирал за разпадащата се фасада) да извърши ремонт на постройката за своя сметка и след това да си търси парите от етажната благосъстоятелност. Да, но такава етажна благосъстоятелност не съществува. Човекът не познава съседите си, тъй като не е и задължен, и не може да си изиска парите за ремонта даже и по правосъден ред “, засегнат е Миланов.,
След като предписанията на общината не са спазени, служителите постановат санкция на етажната благосъстоятелност, която в действителност … не съществува.
Милиони извършители, единствено трима осъдени
При редовно нарушение на Закона за ръководство на етажната благосъстоятелност и Правилника за вътрешен ред има опция комшия, който редовно нарушава публичния ред, законно да бъде изпъден от жилището си за период до три години. Такива случаи са на хора, които подвигат звук, клошари, които събират отпадъци в жилищата си, съседи, които съзнателно нанасят щета на непознати жилища, и прочие, като изгонването им става с решение на Общото заседание на притежателите на жилища.
За десетилетие, откогато съществува тази процедура, случаите на наложително изгонени притежатели са едвам три.
„ Много мъчно това изпъждане минава пред съда тъкмо поради сложното доказване на тази методичност на нарушаванията, за които пък липсва обединен указател “, възмущава се Миланов.
Полицаи без никакви права
И показва различен възмутим случай от практиката си: „ Състоятелен човек си е у дома, пиян си, пристигнала му компания. Направили си ваучър измежду нощ, идва полицията с трима служители на реда, звънят му – той отваря. Обясняват му, че прави нарушаване, той им споделя общително „ аз съм си в въодушевление, желая да си продължа купона, напишете ми акт, ще си го платя “, - пишат - взима си го, те си потеглят, а той си продължава с купона. И 10 акта да му напишат, това няма да промени нищо, като се изключи че ще си продължи купона. По Закон служителите на реда нямат право да влязат в дома му, нито пък да му разбият вратата. Той пък въобще не е задължен да им отвори вратата, в случай че не желае “.
Историята продължава, откакто съседите подават втори сигнал за звук от жилището. От полицията дават отговор на потърпевшите от шума, че „ сътрудниците си пазят хляба – те не могат да тръшнат подпийналия комшия на земята, тъй като в случай че ги снимат и ги покажат, ще бъдат уволнени “. Тоест всеки, който желае да тормози етажната благосъстоятелност, може да си прави каквото желае, и или да отваря вратата и да му пишат актове и да си ги заплаща, или просто да не отваря на полицията.
Удобно разсеяни районни кметове
Според ЗУЕС в случай че недобросъвестни съседи схващат носещи стени в жилищна постройка и против тях бъде подаден сигнал до общината, районният кмет е този, който е длъжен да обезпечи достъп до жилището.
„ В случаи, в които от жилището би трябвало да се стигне до покрива или друга обща част, кметът е задължен да обезпечи достъп, като издаде заповед за това. Ако притежателят не се съобрази, му се постанова санкция, заповедта минава през съд, и отново би трябвало да се обезпечи достъп. Кметовете, обаче, всеобщо бягат от това си обвързване. И когато се събарят носещи стени, трегери или колони, обстановката излиза изцяло отвън контрол; а това ще отекне в идващите години изключително мощно в панелното строителство “, възмущава се ръководител на Асоциацията за контролиране на връзките в етажната благосъстоятелност.
И показва действителен образец за блок в столичния регион „ Овча купел “, в който, поради градеж наоколо, - два от жилищата на низък етаж в блок са изцяло компрометирани. Собствениците, обаче, не позволяват комисия с специалисти, която да откри вредите, а това слага под опасност всички живущи в блока. „ В случая районният кмет отхвърли да свърши отговорностите си по закон и не издаде заповед притежателите да обезпечат достъп “.
Домашните кучета – десетки условия и правила, никакъв надзор
Според в този момент настоящото законодателство домоуправителите би трябвало да подават в общината информация за броя на домашните кучета, които живеят в жилищните здания. Това, обаче, е в допълнение обвързване за шефовете, и те всеобщо не го вършат. А и никой не ги управлява дали го вършат, тъй че и тук има голям безпорядък.
В момента притежателите са задължени да записват паспорта на домашния си любим в общината по местоживеене, с цел да заплащат налог за него. Ако животното е кастрирано, налог не се заплаща. Контролът по регистрацията на животните е обвързване е на Столичния инспекторат, само че инспекциите за това са от дъжд на вятър. Общината има способ за регистрация на чиповете на животните, само че не и алтернатива животното да бъде дерегистрирано, когато почине.
Домоуправители и касиери – сътрудници на общината, или евентуални крадци?
„ Насила красота не става, а и да става – не трябва “ – с тези думи Миланов отговори на въпроса какво става, в случай че никой в етажната благосъстоятелност не желае да стане домоуправител. За да има предпочитание някой да стане подобен неписан помощник на общината, то тя може да го подтиква по доста способи – да вземем за пример, да му даде безвъзмездна карта за градския превоз, тъй като този човек прави работата на общината, като провежда тази общественост от живущи.
Още една невероятна недомислица е записана в ЗУЕС – че парите от общата сметка за поправки на живущите във входа наложително се съхраняват в банкова сметка на името на шефа. „ В персонална негова сметка все едно е физическо лице. И в случай че стане някакъв проблем – да вземем за пример, не си заплати вноската за ипотечния заем и частен правосъден реализатор му наложи запор на сметките, - парите, събирани с години от живущите във входа, изчезват за момент. И няма механизъм, по който той да е задължен да върне средствата на хората “, заяви още Миланов. А в случай че домоуправителят желае да разкрие сметка на етажната благосъстоятелност, не на свое име, банките му отхвърлят, тъй като нямат механизъм за това, а и в закона такава сметка ще бъде третирана като противозаконна.
И за край – никой не може да накара касиера да се регистрира за парите, които всеки месец прибира от съседите си. Просто тъй като няма законов механизъм, който да ги принуди да го създадат. И в случай че се окаже, че касиерът си поставя парите в джоба, даже няма по какъв начин да бъдат глобен.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ