Топката е в полето на Тръмп
Срещата между Доналд Тръмп и Влад
Топката е в полето на Тръмп
Срещата сред Доналд Тръмп и Владимир Путин се състоя на 16 юли в Хелзинки. Едва ли човек би могъл да си показа събитие с по-драматични и трайни последствия за процесите в света от тази среща сред двамата най-големи в света през днешния ден.
Двамата президенти разговаряха уединено към два часа и половина, а след това продължиха с работен обяд в наличието на делегациите си. От видяното може да се съди за атмосфера на огромно взаимно почитание и почит – нищо общо с раздразнителното и съвсем непристойно държание на Тръмп на срещата на Г-7 и на Съвета на НАТО.
От изреченото и неизреченото от двамата президенти биха могли да се изведат следните изводи:
[b]1. По въпросите за разоръжаването.[/b]
Има договореност да проведат съществени договаряния по РСМД (Договора за ракетите със междинен и дребен обсег на действие), което сигурно ще бъде обвързано и с изтеглянето на системата за ПРО (противоракетна отбрана), ситуирана около границите на Русия в трите Прибалтийски страни, в Полша и Румъния. Русия е изключително недоволна от съществуването на тази система наоколо до границите й, тъй като пусковите установки могат да изстрелват освен зенитни, само че и крилати ракети, които към този момент са нападателно оръжие. Ако това стане, ще бъде извънредно достижение за подсилване на международния мир, а цяла Европа би могла да си поеме голяма глътка въздух!
[b]2. По въпроса с съветската "намеса" в президентските избори в Съединени американски щати.[/b]
Този въпрос беше най-деликатният и най-ярко застъпеният в западните медии преди началото на договарянията. Неслучайно тъкмо 2 дни преди датата им, по отчет на комисията на ФБР, ръководена от специфичния консултант Робърт Мюлер, заместник-главният прокурор на Съединени американски щати Род Розенщайн предяви обвинявания против 12 съветски жители за интервенция в президентските избори. Върху Тръмп на часа бе извършен огромен напън да анулира срещата с Путин. Но тя все пак се състоя.
Всъщност това е епизод от епичната борба на Тръмп против политическите си съперници, които би трябвало да се характеризират като сили, последователи на глобализацията и ултралиберализма както в стопанската система, по този начин и в обществената сфера, радетели за изключителността на Съединените щати и за ролята им на световен водач, налагащ своята воля на всички места по света, в случай че би трябвало, и със мощ, изповядващи поредна русофобия с убеждението, че Русия би трябвало да бъде унищожена при първа опция. На страната на тези сили е голямата част от медиите освен в Съединени американски щати, само че и в Глобалния Запад. В политически проект изразител на тази линия в този миг е Демократическата партия.
На срещата сред Тръмп и Путин настъпи в действителност ефектен поврат в тази битка. Най-неочаквано Тръмп получи мощна поддръжка в лицето на съветския водач Путин, който го достави с оръжие, което може да разгроми лагера на демократите. За какво става дума?
Изтъквайки, че във всяка демократична страна последната дума във всеки спор има само съдът, Путин предложи комисията на Робърт Мюлер да изиска публично откриването на процедура по разпити на обвинените, които да бъдат осъществени от съветската прокуратура и следствени органи, а материалите да бъдат изпратени в Съединени американски щати. Нещо повече, американските следователи да участват на тези разпити и да зададат всички въпроси, които считат, че би трябвало да бъдат заложени. И по този метод да бъде осъществено същинско следствие. В подобен случай обаче съгласно Путин съветската страна ще бъде в правото си да разчита на реципрочност от страна на американските управляващи, от които ще чака да провеждат на своя територия в наличието на съветски следователи разпитите на лица, упрекнати в незаконни дейности в Русия. Става дума за делото против компанията „ Ермитаж Капиталс “ на британския жител Уилям Броудър, някогашен акционер в „ Газпром “, който в нарушаване на съветското законодателство е изкупил, а по-късно изтъргувал акции на „ Газпром “, с което е спечелил 1.5 милиарда $. За тези облаги Броудър не е платил налози нито в Русия, нито в
Съединени американски щати, само че парите са били преведени в Съединени американски щати и 400 млн. от тях са били дадени за изборната акция на Хилари Клинтън. Според Путин това подаяние е било завършено в отчетните документи на „ Ермитаж Капиталс “.
И в случай че самото подаяние би могло да се смята за законно, то методът, по който са извоювани парите, е противозаконен. Путин акцентира също по този начин, че Русия има задоволителни учредения да подозира присъединяване на някои сътрудници на специфичните служби на Съединени американски щати в цялата тази интервенция.
Очевидно, че битката на Тръмп против описаните нагоре политически съперници навлиза в решаващия си етап предвид на идните през ноември избори за целия конгрес и за една трета от сената. В случай, че завоюва тези избори, Тръмп ще си обезпечи мощен инструмент за осъществяване на своята политика, защото до момента точно тези институции бяха главната спънка при вземането на значими решения във вътрешната и изключително във външната политика. Колкото и парадоксално да звучи, значим коз в тази битка бе даден на Тръмп не от кого да е, а от – както се твърди – главният му геополитически съперник.
Последиците биха могли да бъдат в две направления:
1 Задкулисна сделка да се спре с разкритията на машинациите на Хилари Клинтън, с цел да не се стига до дискредитация на Демократическата партия, против което последната да се откаже от медийния и политическия напън за „ съветската връзка “ в президентските избори;
2 Борбата да стигне до извънредно озлобление, в следствие от което една от двете съществени партии да претърпи тежко проваляне.
[b]3. По войната в Сирия.[/b]
Сирийският проблем сякаш е на път да бъде решен и Сирия да остане цялостна и суверенна страна. Последните събития удостоверяват това - Тръмп заби голям гвоздей в ковчега на „ умерените опозиционери", като преди към 20 дни разгласи, че Съединени американски щати няма да им оказват помощ и те ще би трябвало да се оправят сами. Това стана в навечерието на офанзивата на сирийската войска против провинциите Дераа и Кунейтра в Югозападна Сирия. Днес съвсем три четвърти от териториите към този момент са под контрола на държавните войски, като сраженията бяха малко, а голямата част от бунтовниците избраха помиряването и прекосяването под властта на Асад. Включително град Дераа, където през 2011 година стартира съпротивата против него. Предполага се, че за задачата е била реализирана договореност сред Русия, Съединени американски щати и Израел в интервенцията да не вземат участие проирански съединения. Съединени американски щати сякаш са подготвени в действителност да се изтеглят от Сирия, само че против гаранции за личните си ползи. А те се показват в автономност за кюрдите и най-много в сигурността за сирийско-израелската граница. Затова те упорстват Сирия да бъде освободена от ирански и проирански милиции. Путин безспорно е показал еластичност по въпроса, тъй като в своето изказване сподели, че в Сирия би трябвало да бъде открит дълготраен мир въз основа на резолюция № 338 на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации от октомври 1973 година, т.е. на резолюцията, с която бе комплициран завършек на войната „ Йом Кипур “, стартирана от Сирия и Египет против Израел. Позицията на Русия през днешния ден бетонира съществуващото състояние на Голанските възвишения и е в полза на Израел. Но тя е в интерес и на мира в Сирия.
Бе упоменато и за необятна филантропична поддръжка за връщането на сирийските бежанци в родината им и за възобновяване на страната. А напълно наскоро Съединени американски щати твърдяха, че няма да вземат никакво присъединяване в сходни дейности.
Как се е стигнало до този поврат? Би трябвало да предположим, че Русия се е заела да бъде поръчител за сигурността на израелската граница. Което значи, че се е наела да убеди Иран да смени политиката си по отношение на Израел и да премине от закани да унищожи еврейската страна към най-малкото неутрална политика. В подмяна най-вероятно Иран би могъл да получи доста понижаване на американския стопански и политически напън.
От Русия ще се изисква значително дипломатическо майсторство, само че в исторически проект има върху какво да се стъпи. След признаването на новообразуваната страна Израел от Иран през 1950 година, през идващите 3 десетилетия сред двете страни имаше извънредно топли връзки: Иран беше главният снабдител на петрол и газ за Израел, а също на храни и облекло. Израел изнасяше технологии, строеше атомни проучвателен центрове (в Бушер и Исфахан), помагаше със свои технологии и в региона на науката, медицината, превоза. Беше открита директна авиолиния. Израелският МОСАД помагаше с експертността си за построяването на аналогичната работа САВАК.
През войната "Йом Кипур" против Египет и Сирия през октомври 1973 година Израел получи от Иран 25 самолета "Фантом" – най-модерните за времето си. В отговор след това Израел оказа помощ за построяването на иранската Противовъздушна отбрана. Всичко претърпя коренна смяна след идването на власт в Иран на аятоласите през 1979 година Може би ставаме очевидци на регулирането на грамаден проблем в Близкия изток.
[b]4. По въпроса за "Северен поток-2" и въобще за снабдяването на Европа с съветски газ.[/b]
От казаното може да се направи умозаключение, че Съединени американски щати няма да упражняват повече подобен напън, какъвто имаше в последно време, както върху европейските си сътрудници, по този начин и върху Русия. Поради появяването на доста по-голям интерес: международният пазар на въглеводороди да бъде поделен сред Съединени американски щати и Русия в качеството им на двамата най-големи производители. Като се има поради и въздействието на Съединени американски щати върху международните тържища, това е изцяло допустимо. Което пък значи, че ОПЕК ще бъде в известна степен маргинализиран.
Що се отнася до Европа, би могло да се допусна, че Русия ще продължи да усилва доставките си (миналата година те набъбнаха с ок. 20 милиарда кубика, достигайки до 195 милиарда кубика годишно), а американският газ ще замести изчерпаните ресурси от Северно море, осигурявали през последните десетилетия ок. 40% от природния газ в Европа. Което значи апетитна хапка от пазара на природен газ в Европа.
[b]Заключение.[/b]
Както се вижда, вероятностите на взаимоотношението сред Съединени американски щати и Русия по никакъв начин не са дребни. За Путин резултатите са, както сподели Лавров, beter than super (по-добри от супер).
За Тръмп обаче те са прекомерно рискови. Неслучайно по въпроса за „ съветската интервенция “ той на часа беше упрекнат, че е предал ползите на страната си, че се е държал като слаб противник, че е направил неприемливи неща да упреква личната си страна за този проблем. Медийната нервност освен че няма да отслабне, само че ще продължи да нараства. Тръмп ще би трябвало да се оправи с може би най-големия напън, откогато е седнал в президентското кресло. Той сякаш наподобява подготвен за това. Остава единствено да се надяваме, че вътрешнополитическият конфликт няма да приключи като при Джон Кенеди. /БГНЕС
-----------
Петър Клисаров, политолог и създател на книгите "Игрите на властта" /2012 г./, "Огледалото на митингите 2013 – 2014 година " и други Анализът е изработен особено за Агенция БГНЕС.
Срещата сред Доналд Тръмп и Владимир Путин се състоя на 16 юли в Хелзинки. Едва ли човек би могъл да си показа събитие с по-драматични и трайни последствия за процесите в света от тази среща сред двамата най-големи в света през днешния ден.
Двамата президенти разговаряха уединено към два часа и половина, а след това продължиха с работен обяд в наличието на делегациите си. От видяното може да се съди за атмосфера на огромно взаимно почитание и почит – нищо общо с раздразнителното и съвсем непристойно държание на Тръмп на срещата на Г-7 и на Съвета на НАТО.
От изреченото и неизреченото от двамата президенти биха могли да се изведат следните изводи:
[b]1. По въпросите за разоръжаването.[/b]
Има договореност да проведат съществени договаряния по РСМД (Договора за ракетите със междинен и дребен обсег на действие), което сигурно ще бъде обвързано и с изтеглянето на системата за ПРО (противоракетна отбрана), ситуирана около границите на Русия в трите Прибалтийски страни, в Полша и Румъния. Русия е изключително недоволна от съществуването на тази система наоколо до границите й, тъй като пусковите установки могат да изстрелват освен зенитни, само че и крилати ракети, които към този момент са нападателно оръжие. Ако това стане, ще бъде извънредно достижение за подсилване на международния мир, а цяла Европа би могла да си поеме голяма глътка въздух!
[b]2. По въпроса с съветската "намеса" в президентските избори в Съединени американски щати.[/b]
Този въпрос беше най-деликатният и най-ярко застъпеният в западните медии преди началото на договарянията. Неслучайно тъкмо 2 дни преди датата им, по отчет на комисията на ФБР, ръководена от специфичния консултант Робърт Мюлер, заместник-главният прокурор на Съединени американски щати Род Розенщайн предяви обвинявания против 12 съветски жители за интервенция в президентските избори. Върху Тръмп на часа бе извършен огромен напън да анулира срещата с Путин. Но тя все пак се състоя.
Всъщност това е епизод от епичната борба на Тръмп против политическите си съперници, които би трябвало да се характеризират като сили, последователи на глобализацията и ултралиберализма както в стопанската система, по този начин и в обществената сфера, радетели за изключителността на Съединените щати и за ролята им на световен водач, налагащ своята воля на всички места по света, в случай че би трябвало, и със мощ, изповядващи поредна русофобия с убеждението, че Русия би трябвало да бъде унищожена при първа опция. На страната на тези сили е голямата част от медиите освен в Съединени американски щати, само че и в Глобалния Запад. В политически проект изразител на тази линия в този миг е Демократическата партия.
На срещата сред Тръмп и Путин настъпи в действителност ефектен поврат в тази битка. Най-неочаквано Тръмп получи мощна поддръжка в лицето на съветския водач Путин, който го достави с оръжие, което може да разгроми лагера на демократите. За какво става дума?
Изтъквайки, че във всяка демократична страна последната дума във всеки спор има само съдът, Путин предложи комисията на Робърт Мюлер да изиска публично откриването на процедура по разпити на обвинените, които да бъдат осъществени от съветската прокуратура и следствени органи, а материалите да бъдат изпратени в Съединени американски щати. Нещо повече, американските следователи да участват на тези разпити и да зададат всички въпроси, които считат, че би трябвало да бъдат заложени. И по този метод да бъде осъществено същинско следствие. В подобен случай обаче съгласно Путин съветската страна ще бъде в правото си да разчита на реципрочност от страна на американските управляващи, от които ще чака да провеждат на своя територия в наличието на съветски следователи разпитите на лица, упрекнати в незаконни дейности в Русия. Става дума за делото против компанията „ Ермитаж Капиталс “ на британския жител Уилям Броудър, някогашен акционер в „ Газпром “, който в нарушаване на съветското законодателство е изкупил, а по-късно изтъргувал акции на „ Газпром “, с което е спечелил 1.5 милиарда $. За тези облаги Броудър не е платил налози нито в Русия, нито в
Съединени американски щати, само че парите са били преведени в Съединени американски щати и 400 млн. от тях са били дадени за изборната акция на Хилари Клинтън. Според Путин това подаяние е било завършено в отчетните документи на „ Ермитаж Капиталс “.
И в случай че самото подаяние би могло да се смята за законно, то методът, по който са извоювани парите, е противозаконен. Путин акцентира също по този начин, че Русия има задоволителни учредения да подозира присъединяване на някои сътрудници на специфичните служби на Съединени американски щати в цялата тази интервенция.
Очевидно, че битката на Тръмп против описаните нагоре политически съперници навлиза в решаващия си етап предвид на идните през ноември избори за целия конгрес и за една трета от сената. В случай, че завоюва тези избори, Тръмп ще си обезпечи мощен инструмент за осъществяване на своята политика, защото до момента точно тези институции бяха главната спънка при вземането на значими решения във вътрешната и изключително във външната политика. Колкото и парадоксално да звучи, значим коз в тази битка бе даден на Тръмп не от кого да е, а от – както се твърди – главният му геополитически съперник.
Последиците биха могли да бъдат в две направления:
1 Задкулисна сделка да се спре с разкритията на машинациите на Хилари Клинтън, с цел да не се стига до дискредитация на Демократическата партия, против което последната да се откаже от медийния и политическия напън за „ съветската връзка “ в президентските избори;
2 Борбата да стигне до извънредно озлобление, в следствие от което една от двете съществени партии да претърпи тежко проваляне.
[b]3. По войната в Сирия.[/b]
Сирийският проблем сякаш е на път да бъде решен и Сирия да остане цялостна и суверенна страна. Последните събития удостоверяват това - Тръмп заби голям гвоздей в ковчега на „ умерените опозиционери", като преди към 20 дни разгласи, че Съединени американски щати няма да им оказват помощ и те ще би трябвало да се оправят сами. Това стана в навечерието на офанзивата на сирийската войска против провинциите Дераа и Кунейтра в Югозападна Сирия. Днес съвсем три четвърти от териториите към този момент са под контрола на държавните войски, като сраженията бяха малко, а голямата част от бунтовниците избраха помиряването и прекосяването под властта на Асад. Включително град Дераа, където през 2011 година стартира съпротивата против него. Предполага се, че за задачата е била реализирана договореност сред Русия, Съединени американски щати и Израел в интервенцията да не вземат участие проирански съединения. Съединени американски щати сякаш са подготвени в действителност да се изтеглят от Сирия, само че против гаранции за личните си ползи. А те се показват в автономност за кюрдите и най-много в сигурността за сирийско-израелската граница. Затова те упорстват Сирия да бъде освободена от ирански и проирански милиции. Путин безспорно е показал еластичност по въпроса, тъй като в своето изказване сподели, че в Сирия би трябвало да бъде открит дълготраен мир въз основа на резолюция № 338 на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации от октомври 1973 година, т.е. на резолюцията, с която бе комплициран завършек на войната „ Йом Кипур “, стартирана от Сирия и Египет против Израел. Позицията на Русия през днешния ден бетонира съществуващото състояние на Голанските възвишения и е в полза на Израел. Но тя е в интерес и на мира в Сирия.
Бе упоменато и за необятна филантропична поддръжка за връщането на сирийските бежанци в родината им и за възобновяване на страната. А напълно наскоро Съединени американски щати твърдяха, че няма да вземат никакво присъединяване в сходни дейности.
Как се е стигнало до този поврат? Би трябвало да предположим, че Русия се е заела да бъде поръчител за сигурността на израелската граница. Което значи, че се е наела да убеди Иран да смени политиката си по отношение на Израел и да премине от закани да унищожи еврейската страна към най-малкото неутрална политика. В подмяна най-вероятно Иран би могъл да получи доста понижаване на американския стопански и политически напън.
От Русия ще се изисква значително дипломатическо майсторство, само че в исторически проект има върху какво да се стъпи. След признаването на новообразуваната страна Израел от Иран през 1950 година, през идващите 3 десетилетия сред двете страни имаше извънредно топли връзки: Иран беше главният снабдител на петрол и газ за Израел, а също на храни и облекло. Израел изнасяше технологии, строеше атомни проучвателен центрове (в Бушер и Исфахан), помагаше със свои технологии и в региона на науката, медицината, превоза. Беше открита директна авиолиния. Израелският МОСАД помагаше с експертността си за построяването на аналогичната работа САВАК.
През войната "Йом Кипур" против Египет и Сирия през октомври 1973 година Израел получи от Иран 25 самолета "Фантом" – най-модерните за времето си. В отговор след това Израел оказа помощ за построяването на иранската Противовъздушна отбрана. Всичко претърпя коренна смяна след идването на власт в Иран на аятоласите през 1979 година Може би ставаме очевидци на регулирането на грамаден проблем в Близкия изток.
[b]4. По въпроса за "Северен поток-2" и въобще за снабдяването на Европа с съветски газ.[/b]
От казаното може да се направи умозаключение, че Съединени американски щати няма да упражняват повече подобен напън, какъвто имаше в последно време, както върху европейските си сътрудници, по този начин и върху Русия. Поради появяването на доста по-голям интерес: международният пазар на въглеводороди да бъде поделен сред Съединени американски щати и Русия в качеството им на двамата най-големи производители. Като се има поради и въздействието на Съединени американски щати върху международните тържища, това е изцяло допустимо. Което пък значи, че ОПЕК ще бъде в известна степен маргинализиран.
Що се отнася до Европа, би могло да се допусна, че Русия ще продължи да усилва доставките си (миналата година те набъбнаха с ок. 20 милиарда кубика, достигайки до 195 милиарда кубика годишно), а американският газ ще замести изчерпаните ресурси от Северно море, осигурявали през последните десетилетия ок. 40% от природния газ в Европа. Което значи апетитна хапка от пазара на природен газ в Европа.
[b]Заключение.[/b]
Както се вижда, вероятностите на взаимоотношението сред Съединени американски щати и Русия по никакъв начин не са дребни. За Путин резултатите са, както сподели Лавров, beter than super (по-добри от супер).
За Тръмп обаче те са прекомерно рискови. Неслучайно по въпроса за „ съветската интервенция “ той на часа беше упрекнат, че е предал ползите на страната си, че се е държал като слаб противник, че е направил неприемливи неща да упреква личната си страна за този проблем. Медийната нервност освен че няма да отслабне, само че ще продължи да нараства. Тръмп ще би трябвало да се оправи с може би най-големия напън, откогато е седнал в президентското кресло. Той сякаш наподобява подготвен за това. Остава единствено да се надяваме, че вътрешнополитическият конфликт няма да приключи като при Джон Кенеди. /БГНЕС
-----------
Петър Клисаров, политолог и създател на книгите "Игрите на властта" /2012 г./, "Огледалото на митингите 2013 – 2014 година " и други Анализът е изработен особено за Агенция БГНЕС.
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ