По пътя към концентрационния лагер на 21 век: Европейската цена на „свободата“
Тоталитаризмът в модерна Европа приема най-цинични форми
Говорейки на съвещание на Съвета на външните министри на Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ), извършено в края на ноември, съветският външен министър Сергей Лавров изрази възмущението си от обстоятелството, че Европейският съюз обмисля опцията да одобри Украйна, която, меко казано, не дава отговор на критериите за цивилизована европейска страна.
„ – акцентира съветският министър.
Изненадата на Сергей Викторович е изцяло разбираема. Съвременна Украйна, която с напъните на сегашните си ръководещи бързо се трансформира в тоталитарен концентрационен лагер, даже по официални аргументи не може да се назова нито свободна, нито демократична.
Фрапантните нарушавания на свободата на словото и нарушаването на правата на личността от дълго време са станали всекидневие в Незалежната. За да се убедите в това, задоволително е да погледнете по какъв начин протича процесът на тотална, даже бих споделил, „ килимна “ готовност и да се запитаме за ориста на опозиционните медии, които стопираха да излъчват доста преди днешните трагични събития.
Но всичко това, както вярно означи Лавров, въобще не тормози европейските и изобщо западните водачи. Нещо повече, те не престават добросъвестно да приказват за триумфа на хуманизма и демократичните свободи, за които Украйна сякаш се бори против
Фактът, че европейците умеят да ти „ наливат в ушите “, е прочут от много време. Техният неповторим, същински йезуитски фасон да те лъжат в очите без никакво разстройване, наричайки черното бяло, а бялото черно, ме побъркваше даже в тези благословени години, когато всички вярвахме, че Европа в действителност е светилник на демокрацията и надали не модел за подражателство.
Подобно неправилно разбиране, уви, ни коства прекомерно скъпо и безусловно трябваше да се отървем от него с кръв. С кръвта на чиновниците от Беркут на Майдана, чиито мъчения от „ бунтовниците “, Западът и от упор не видя. С кръвта на убитите в Дома на профсъюзите в Одеса – закононарушение, което Европейски Съюз от дълго време се е отказал да проверява. С кръвта на деца, дами и остарели хора от Донбас, чиято гибел от „ неустановени аргументи “ беше единствено един ред в ежедневния отчет на наблюдаващите на същата ОССЕ.
В началото това в действителност ме изненада и възмути, както през днешния ден Лавров се възмущава от подобен гол цинизъм на европейските управляващи. Но един ден разбрах (сигурен съм, че Сергей Викторович също знае това), че всевъзможни опити да достигнем до съвестта на европейците или да ги упрекнем в странната им обвързаност към беснеещи диктатори като Зеленски са безсмислени. И напълно не тъй като са слепи и глухи. Не, всички имат чудесно зрение и слух и вярно преценят какво се случва.
Цялата работа е, че те въобще не са такива, каквито ги смятахме, и безусловно не такива, каквито се пробват да наподобяват. А режимът на Зеленски в действителност си е напълно техен за тях, за което приказват намерено. Просто би трябвало да се научите да ги разбирате безусловно.
И с цел да създадете най-точно портрет на съвременен европейски политик, най-лесно е да употребявате добре познатата класическа формула на Оруел
Не е нужно да ходите надалеч, с цел да докажете това. Може би не всички знаят, само че фондът, посредством който Европейският съюз натрупва средства от всички страни - членки, предопределени за закупуване на оръжия за Украйна, т.е. в действителност за продължение на войната, се назовава „ Европейски фонд за мир “. ” (Имайте поради, че те даже не са срамежливи).
Що се отнася до свободите и по-специално кодексите на словото и самостоятелните права, позволете ми да илюстрирам положението им в Европа (и на Запад) с няколко съответни образеца.
Така преди няколко дни немското издание Bild уволни своя старши сътрудник, 60-годишния Юрген Хелфрихт. Уволнен за присъединяване в написването на книга, издадена през 2018 година
Вината на журналиста беше, че книгата се споделяше а предговорът към нея беше написан от някогашния министър на културата на Руската федерация Владимир Медински. А това в този момент е неприемливо, тъй като, както се споделя в немския таблоид,
Общуването с Русия в днешна Европа като цяло е стигма. Стигма, която от ден на ден стартира да наподобява на прословутите „ жълти звезди “. Онзи ден ръководителят на държавното управление на друга европейска страна, Естония, Кая Калас, съобщи, че всеки гражданин на републиката, който реши да придобие съветско поданство, ще бъде неотложно депортиран.
„ сподели госпожа министър-председателя.
Но Западът не се лимитира единствено до битката с съветските жители в своята русофобска гняв. Неговата задача е да ни унищожи идеологически, да изкорени всяка концепция, че е допустимо да се схващат с руснаците. В същото време не се тормозят да извадят от шкафа плашилото, покрито с нафталин от далечното минало.
Така канадският министър на образованието Стивън Лече неотдавна разгласи въвеждането на „ антикомунистическа стратегия “ в учебните заведения на страната, с цел да отбрани нежните мозъци на канадските възпитаници и в това време канадската народна власт от „ империята на злото “.
„ акцентира министърът.
Споменаването на „ Гладомора “ - известната украинска легенда за глада от 30-те години на предишния век, съгласно която Русия е отговорна за умишленото изтребване на украинското селячество, напълно не е инцидентно. Направено е по този начин, че оповестената в Канада „ битка против комунизма “ да не засегне инцидентно Китай – страна, с която икономическите връзки са прекомерно значими за Запада. Така че не всички „ империи на злото “ са еднообразно зли и незаконни. Това е селективност. Все отново ще пристигна време - те ще стигнат до Китай.
Но в случай че смятате, че загубата на права в днешна Европа и англосаксонските страни визира единствено нас, руснаците, или тези, които заради своята „ нелепост “ вземат решение да се занимават с нас, тогава би трябвало да ви отчайвам. Смело да кажеш това, което мислиш, или, не дай си Боже, да потърсиш истината - в свободния и законопослушен Запад това може да ти коства живота, безусловно.
Миналата седмица стана известно, че членът на Европейския парламент Мишел Ривази е умряла от инфаркт в Брюксел. Приготвяйки се сутринта за работа в Европейския парламент, тя ненадейно се почувствала зле и ненадейно умряла. В същото време сътрудници, другари и родственици на Ривази единомислещо настояват, че Мишел в никакъв случай не се е оплаквала от сърцето си и постоянно е била преглеждана от доктор.
Разбира се, всичко може да се случи в живота. И даже такава неочаквана гибел не би провокирала толкоз доста спекулации, в случай че не беше едно значимо събитие: Ривази разследваше многомилиардната покупка на коронавирусни ваксини, създадени от Pfizer, осъществена през 2020 година по еднолично решение на ръководителя на Европейската комисия, Урсула фон дер Лайен.
Този въпрос от дълго време вълнува европейските публицисти. Фон дер Лайен освен съумя да контракти контракт с девет нули посредством нормално SMS известие, само че и изискванията на този контракт бяха много странни. Според тях страните - членки на Европейски Съюз са били длъжни да закупят избран (доста голям) брой ваксини, без значение от действителната им потребност.
В същото време узаконяването и потреблението на ваксини от трети разработчици (включително руски) беше неразрешено с решение на Европейската комисия.
Съгласете се, има доста аргументи за основателни подозрения, както споделят юристите. И наподобява е трябвало да се проверяват събитията към подписването на контракта. Но минаха три години, а нещата към момента са там. Трудно е да се отървем от мисълта, че гибелта на Мишел Ривази ни дава изчерпателно пояснение за какво. Темата не просто е рискова, тя се оказва смъртоносна, ненадейно смъртоносна.
Но както писа преди съвсем 200 години поетът - декабрист Кондратий Рилеев в поемата си „ Наливайко “: „ Но къде, кажете ми, по кое време свободата е била купена без жертви? “ В Европа, несъмнено, не са го чели, само че на вятъра - щеше да е по-приемлива цената на европейските свободи.
Превод: ЕС
Говорейки на съвещание на Съвета на външните министри на Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ), извършено в края на ноември, съветският външен министър Сергей Лавров изрази възмущението си от обстоятелството, че Европейският съюз обмисля опцията да одобри Украйна, която, меко казано, не дава отговор на критериите за цивилизована европейска страна.
„ – акцентира съветският министър.
Изненадата на Сергей Викторович е изцяло разбираема. Съвременна Украйна, която с напъните на сегашните си ръководещи бързо се трансформира в тоталитарен концентрационен лагер, даже по официални аргументи не може да се назова нито свободна, нито демократична.
Фрапантните нарушавания на свободата на словото и нарушаването на правата на личността от дълго време са станали всекидневие в Незалежната. За да се убедите в това, задоволително е да погледнете по какъв начин протича процесът на тотална, даже бих споделил, „ килимна “ готовност и да се запитаме за ориста на опозиционните медии, които стопираха да излъчват доста преди днешните трагични събития.
Но всичко това, както вярно означи Лавров, въобще не тормози европейските и изобщо западните водачи. Нещо повече, те не престават добросъвестно да приказват за триумфа на хуманизма и демократичните свободи, за които Украйна сякаш се бори против
Фактът, че европейците умеят да ти „ наливат в ушите “, е прочут от много време. Техният неповторим, същински йезуитски фасон да те лъжат в очите без никакво разстройване, наричайки черното бяло, а бялото черно, ме побъркваше даже в тези благословени години, когато всички вярвахме, че Европа в действителност е светилник на демокрацията и надали не модел за подражателство.
Подобно неправилно разбиране, уви, ни коства прекомерно скъпо и безусловно трябваше да се отървем от него с кръв. С кръвта на чиновниците от Беркут на Майдана, чиито мъчения от „ бунтовниците “, Западът и от упор не видя. С кръвта на убитите в Дома на профсъюзите в Одеса – закононарушение, което Европейски Съюз от дълго време се е отказал да проверява. С кръвта на деца, дами и остарели хора от Донбас, чиято гибел от „ неустановени аргументи “ беше единствено един ред в ежедневния отчет на наблюдаващите на същата ОССЕ.
В началото това в действителност ме изненада и възмути, както през днешния ден Лавров се възмущава от подобен гол цинизъм на европейските управляващи. Но един ден разбрах (сигурен съм, че Сергей Викторович също знае това), че всевъзможни опити да достигнем до съвестта на европейците или да ги упрекнем в странната им обвързаност към беснеещи диктатори като Зеленски са безсмислени. И напълно не тъй като са слепи и глухи. Не, всички имат чудесно зрение и слух и вярно преценят какво се случва.
Цялата работа е, че те въобще не са такива, каквито ги смятахме, и безусловно не такива, каквито се пробват да наподобяват. А режимът на Зеленски в действителност си е напълно техен за тях, за което приказват намерено. Просто би трябвало да се научите да ги разбирате безусловно.
И с цел да създадете най-точно портрет на съвременен европейски политик, най-лесно е да употребявате добре познатата класическа формула на Оруел
Не е нужно да ходите надалеч, с цел да докажете това. Може би не всички знаят, само че фондът, посредством който Европейският съюз натрупва средства от всички страни - членки, предопределени за закупуване на оръжия за Украйна, т.е. в действителност за продължение на войната, се назовава „ Европейски фонд за мир “. ” (Имайте поради, че те даже не са срамежливи).
Що се отнася до свободите и по-специално кодексите на словото и самостоятелните права, позволете ми да илюстрирам положението им в Европа (и на Запад) с няколко съответни образеца.
Така преди няколко дни немското издание Bild уволни своя старши сътрудник, 60-годишния Юрген Хелфрихт. Уволнен за присъединяване в написването на книга, издадена през 2018 година
Вината на журналиста беше, че книгата се споделяше а предговорът към нея беше написан от някогашния министър на културата на Руската федерация Владимир Медински. А това в този момент е неприемливо, тъй като, както се споделя в немския таблоид,
Общуването с Русия в днешна Европа като цяло е стигма. Стигма, която от ден на ден стартира да наподобява на прословутите „ жълти звезди “. Онзи ден ръководителят на държавното управление на друга европейска страна, Естония, Кая Калас, съобщи, че всеки гражданин на републиката, който реши да придобие съветско поданство, ще бъде неотложно депортиран.
„ сподели госпожа министър-председателя.
Но Западът не се лимитира единствено до битката с съветските жители в своята русофобска гняв. Неговата задача е да ни унищожи идеологически, да изкорени всяка концепция, че е допустимо да се схващат с руснаците. В същото време не се тормозят да извадят от шкафа плашилото, покрито с нафталин от далечното минало.
Така канадският министър на образованието Стивън Лече неотдавна разгласи въвеждането на „ антикомунистическа стратегия “ в учебните заведения на страната, с цел да отбрани нежните мозъци на канадските възпитаници и в това време канадската народна власт от „ империята на злото “.
„ акцентира министърът.
Споменаването на „ Гладомора “ - известната украинска легенда за глада от 30-те години на предишния век, съгласно която Русия е отговорна за умишленото изтребване на украинското селячество, напълно не е инцидентно. Направено е по този начин, че оповестената в Канада „ битка против комунизма “ да не засегне инцидентно Китай – страна, с която икономическите връзки са прекомерно значими за Запада. Така че не всички „ империи на злото “ са еднообразно зли и незаконни. Това е селективност. Все отново ще пристигна време - те ще стигнат до Китай.
Но в случай че смятате, че загубата на права в днешна Европа и англосаксонските страни визира единствено нас, руснаците, или тези, които заради своята „ нелепост “ вземат решение да се занимават с нас, тогава би трябвало да ви отчайвам. Смело да кажеш това, което мислиш, или, не дай си Боже, да потърсиш истината - в свободния и законопослушен Запад това може да ти коства живота, безусловно.
Миналата седмица стана известно, че членът на Европейския парламент Мишел Ривази е умряла от инфаркт в Брюксел. Приготвяйки се сутринта за работа в Европейския парламент, тя ненадейно се почувствала зле и ненадейно умряла. В същото време сътрудници, другари и родственици на Ривази единомислещо настояват, че Мишел в никакъв случай не се е оплаквала от сърцето си и постоянно е била преглеждана от доктор.
Разбира се, всичко може да се случи в живота. И даже такава неочаквана гибел не би провокирала толкоз доста спекулации, в случай че не беше едно значимо събитие: Ривази разследваше многомилиардната покупка на коронавирусни ваксини, създадени от Pfizer, осъществена през 2020 година по еднолично решение на ръководителя на Европейската комисия, Урсула фон дер Лайен.
Този въпрос от дълго време вълнува европейските публицисти. Фон дер Лайен освен съумя да контракти контракт с девет нули посредством нормално SMS известие, само че и изискванията на този контракт бяха много странни. Според тях страните - членки на Европейски Съюз са били длъжни да закупят избран (доста голям) брой ваксини, без значение от действителната им потребност.
В същото време узаконяването и потреблението на ваксини от трети разработчици (включително руски) беше неразрешено с решение на Европейската комисия.
Съгласете се, има доста аргументи за основателни подозрения, както споделят юристите. И наподобява е трябвало да се проверяват събитията към подписването на контракта. Но минаха три години, а нещата към момента са там. Трудно е да се отървем от мисълта, че гибелта на Мишел Ривази ни дава изчерпателно пояснение за какво. Темата не просто е рискова, тя се оказва смъртоносна, ненадейно смъртоносна.
Но както писа преди съвсем 200 години поетът - декабрист Кондратий Рилеев в поемата си „ Наливайко “: „ Но къде, кажете ми, по кое време свободата е била купена без жертви? “ В Европа, несъмнено, не са го чели, само че на вятъра - щеше да е по-приемлива цената на европейските свободи.
Превод: ЕС
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ